Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

събота, 6 август 2016 г.

Истински иновативно е училището, което е успяло да се изплъзне от властта на образователната бюрокрация



Фейсбук ми известява тази сутрин, че на 6 август 2013 г. съм бил написал ето какво на страницата си:

Публикувах една мисъл на Сократ на страницата УЧИТЕЛИ във Фейсбук; ето това негово изказване: "Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд." (Сократ). И допълних:

Това изказване на Сократ може да стане нещо като девиз на тази наша страница, искате ли?

В резултат - пълно мълчание. Само една колега, именно Dobrinka Spasova, промълви:

На кой огън вече да се печем?

На което, съвсем обезпокоен, счетох за длъжен да отвърна следното:

Не става дума за огъня, на който ний, учителите, се печем :-) , а за едно съвсем друго горене, именно духовното; имам чувството, че още не се разбира - дори и от от учители! - огромния смисъл на това, което Сократ е казал! Което пък вече е съвсем скандално!

Казал съм това, и пак е настъпило многосмислено мълчание. Мълчание, което не просто говори, а направо крещи. След известно време ме изключиха, ме изгониха от тази фейсбук-група УЧИТЕЛИ. Защото моите провокации им се видяха нетърпими. Когато се основа нова фейсбук-трупа - тя се нарече ПЕДАГОЗИ, едно наименование, което звучи съвсем лошо - аз и от нея скоро бях изгонен, по абсолютно същите причини. Просто непонятни, излиза, са моите идеи на огромното пасивно мнозинство сред учителското съсловие. А ето сега какво написах на страницата си във фейсбук - по повод на този същия спомен за случилото се преди три години:

Случило се е преди три години. Сега нещо нима се е променило? О, да, вече започнахме титаничната реформа в образователната сфера! И какви, моля ви се, шансове има тя след като... кадрите, пък и най-вече техните души, са си все същите: вие забелязали ли сте някаква промяна в духовете и съзнанията на учителите?! Аз не съм забелязал такава промяна - за жалост. Или тази промяна вече се е случила, но тепърва обаче ще се изяви навън, в дела и постижения. И в каква ли посока е тази промяна? Не ми се мисли даже, предусещам, че в такава фина сфера, каквато са нашите съзнания, ситуацията е много тежка. Дано да греша, ама едва ли...

Ето че по този начин пак започнах своето тазсутрешно разсъждение по темата, която ме вълнува най-много, по която пиша вече всеки ден: за създаването на иновативно, на демократично училище. Аз вече трябва да се ориентирам към приключване на своя анализ, на писането на своя проект - очевидно няма да напиша проекта си по начина, по който обикновено си представяме такъв един документ. Щото очевидно няма общ или типов модел, предписание или нещо като "рецепта" за това как се прави иновативно училище; установихме поне това, което е немаловажно: тия, които се захванат да правят свое иновативно училище, те ще си направят свой оригинален проект. Това е изцяло в тяхната власт, то е тяхна суверенна прерогатива. Никой друг не може да им помогне в тази задача. Ако някой друг благоволи да им окаже милостта да им даде предварително готов план или проект, по който те да правят своето училище, нищо няма да се получи. Ще се изродят нещата съвсем или коренно. Да, самите конкретни учители, родители, ученици и прочие ще им се наложи да проведат своите разгорещени дебати и в резултат да се договорят какво да бъде и как да изглежда тяхното училище. Демокрация и свобода не се получават като дар, като благодеяние, по милост или някак иначе. Те се постигат само с борба. Те винаги са лично завоевание. А в случая - имам предвид създаването на иновативно училище - те трябва да бъдат един вид "колективно завоевание" - употребявам думата "колектив" с пълна погнуса, защото тя тук е съвсем неуместна. О`кей, ще я заменя с думата екип, нека да бъдем по-модерни. Конкретната учитело-родитело-ученическа общност - или по-добре беше да я нарека ученическо-учитело-родителска, водещото да са именно учениците! - която иска да си прави свое оригинално училище, ще следва да се преобрази в един творчески екип и всички въпроси, организационни, психологически, педагогически, каквито искате още, ще трябва да си ги решават само те, никой друг, повтарям, не може да им даде директиви и предписания как да решат проблемите си. Това е именно новото в създаването на истински новаторско училище, този е верният, този е единствено-правилният път. Мисля, че бях пределно ясен.

И в тази връзка възниква сега въпросът: а аз сега, седейки зад "белия лист", на който пиша, мога ли да изобретя сам, напълно сам, такъв един проект за истински иновативно училище, без да съм питал някой друг, без да сме обсъждали проблемите, без да сме имали дебати?! Очевидно не мога. Аз мога само да очертая една идея, което вече съм го и направил. А как конкретно ще се реализира и въплъщава тази идея, ще го решават това нещо ония, които се захванат с осъществяването й, с реализацията на идеята. Ако подготвя цялостен проект, това ще бъде израз на непростимо пренебрежение към всички участници в реалното правете и създаване на съответното училище. Аз не мога да си позволя да ги подценявам и обиждам толкова. Аз вярвам в тях и затова им оставям правото по всички въпроси да решават сами, след свободни и ползотворни, плодотворни и пр. дебати. Виждате ли сега какъв хитър начин си изобретих да се отърва от тежката задача да измъдря и напиша такъв един цялостен проект - с която уж се бях захванал, бях запретнал ръкави да я осъществявам, и сега, видите ли, дезертирам от нея - оправдавайки се по този сякаш убедителен начин?! Не, това не е номер от моя страна, за да си оправдая провала, не. Самата същина на цялата работа изисква да приема това. Ако не го приема, ще изневеря на идеята си. Такива проекти не могат по естеството си да бъдат разсъдъчни изобретения и творения на едно отделно съзнание. Щото да имаме такива очаквания е израз на един стар, отживял отдавна времето си подход - авторитарния. Когато някакъв свръхумен мозъчен център измисля всичко и изпраща душеспасителните директиви на изпълнителите, нали такава е същината на стария подход? Как тогава аз, дето съм противник на този анахроничен и изцяло порочен подход, да си позволя да го пусна "през задната врата" или "през прозореца", след като уж на думи решително съм го изгонил?! Не мога да си позволя това. Не мога да дръзна да проявя такава крещяща безпринципност и алогичност. Мислещият човек трябва да е застрахован и да не допуска по никой начин подобни крещящи противоречия. Е, няма да го допусна, няма без да се усетя "да се хвана на въдицата" на такъв един подмолно властващ авторитаризъм-недемократизъм. Моето свободолюбие не може да ми го позволи. А истински свободолюбивият човек се познава най-вече по това, че уважава чуждата свобода не по-малко от своята собствена.

Е, колеги учители, приятни дебати ви желая - като се захванете да правите своите проекти за иновативно училище. Толкова можах да ви помогна. Дано не ви обезсърчих съвсем: да, всичко зависи само от вас самите, абсолютно всичко! (Законът не е пречка и преграда пред копнежите на разумните и на мислещите хора, законът не може да окове във вериги нашата любов по свободата; пък ако се наложи ще инициираме и длъжните промени в съществуващото законодателство, нали така правят свободните, разбиращите свободата си личности и граждани?!) Не чакайте отникъде помощ, за всичко ще решавате сами. Всичко е във вашата власт. Вие сте суверенът. Вие, имам предвид учителите, родителите, учениците, младите хора най-вече, нищо че ги сложих на последно място в това изброяване. От нас, гражданите, дето ценим и искаме да се ползваме от възможностите на демокрацията си, зависи всичко. Имаме пълните права да работим истински за едно пълноценно и качествено образование и за личностен просперитет на младите, на младежта на нашата страна. Имаме пълното право да работим самоотвержено за достойното бъдеще на нашата изтерзана от толкова много комунизъм страна! Имаме пълната власт и пълното право да направим нужното най-сетне да престанат униженията ни, защото комунизмът означава точно това: означава пълно пренебрежение към правата и свободата на суверенната личност, на суверенния гражданин. Е, с този комунизъм дойде времето да се разделим безвъзвратно и завинаги. Щото той, както знаете, се беше приютил в съзнанията, в душите ни. Дойде момента да го извадим и оттам - и да го изгоним без капчица жал. Е, някои, разбира се, може и да си пореват за него, стига толкова много да им се реве. Нека да реват. Нека да си облекчат малко душите. Като си пореват може душите им да се очистят от отровата, която съсипваше съществуването ни не ден или два, а цели десетилетия.

Тия, които изискват от нас напълно готов проект за иновативно училище, който да представим за утвърждаване на съответните държавни органи на образователното ведомство, тия другарки и другари, очевидно, робуват на упоменатата древна, неверна и изцяло порочна представа, от която е крайно време да се освободим. Това тяхно изискване е пречка, и то най-сериозна, пред създаването на такива училища. Те коварно са преценили, че като искат нещо неизпълнимо, с това поставят преграда пред нещо, което явно не искат да стане, не искат да се случи, а именно - да възникнат въпросните иновативни училища. Те очевидно искат училищата ни да си останат неиновативни, т.е. да си останат под тяхна власт. Щото иновативно е училището, което е успяло да се изплъзне от властта на образователната бюрокрация. Е, съвсем логично е защо тази същата образователна бюрокрация не желае такива училища, дето са се изплъзнали от нейната власт, изобщо да ги има - по тази причина образователната бюрокрация прави всичко че да пречи на възникването на такива иновативни, иначе казано, демократични училища.

По тази същата причина образователната бюрокрация иска да има такива иновативни училища, които не са съвсем иновативни, които уж минават за иновативни, а всъщност изобщо не са такива. Тя иска да има ментета иновативни училища - или пишман иновативни училища. Такива да са угодните на нея иновативни училища, които да са под нейна власт и контрол, да са в пределите на нейната стара и доказано негодна представа за образование и училище. Е, виждате сами, че без борба тук няма как да се мине, ще ни се наложи да се борим. Кой с кого и за какво ще се бори мисля че вече се очерта. Всеки би следвало да е вече разбрал и на коя страна на "барикадата" ще му се наложи да застане. Вие за себе си нали вече решихте на коя страна на барикадата ще застанете? Аз за себе си отдавна съм решил. То това нещо на кой страна съм застанал на мен лично отдавна ми личи, издал съм се, раздегизирал съм се, издал съм се, разобличил съм се, и то съвсем сам - и без бой. И вие следва да решите за себе си този главен проблем. Имате, прочее, два избора, два варианта за избор.

Първо, да (о)станете верен служител на системата, която уж ще се променя, уж ще се реформира, ала не съвсем, тоест по същество ще си остане съвсем същата. При този вариант ще ви се наложи много да лъжете. Вие нали нямате скрупули да лъжете? Е, ако нямате скрупули срещу лъжата, ще можете да пробвате да се развивате по тази линия. Началствата ще са във възторг от вас. Ще ви обсипват с високи диференцирани заплащания, ще ви дадат грамота, може в един момент дори и орден да ви дадат. Ще се ползвате с всеобщо уважение, вярно, фалшиво и лицемерно, но какво от това, печалбите и облагите ви ще са съвсем реални, материални, финансови. Ще получавате заплата не защото сте чак толкова полезен на учениците, на младите, не, дори и да им вредите, пак ще получавате и заплати, и ордени, и всичко. И заместник-министър на образованието един ден могат да ви направят. Иначе, ако сте старателен, поне до директор на училище ще дорастете. Когато ви пенсионират всички ще реват с крокодилски сълзи за вас. Крокодилите дали изобщо могат да реват?

Вторият вариант е да преживеете невиждан досега душевен поврат и да станете смел борец срещу ретроградната система; ще почнете да работите неуморно за възвръщането на автентичния смисъл на дейности като образование, учене, духовно и личностно общуване и обогатяване. Ще ви обявят за "народен враг" и ще се нахвърлят срещу вас като бесни кучета. Или кучки. Ще ви гонят, плюят, ще ви ругаят, ще ви наричат изменник, ще пишат петиции срещу вас, ще ви опраскват, ще ви уволняват, ще устройват народни съдилища срещу вас, ще ви обявят най-тържествено за луд, ще дадат официално прошение до психиатрията да прати санитарите да ви арестуват. И други велики мигове ще ви се наложи да преживеете ако тръгнете по този благороден път. Един друг Учител, единственият, който се пише с главна буква, нали знаете как са го разпънали на кръста? Е, нещо такова ще ви сполети и вас. Трябва да издържите. Трябва да пожертвате високото диференцирано заплащане, грамотите, благодарностите от страна на началствата, ордените, тържественото изпращане с фанфари в пенсия. Ще ви се наложи и да погладувате.

Е, може пък да не ви сполетят тия всичките изпитания и цялата тази проверка на силата на вашия дух, която ни се наложи да преживеем ние, дето бяхме "първопроходци" или пионери в битката за ново, свободолюбиво, демократично и човечно съвременно образование. Може пък да не ви се налага да изпиете всичките тия горчиви чаши. Може пък времената да са се променили и да ви подмине тази тежка участ. Знае ли се? Днес даже МОН ни дава инструкция да се променяме! Друго си е сега началството да ти дава позволение да се променяш. Опитайте де, какво ви пречи да опитате да тръгнете по един наистина нов път.

Спирам дотук, щото се изморих. Пак ще продължа. Но не сега. Още малко трябва да попиша - с оглед да си завърша темата. Основното вече казах, налага се да нанеса само някои допълнителни щрихи - за да постигна по-голяма плътност, гъстота и цялост на смисъла. Трудна е тази работа - писането. И то по такива щекотливи теми. Но няма как, такава ми е съдбата. В такова време съм се родил. В интересно време съм се родил. Хайде чао и хубав ден! Бъдете здрави! До нови срещи!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: