Минко Танев в компанията на Александра Михайлова каза: Меглена Кунева подкрепя екипа си, който отговаря за обществените поръчки в МОН. На въпрос към главния секретар на МОН защо е подписал обществената поръчка (тая за запалките - мое уточнение), той отговаря:
"Защото на момента не съм го осъзнал това, не съм забелязал - не съм го осъзнал."
Следващият въпрос на Александра Михалова вече матира клетия чиновник: "Не сте ли чели това, което подписвате?"
Той: "Чел съм го, но не съм осъзнал цялото възприемане на това нещо, просто преценка"
1, 2, 3... туш! :-)
Кратък мой коментар: "Господи, прости им: те не съзнават какво правят!". Така ли да възкликнем, с коя ръка вече да се кръстим, човек не знае как да реагира: значи не съзнавал, че прави нещо нередно?! Каква невинност, той се представя, че е нещо като невинно дете, предполагам?! В образователната сфера обаче сякаш прекалено много са тия администратори, които се правят на ударени досущ по същия начин. Аз, например, зная още един фрапантен пример в тази посока: директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която дръзна да постави в писмен вид, в официален документ... психиатрична диагноза на един крайно неприятен й учител по философия, позволяващ си да я критикува публично, пред съда издигна удивителната теза, че, видите ли, тя не била съзнавала, че е направила нещо, което е обидно, не била съзнавала, че клевети жертвата си, че петни името й, че накърнява достойнството й!
Та така, значи, не съзнавал тоз другар от МОН, че прави нещо нередно - като подписал искането за обществена поръчка за ония рекламни запалки и каквото там още беше! Бравос, хубаво оправдание си е намерил, а какво ще отвърне на логичния въпрос: а като не съзнава толкова простички неща, като няма ресурс да осъзнае какво сам прави, в такъв случай що дири на отговорния пост, който заема?! На този въпрос, интересно ми е, що ли ще отговори тоз тъй чист и невинен човечец?!
Апропо, а г-жа министърката съзнава ли какво прави като си позволява да ни убеждава, че изцяло вярва на "довода" на подчинения й администратор, тя пък съзнава ли ний какво си мислим за нея след като тъй безцеремонно дръзва да ни покаже, че ни мисли за чак толкова глупави - щом се надява да й поверваме, че не разбираме как нагло ни будалка?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар