неделя, 28 август 2016 г.

Любопитен казус за мислене и за ценностно самоопределяне, който наричам казус "Ненов-Иливанов"



Ето какво си казахме на едно място във Фейсбук, където именно се завърза този любопитен казус:

Feodor Ilivanov каза: Много интересна мисъл на Нено Ненов за Иван Костов във ФБ: "Всичките хора, които го мразят, са същите, които го обичат!". Не можах да поискам от него да ми я разтълкува. Някой от френдовете ми, които са я лайкнали, може ли да ми я поясни?

Капка Вачева каза: Определено имат нещо, което не е наред с тези им две чувства :-)

Ангел Грънчаров каза: Едновременно хем да мразиш, хем да обичаш едно и също нещо е болест. Но в различни времена да се изпитват противоположни чувства към един и същ обект е възможно. Тия, които силно са обичали Костов, мигновено са го намразили също толкова беззаветно - примерно когато е задраскал името им от списъка с кандидат-депутати (мисля, че случаят на д-р Н.Михайлов и на Явор Дачков е точно такъв). Те толкова и са го обичали де. Аз за себе си мога да кажа, че не обичам Костов, нищо че минавам за костовист. Уважавам го. Възхищавам му се. Но това не може да се нарече обич.

Има нещо идиотско в това да обичаш политическия си лидер. Такива са почитателите на Боко. Или на Сидеров. Тъпият човек обича политическия деец, умният се възхищава от него. Щото вижда в него ум. Костов заслужава да бъде уважаван щото е умен. И щото е човечен. И говори честно. В този смисъл е много различен от днешните политически шматки. Чалга политически изпълнители. Костов е на светлинни години от тях по-високо във всяко едно отношение.

Feodor Ilivanov каза: Браво, г-н Грънчаров! Аз съм на същото становище. Интересното е - ще си призная! - че не приемах Костов навремето. Дали е било от "сиромахомилство", но одобрявах СДС преди да дойде на власт. Трябваше да мине време, да паднат много маски, и да прогледна, че глупотевините, които вършеха активистите от негово име, са си техни, а не на Костов. И да оценя делото му.

Впрочем, животът всеки ден ни поднася доказателства за правотата му. Може би нещо такова е имал предвид г-н Ненов с този съмнителен афоризъм?

Ангел Грънчаров каза: Като обратна страна на този оформил се любопитен казус бих предложил да помислим повече по този въпрос: а защо толкова хора мразят Костов, кое поражда и движи тяхната патологична направо омраза? Само простаци ли мразят Костов - щото той несъмнено е интелигентен, а пък простаците няма как да не се дразнят от умния, от превъзхождащия ги в мисленето човек? Да, ама има и умни хора (като въпросния д-р Н. Михайлов, психиатъра-богослов), които го мразят - или му отмъщават за нещо?! Уви, ала морално нечистоплътни хора ясно защо мразят Костов: щото е засегнал някакъв техен егоистичен интерес, примерно задраскал е името им от списъка за депутати, аз зная такъв случай на човек от Пловдив, който гдето седне и гдето стане псува Костов - щото го изфърлил от листите, това не може да му го прости докато е жив. А много немислещи хора бяха настроени против Костов понеже ченгесарската пропаганда на медийните мекерета-мерзавци успя да ги оплете в мрежите си, Костов бил крал, бил... комунист, бил спал с... партийна секретарка, бил учил в СССР, бил агент на... КГБ, ето на такива простотии се фанаха сума ти немислещи хора у нас и най-интересното е, че им поверваха.

Аз познавам обаче дори и умни хора, които се вързаха на тия клевети и люжи, съчинени по адрес на Костов от медийните мерзавци, на които мафията плати луди пари за да си отмъсти на Костов. Та според мен наивността и идиотизмът (склонността на де се мисли, крещящото неумение да се мисли), които си вървят ръка за ръка, са в основата на ненавистта спрямо Костов. У нас, прочее, всеки, що е личност от по-голям мащаб, бива мразен от простолюдието. Завист ли е, що е, но това нещо всеки, който е личност, го е забелязал по себе си. Мен, примерно, сума ти хора ме мразят само затова, че съм написал доста книги. Ще ме мразят до гроб само по тази причина. И ще ме опраскват докато имат власт, причината е все същата. Ненавист към личността. Костов е личност от голям мащаб и поради това е така поголовно мразен у Нашенско. Боко пък е обичан, щото е прост. И му личи че е прост. И не крие че е прост, напротив, гордее се, че е прост. И народът го обича от все сърце. Това е. Лесно е за разбиране. Щом обичат Боко, същите хора нема начин да не мразят Костов. Тия неща са като двете страни на една и съща монета - неразделни са. Стига толкова че пак се олях. Някой може да побеснее от злоба срещу мен заради тия мои думи...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

8 коментара:

Анонимен каза...

Не е болест, приятелю Грънчаров, не е болест. Вместо да мислите толкова черно-бяло, по детски, седнете и отворете някоя хубава книга по психология. Ако ме помолите любезно, мога да Ви препоръчам заглавия.

Ангел Грънчаров каза...

Дайте заглавия, другарко, да видим доколко сте напреднала в психологията. Щот ний сме специалисти в тази област и сега в случая Вие се мъчите да продавате краставици на краставичар, та да видим какви са ви краставиците... :-)

Анонимен каза...

"Краставичар" добре ви подхожда, няма да споря с вас. Но не ме помолихте любезно, така че няма да ви образовам. Сърдитко-Петко, празна му торбичката.

Ангел Грънчаров каза...

Така е, другарко, първом образовайте самата себе си. Тъкмо невежите много обичат да се правят на всезнайковци, не знам това нещо дали сте го разбрала. Апропо, аз не мога да се сърдя за нищо, просто се забавлявам. Ако Вие сте се разсърдила за нещо, проблемът си е изцяло Ваш...

Анонимен каза...

Не знам само защо сте толкова гневен. Нито ви нагрубявам, нито нищо. Опитвам се да ви помогна. Явно сте доста тъжен човек. Жалко.

Ангел Грънчаров каза...

Мила и тъй любезна другарко, дето демонстрирате такава покъртителна "човечност": не е нужно да се правите на чак толкова благородна и великодушна. Лицемерието Ви прозира от всяка Ваша дума. Това, че имате някакви проблеми, не означава, че трябва да си го изкарвате на другите хора. Не съм Ви аз виновен, че сте станала комуноидка. Ако Ви интересува що е комуноид и как един човек може да си възвърне човешкия облик, преборвайки се с комуноидността си, мога да Ви помогна да разберете, ала за такива консултации ще се наложи да си платите. Това, примерно, че се опитвате да се навирате носа в чужди работи, е израз на комуноидност. Второ, имате деформации в емоционалната сфера, примерно, чини Ви се, че съм бил "тъжен човек", което говори за неадекватността Ви, аз Ви казах, че сте ми забавна. Освен това аз съм изследовател на комуноидните странности, та по тази причина Ви обръщам и внимание. И понеже сте много лъжлива, ето Ви малко казусче: щом твърдите, че искате да ми помогнете, хайде, давайте, помагайте ми, разрешавам Ви. Да видим как ще ми помогнете! Любопитно е. Давайте! Очаквам помощта Ви!

Анонимен каза...

Условието за помощта ми беше вашата любезност. Съжалявам.

Ангел Грънчаров каза...

Амче аз съм самата любезност! Тъй че очевидно причината за отказа Ви е съвсем друга. Апропо, Вие без лъжи можете ли да живеете поне миг?