Забелязвате ли какво щастие струи от очите на Бойко Борисов? Човек има чувството, че е успял да стисне отново ръката на... възкръсналия Тодор Живков! :-)
Обича он силните мъже, диктатори, нема начин, това си му личи, а Путин, респективно, поставя на най-високото место, нема начин да е иначе, он заслужава да е най-отгоре - в Боковото съзнание!
Вижте какво е написал самият Боко във Фейсбук:
С президента на Турция Recep Tayyip Erdoğan обсъждаме мигрантската криза. Предстоят ни изключително трудни месеци, но се надявам заедно с воля от ЕС и Турция да намерим изход. Ние можем да решим проблема още днес само за България, но аз не искам да е за сметка на Гърция или други европейски страни. Ние сме солидарни, призовавам за същото и страните от Вишеградската четворка. Убеден съм, че всички заедно можем да се справим. Искам европейско единство и защита на суверенитета на всяка европейска държава. Аз съм убеден, че Европа и Турция ще дадат много по-голяма стабилност заедно в региона. Благодаря за изразената подкрепа от страна на Турция и готовността им да намалят натиска и товара на България.
Това пише он, нашият обичен началник. Виждате, че след като оправи България, вече е решил да оправи и Европа, нека да си пробва силите да оправи и Европа, а ако иска и с Азия може да се зафане в скоро време. Или с Африка. Таков титан е срамота да не го използваме да оправи и Европа, и Азия, и Африка, и Америка ако требе. Нема само ние, българите, да си стоим оправени, а пък другите народи да стоят неоправени... срамота е да се чак такива егоисти! Айде чао! Не ми се пише повече...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар