Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 21 август 2016 г.

Из историята на моите "лични борби" за справедливост, законност и демокрация: случило се е точно преди три години, точно на този ден!



Фейсбук ми припомня нещо, което се е случило точно преди три години, на този ден, ето какво е то (както тогава съм го представил):

Ангел Грънчаров, 21 август 2013 г. · Plovdiv, Plovdiv Province:

Днес, току-що, преди малко всъщност, получих в писмен вид Решение на Районен съд в Пловдив, според което аз печеля делото срещу моята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, т.е. съдът отменя като незаконосъобразна нейната заповед за налагането на моя милост на дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"! Спечелих делото съвсем сам, без адвокат, ето, не мога да повярвам, че моята философско-психологическа по същество (а не правна и юридическа) аргументация е била приета от уважаемия Съд, а увъртанията и уловките на адвоката на ответницата бяха отхвърлени; при това директорката не се посвени да постави в крайно неудобно положение секретарката на училището, призовавайки я да свидетелства срещу мен, но ето, оказа се, че справедливостта в крайна сметка възтържествува, истината победи!

Днес е един хубав ден за българското правосъдие, и с това - за българската демокрация!

Да, спечелил съм тогава делото на ниво Районен съд, но след това ми се наложи да го водя същото това дело и на ниво Окръжен съд, и дори на ниво Върховен Касационен съд - и спечелих сам и тия две дела, в крайна сметка, въпреки обжалванията, съдът отмени въпросната заповед на директорката! Това е станало преди три години, а след това какви епични истории и борби се случиха?! Читателите на този блог знаят, борбата ми за ново образование не е пресекнала нито ден! Благодаря на добрия Бог, че ми дава сили още да продължавам, да не съм се отказал поради безсилие! А тази есен ще се разрази решаващият, най-тежкият етап на водената от мен "лична борба" (нарочно се изразявам така, щото наскоро с изумление научих, че една синдикалистка точно така определи случващото се, това били "лични борби" на Грънчаров срещу... директорката, представяте ли си, излиза, че на някои хора наистина не е по силите да схванат верния смисъл на нещата, бидейки прости наблюдатели (сеирджии), по нашата типична българска позиция, на случващото се пред очите им!). Живот и здраве да е само, а това, което съзнанието ми за дълг ме принуждава да направя, аз ще го сторя, няма да покажа мекушавост или малодушие, не, това от мен не искайте! Щото ако стана малодушен, аз тогава няма да бъда себе си - и ще изменя на призванието си...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: