Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 30 август 2016 г.

Кратък диалог, въвеждащ в темата "Свобода и възпитание"



Целият разговор е тук, ето извадка от него, в която, струва ми се, се поставя важен проблем:

Lachezar Tomov каза: Едно дете трябва да чете и решава задачи всеки ден, за да се развива - може да е много малко, за по 15 минути, но да го има постоянно усилието

Maria Dimitrova каза: Точно. Но повечето родители са на друго мнение. Четенето и умствените упражнения са изключително важни и за възрастните хора. Кръстословици, главоблъсканици, всичко, което води до мисловна дейност дори предпазва от болести.

Nadejda Miteva каза: Вкъщи играем игра, давам шепа бонбони и задачки за събиране и изваждане с числата до 10, при грешен отговор взимам бонбон и при правилен му го връщам! :)

Lachezar Tomov каза: Така всеки кариес е като медал от състезание!

Nadejda Miteva каза: Живеем заобиколени от техника и интерактивни начини на обучение, всичко им е като игра и научават много без дори да се затрудняват.

Ангел Грънчаров каза: Към написаното от Lachezar Tomov: Стига това усилие да е резултат на собствен избор, а не под диктата на някой друг...

Nadejda Miteva каза: Няма как да е собствен избор при дете, трябва да му се създаде навик и да се награждава за усилията му за да започне само да иска да учи.

Lachezar Tomov каза: По принцип целта е да се създаде траен интерес с времето, така, че детето само да иска да чете, оттам нататък процесът на обучение се автоматизира и родителите си гледат живота.

Mladen Savov каза: Аз ако разчитах на собствен избор в детските си години щях да съжалявам сега.

Ангел Грънчаров каза: Mladen Savov, откъде знаете, че щяхте да съжалявате? :-) Може би това, че сега не съжалявате, е онова, за което трябва да съжалявате!

Lachezar Tomov каза: Според мен се има предвид собствено желание, добре е да се изгради вътрешна мотивация, но и това е нещо, което става с времето и правилното обучение, което да стимулира въображението и любопитството

Ангел Грънчаров каза: Lachezar Tomov, детето също е човешко същество и личност, пък макар и малка. Елиминирате ли свободата му, поставите ли го под контрол, Вие почвате без основание да се разпореждате с живота му, за което нямате никакво право. Нищо че сте му родител. Така се създават роби, не суверенни личности. Децата трябва да привикнат да се ползват от свободата си даже в най-ранна възраст. Те го правят, ние обаче не правим друго освен да им пречим. На това нещо - да пречиш на малкото дете да се ползва от свободата си - му казваме "възпитание"...

Lachezar Tomov каза: Детето е личност, но тази личност не е като на възрастния.

Ангел Грънчаров каза: Да, ама за да бъде детето личност, то трябва да разполага със свобода. Несвободата, зависимостта на детето от директивите на възрастния го прави несамостоятелно и убива личността му в зародиш. Несвободата ражда безличности, а не личности...

Lachezar Tomov каза: Неограничена свобода при незряла личност не води до добро.

Ангел Грънчаров каза: А ограничената "свобода" свобода ли е? Вие не сте ли осъзнал, че единствено свободата поражда самоконтрол (самоограничаване), без което не може да има не само суверенна личност, но и отговорност?

Апропо, една личност по принцип може да стане личност само в условия на автентична свобода...

Lachezar Tomov каза: Личността трябва да е достатъчно изградена, за да осъзнае последиците от свободата. Свободата се дава постепенно на децата паралелно с тяхното израстване и отговаря на когнитивните им способности и емоционалната зрялост, като при навършване на 18 години те получават пълна отговорност за живота си. Що се отнася до Ема, тя има много свобода, винаги и давам алтернативни неща, които да прави и проверявам дали има мотивация

Ангел Грънчаров каза: Простете, но тия неща, за последиците от свободата (от свободния избор) ако не се осъзнаят навреме, никога няма да се осъзнаят. Между другото свободата е нещо такова, че не може да се "дава", даването на свобода някому от някой друг го поставя в зависимост и тогава свободата на въпросния индивид отива на кино. Няма как младите като навършат 18 години "да получат" пълна отговорност за живота си - след като преди това не са носили тази отговорност. Отговорност може да се роди, казахме, само в условия на истинска, автентична ("недадена") свобода. Помислете обаче повече върху думата "даване", често я употребявате, давате ли си сметка в каква реална ситуация сте поставил детето си?

Елица Цонева каза: ... Моят син лятото е на поискване. Т.е. няма задължителна учебна програма, ако специално само си поиска задачи или книги, ще получи. В общия случай, през лятото получава засилка към някой парк/басейн или спорт: иска, не иска, да не заседява.

Lachezar Tomov каза: То и Ема кара по цял ден колело, само сутрин малко се занимаваме.

Svetlomira Kostova каза: И стига детето да се развива в тази област. Моята дъщеря пише по два листа разкази или текстове за песни. Не мога да я спра, а и не искам. От всяко дърво свирка не става.

А всяко дете е една вселена, единствена и неповторима. Но ако детето има заложби за математика и това го вдъхновява, очевидно е и правилно всеки ден да решава поне два листа задачи по математика. Това е перфектното и единствено решение. Но не за всички деца.

Ilia Penchev каза: Това важи за всяка сфера и за всеки човек.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: