Управникът е за това да решава проблемите, а не да ги създава. Боко Борисов ни биде натрапен от продажните медии като "голем оправяч", но ний не сме забелязали у него такава способност, напротив, тоя другар постоянно се заплита като петел в кълчища във всякакви, дори и в най-простите проблеми, било вътрешни, а напоследък и външни. Личи си, че "големият оправяч" не може да реши нито един проблем, а като капак на всичко сам създава нови и нови проблеми. Държавата почва да боксува, държавната машина ще се разнебити като се управлява по такъв един калпав начин. На това основание трябва да си направим извода, че е време нашият пръв оправяч да се раздели с държавната власт, той, разбира се, нема да се сети за тази толкова близка до ума възможност, затова ний, гражданите, трябва да му я подскажем. Като излезем на улицата. Гафовете Бойкови напоследък са толкова много, че е непростимо да си седим и да не излезем на улицата да му поискаме оставката.
Години наред Боко ни твърдеше, че на тоя "голем гьол" Белене нема смисъл да се продължава строежа на руската атомна централа, сега изведнъж се изперчи и каза, че щял да я строи! Щот искал, видите ли, да направи един приятелски жест на Путин, сякаш Путин е нещо като началник на Боко. Другият гаф на нашия пръв оправяч е случаят Бююк, за да се подмаже на Ердоган Боко дръзна да потъпче не само българската Конституция, българското законодателство и постановления на българския съд, но сгази без капка милост и всички международни документи за правата на човека, това е гаф, заради който той мигновено трябва да си подаде оставката.
Ала се прави на разсеян, пък и сезонът е такъв, че няма кой да му поиска оставката. Боко, любимото отроче на мутро-милиционерската, руско-българска и ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия е станал толкова варварски зависим от силите, които му уредиха и платиха възвеличаването в българската политика, че се държи абсолютно неадекватно в сложната ситуация, в която се намира страната: г-н Премиеро стана заплаха за нашата национална сигурност. Сега, в последните дни Боко сам фактически призна това като заяви, че България, видите ли, могла да разчита единствено на... Господ, на Началнико му де, възниква в такъв случай логичният въпрос: а ти в такъв случай какво правиш на отговорния пост, който заемаш, защо не изпълняваш задълженията си, като си станал толкова религиозен, що не земеш да се замонашиш и да освободиш държавното кормило от присъствието си?!
И тъй, предстои да видим последното действие на политическия цирк "Бойко Борисов", неговото величаво сгромолясване от властта! Той нахлу в политиката като огладнял глиган, държа се в нея като слон в стъкларски магазин, оплете се в проблемите като петел в кълчища, постоянно трепери от страх като заек, очевидно няма да напусне политиката по достоен начин, а ще го стори по своя си табиет. Но, повтарям, ний, гражданите, трябва да му помогнем час по-скоро да се освободи от непосилното му бреме.
Видя се, че за занимания с политика и с управление не се искат мускули, нито пък бабаитско перчене, а се иска акъл. И познания се искат. И морал се иска най-вече. Все неща, които он, горкият, нема, не притежава. А пораженията от шестгодишното му пребиваване във властта тепърва ще се осчетоводяват. Всяка глупост на този свят се заплаща скъпо-прескъпо, с лихвите даже. Ние, които допуснахме пребиваването на този куриоз в държавната власт ще платим всички загуби, пропуснати ползи, опропастени възможности и шансове и т.н.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар