Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 19 август 2016 г.

Статия на Иванка и Жак Асса за ролята на хумора в обучението на младите в училище


Хуморът като елемент от методиките на преподаване

Иванка и Жак Асса

                 Отдавна… ама много отдавна, когато авторите бяха ученици, имаше учители, които им внушаваха, че успехът в живота е постоянното усъвършенстване – където и да попаднат в живота (за разлика от сега… ама много сега, когато медиите внушават, че успех е да се спечели от лотарията или да се работи в чужбина). И тези учители от „отдавната” бяха обичани не само от способните ученици, които се възхищаваха от  интелекта им, но и от  учениците, на които преподаваният предмет им се отдаваше трудно. Авторите още в „отдавната” се опитваха да си отговорят на въпроса: „Кое привлича втората група ученици?”. Отговорът на този въпрос дойде след като прочетоха “Името на розата” на Умберто Еко, където срещнаха мисълта (възпроизвеждаме по памет), че задължение на всеки, който обича хората, е да ги научи да се смеят на истината. Това означава, че чувството за хумор привлича повечето хора. После авторите започнаха да „вкарват” хумора в такива „сериозни” учебни дисциплини като математика, физика и специалните технически предмети (имаха удоволствието към края на кариерата си да работят с директор, да, именно директор, инж. Паунов, който има чувство за хумор и го цени когато го срещне в събеседниците си!). Едновременно с това авторите се опитаха да потърсят теоретични потвърждения в статии и книги, свързани с педагогиката. Намерихме няколко потвърждения, както на Изток (руски източници), така и на Запад (източник от САЩ). Всъщност нашите основни разработки бяха в областта на обучение в творческо мислене, където комичното се оказа помощен елемент.
Навсякъде обаче в литературата се подчертава разликата между смешното и комичното с цел да не се предизвика безсмислен смях само за да се демонтрира оригиналност. Двете понятия се различават помежду си (макар, че в практиката се използват като синоними). Смехът е по-обща категория, която представлява чисто физиологическа реакция, като например „безпричинният смях”, смехът при гъделичкане, смях при използване на наркотици или алкохол, истеричен смях и накрая смях от комичното. Комичното не задължително предизвиква силна смехова реакция – тук могат да се включат: рязката разобличителна сатира, намеците, някои иронични забележки и т.н.
Добре е по-подробно да се разгледа теорията на Коестелер. Според него творческото мислене на човека има три панела, разположени по хоризонтала като „триптих”(термин, който ще използваме и ние): хумор, научно творчество, изкуство или художествено творчество. За трите панела се изисква креативност, свързана с различен тип емоции. Първият панел е свързан с комичното (т.е. с емоция по-близка до смеха); това се постига чрез „неочаквания край” в развитие на описваното събитие – тогава се получава “взрив” на натрупано емоционално напрежение, най-често с реакцията „смях”. Вторият панел първоначално трябва да е емоционално неутрален за да не се повлиява научното изследване от предварителна емоция, но при положителен изход е свързан с радост – всички знаят случаят с Архимед, който като решил задачата за определяне на състава на царската корона чрез теглото на изместената от нея вода, скочил гол от ваната и се развикал по улицата «Еврика!» («Открих!»). Третият панел е свързан със силни различни емоции (тъга, възхищение, съчувствие и т.н.); емоционалното напрежение постепенно се увеличава до кулминация, след което следва постепенно душевно отпущане – „катарзис”. Графично изменението на емоционалното напрежение с течение на времето за триптиха изглежда примерно така:




По-нататък Коестелер посочва, че има два вида хумор:
Малко по-примитивен хумор, който се основава на „повтаряемостта” – например цирковият клоун повтаря няколко пъти едно и също “неудачно” действие, така че на хората става смешна упоритата му глупост. Също смешни са хората, които  повтарят едно и също нещо и мисълта на събеседника или на зрителя предвижда следващите ходове – ако се прекали обаче смешното се изражда в скучно. Към по-примитивния вид спада и „черния” хумор, свързан със сексуални вулгарности, псувни, безнравстени асоциации и т.н.
Интелигентен хумор, който притежава следните три качества: оригиналност, пестеливост и акцент (тези три качества са задължителни и за другите два панела – научното и художественото творчество). Оригиналността е необходима за да не се досети аудиторията (слушатели или зрители) как ще „завърши” разказваната или показвана история – ако аудиторията предвиди края не се получава необходимият емоционален „взрив”, свързан със смеха. Понякога дори може да се очаква вида на шегата или точката, в която тя се появява, без да се унищожава комичният ефект, при условие, че не се знае кога и къде точно ще се „нанесе ударът”. Това по-скоро е като игра: покривам си очите и се преструвам на изненадан.
Пестеливостта означава използването на намеци вместо пълни изложения; вместо плавно изложение повествованието „трябва да прескача”, оставяйки логически пропуски, които слушателят трябва да  преодолява  чрез собствения си опит. Пестеливостта в хумора, както в изкуството, не означава механична краткост, а подразбиране. Всяка добра шега съдържа елемент на загадка – тя може да бъде детински проста или фина и предизвикателна – която слушателят трябва да реши. Постъпвайки така, той трябва да напусне пасивната си роля и да се принуди да сътрудничи за да повтори до известна степен процеса на изобретяване на шегата, за да се пресъздаде тя от неговото въображение.
Акцентът се състои в избора на героите на разказваните или показвани герои. Например: „Малкият човек” на Чаплин излиза много често победител в „борбите” срещу по-силните имотни слоеве. Фолклорният Хитър Петър също е своеобразен победител. Акцентът е до известна степен противоположен на пестеливостта. Той „натрапва” образа, от когото се очаква остроумната постъпка.
Нека се спрем на някои от прийомите на хумора, които могат да се използват при преподаването:
Шега – израз или постъпка, предизвикващ смях, желателно е да не засегне човешкото достойнство; обикновено шегата е беззлобна, но не трябва да бъде беззъба (т.е. без определена цел)
Намек – посочване на друг факт, в който личи несъответствието и е подобен на разглеждания факт. Отговаря на поговорката „Казвам ти дъще, сещай се снахо!”
Двусмислие – в речта ни има много думи с няколко значения (омоними). Прийомът на двусмислието е в началото да се използва единия смисъл, а по-нататък да се смени или да се намекне за втория смисъл (задължително е двата смисъла много да се различават, за да се използва ефектът “неочакваност”).
Каламбур – игра с думите.
• Най-простият вариант на каламбура е изопачаване на името – най-добре на непознат човек, за да не се засегнат събеседниците.
• Подражение на начина на говорене на някого – звучене на думите (например неправилни ударения), неграмотност (неправилно използване на думите по смисъл), диалект и т.н.
• Каламбур с намеци (напр. Както каза радио Ереван….).
Парадокс – неочаквано мнение, рязко отличаващо се от останалите и понякога само външно изглежда противоречиво със здравия разум; необяснимо явление, неподчиняващо се на актуалната научна парадигма; Например: “Не отлагай за утре нещо, което можеш да направиш вдруги ден”.
Анекдот – къса смешна история, свързана с известна личност; за разлика от вица, който е измислена смешна история;
Афоризъм – кратка мисъл, изразяваща нещо съществено, най-често изказана от известна личност;
Притча – нравоучителен разказ (много често библейски), който трябва да се тълкува преносно; нравоучително изречение (пословица);
Псевдоконтраст – лъжливо противопоставяне между първата и втората част на определено съждение, като втората потиворечива част подсилва началото на съждението. Например: Трябва да се яде много, но често” или знаменития отговор на Хайне на въпроса дали му харесва поезията на поета «Х» „Стиховете на поета «Х», които не съм чел, приличат на стиховете на поета «У», които също не съм чел”.
Ирония – стил на изразяване, при който под маската на съгласие се подчертава противоречието на дадено изказване. Например: “Да, той е много свободен човек, изпълнява всичко, което… му казват.” Добра проява на иронията е самоиронията – много често преподавателите считат, че самоиронията вреди на техния авторитет. Това не е верно, ако липсва самоиронията това не означава, че за аудиторията ти си безгрешен, т.е. ти си „Бог по рождение и всички богове-учители са твои колеги, а директорът е самия Зевс” (парафраза на “Приказка за стълбата”)
Сатира – вид комическо произведение, безпощадно унищожаващо и преосмислящо обекта на присмех; присмех на нещо безобразно, противоречащо на общоприетите нравствени норми; Например: “Мозъкът на четири плейметки е равен на мозъка на зелена еуглена, независимо, че имат “висше” образование.”(Иван Ласкин пред Мон Дьо).
Насмешка – шеговита подигравка, присмиване.
Гротеска – умишлено преувеличаване или пренамаляване на типичните характеристики на човек, явление или жизнена ситуация – използва се за подчертаване на несъответствието (много често в карикатурите).
Функциите на педагогическия хумор според авторите са:

1. Информативна функция. От психологията на личността е известно, че вниманието на учениците може да се запази съсредоточено около 10 мин. След което трябва да има 1-2 мин отпускане преди следващите 10 мин. Именно най-доброто отпускане е качествения хумор. Казваме „качествен”, защото трябва да бъде предварително обмислен и свързан с преподавания предмет. Напр. във физиката, при преподаване на „инерциалните системи на отчет” според които покоят е приравнен към равномерното праволинейно движение, може да се спомене, че Айнщайн късно е научил този закон и затова се е усъмнил в него. По този начин се „намеква” на аудиторията, че трябва да осмисля всичко казано от учителя или прочетено от учебника и се споменава за теорията на относителността. Така че хуморът трябва да се използва целево.

2. Емоционална функция. Хуморът трябва да намалява напрежението между учител-ученик, създавайки творческа атмосфера и увереност у учениците. Например един от авторите е присъствал на урок по философия, в който се коментираше фразата „Бог е навсякъде” и възникна спор дали камъкът, в който си се спънал „има душа” – така се стигна до Спиноза. Естествено, за да се получи такава обстановка трябва да имаме най-добрата ситуация:


Само в този случай се постига истински творческа атмосфера и учениците работят самостоятелно и креативно. Онова „отдавна”, за което стана въпрос в началото, това се получаваше в ПГЕЕ и се правеха експерименти за „модерни” методики на преподаване с участието на представители от тогавашния НИИПО (Научно Изследователски Институт по Професионално Образование), което може да потвърди един от участниците в тези изследвания, както и в публикуваните резултати от експеримента, работещия още учител в ПГЕЕ Пловдив – инж. Богомил Иванов.

3. Мотивираща функция. Всяко остроумно начало на часа мотивира много повече учениците да работят в часа отколкото назидателния често задаван въпрос „Готови ли сте за часа?”. Остроумието преодолява всички възможни конфликтни ситуации. Например ученикът лошо отговаря при изпитване и трябва да получи слаба оценка. Много подходящо е да му се каже „че ще бъде изпитван докато се научи да говори” отколкото да се заплаши, че ще повтаря класа. Изобщо хуморът характеризира преподавателя и неговата положителна нагласа към всички свои ученици – успяващите и неуспявящите. И когато срещне остроумни ученици, трябва да им обръща специално внимание – повечето от тях са истинските бъдещи творци.                                                          
Накрая искаме да завършим с предупреждения:
1. Между смешното и сериозното за педагога трябва да има своеобразен паритет: хуморът е хумор само на фона на сериозното преподаване;
2. Хуморът трябва да се използва обмислено, така че да е полезен за преподавания предмет;
3. Постоянната „сериозност” не е задължителен признак на интелекта – много глупости са извършени със „сериозни” лица. Според социологически проучвания в САЩ много хора гласуват за умеещия да се усмихва президент – затова усмивката не слиза от лицето на г-жа Клинтън. От детската градина до университета мнозинството харесва усмихнатите лица.
4. В педагогическата дейност трябва да се избягва нискокачественият хумор.

Ползвани материали:
                   
Лук А.Н. Юмор, остроумие, творчество. – М.: Искусство, 1977.
Koestler A. The act of creation, Hutchinson & CO, 1964
Столович Л. Н. Философия. Эстетика. Смех. С.-Петербург; Тарту,1999
Сычев А.А. Природа смеха или Философия комического, изд.Мордов. ун-та, 2003

Функции на хумора в педагогиката – събрано от различни статии на руски и английски език в ИНТЕРНЕТ.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

Нямам честта да познавам лично г-н Жак Асса, макар че ми е френд; познавам г-жа Топалова-Асса. Сега разбирам защо са го наричали "легендарен". Чудесно есе за хумора, пък и усмивката му говори сама! Сигурно е вярна препоръката за използване на хумора в преподаването. С хумор по-леко се живее! И аз го обичам, макар че понякога смесвам безобидната шега с насмешката (още по-лошо - с подигравката и гаврата!), но това е професионална деформация. За което се извинявам на всички засегнати! Макар че аз приятелите си ги тача и не се бъзикам с тях!

Feodor Ilivanov

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Асса е човек, който винаги се усмихва, такъв ще го запомня, винаги усмихнат и доброжелателен човек. А г-жа Тапалова-Асса е съпругата му, так за краткост съм и написал само съпружеската фамилия.