неделя, 28 август 2016 г.

Съдбовният проблем на българската десница е как да се обединят силите на интелекта и на простащината, на ума и грубата физическа сила



Публикацията ми от вчера, написана първо като коментар във Фейсбук - виж Абсурдистки политически сън в лятна нощ, в нея става дума за това Боко да получи озарение Свише, да се покае, да отрезвее, да се появи здрав разсъдък в главата му и в резултат да издигне... Костов за президент! - очевидно е съдържала толкова... откачено предизвикателство, съдържала е такава грозна провокация спрямо здравия разсъдък, че в резултат се появиха само ето тези възкисели коментари на мои приятели, на които се наложи да отговоря ето как:

Любка Анжело каза: Ангел , май си фантазираме ?

Райна Йорданова каза: И като се събуди, краката ти отвити!

Feodor Ilivanov каза: Много развинтена фантазия!

Ангел Грънчаров каза: Да, развинтена фантазия, но в този абсурдистки сън, както го нарекох в блога си, се съдържа основният според мен проблем на българската десница, ще се опитам да го изразя вкратце: автентично десните сме малцинство, нали така, е, а Боко е водач на автентичната простотия у нас, на неинтелигентните хора, на масовия немислещ българин, способен да гласува за него без да мисли, щото се води от емоции, примерно щото го оценява за пич, нали така? Или щото има мускули (това влияе, предполагам, на неособено умните жени-гласоподаватели), или щото умее да рита мачлета и пр. Боко обаче се напъва да се представя за десен, нали така?

Та десницата у нас може да заякне ако по някакъв начин успее да привлече на своя страна неособено умния масов избирател, дето сега се възхищава на Боко. Ако може да да се обединят силите на интелигентните, на мислещите, на разбиращите нещата автентично десни със силите на въпросния не особено интелигентен и не дотам мислещ избирател масов избирател (да не ги обиждаме и да ги наричаме тия хора простаци!), дето вижда в Боко свой кумир и дори своя еманация, то тогава дясното у нас ще укрепне, нещо повече, ще се обогати в мисловно отношение, ще започне, на тази основа, да действа по-разумно, ще започне да води по-умна политика (щото сега очебийно си личи, че Боко не знае що да прави, нема нито акъл, нито воля да направи нещо големо и значимо!). И тия две начала - интелектът и грубата сила - се олицетворяват в българската политика респективно от Костов и от Боко - или от Борисов, да не го обиждам аз с това Боко, щото да не вземат неговите фенки, дето управляват училището, в което работя, пак да ме опраскат, за да ми отмъстят.

И значи излиза моят абсурдистки сън съдържа един съдбовен за българската десница проблем: как да се обединят интелектът и грубата мускулна сила, това е изобщо и един основен екзистенциално-философски въпрос, ако се разгледа в общ план. Чудеса ще направим ако може да извършим това обединение, докато обаче тия две начала са разединени, нещата няма как да потръгнат. Видяхте когато Боко при съставянето на това правителство, под влиянието на хората на Радан Кънев, на моменти започна да се държи сякаш по-разумно, ала в един момент бликащата от душата му простотия взе връх и он почна да праска както си знае, през просото, да говори без да мисли, и всякакъв напредък беше блокиран, стана невъзможен. Сега прави изгъзица след изгъзица, кланя се на Путин, на Ердоган, готов е да им лиже ботушите, да им четка ботушите, почна да ломоти в несвяст антиевропейски глупости, абе личи си, че комунистическата му същина, избликваща неудържимо под формата на простотия, не може да бъде озаптена от интелект, щото такъв у него просто нема, епа нема!

А без интелект доникъде не се стига в политиката, стига се до непроходимите тресавища, в които ни набута и Боко, и неговите наставници, които след 2001 г. взеха връх - всъщност тогава взе връх ченгесарницата, насочвана от Кремъл. А Костов тогава,казахме, той символизира едно интелектуално и нравствено, европейско и чисто българско начало, беше сразен, падна победен. Та понякога в сънищата ни има много мъдрост. Видяхте по време на първия мандат на Боко, особено в неговото начало, Костов неслучайно направи чудеса, направи и невъзможното да налее малко акъл у Боко, даже се наложи да му носи цветя в болницата, когато народният кумир си беше изкълчил крака, нали си спомняте тия неща, какво ли не направи, опита се да повлияе на грубата сила с някакъв интелект, та да потръгнат нещата в България, Костов тогава направи каквото можа, и речи произнася, но не би: Боко в един момент се уплаши, че умният Костов ще му вземе властта, пък и кукловодите му дръпнаха юздите и Боко взе да пелтечи антикостовистка риторика, нали си спомняте тия моменти?

Тогава ченгетата се бяха така уплашили, че се наложи да възкресят от нафталина самия Кеворкян, той тогава пак си почна предаването, нали си спомняте, то беше с тази все същата цел: да не допусне съюз на Костов и на Боко, щото такъв съюз ще бъде гибелен за ченгесарско-кагебистката мафия-олигархия, имам предвид съюза на интелекта с грубата физическа сила, съюза на ума с простотията. А простотията, да не си кривим душата, у нас има значително надмощие, за това се грижи образователната ни система, тя е устроена така, че да дава простор за разгръщане на простотията. Такива ми ти работи. Простете, че се разфилософствах. Тоя коментар стана толкова дълъг, дали ще го пусне системата във Фейсбук? Ще го копирам и ще го сложа в блога да не се загуби. Хубав ден ви желая! Помислете над думите ми. Фантазирането понякога не е излишно...

И тъй, да обобщя: съдбовният проблем на българската десница (пък и на десницата в цял свят, вижте какво прави сега Тръмп в Америка!) е как да се обединят силите на интелекта и на простащината, на ума и грубата физическа сила. Щото автентично десните хора са интелигентни, мислещи, разумни, ала винаги са малцинство (понеже са елит), ако те не успеят по някакъв начин да приобщят към себе си масовия немислещ човек, няма как да вземат надмощие, особено като се вземе предвид това, че този масов немислещ човек или масовата простотия на моменти е склонна да се поддава на съблазните на левите шмекери, нали така? При демокрацията обаче всичко решава мнозинството, е, който успее да привлече силите на този масов немислещ избирател, той получава властта, нали така става? Боко го прави успешно, он има и харизма за тая работа, интелигентните десни (Костов, Радан и прочие) не го умеят. А трябва да се научат да го правят. Ако се появи у нас лидер, който да обединява качества на Боко и на Костов, да е нещо като тяхна симбиоза, т.е. ако можеше акълът на Костов да се възцари у Боко, щяхме да имаме най-ефективен лидер и България щеше да процъфти за няколко години умно управление. И в България щеше да се възцари законността, правото, справедливостта, мафията щеше да бъде изритана, да иде да си ближе раните в Сибир.

Но ето, този проблем все не успяваме да го решим. Този проблем обаче има пряка връзка със същината на институцията държавен глава, той е пряко свързан с изборите за президент. По тази причина аз правя своите екстравагантни предложения (Костов да бъде издигнат за президент, Боко да издигне Костов за кандидат на ГЕРБ и пр.) като идеята ми е да успея някак да предизвикам замисляне върху истински важните въпроси. Не успявам, разбира се, сички мълчат и ми гледат сеира, наслаждават се на излагациите ми! Но какво да правя, такава е съдбата на философа. Ако умните хора се понаучат да се вслушват в думите на философите, ще имат голяма полза, но и това рядко се удава. Но аз ще си продължа, докато имам сили, да правя това, което ми е дълг като философ. Пък нека да ме гледат както се гледа... полезно изкопаемо. Майната му! Такъв е животът в крайна сметка, нали така?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: