Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 20 август 2016 г.

Задавам ви един съдбовно важен казус за мислене: около избирането на нов държавен глава на България!


На снимката е Цар Борис Трети - държавен глава на Царство България от 1918 до 1943 г. Какво излъчва тази снимка, някой усеща ли, някой чувства ли, някой постига ли смисъла на излъчването й? Да, величие, достолепие излъчва тази снимка! И човечност излъчва, щото е изобразена една личност от голям мащаб - не мижитурка като днешните ни политически клоуни, днешните ни политически... пъдпъдъци! Каквато е главата на държавата, такава е и държавата - и нацията, това поне схващате ли го? Царство България е било във времето на Цар Борис Трети (и на родителя му Фердинанд Първи Български) една достойна и уважавана европейска държава, с която големите играчи в европейската и даже в световната политика са се отнасяли с респект, с възхищение! Държавният глава олицетворява не само държавата, но и нацията и страната, той е символ и персонификация на народния суверенитет. Понеже ний, гражданите или поданиците на държавата (при монархиите) сме различни, необходимо се разделяме на партии (партия значи "част", това е латинска дума), но цялото на нацията и на държавата се възстановява от фигурата на държавния глава, който въплъщава народа в неговата цялост, въплъщава коренния държавен, човешки и народен интерес. Щото ние освен че сме различни, освен че имаме различни идеи и политически пристрастия, сме най-вече човеци, а също така и българи.

Е, държавният глава трябва да олицетворява и въплъщава точно това. Съвсем не е проста ролята или функцията на държавния глава на една страна. Огромен смисъл има в тази фигура. Президентът затова не е най-върховният държавен чиновник, а нещо много повече. Разбира се, на огромната част от държавните глави, станали такива на случаен принцип (при републиката е така: съвсем случайни лица могат да бъдат ощастливени да станат държавни глави, което е главният и неотстраним порок на републиканската форма на държавата!), та значи на огромната част от президентите на републики тази тежка и толкова отговорна, бих си позволил дори да кажа нравствена и духовна, даже мистична роля или функция. Да не говорим за това, че същинска рядкост са политиците, които могат да бъдат обединители на нацията, т.е. които могат да заемат една надпартийна, чисто държавническа позиция, нека да бъдем честни: почти няма такива политици. Политическо, партийно лице да стане надпартиен водач на цялата нация е преображение, което много рядко се получава - и това е другият неотстраним и смъртоносен дефект на републиканската държавна форма.

Сега давате ли си сметка защо държавният живот у нас "нещо куца", а? Ами няма начин да не куца. Между другото, България в своята 1300 годишна история (официално, щото иначе историята ни е значително по-голяма, по-продължителна, ний даже и точната продължителност на историята на държавата си не знаем!) сме били винаги монархия, само от някакви си там 70 години сме република, и то при положение, че 45 от тях сме били диктатура! Между другото, България по насилствен, противоправен, антиконституционен начин е била направена република през 1946 г., точно преди 70 години - някой да е казал нещо по този повод, да сте чули или да сте чели нещо по този повод? На 8 септември 1946 г. е станала комунистическата дундурма, наречена "референдум": защо ли така единодушно се мълчи по този повод?! А може би размислите относно истината за случилото се тогава са крайно неизгодни за т.н. ни "политическа класа", която, за да запази тиранията и произвола си над страната и нацията е длъжна да пази тази толкова изгодна й омерта?

Царят е подготвян да става цар, той от рождението си живее със съзнанието за тежката отговорност, която му предстои да поеме; да, тежка е царската корона! Правете си сметка обаче какво става със съзнанието на някакво напълно случайно емпирическо лице (примерно доскоро никому неизвестен другар, конспиративен антинатовски и пропутински генерал на натовска и европейска България, Румен Радев ли се казваше?!), на което по някакви причини му се стоварва въпросната тежест и отговорност - и то само за някакви си там 5 годинки! Да, амче това случайно емпирическо лице неизбежно ще се побърка от случайно падналата му се чест да бъде "нещо като втори Тодор Живков"! И ще почне да прави гаф след гаф, резил след резил, идиотщина след идиотщина - да изброявам ли гафовете на Желю Желев, примерно, Бог да го прости? Или на Гоцэ Первановый искате ли да изброя някои от гафовете и от предателствата му? Или на смешника Петър Стоянов искате ли да упомена някои от гафовете?

Да, тия случайни политически лица, на които съвсем случайно и по непристоен начин, предполагам, се е паднала задачата да играят калпаво ролята на български държавен глава, тази роля, първо, съвсем не им е по силите, второ, те няма как да имат длъжното за нея съзнание и поведение, по тази причина се държат напълно неадекватно, излагат се непрекъснато, ето, на това основание сега партиите са силно затруднени кого да издигнат за кандидат за президент, щото у нас личности, способни достойно да изпълнят такава една тежка роля просто няма - и няма как да има! Е, ще бъде републиката ни менте, ще бъде държавата ни менте, ще бъде държавнитя ни глава менте, какво толкова, у нас нима има нещо истинско, у нас нима всичко не е менте, та държавният ни глава само да е истински, да е само той не-менте! Голема работа, че държавният ни глава бил менте - та у нас сичко е менте, у нас всичко е тъкмо наопаки на това как се правят нещата?!

Да, ама ще изкрещи някой олигофрен: президентите поне се избират, поне са временни, ако си турим цар и той се окаже негодник, какво ще правим тогава? Избираемостта на президента при републиката било нейното "несъмнено предимство", твърдят ония, на които задачата на мисленето изобщо не им се удава. Ще кажа вкратце как стоят нещата и по този въпрос, макар и вие, ако се замислите, сами можете да откриете тези неща. Те са безкрайно прости и лесни, иска се малко мислене, ама къде ти мислене у нас, у нас само идиотизъм да търсиш??

Държавният глава е нещо като баща на нацията, а пък всички ние сме нещо като семейство, имам предвид народът - или трябва да бъдем нещо като едно голямо семейство. Е, представете си какво ще стане ако в едно обикновено семейство майката е, така да се каже, модернистка, и каже на децата си:

- Е, мили деца, ний сме демократи, нали така? Амче искате ли периодично да си избираме нов "глава на семейството", сиреч, да си избираме демократично примерно на пет години нов... татко?! Ще си се сменят татковците ви, а аз, майка ви, понеже съм модерна и понеже съм велика... курва, ще ви водя много мъже в къщи, все потенциални мераклии за ваши бащи, ще правим нещо като кастинг, и вие ще можете да си изберете най-убавия татко измежду тях! И в нашето семейство ще настъпи велик празник: ще си правим избори, ще си избираме много татковци, ще живеем прекрасно!

Правете си сметката как ще прозвучат тия така убедителни думи на тъй мъдрата майка-възпитателка, която, няма що, е като капак на всичко и голема демократка! Правете си сметката и що ще стане, какъв ще е животът в такова едно "демократично семейство"! Ще настъпи същинска лудница и пълен идиотизъм, нали?! Ще настъпи пълен разврат! Е, сега просветна ли ви защо у нас, в нашето българско семейство нещата са така, както са? Потънали сме в политически разврат, в ужасно мръснишки политически и партийни перверзии! Правете си изводите какъв е корена на проблема ни! Мислете малко по-интензивно, дами и господа съдебни заседатели!

Как някой додрапва до кандидатура за президент в собствената си партия също си правете сметка. Какви сделки, какви компромиси, какви мерзавщини той трябва да направи, че да стане достоен в очите на своя партиен лидер за да стане кандидат за президент, сфащате ли сега изначалната порочност на цялата републиканска галиматия?! Разбира се, ако този случаен и цялостно опорочен субект все пак се докопа някой ден до заветния пост да бъде "лицето на нацията", правете си колко голям риск е той чисто и просто да се окаже един... задник! Да, у нас президентите са почти винаги същински задници, това нали не ви учедва вече?! Сега Слави Учиндолский имал, видите ли, по-големи шансове да стане президент на България даже и от генерало Боко Борисов, бодигардо на Тодор Живков, щот, видите ли, бил "съвършено ново и честно" лице, пардон, бил, вероятно, по-чист задник! Станахме ли за смях пред целия свят - или имаме още мегдан да се орезиляваме?!

Боко, примерно, не може да обели една дума на чужд език и мълчи като пън когато е сред чужди държавници. Мълчи там, на срещите им, като кютюк. Колко е могъл да общува с тях Тодор Правешки също си правете сметка. Простаци от класа са наште президенти - и в миналото, и за в бъдеще се оказва, че ще е все така. Цар Борис Трети е разговарял свободно на незнам си колко европейски езика, с Хитлер той е разговарял на немски, с английския крал - на английски, с италианския крал, със своя тъст - на италиански. Както се възприема от чужденците един държавен глава, така се възприема от техните очи и съответната държава. Правете си сметката как ни възприемат като държава чужденците след като Боко изглежда в техните очи така, както изглежда. Правете си сметка как е възприел Камерън пофалването от страна на Боко, че "три папи са ме галиле по главата"! Да, три папи го биле галиле! И показа как убаво са го галиле. И "папа" Тодор Живков може да го е галил по главата! Леле, е те Боко баш требе да ни стане президент, он умее да ни прави за резил като никой друг. Като никой друг ли? Ами Слави ако се изпъне да ни представлява?! Ами Седеровский? Ами онова чудо Жорж Ганчев? Да изброявам ли още? Има още много мегдан да се излагаме по света, нали така?! Нема да се изложим да не можем повече да се излагаме! Ний да се излагаме най-много го умеем.

Когато нов президент се настани на Дондуков 2 (или 1 номерът е на Президентството, некой наш държавник да се е възмутил, че улицата, на която се намират и Министерския съвет, и Президентството, и новата сграда на Парламента носи името на руски княз?!), та значи когато нощ щастливец на случая се настани в креслото на президента (за пет годинки), той, първо, ще се почувства длъжен да уреди на хубави държавни служби сичките си приятели, родата, баджанаци, братовчеди, партийни другари и какво ли не още. Второ, като Гоцэ Първановый ще си намери скъпа-прескъпа пушка, за да може да ловува - както е ловувал Цар Борис Трети, както е ловувал Цар Фердинанд, както е ловувал и правешкия простак най-сетне! Ще си прави каквито си иска излагации президентът щото народът го е избрал за цели пет годинки! Докато царят, ако направи някой гаф, може да му се наложи да слезе от царския трон всеки ден! Ето защо прословутото "предимство" на президентската власт става неин пореден дефект и недостатък. Президентът има пълномощно от народа да прави каквото му скимне в тия пет години, докато царят трябва да внимава всеки ден какво наследство ще остави на първородния си син - или дъщеря. Освен това за президента е гласувала някаква част (част значи партия, нали помните?) от народа, за царя или краля са гласували не само хората, които живеят сега, но и техните деди, бащи и пр. Как се гласува за краля ли? Ами по друг начин, но не по-малко добър: щом царят целия народ го е търпял за свой цар, с това доверие народът и е гласувал за него! Да, с доверие се гласува за царя и то всеки ден. И векове наред народът е гласувал с доверието си за своите царе. Щом не ги е бутнал от трона, значи народът им е имал доверие. Просто е. Знаете, народите лесно могат да свалят и да бутнат царя или краля си - стига той да е предизвикал неговото недоволство. Президента обаче ще го търпите цели пет години - щото сами сте му подписали пълномощно да си прави каквото иска. Е, може да не сте гласували за него, но пак ще го търпите. Да, за царя се гласува с доверие, и то всеки ден!

Още много мога да пиша по темата, но стига, ще спра дотук. С тия думи се опитах да ви провокирам за размисъл. По тия въпроси никой политолог няма нищо да ви каже, нали така? Е, аз съм философ, за мен истината има значение, затова и написах тия неща. И съм ги писал и друг път, в книгите си, но кой ли пък ти чете у нас книги? Кой ли пък у нас се вълнува от истината?!

Мисълта ми е, че трябва хубаво да помислите. Държавният глава на една нация не е играчка работа. Съдбата на нацията зависи - по невидими духовни канали - от това кой и какъв й е държавният глава. Мислех да сложа тук портретите на другите държавни глави след 1946 г. и може би ще го направя - ако имам време. Да сравните. Поне лицата им да сравните. Ето, хайде, от мен да мине, ще го направя:



Минчо Нейчев (1897—1956)


Георги Дамянов (1892—1958)


Димитър Ганев (1898—1964)


Георги Трайков (1898—1975)


Тодор Живков (1911—1998)


Петър Младенов (1936—2000)


Станко Тодоров (1920—1996)


Николай Тодоров (1921—2003)


Желю Желев (1935—2015)


Петър Стоянов (род. 1952)


Георги Първанов (род. 1957)


Росен Плевнелиев (род. 1964)

Забелязвате ли някаква тенденция в тази поредица от "лица" на държавните ни глави? Нещо да бие на очи - щото лицата така или иначе изразяват психичното състояние на своите "носители"? Не забелязвате ли тенденцията? Що ли са така необичайно весели някои от последните ни държавни глави?! Ето, ще ви помогна малко, да турим портрета и на евентуалния будущий наший президент:


Или пък на това недоразумение:


Това чудо го избраха за кандидат за президент щото неговият... нос много прилича на носа на непрежалимия Тодор Живков ли? Няма начин, сигур са го избрали заради носа. Аз друга причина не виждам! Е, и той е също като Тодор Живков предан на СССР и на Русия де, това се подразбира. Тия идиоти, комунистите, в критериите си, най-официалните, писаха, че кандидатът им за български президент трябвало да бъде верен на... Русия!!!! Спирам дотук! Отивам да повърна!

Хайде хубав ден! Приятен уикенд! Дадох ви малка задачка за мислене, да видим някой изобщо ще се позамисли ли! Щот май тази функция - мисленето - изглежда е съвсем залиняла у целокупния ни народ, дано не съм прав, но ме е страх, че нищо чудно и да изляза прав. Опровергайте ме де! Кажете, мислите ли изобщо нещо по тия всичките въпроси?! Или мислите само за... кебапчета?! (Да не кажа циничните думи, обозначаващи това, за което най-много мислите, нали се сещате кое е това, за което най-много мислите?!) Хайде, няма да се излагам да употребявам цинични думи тука, щот съм учител. Чао и до скоро! И му мислете!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

6 коментара:

Анонимен каза...

Цар Борис III, въпреки произхода на родителите му, е бил един истински българин. Той го е казвал. В много трудни времена след три войни, при едно неграмотно земеделско управление, при страшни терористични акции на комунисти и ВМРО, успява да доведе корабът на Отечеството ни в тихи спокойни войни. В избухналата нова световна война не загива нито един български войник. Дадените няколко десетки хиляди жертви са плод на комунистическото управление. Този човек спаси мъжете на България, българите-еврей и дори комунистите! Трайчо Костов дължи лично на него живота си. Димитров е посетен в Лайпциг от майка си и сестра си с пари дадени от него! И какво получи - убит в разцвета на силите си, половин век забрава и оплюване, унищожен гроб с тленни останки! Образът му трябва да стои във всеки храм и да се покланяме пред него както се кланяме пред този на Спасителя!

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Споделям оценката и констатацията Ви, г-н Парпулов! Точно така е, самата истина е това...

Анонимен каза...

Фердинанд не е ли български цар? Наскоро публикувах писмото му до Хитлер, където прокуденият Фердинанд лобира за връщането на Македония и южна Добруджа. Дори и прокуден този човек е мислел за България. Неговият син беше едно логично продължение, което се е развило много по-бързо, за да се превърне в нашенецът, който познаваме, обичащ и разбиращ българската селска култура, но ловък дипломат и силен държавник. Фердинанд не е бил подготвен и въпреки това, за мен той се е справил добре. И 4-те му деца са прекрасно възпитани хора. Симеон също притежава качествата на Борис III, но той вероятно е бил вербуван от КГБ отдавна. Иначе нямаше да го оставят жив. И въпреки това човекът е далеч по-обаятелен от тукашните политици. Не го оправдавам. Все пак той се оказа едно разочарование. Можеше да направи много. Защо не го направи? Може би защото все още е зависим.

Martin Demerdzhiev

Ангел Грънчаров каза...

Много Ви моля да дадете линк към писмото на Цар Фердинанд, не зная как, но съм го пропуснал, а много ме интересува. Цар Фердинанд е съвсем недооценен и криво представян от пишман-историците български държавник, който има огромна заслуга за европеизирането на Царство България. Убеден съм, че неговата роля ще бъде оценена по достойнство от истинската история, а пък ние като народ трябва да се отнесем подобаващо към Цар Фердинанд и да изпълним желанието му гробът му да бъде преместен в толкова обичаната от него България!

Иначе сте прав за Симеон. Той е зависим от КГБ и най-вероятно е бил изнуден да им служи. Каква е неговата история тепърва ще се разбере. Той е държан така здраво, че нищо чудно да не посмее да проговори докато е жив. Видяхте какво стана с първородния му син, КГБ явно му даде знак, че ако не изпълнява, може и нещо по-лошо да му се случи. Аз все повече се убеждавам, че Симеон не се държи по този начин щото е мерзавец, а защото КГБ го държи здраво в клещите си. Поведението му е напълно неадекватно за един цар. Той е един много унизен човек. Той още не е посмял да иде да се поклони на могилата, където е зарит собствения му чичо, убит от комунистите. Ако не беш хванат в клещите на КГБ и ако беше свободен, Симеон щеше да се държи по абсолютно друг начин. Той си пропиля короната поради това, че КГБ го хвана здраво в клещите си. Този човек, а той все пак е български цар, е преживял някаква ужасна трагедия, която е равностойна на трагедията на България. Много съм го критикувал, но напоследък съзнавам, че нещата са по-различни отколкото изглеждат. Каква е истината ще се разбере един ден, но нас тогава може и да ни няма.

Анонимен каза...

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10209636268333947&set=a.10208292873709921.1073741925.1546055360&type=3&theater

Martin Demerdzhiev

Анонимен каза...

Верно е! Цар Фердинанд е направил много за отечеството ни! От една провинция на Османската империя то става модерна европейска държава с красива и чиста столица - с трамваи, електрическо улично осветление, телефонна мрежа. Българският лев се приема навсякъде, войската ни е силна и модерно въоръжена. След двете загубени войни България има по-голяма територия, отколкото преди тях! Твърде несправедливо е да се вменява само в негова вина настъпилата национална катастрофа.

Radomir Parpulov