Ахура Мазда разказа във Фейсбук ето този виц, да се посмеем малко:
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
- Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чук@ш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича...
- Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина? - казва докторът - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи когато дойде Линда Еванджелиста й казвате: "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи."
- Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
- Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!". И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
- Спокойно! - казва докторът - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
- Е ми, някъде към Горна Оряховица.
- Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!"
- Докторе, вие сте гений!
- Работим, работим - казва скромно докторът - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
- Към един и половина...
- Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар