Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 24 август 2016 г.

Кога вместо да бягаме и да се спасяваме поединично в чужбина ще се захванем да работим така, че нещата в България да започнат да стават както в Германия, в Америка, в Англия?!


По-лесно е да заминеш за Германия - отколкото да работиш за това в България нещата да работят както в Германия.

Иван Кръстев, цитатът е от интересната статия със заглавие Бягство или борба – изборът на българи и румънци, насочи вниманието ми към нея Минчо Стоянов.

Ето още един показателен цитат от тази статия, който показва същината на проблема:

И от България в периода 1992-2015 година са си тръгнали три милиона души, казва Битнер и се позовава на публикация в „24 часа”. За страна с осем милионно население това е чудовищно много, смята той и цитира Иван Кръстев: „Отварянето на границите беше едновременно и най-доброто и най-лошото, което се случи на българското общество след падането на Стената. Масовата емиграция на хора на възраст между 25 и 50 години драматично увреди както българската икономика, така и политическата система.”


Графиката показва от кои страни идват най-много трудови мигранти в Германия

Изтичането на мозъци често пъти е и разхищение на мозъци. Когато икономисти или медицински сестри изкарват на запад повече пари като неквалифицирани сезонни работници, отколкото у дома с професията си, това очевидно не е правилен и устойчив модел, смята Битнер. „Тези хора вече не плащат данъци в своите страни. Да, те подпомагат семействата си, останали в Източна Европа, но това не е устойчив народо-стопански модел. Така че главната цел на ЕС при разширяването и интеграцията е да се погрижи условията на заплащане и на живот да се изравняват колкото е възможно по-бързо. Защото изтичането на мозъци от Изток на Запад води до това, че в източноевропейските страни стандартът тъпче на едно място, а на Запад върви напред.” – казва той за ДВ.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

7 коментара:

Анонимен каза...

Тия, дето заминават, са същата стока като тия, дето остават тук. По-добре без тях.

Анонимен каза...

Дааа, правилно е да избягаш! Вече дори на лекар като отида все по-често ме питат: Кой ви изпраща? Вземат ми направлението или парите и си заминавам с неоткритата и нелекуваната си болест. Крайно време е да се знае: Тук ще останат само мързеливите, злобните, страхливите, мошениците, болните, крайно бедните, пенсионерите и комунистите. Нормалните и здравите какво да ги задържи? Колко време да се борим, 500 години ли? Турен акъл не седи..казвам го на тези, дето си мислят, че съзнанието щяло да се промени.. Ще се промени само тогава, когато поскитат из чужбина и видят, че има добре устроени държави, цени се труда, уважава се личността, има право на избор и свобода. Ох ле лее, Ангеле, каузата май се оказва пердута, така ми се чини..

Maria Vassileva

Ангел Грънчаров каза...

Голям и важен проблем поставяте! Аз все още си мисля, че съзнанието може да се промени, но под напора на самия живот, защото животът е най-добър учител. Но какъв е животът у нас? Ами какъвто сме си го направили, разполагайки с това и това определено и опорочено съзнание. Образува се "омагьосан кръг", която аз лично не си представям как ще се разкъса. Вие давате един възможен изход: ще си променят съзнанието ония, които поживеят на Запад; тия, които сме тука, ще си останем все такива. Да, но пък изпитанията нима няма да ни повлияят в благотворна посока? Аз лично не съм живял на Запад, пък съм презрял тукашните ни отношения и начин на живот. Как при мен е станало? Как е станало при теб? Аз познавам и други хора с по-различно съзнание. Вярно, малко са, но ги има. Щом е възможно дадени хора да са преживели такъв поврат, значи и при други и възможно. Ако не е възможно, тогава каузата наистина е пердута. Дано не е така. Но знае ли се...

Анонимен каза...

Аз пък си оставам на детерминизма.
Яд ме е на онази песен, в която един от кукувците изпя "Аз не съм избягал", като пример за следване от младото поколение. Яд ме е на тези, които мислят, че избягалите са егоисти и търсят лукс, пари. Изпитанията там са по- големи от тези тук. Тези 2 млн извън България не са такива- те си скъсват задника от денонощна работа, пращат тук пари повече от брутния национален продукт. Тукашните млади са по-малко натоварени, ако имат работа, де! Тази история на плюене по избягалите си е като гроздето, което е кисело, защото е високо.
Повратът в съзнанието си върви, но какво от това, като няма как да помръднем властващите и съответно да променяме нещата. Моята надежда са тези 2 млн и добре, че са толкова много и че пазят България в сърцето си. Знам какво ще кажат четящите тук- Ботев, Левски, царете, знамената, земята, красотата...
Стига, миналото било славно, но ние живеем днес и по тази или онази причина, тук няма бъдеще, сякаш наистина плана ран- ът действа вече.

Maria Vassileva

Анонимен каза...

Оставете тези приказки за "съзнанието" на маркс-ленинската философия. То не се променя. Променя се поведението. Защо един и същи човек в България има едно поведение, а в Англия друго? Защото средата е друга. Едната нещо позволява, а другата - не! И за да "оцелееш" си променяш и поведението. Гледали ли сте "Английският съсед"? Гледайте го! Страшно е - един работлив англичанин, който не близваше алкохол, се превърна в алкохолик. Какво му се промени? Обкръжението - само това. За това и хората заминават - не за да променят съзнанието си, а обкръжението!

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Маркс-ленинците не говорят за съзнанието, те игнорират съзнанието, но както и да е.

А иначе си прав, условията на съществуването са определящи. Така обаче мислят... материалистите. Само че условията на съществуване са производни пак на... съзнанието. Тук у нас според господстващото съзнание имаме такива и такива противни, гадни, отвратителни условия на съществуване, а пък швейцарците или англичаните, според своето съзнание (и ценности) си имат съвършено различни условия на съществуване. Понеже у нас повечето хора са с увредени съзнания, по тази причина липсва двигателната сила за промяна на съзнанията и оттам - на условията на живот. И затова хората с по-напреднало съзнание бягат от България - за да отидат при такива условия, които ще им позволят да си разгърнат потенциала. Вярно е, че избягалите на Запад много работят и им е по-трудно. Тия, които оставаме тука, сме малодушни - страх ни е от промяната, не смеем да поемем отговорност, усещаме, че в други условия сме неприспособими. И си харесваме нашата социалистическа кочинка. Това е положението.

Анонимен каза...

Питали я били лекарите "кой ви изпраща?" Ай сиктир от тука с тия дивотии, а?