сряда, 3 август 2016 г.

Изгонете скуката и безделниченето от живота си: впуснете се смело във великата борба за промяна на общността ни, за нейното очовечаване!


Хич не знам защо пък ми хрумна тази толкова неприятна за мнозина, предполагам, метафора, а именно, че образователната реформа у нас - прочее, как мислите, реформа или революция ни е потребна в сферата на българското образование? - може да се уподоби с чистенето на най-задръстените, най-претоварените, на най-мръсните обори, които някога изобщо са съществували: виж Захванах се да чистя най-мръсните обори, които някога са съществували, прочутите авгиеви обори пред тях са нищо: оборите на родното ни образование и възпитание!. Да се чистят обори е крайно неприятна работа, която най-лесно се свършва по ето този кардинален начин: като се пусне в оборите много силна вода, река, или като се отприщи и се пусне през тях водата на цял язовир; вярно, може заедно с мръсотията да бъдат завлечени и самите обори, т.е. можем да останем тогава без обори (а къде без обори ще си отглеждаме... говедата?!), но пък нима е приятно ръчно, с лопата да ринеш и чистиш тия толкова изобилни на тор и на друга мръсотия обори?

Тук се сещаме за т.н. авгиевите обори в древногръцката митология, ето справка за тях: Авгиевите обори са огромни обори на царя на Елида Авгий, син на Хелиос и съпруг на Епикаста, които не били почиствани 30 години. Когато Херкулес отишъл при Авгий му предложил да изчисти оборите му за един ден, ако царят му даде 1/10 от стадата си. Херкулес пробил от две противоположни страни стената и прекарал през дупките водите на реките Алфей и Пеней. Това е един от 12-те му подвига — шестият. Преносно "Авгиеви обори" е нещо крайно замърсено и/или занемарено. Та така станала работата с почистването на въпросните Авгиеви обори (когато се употребява този израз в преносен смисъл, се използва малка буква: "авгиеви обори", нашият случай е точно този), Херкулес ги е почистил разбрахте как. Оборите на българското образование са задръствани с какви ли не боклуци значително повече от 30 години, поне два пъти по 30 години са били затлачвани тия обори с какви ли не боклуци. Правете си сметка каква работа ни чака да свършим всички ний, дето сме се захванали с почистването на тия същите обори: същински Херкулесовци са ни нужни, ама и те май няма да се справят, нали така? Да, иска се много и то непосилна, безнадеждна за изпълнение работа, ще ни се наложи да чистим "обори", които са нейде в... главите на всички нас; да, в главите ни е цялата тази гадна мръсотия, която следва да бъде почистена! Правете си сметка колко тежка е работата, която ни чака, щото такива "обори", дето са в главите, са значително по-трудни за почистване от оборите, с които е трябвало да се бори оня същия Херкулес. Дали пък, ако не следваме поуката от гръцкия мит, и на нас няма да ни се наложи да използваме силата на "водата", във всяко почистване водата, така или иначе, играе главна роля, а пък в случай дали самата стихия на водата не трябва да я свържем със... свободата? Ами ако се окаже, че тъкмо самата свобода е онази задържана толкова време "водна маса", която сега ако се отприщи, ще може решително и кардинално да изчисти цялата мръсотия от въпросните препълнени обори? Да, не е нужно аз или кой и да е друг... бабаит, да се правим на Херкулесовци, разбрахме, че не е по силите на какъвто и да е човек, пък било той и Харкулес, да почисти тия обори, налага се да направим нужното да отприщим тази колосална сила на "водата", именно на свободата - и тогава работата ще бъде свършена хем бързо, хем качествено! Илюзия ли е това, може ли свободата с цялата си наистина колосална духовна мощ да свърши цялата тази работа, която не ни е по силите?

Уф, май много се заплетох в тази метафора, а, какво ще кажете? Дали пък не е напълно прав оня анонимен, разбира се, мой критик, който е дал следната началническа резолюция като коментар към предишното ми есе: "Дрън-дрън ярина. На Грънчаров пустословията...". Написал е това от позицията на своето тъй завидно самочувствие, а пък когато аз му отвърнах:

- Другарке, а как трябва да се напише такъв един проект, за да не е "дрън-дрън-ярина" според Вас? Вие писала ли сте такова нещо досега? Бихте ли ни дала пример за правилно направен проект? За да сравним, нали ме разбирате? Да кажете "Не е така!" е нищо, хубаво е наистина да знаете как трябва да е...

Тогава моят критик, естествено, се скри като презрян мишок някъде, потъна вдън-земя. И ето, сега аз пак трябва да се потя и да пиша по своя проект за иновативно училище, а мишокът отнякъде тайно ме наблюдава и, предполагам, се радва на затрудненията ми. Но аз пък знам едно: че човек трябва да работи въпреки всички, да, истината е в работата, не в празното и нещо не правещо самомнение на завистниците. Затуй ще продължа да работя - майната им на критикарите. Откъде ли да започна днес своето очертаващо се да не бъде кратко писание?

Пак се замислям за заглавието на цялата поредица. Дали пък не трябва да й дам следното заглавие:

Как се прави иновативно училище?

Как ви звучи едно такова заглавие? Забележете, не как се прави "проект за иновативно училище", а как се прави самото иновативно училище, такова една разширяване на темата дали мога да си го позволя? Все пак аз съм философ и образователен деец, сиреч, учител, аз проекти досега не съм писал (пък и да съм писал, не съм съзнавал, че правя точно това!), но как се прави едно такова училище добре знам, защото аз фактически досега, в моята професионална кариера съм правил точно това, да, моите вечни, непресекващи битки с образователната бюрокрация означават точно това: аз винаги досега съм правил някакви иновации, с които съм станал направо трън в очите на образователните началства. Които, знаете, ме определят за какъв ли не, за "зъл народен враг", за "злодей", за "дисидент спрямо системата", за "пълен некадърник", за "изцяло негоден за системата", за "луд" и прочие, няма да повтарям сега всички възможни квалификации, с които церберите на административната социалистическа система на държавното образование имаха добрината да ме удостоят. Та значи аз добре зная как се правят какви ли не образователни иновации, това нещо съм го правил цял живот, работил съм неуморно за това да не съм типов и стандартен учител, да се размина с тази жалка, отредена на учителите у нас участ, а пък едно училище става иновативно, позволете ми да забележа, когато в него има поне един учител, дето си позволява да прави някакви иновации, щом има един иновативно мислещ и работещ учител в дадено училище, ето, то вече поне малко е станало иновативно; появят ли се двама иновативно мислещи и иновативно действащи учители в дадено училище, тогава неговата иновативност, имам предвид иновативността на самото училище ще нарасне два пъти - и така нататък.


Ако в едно училище, да допуснем, повечето от половината учители почнат да мислят и да действат иновативно, тогава училището ще стане "хептен иновативно", така ли е, какво ще кажете по този въпрос? Или за да е иновативно изцяло едно училище, в него всички до един учители трябва да мислят и да работят иновативно? Кажете де, кога точно можем да кажем, че едно училище вече е иновативно? Моето допускане е, че този процес вече започва когато в даденото училище се пръкне поне един иновативно мислещ и иновативно действащ учител. Поне е сигурно, че щом се появи такъв учител, то училището не е неиновативно, каквото е било преди това, преди появата му. Решителната стъпка към иновирането на едно училище е появата на първия иновативно мислещ и иновативно действащ учител в него. Оттук, от иновативността на учителите, започва всичко в едно училище, така ли е, вие как мислите по този въпрос? Или трябва да се запали иновативен огън в очите на учениците, дали пък така не е па-правилно да се мисли? Но кой ще спомогне да се запали такъв огън? Явно учителят - по разбирането на Сократ, който е повтарял, че обучението на младите не е пълнене на съд, примерно на кофа, не бива да се уподобява с такова пълнене, а истинското обучение е запалване на пламък, на огън, ето това е нещо, което никога не трябва да забравяме. А вие нали си спомняте как нашите типични и типови даскали друго в час не повтарят, а именно се оплакват, че било много трудно да пълнят главите на учениците си с разните му там знания, затуй говорят постоянно за някакви си там фунии, дето щяло да бъде много хубаво и лесно ако можеше да се натамъняват в... ушите на учениците и оттам да се налива въпросното знание, нали сет чували подобни приказки, кажете де, признайте си?! Както и да е, вероятно иновативно мислещият и иновативно действащ учител ще почне да пали въпросните пламъчета в очите на учениците си, а оттам-нататък вече, като се разгори пламъкът, нещата ще потръгнат. Е, нещо трябва да прищрака и в главите на родителите на учениците, щото е много възможно, ако съзнанията на родителите да не са узрели за промяната, тогава самите родите да станат онази консервативна сила, която да почне да дърпа развитието назад, да пречи на развитието и прочие.

А, предполагам, е много възможно истината да стои ето как: появят се в едно училище млади хора, ученици, които са "революционно настроени", е, поне са бунтарски настроени, не щат да учат по старому, да, решително са обявили пълен бойкот на ученето, дали пък точно тези "тъй лоши ученици" (от гледна точка на догмите и стереотипа на системата) не са онази сила, която ще инициира промяната? Да, ама се иска съзнателен елемент, иска се вярно изтълкуване на феномена "лош ученик" (възприет така, казахме, от догматичната и анахронична система), щото нали пък знаете кои са "добрите ученици" според тази система, това са ония, които вече са пречупени, които вече нямат сили да се съпротивляват и са станал бездушни изпълнители. Та значи и във всяка група ученици има всякакви, но по моето възприятие значително повече са тези ученици, които фактически се бунтуват, ала неосъзнато, те са обявили пълен бойкот на системата, ала не са осъзнали срещу какво се бунтуват, какво им е потребно и прочие. Та по моето разбиране тази е главната предпоставка да се отприщи в един момент действителната промяна: има огромна маса от пасивно бунтуващи се, обявили пълен бойкот на системата ученици, има много "лоши ученици", които именно могат да станат движеща сила на промяната - стига тяхната колосална енергия да се канализира, да се насочи във вярната посока.


А за този душевен поврат решаваща роля може да изиграе иновативно мислещият учител, учителят по презумпция следва да е духовен водач, ето, дошло е времето, в което учителите трябва да си изпълнят решително мисията. И в едно фино взаимодействие с разочарованите от системата и потенциално бунтуващи се срещу нея "лоши ученици" да извършат самата промяна. Мисля, че донякъде изяснихме този проблем. Да продължа нататък. Дали пък не трябва да озаглавя тази своя поредица от есета ето как:

Как се прави демократично училище?

Аз през последните няколко месеца (след връщането ми от съда отново на работа в училището, от което преди две години бях уволнен) осъзнах нещата ето в каква посока и успях да обединя своите иновативни активности ето по какъв начин: обявих, че ще работя, заедно с всички желаещи, по осъществяването на проект със следното заглавие:

Проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност

Който не помни, да се върне няколко месеца назад в блога ми, да прегледа статиите и есетата, които са писани все около моята неспирна иновативна дейност като учител по философия и гражданско образование в това училище (ПГЕЕ-Пловдив) и сам ще се убеди, че е точно така, че точно така съм нарекъл или дефинирал активността си. Ето че тук се крие и разковничето относно това как именно се прави иновативно, иначе казано, демократично училище: ами чрез непрекъсната непосредствена и то тъкмо практическа реална демократизация на отношенията в самата училищна общност се прави, как иначе да се прави такова училище?! Виждате ли сега защо е хубаво човек постоянно да се лута, да търси, да опитва, да изследва, да експериментира, да работи, да действа, да пише, да мисли и прочие, а не да спи, а не да се прави на велик, да си въобразява, че "всичко му е наред" и прочие, и така нататък, и так далее, и ала-бала. Този е начинът да се прави едно иновативно, а това в моето разбиране значи именно демократично, инак казано, свободолюбиво училище: повтарям, прави се чрез непосредствена и то тъкмо практическа реална демократизация на отношенията вътре в самата училищна общност, няма друг начин това да бъде направено освен този. Е, ако има, давайте, предлагайте го, обяснете как мислите е по-добре да се направи, кажете, аргументирайте се, ще обсъдим предложеното от вас, може пък вие да сте прави, но това трябва да се изяви и докаже. А докато си мълчите, докато си пребивавате в олимпийско, в някакво оракулско самомнение че сте си априори най-велики и всичко разбиращи, дотогава, простете, никой за нищо не може да се заинтересува от вас, вие просто сте станали нещо като безмълвен памятник, на такива аз лично не мога да обърна никакво внимание. Както и да е.

Значи трябва, за да си изясня своя проект - а по него, сами виждате, аз от години вече работя, а пък училището, в което аз работя, отдавна вече е станало иновативно (поне поради факта, че аз работя в него, как ви звучи това мое изфърляне, а, драги завистници, дали некой от вас нема да се пръсне сега от злоба и завист?!); забелязвате ли колко много пъти употребих най-неприятната за някои хора думичка "аз", е, нарочно употребих тази толкова дразнеща в нашите условия дума, употребих я с оглед да предизвикам нещо като сърдечен удар у някои хора, за които обаче добре знам, че изглежда съвсем нямат тъкмо... сърца (щото ако имаха, щяха да реагират по съвършено друг начин!); да, думата "аз" е много дразнеща и докато у нас масово не се промени отношението ни към тази проклета думичка, промяна никаква не може да има, а и никакви иновации не може да има, щото иновациите ги правят точно личностите, за които думата "аз" изобщо не е дразнеща, напротив, тия хора много я обичат, тя им е много близка, тези хора са именно пълноценни личности, здрави индивидуалисти, те са тъкмо хората, които са ни съдбовно необходими, те са именно оня безценен човешки потенциал, който ни е толкова необходим и който ще се появи неизбежно ако образователната ни система се промени из основи и училищата ни се демократизират и иновиират (ако мога да се изразя така) кардинално. Та казвам това да не се чудите защо толкова много употребявам тъй дразнещите ви думички. А вие лично думата "демокрация", позволете ми да ви запитам и това, мразите ли я? А думата "демократ" как ви звучи? Аз ако се нарека точно така, именно демократ, няма ли, кой знае защо, да почне да извира бясна пяна от устите ви? Ами ако се нарека "свободолюбец" няма ли да получите някой мозъчен удар в главата от внезапно овладялото ви спонтанно възмущение? Ами ако почна да пиша думата "аз" с голяма буква, именно "Аз", тогава няма ли някой от вас да припадне и да почне да се мята в някакви невъзможни за преживяване спазми? Ами ако се нарека "личност" ще го преживеете ли изобщо?! Ами ако кажа, че точно тия неща са нещо като архимедови опорни точки, чрез които може да се преобърне порочната и загнила система, тогава няма ли да изревете от болка?! Кажете де, защо мълчите? Намразихте ли ме всички и то всеотдайно, кажете, моля ви се, успях ли да предизвикам такава една неизмерима злоба към своята тъй скромна личност, персона или особа?! Кажете ако искате де, то не е задължително. Иначе можете и да си замълчите стоически, проблемът си е изцяло ваш. Поне умеете да мълчите, предполагам стенете от бясна злоба като четете моите сутрешни писания, но все пак успявате да си мълчите, което е не само стоическа проява, но е и достойно едва ли не за уважение. Бравос! Хайде, стига с майтапите, че май прекалих тази сутрин. А ме чака работа, и то много!


Но поне си изяснихме нещата донякъде, а, какво ще кажете? Ще правим иновативно училище чрез демократизиране на отношенията в него. Ще трябва да изясним кои са въпросните отношения, ще видим как са те в момента, ще помислим старателно как тези отношения ще можем да ги поставим на нова основа. Примерно ще трябва да преоценим такъв един фундамент на авторитарната система, какъвто е знаменитото казармено правило "Началството никога не греши!", нали се сещате колко вреден е този принцип? Има и сума ти други неща, които трябва да преоценим, разсъждавайки за въпросната реална демократизация на отношенията. Демокрацията, прочее, не е нещо толкова лошо, както ви се чини, помислете малко. Та значи трябва да се осъзнае и това, че без борба никаква промяна не може да има. Да, не само че са неизбежни, но и направо са потребни непрекъснатите конфликти, битки, сражения, било словесни, било и някакви други, примерно писането на доноси и прочие, организирането на "народни съдилища", може дори да се ходи и до истинските съдилища, абе редовният читател на моя блог прекрасно знае за какво точно става дума, защото това вече ми се е случило и аз имах добрината да го опиша най-скрупульозно (тъй ли се пише тази изчанчена дума?!), най-детайлно, най-пълно, най-откровено и прочие. Цялата тази реално преживяна епопея по създаването на едно иновативно демократично училище аз вече съм я описал, слава Богу, всичко е налице, в блога, а и не само в него, щото аз сума ти книги написах и издадох по тия всичките въпроси досега. И всичко, дето се казва, е вече "черно на бяло", има го и върху хартия, и върху видео, и електронно, всякак го има. Само да има кой да чете и да се интересува. И на тази база да възбуди своята лично способност да се бори за промяна на отношенията, това е. Просто е. Лесно е. Иска се само воля и решимост. Иска се едно друго съзнание. Появи ли се това съзнание, предпоставката за зачеването на борбата вече я има. Толкоз, че и тази сутрин ми писна да пиша. Ще завърша този път ето как.

Вчера ми се обадиха от... милицията, пардон, от полицията! Никога, с малки изключения, не са ме търсили мен от полицията. Аз писах на едно място, че всъщност отношенията ми с полицията са много редки, почти отсъстват. Та вчера обаче ме потърси един инспектор и ми обясни, че по моя сигнал до прокуратурата (относно документни нарушения на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, констатирани от РИО-Пловдив) вече се работи, във връзка с което моя милост трябва да се яви в полицейското управление и да даде писмени пояснения около сигнала си. Това само мога да ви кажа за момента. Ще ида в полицията и ще пиша, ще си дам обясненията. Истината трябва да се изясни, нали се борим за реална и истинска демократизация на отношенията, нали се борим за правова държава, в която законността е възведена на най-високия пиедестал, ето, моята скромната милост работи непосредствено и прави каквото й е по силите това един ден да се случи. И вие правете нещичко в тази посока, и вие се включете в тази велика борба - и работите в свидното ни отечество ще потръгнат значително по-бързо, и то непременно към по-доброто.

Нека да ви наричат, както и мен ме наричат, "доносник", нека да ви хулят, нека да ви плюят, нека да ви... уволняват (това поне не ви го желая, щото е много жестоко, преживял съм го, зная как е!), нека да ви оставят без никакви средства за съществуване (да ви пази Бог и от това, аз и него обаче го знам как е, на гърба си съм го изпитал!), абе много интересен и съдържателен ще ви стане животът от момента, в който се впуснете в тази наистина велика борба за промяна в общността ни, за нейното очовечаване и прочие. Та ето, желая ви да ви сполети точно това: да изгоните решително скуката и безделниченето от живота си! Да заживеете пълноценно, ето това ви желая - и ви обясних вече как се получава това. Хайде чао, хубав ден ви желая също! Бъдете и здрави непременно. Духовното здраве, знаете, е предпоставка за всяко друго. Ако ви е здрав духът, ако духът ви е силен, тялото ще го последва към силата и здравето. Бай-бай!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

5 коментара:

Анонимен каза...

Грънчо полудя вече се мисли за Херкулес!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :)))))))))))))))))))))))))))))))) Психиатри от Пловдив, помогнете на човека!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Арестувайте го и го затворете този човек е обществено опасен!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Не ме разбирайте погрешно, Грънчаров. Истинското пустословие също изисква талант - сиреч, и вие сте талантлив в нещо. Обикновеният пустословец ще напише 1-2 страници бълвоч и дотам ще спре. Даровитият пустословец като вас обаче е рядкост. Той е способен да произвежда стотици страници празен, нищо не казващ текст и пак да не миряса. Ще рече, истинстото пустословие, като вашето, е комбинация между пустословие, графоманщина и нарцисизъм.
В това отношение има какво да дадете на света.
Поздрави.

Ангел Грънчаров каза...

Почему "пустославие", а не "празнославие", другарко? :-) Дайте все пак да говорим на български, нали така? Та значи казвате аз не съм абсолютен бездарник, а съм надарен, щото умея да празнословя, имам талант за празнословие, е, пак е нещо, поне един талант ми признахте, другарко, какво великодушие от ваша страна само, а?! :-) Е, не можем всички като Вас лично да сме надарени във всяко едно отношение, ний сме по-скромни. Как сте го написла само, а: "пустословие, графоманщина и нарцисизъм". На руски звучи още по-внушително: "пустословие, графоманщина и нарцисизм", страхотно е, талантът Ви превъзхожда този на Достоевски, сериозно, не се майтапя. Що не вземете да напишете нещо непустословно, примерно едно есе, дайте, другарко, напишете, ей-така, да ни напълните душата, дето се вика! Дайте, напишете, да ни направите показно как именно се пише. Та значи моето "пустословие" означава липса на смисъл, нали така? И идеи нямам, така ли! А стил в такъв случай поне имам ли? Поне стил малко от малко имам ли, другарко? Давайте, поруссуждайте още малко, та да ни наполните душу! Давайте! Милости просим, таваришч талантливая во всех отношений! Просим!

Анонимен каза...

Как говори руски на някаква неустановена по същност маймуна... Но ги има много при вас, това са предателите, те си чакат времето за да скочат върху ти, ОК?...

Кот Василий каза...

Ооооооооо, бай Грънчаров, нова философия за модерно образование предлагаш?
Коя стана тая, 125-а или 126-а?
И не ти ги приемат, така ли? ... тц, тц, тц ... ей, прости хора, ще знаеш, прости и ограничени.
Хайде, бай Грънчаров, със здраве да си останеш, блъскай, удряй, все някой ще ти уйдиса на мозъчните диарии!