За правната и моралната чистоплътност не само на правителството, но и на неговите тъй усърдни защитници!

Борисов постъпи правилно с Бююк. Истерията в медиите е лицемерна, Автор: Явор ДАЧКОВ, в. „Галерия“

Истинска публична истерия се заформи след решението на българските власти да върнат на Турция Абдуллах Бююк. Бойко Борисов бе атакуван отдясно и отляво за своето решение. Нямам съмнение, че Бююк е предаден по лично негово разпореждане. Турският гражданин бе изпратен в Турция, и то в експресен порядък, въпреки че редица други чужди граждани, които незаконно пребивават в България са невидими за българските власти и видими на Женския пазар и около Лъвов мост.

Експедитивността на службите (както и на всички останали институции) обикновено се случва само след натиск от най-високо място. Този път аз не споделям масовите възмущения в медиите по адрес на Борисов. Мисля, че той взе правилно политическо решение, а това, че не е намерил подходящата форма, за да го обясни е проблем на комуникацията, а не на закона и морала. Повечето от нападките срещу Бойко Борисов са конюнктурни и лицемерни. (Прочети ЦЕЛИЯ ПАСКВИЛ)

Кратък мой коментар: Щом правителството опря до услугите на индивидууми като Явор Дачков за да оправдава "законосъобразността" на своите действия, правете си сметка каква е моралната, да не говорим пък за правната чистоплътност не само на правителството, но и на неговите тъй усърдни защитници! Апропо, Беновска също може да се притече на помощ, къде пък ще минем без Беновска в такава важна работа като чистенето, като прането на кирливите ризи на правителството!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo