събота, 6 август 2016 г.

Богдан Богданов живя според великата идея за органична причастност към духовното царство на свободата, за тържеството на което работи неуморно до последния си дъх!



Починал е проф. Богдан Богданов, чета тази сутрин съобщения за смъртта му на различни места: Почина проф. Богдан Богданов, Почина основателят на Нов български университет проф. Богдан Богданов и др. Той е един от преводачите на Платон (и на други автори от старогръцки), основател и президент е на Нов български университет, автор е на ценни изследвания ("От Омир до Еврипид", "Омировият епос", "Литературата на елинизма", "Мит и литература", "Романът - античен и съвременен", "История на старогръцката култура", "Орфей и древната митология на Балканите", "Старогръцката литература", "Промяната в живота и текста", "Европа - разбирана и правена", "Отделно и заедно", "Университетът - особен свят на свобода" и др.). Изтъкнатият наш класически филолог е дългогодишен професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Бог да го прости! На 75 години е починал. Вестта за смъртта му ни изненада, той беше много жизнен и жизнелюбив, а също така и свободолюбив, тоест духовен човек - каквито по нашите земи се раждат много рядко. Но душата на професора се е запътила към ония селения, където вече непосредствено ще може да си общува с душите на Сократ, на Платон, на Омир...

Проф. Богдан Богданов беше солидно явление в българската и европейската култура и духовност, което достойно ни представяше пред света.

Ще кажа нещичко, което няма как да го прочетете по официалните некролози на проф. Богданов: когато след създаването на философското списание ИДЕИ преди 8 години се появих по едно телевизионно предаване на централна телевизия (водено от г-жа Светла Петрова) да апелирам за подкрепа от страна на нашата културна общност, единственият, който ми се обади беше проф. Богдан Богданов. Покани ме на среща в кабинета си в Нов български университет, където разговаряхме (с участието на колегата, на философа проф. Христо Тодоров) за възможностите за сътрудничество между учените в Нов български университет и философското списание ИДЕИ. За жалост, не успяхме през следващите години да реализираме тази възможност (поради сериозно разминаване на възгледите ни, на концепциите ни за списание, а също и на разбиранията ни за научността на философията), но е факт, че опитахме да се договорим. Дълго време след това с проф. Богданов си обменяхме по имейла честитки по повод на различни празници.

Той наистина беше талантлива личност от значим, чисто духовен мащаб. Каквито са украшение на българската култура. От сърце завиждам на студентите, на които е преподавал проф. Богданов! Но ние поне можем да четем книгите му - и да се наслаждаваме на богатствата на духа му!

Това е животът. Всички сме смъртни, на тази земя сме само гости - и пътници. Пътници към един истински прекрасен свят на духа, за който трябва да станем достойни. За което именно ни е даден и животът.

Богдан Богданов успя да живее - което са постигнали малцина! - тъкмо според великата идея за органична причастност към духовното царство на свободата, за тържеството на което работи неуморно до последния си дъх. Поклон пред личността и пред делото му!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: