вторник, 23 август 2016 г.

Важно за прислужващия персонал на таваришч-императора Путин в България



Майтап, ама не съвсем... На вниманието на всички щатни и волнонаемни русофили - при Гоце, при Корнелия, при Волен, при Сокола, в жълто-кафявия печат и на яз. Копринка (напоследък се въдят и по ГЕРБ)... Дорогие товарищи, вие пак си се борете за съветска власт и пак така си бъдете "идейни борци за парични знаци" (по примера на великия Остап Бендер), НО: Внимавайте в кой момент машината на властта в любимия ви Кремъл може да ви изхвърли в нищото - по стар свой обичай и подобно на другаря Иванов от текста по-долу. Табиетите на кремълския връх са такива от времето на Иван Грозни - прислугата не само е смъртна, но и е внезапно смъртна. След фаталната внезапност следва небитие - повече или по-малко неблагоприятно, нали? Затова, служейки на Центъра не забравяйте да подлагате ръка, гръб и подгърбие и в другата посока - към Брюксел. Там има фондове (верно, не в куфарчета кеш), както и гарантирани пенсии за що годе лоялни служители, каквито вие за съжаление не сте... Не ви призовавам да престанете да бъдете сгънати на две служители на изток, запад и юг - защото знам, че не го умеете. Който не служи трябва да умее да стои с изправен гръб... (Ognyan Minchev)


Нью-Йорк. ИНТЕРСАКС. Экс-глава президентской администрации Сергей Иванов сбежал в США. Как сообщают источники в Кремле, Иванов угнал самолет Ольги Шуваловой и покинул на нем воздушное пространство России в 3 часа дня по МСК. «Он улетел с моими корги», – заявила Интерсаксу взбешенная супруга первого вице-премьера. Однако помимо шуваловских собачек Сергей Иванов увез в США государственные секреты.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: