Аз лично използвам гледането на телевизия като най-ефективно... сънотворно! Лягам на дивана пред телевизора за да си почина от работа (на компютъра) и понеже в главата ми се въртят какви ли не мисли, от които ако не се избавя, няма как да заспя, то тази задача превъзходно изпълнява именно телевизията: тя умее да изгони всякаква мисъл от съзнанието на човека. Особено тази функция за притъпяване на съзнанието и мисълта я умее телевизионната реклама.
И тъй - за няколко минути от моето съзнание телевизията успява да прогони всякаква мисъл и аз започвам да се унасям в блажен сън. Даже "новините" по нашите телевизии са така подбрани, че тяхната скучност да приспива съзнанията.
Не знам какво щях да правя ако нямах телевизия; не знам тогава какво щеше да ме приспива така успешно, така ефективно!
И тъй: гледайте много телевизия, така хем ще затъпеете, хем ще се отспите! Пардон, на ония, на които телевизията действа сънотворно, те ще се спасят от затъпяване, а ще затъпеят само ония, които тя не може да приспи...
Една важна добавка. Няколко важни извода. Отклонявайки младите от гледането на телевизия, интернет ги спасява, по тази логика, и от затъпяване! Неслучайно интернет е свобода, докато телевизията обслужва робството на човека. (Проклетите американци, подарявайки на човечеството интернет, го спасиха за кой ли път от тиранията!) А телевизията обслужва тиранията. Факт. По тази причина телевизията и телевизионерите са най-уважаваните у нас. Ние неслучайно сме прочута робска страна. Антон Хекимян и Бареков са вашите пророци. Благодарение на такива като Кеворкян още сте роби... роби на ченгетата, на мафията, в крайна сметка на Кремъл.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар