Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 3 август 2016 г.

Днес всички - и леви, и "десни", и "консерватори", и путинци, и ислямисти, и комунисти - мразят "неолиберализма", днес е модерно свободата да е "нашият главен враг"



Неолиберализмът: демокрация, сведена до театър, от Джордж Монбиo, Художник: Тиаго Хойсел

Джордж Монбиo е британски писател, известен със своята активност в политиката и екологията. Автор е на бестселърите „Ерата на съгласието: манифест за нов световен ред“ и „Пленената държава: корпоративното превземане на Великобритания“. Монбиът има своя седмична колонка в „Гардиън“.

Представете си хората от бившия Съветски съюз никога да не са чували за комунизъм. За повечето от нас идеологията, която контролира живота ни днес, няма име. Назовете я в даден разговор и ще бъдете възнаградени със свиване на раменете. Дори и събеседниците ви да са чували термина преди, ще им бъде трудно да го дефинират. Неолиберализъм: знаете ли какво представлява?

Анонимността му е едновременно и симптом, и причина за неговата власт. Той е изигравал съществена роля в забележителен набор от разнообразни кризи: финансовия срив от 2007-2008 г.; пренасянето на богатството и властта отвъд граница (за което досиетата от Панама ни предоставят едва бегъл поглед); бавния упадък на здравеопазването и образователната система; възраждащата се детска бедност; епидемията от самота; разпадането на екосистемите; възхода на Доналд Тръмп. Подхождаме към тези кризи, сякаш те възникват изолирано, сами по себе си, и очевидно не сме наясно, че всички те са или катализирани, или изострени от същата последователна философия; философия, която има – или поне имаше – име. Нима може да има по-голямо проявление на властта от това да действаш неназовано?

Неолиберализмът е станал всепроникващ до такава степен, че ние рядко дори го разпознаваме като идеология. Изглежда приемаме становището, че тази утопична, хилиастка вяра характеризира една неутрална сила; някакъв вид биологичен закон, като теорията на Дарвин за еволюцията. Надигането на тази философия обаче представлява един съзнателен опит да бъде променен човешкия живот и да бъде преместен центърът на властта. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Именно "неолиберализмът", вариант на Кенсианството и Монетаризма (сиреч, т.нар. "Чикагска школа") Е определено Идеология. Тя е колективизъм / социализъм защото предполага че държавата може и трябва да 'управлява' пазара :) :) , което е невъзможно от термодинамична и информационно-теоретична, вкл. алгоритмична и complexity-science гледна точка. Свободният пазар, работещата правова държава и демократичния институционализъм НЕ СА идеологии, нито продукт на 'прилагането' на такива а са ТЕХНОЛОГИИ. Идеологиите са принципно неприложими поради това че не са тестируеми (анти-научно-методологични са защото априори изключват опровержимостта си... ), нито фалсифицируеми (по Попър), нито 'научаеми' (по генерализацията на Попър - VPdim / Вапник-Червоненкис ).

Georgi Karov