Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

вторник, 9 август 2016 г.

Училище на любовта - в какво друго да бъдат обучавани и възпитавани младите ако не в любов?!


Вчера не писах нищо по поредицата си за създаването на иновативно училище, последната публикация по нея е от онзи ден: Едно училище не заслужава името училище ако не е иновативно, ако не осигурява простор за свободно разгръщане на творческия, личностния и духовния потенциал на младите. Сега обаче ще продължа. Остана да се напише крайният, заключителният текст. Ето, имам намерение да го напиша сега. Ще се постарая да си довърша започнатото днес. Да видим какво ще се получи.

Казах и доказах вече, че иновативно училище не се прави по предварително готов разсъдлив план, по дадена отнякъде отвън премъдра инструкция, то не е изобретение или конструкция на самонадеяния разсъдък. То е порождение на живота и на реалността, т.е. то се прави чрез дебати, чрез разумни решения на цялата заела се със създаването му общност от суверенни, иначе казано свободни индивиди. Как се управляват и организират свободните индивиди ли? Ами не е лесно, но пък заради тия трудности не бива да се отказваме от свободата си: робите се управляват лесно, но дойде краят на всяко робство и робуване. Дойде ерата на свободния и отговорния индивид! Та значи всичко, което ще бъде направено, то трябва да се реши непосредствено от самата демократична общност - чрез пълноценни и свободни дебати. Абсолютно всичко трябва да се решава само по този начин. Трябва да имаме обаче предварително съгласие върху принципите. А тези водещи, конституиращи едната такава демократична общност принципи са:

● На най-висш пиедестал стои регулативният принцип на свободата;
● Автономия на отделния индивид, суверенност на личността;
● Органична, пропита от личностност демокрация;
● Нейерархична, плоска, иначе казано, същинска, истинска демократична организация;
● Няма строго и неизменно разпределение на функциите, всичко се прави от проектни екипи според задачите: динамика, гъвкавост и мобилност;
● Общността е защитена от бюрокрация, в нея няма бюрокрация;
● Липсва външен контрол: самоконтрол; самодисциплина;
● Липсва външна, наложена организация: самоорганизация;
● Гъвкаво планиране, според конкретните проекти;
● Липсва власт според заеманото положение или социален статус: абсолютна власт на авторитета, на личностното и духовното превъзходство;
● Доброволно споделяне на фундаменталните ценности;
● Неконформизъм: нетърпимост към унификацията и подчинението, насърчаване на разнообразието;
● Уважаване на традицията при несъмнен приоритет на новаторството и творчеството;
● Зачитане на суверенните права на човека;

Вероятно още принципи могат да се обособят. Това сега не мога да го предвидя, пък и няма смисъл да се стремя към изчерпателност: тия неща също подлежат на обсъждане, на дебатиране. Аз само подхвърлям някои смислови ядра, около които може да се оформи онова движение, което именно да породи нещо съвсем жизнеспособно и жизнеустойчиво. Ето, примерно, принципът на живота следва да бъде приет безусловно: животът е отрицание на системата (по Мамардашвили). Значи няма и не може да има обществена система на живота и на свободата, защото тъкмо системата е онова, което задушава и убива живота. Може ли нещо да съществува антисистемно? Разбира се, че може. Всичко живо съществува така, именно антисистемно. Изкуствените, нежизнеспособните неща са системни. Образователна система, основана на свободата, е нонсенс, е глупост. Самият живот е, повтарям, антисистемен, той не търпи системата. Системата е равна на робство.

Ето, направих списъче на принципите. Това е главното. Те са скелетът. Останалото - плътта - ще обрасне около тях в един жив процес на раждане. Повтарям: на раждане, не на строене. Не архитектонически ще се строи това иновативно, демократично, свободолюбиво, жизнелюбиво, човеколюбиво училище, а всичко в него следва да се роди в един естествен, органичен процес. Край на строежите, ще заложим на раждането. А раждането е възможно благодарение на любовта. Да, представяте ли си, за малко да забравя да спомена най-основния принцип на новото училище: любовта! Това е най-главният може би принцип, стоящ дори над принципа на свободата! Нали си спомняте това: Бог е любов.

Е, какво ще кажете, успяхме ли да родим най-важното в нашата органическа идея за такова училище? Защо пък да не наречем този тип училище училище на любовта? Или училище за любов! Представяте ли си каква сензация ще бъде такова едно училище, дето младите ще бъдат обучавани и възпитавани най-вече на... любов! Скандално ли ви звучи? Еротично ли ви звучи? Вулгарно ли ви звучи? Е, ако ви звучи така, значи проблемът е изцяло във вас самите. Аз лично не виждам нищо скандално в това водещият, главният принцип на едно съвременно истинско училище да е любовта. Младите да бъдат възпитавани най-вече в любов - нима има нещо по-естествено от това?

Ами в какво друго младите да бъдат възпитавани и обучавани ако не в любов?! В омраза ли да бъдат възпитавани и обучавани? В агресия ли да бъдат обучавани и възпитавани? В злоба ли да бъдат обучавани и възпитавани? А любовта ражда всичко останало, което е тъй ценно за човека: добро, красота, истина, човечност, искреност, чувствителност, душевна и личностна хармония. Да, ако душите на младите се овладеят от великата духовна сила на любовта, това ще им даде ключа към разгадаването на загадката на живота. Аз тия неща вече отдавна съм ги писал в своите книги. Те неслучайно носят такива странни заглавия: Тайнството на живота, Изворите на живота, Преследване на времето, Изкуството да се живее, Изкуството на свободата, Изкуството на мисълта, Животът на душата... Ето че, оказва се, аз целия си живот отдадох на създаването на едно такова училище, непрестанно съм работил за неговото раждане. Голяма работа, че книгите ми стоят непипнати от ръка на читател в складовете и по борсите, стоят арестувани там, много ясно че такива опасни книги ще имат точното такава съдба в бездуховна страна като нашата? Остана пък да имат някаква друга съдба моите книги в страна като нашата - страна, в която виреят и просперират само ментетата, а не истинските неща...

И тъй, училището, което следва да се роди, ще бъде училище на любовта и на творчеството. Без любов и без творчество нищо добро не може да се роди в този свят и в този живот. Апостол Павел ли беше казал това: "... Ако любов нямате - нищо нямате..."? Той го е казал, кой друг може да го каже освен него?! Превъзходно го е казал обаче. Дали да не цитирам целия откъс? Защо пък не, щом трябва, ще го цитирам, щото по-добре изобщо не може да се каже, а има огромен смисъл:

13 гл. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.
4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,
10 но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.
12 Защото сега виждаме неясно, като в огледало. В древността огледалата са представлявали полирана метална повърхност и са отразявали само неясен образ, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.
13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.

из Първото послание на Свети апостол Павел до КОРИНТЯНИТЕ

Не следва ли тези тъй велики в мъдростта си думи да бъдат изсечени на най-видно място в училището, което предлагам да създадем? Ако искате, нищо не пречи да го сложим на най-видно място. Вие решавайте, аз само предлагам. Ако искате ме обругайте че съм го предложил. Ако искате, си замълчете на тъй екстравагантната ми идея.

Този пък Грънчаров е с толкова размътен мозък, че вижте какви глупости предлага, моля ви се: училището му да се нарича УЧИЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА! Луд човек, пълен идиот - каква любов бе, ало, иди се лекувай! Как може тъкмо в училището да... развращаваме младите като им предлагаме да правят любов! Да се упражняват, моля ви се, в правене на любов?! Той Грънчаров обаче освен луд е и голям развратник, ний винаги сме подозирали, че той е крайно опорочен човек! Ето, сам си го призна! Неговото училище непременно ще стане нещо като... бардак, като вертеп, като блудстващ дом! Срамота! Да развращава младите - това иска тоя урод Грънчаров! Той заслужава да има същата съдба като оня проклетник Сократ, който, както знаете, е осъден на смърт точно за това: щот развращавал младите! Учел младите на... не мога да си позволя да кажа на какво ги е учил тоя мръсник Сократ... учил ги е, ще го кажа по-интелигентно, да правят любов... мъже с мъже! И от тази любов, представяте ли си, да се раждат... истини! Мъжете да раждат... деца, ето на това ги е учил! Срам и позор! Мъжете следвало също да раждат, а децата на мъжете били... истините, идеите, какъв срам?! Нещо такова май предлага Грънчаров, ний надушваме как стоят нещата! "УЧИЛИЩЕ ЗА ЛЮБОВ", "УЧИЛИЩЕ ПО ЛЮБОВ", "любовни училища", има нещо гнило тука в Дания! Безсрамник неден!

Както и да е де. Аз пък съм много горд, че успях да постигна най-сетне възловата дума, която всичко в тези училища обединява, именно думата любов. Както има религия на любовта и на свободата - такава религия е именно Христовата - така трябва да има и пълноценни духовни училища, които са именно предлаганите иновативни, демократични, свободолюбиви, жизнелюбиви, правдолюбиви и прочие училища. Е, ще учим в тия училища младите хора да обичат ей-такива неща: свободата, животът, истината, доброто, красотата, мъдростта и прочие, ще им помагаме да се преизпълнят с възхищение и с цялостно отдаване на тия велики духовни ценности. В какво друго да бъдат обучавани и възпитавани младите ако не в любов?! Старците ли да учим на любов?! Разбира се, че младостта е времето на любовта, ето, младите в училище ще изучават най-вече любовта! Аз не виждам нищо ненормално и неестествено в това, напротив, то е най-естественото. Как сме могли досега да пречим на младите да усвояват тъкмо любовта, как сме могли досега да не им помагаме да преуспяват тъкмо в любовта, в най-важното, без което животът нищо не струва?!

Разбира се, това е фундаментът за раждане на една пълноценна личност, има ли го него, на тази здрава основа може да се развие вече всичко останало, което е потребно на един млад човек в нашето време: и прекрасна професия той може да усвои, и какъвто си иска занаят, и каквото си иска доходно занимание и прочие, ако иска нека да се занимава с изкуство, ако иска нека да се занимава с религия, ако иска нека да се отдаде на науката или пък на философията, на техниката, на технологията, на каквото иска нека да се отдаде младият човек, това си е изцяло негова работа, нали така, ние в тази негова работа изобщо няма да се месим?! Всичко нека да се приучи той единствено да решава. Има ли я здравата личност, тогава на тази твърда основа всичко останало може да бъде постигнато и открито, присвоено и прочие. Мисля, че казах главното, а вие как мислите?!

Това, че в нашето ново и новаторско училище всеки млад човек сам ще си прави учебните планове се подразбира, нали така? Това, че всеки млад човек, че всеки ученик (то учител и ученик, тези функции, ще се преплитат така, че не бива да се разграничават!) сам ще решава с какво да си уплътнява времето, с какви занимания да се занимава и прочие пак се подразбира и няма вече смисъл аз специално да го изтъквам или да го обособявам в отделни параграфи и пр. Има още куп неща, които могат да бъдат казани, но светлината на вече написаното това, чини ми се, е вече съвсем излишно. Казах каквото трябваше. Това е. Останалото зависи вече изцяло от вас самите!

Мислех да пиша своя проект за иновативно училище в един пародиен план, но сега ми пресекна ищаха да постъпя така. Решавам да се откажа от този вариант. Ще се задоволя с вече написаното и казаното. Стига толкова. Изморих се вече. Край. Точка.

Всичко останало зависи вече само от вас. Из ви подхвърлих идеята, вярвам, че вие самите можете вече да сътворите и да измайсторите нейната "плът", вие сами следва да родите и изобретите всичко останало. Можете, убеден съм в това! Повярвайте и вие самите в себе си - и всичко ще постигнете. Даже и невъзможното! За свободния човек, прочее, невъзможни неща няма. Блажени ония, които искат невъзможното!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До нови срещи! Живот и здраве да е само, дай Боже!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

3 коментара:

Анонимен каза...

Дрън-дрън и преливане от пусто в празно..... не се ли измори вече да пълниш интернет пространството с пустословието си?????????? Замълчи най сетне, нахалник тъп!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Ност ност ност ност ност. Ностност ност. Ност.

Анонимен каза...

Свръхгениални коментари! :))) Ако са от учители - Бог да пази България!