Поради недоброто здравословно състояние на възрастната ми майка, която живее в гр. Долна баня, съм принуден да опитам да си намеря работа по-близо до нея; оказа се, че има обявено място за учител по философия в съседния град Костенец, ето, по тази причина днес подготвих документите за кандидатстване за това работно място и дори написах следното заявление, което трябва да внеса в канцеларията на училището в близките дни:
До г-н (г-жа) Директора на
СОУ "Свети Климент Охридски"
гр. Костенец
ЗАЯВЛЕНИЕ
От Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Долна баня, ул. ..., тел.: 0878-269-488, имейл: angeligdb от abv.bg
Господин (госпожо) Директор,
Моля да бъда назначен на обявената вакантна длъжност Учител по философия в повереното Ви училище:
Прилагам изискващите се документи:
1. Автобиография;
2. Диплома за завършено образование;
3. Удостоверение за стажа (Ксерокопие на трудовата книжка)
4. Свидетелство за Първи клас-квалификация (копие)
5. Удостоверение, че лицето не се води на диспансерен отчет за психично заболяване
Надявам се, че молбата ми ще бъде удовлетворена.
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Гр. Костенец
Постскриптум: Възнамерявам обаче, ако евентуално ме вземат на работа в Костенец, да си запазя работата в Пловдив, в ПГЕЕ - като изляза в неплатен (служебен) отпуск оттам. Та значи нищо чудно училището в Костенец да има щастието да ме използва в тия усилни реформаторски за българското образование месеци, които предстоят. ПГЕЕ-Пловдив пък ще ме загуби за това нещо, но пък там - пардон, за малко да забравя! - тамошното ръководство не се нуждае изобщо от реформатори и иновативно мислещи хора като мен: щото, по неговата представа, училището отдавна се било цялостно реформирало и иновирало даже!
Та значи нищо чудно животът да ни поднесе този рядък шанс всички да сме доволни - и най-вече съвсем внезапно да настъпи тъй дълго желаното от ръководството на ПГЕЕ-Пловдив щастие - Ангел Грънчаров да го няма там вече! :-) Ех, мечти, мечти!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар