Чуйте ме, искам да кажа нещо важно! Моля за внимание! За миг спрете да разговаряте за това на кой плаж се печете в момента и каква баница смятате да си опечете таз вечер, моля ви за капчица внимание!
Искам да кажа нещо във връзка с наближаващите президентски избори и липсата на сериозна дясна кандидатура за тях. Ще изкажа две принципни съображения.
Първо, изобщо не е вярно, че постът държавен глава не е важен и няма кой знае какво значение за страната ни, напротив, независимо че президентът по Конституция у нас няма голяма власт, постът държавен глава има голямо значение, и то тъкмо в едно отношение, в което сме много зле: той символизира единството на нацията. Държавният глава е фигура, имаща най-вече духовно, морално значение, щото символизира народния суверенитет и единството на нацията. Този момент не е за подценяване, фатално е ако допуснем да подценим тия неща. Една страна, в която липсва фигура, способна да надмогне партийните разделения и боричкания и да обедини нацията така, че всички ние да се чувстваме горди, че сме българи, такава страна не я чака достойно бъдеще. Още много други неща бих могъл да изтъкна за значението на този пост (примерно президентът трябва да успее да даде обща насока на действие на трите власти, да избегне противоречията между тях, да ги хармонизира с оглед постигането на значими държавни цели и т.н.), но сега не ми е работата да ви изнасям лекция по тия въпроси, просто ви моля да не подценявате значението на президентската институция и нейната роля за държавния и народния живот.
На второ място е срамота, че ний, българите, не успяваме да намерим авторитетна и компетентна личност, която да поеме пълномощията на държавния глава и да ги изпълни достойно, да успее да придаде и подобаващия морален блясък или авторитет на институцията. Изобщо ний в политиката напоследък нямаме кой знае колко личности с потребния потенциал, но за поста държавен глава изискванията са много специални, вече вкратце обясних защо. Мисля, че вече всички ние, гражданите, трябва да сме прозрели, че работите в страната ни могат да потръгнат ако успеем да намерим авторитетна личност, който да бъде достоен и силен десен кандидат за наближаващите президентски избори. Политиците, които се опитаха да решат тази задача, са на път да се провалят. А ние, гражданите, пасуваме, нас никой и не ни пита де, но какво пречи да кажем какво мислим?
На тия президентски избори се очертава да участват крайно неподходящи кандидати: един генерал-путинофил и антинатовец, естествено, това е левият кандидат, не му зная още името, и не ща да му науча даже името, изобщо не става за този пост (левите са още по-зян в личностно отношение!). Евентуално ГЕРБ ще издигне друг генерал за президент, имам предвид г-н Премиеро, на когото му е време да се оттегли от Министерския съвет, щото и децата разбраха, че тази длъжност не му е по силите, та да си почине човеко, и он изобщо не става за тоя пост (он става само за бодигард, вервам, се убедихте вече сите, че само за това става, и за мутра става, става за мутра, дето умее да прави разни пинизи, за това го бива, но нему власт повече никаква не трябва да се дава, щото ще станем за смях и на кокошките!). Третият кандидат ще бъде клоунът Жорж Ганчев, за да има на изборите повечко майтапи. Четвъртият ще бъде най-вероятно чалгаджията Слави Учиндолецо, т.е. очертават се едни президентски избори, на които ще се демонстрира категорично жестокото морално падение на нацията ни. "Патриотите" у нас пък, няма как, ще издигнат за свой кандидат некое ченге от ДС, разбира се, т.е. ще издигнат некой путинофил, с оглед теорията, че България требе да е Задунайская губерния да си има представител. Ето че има реален шанс десните сили, ако излязат с една авторитетна и силна кандидатура, да спечелят тия избори, щото е крайно време начело на държавата ни да застане личност, която да може в пълна мяра да носи изключителните тежести на тази безкрайно важна държавна длъжност. Затова предлагам следното.
Има у нас личности, които са много добри в тази област, именно познанието за функционирането на държавния живот, които са познати на широката публика, които имат подобаващите качества, могат да водят дебати и то със стойностни аргументи. Имам предвид политолозите Евгений Дайнов и Огнян Минчев. Мисля, че и двамата стават за тази работа, именно да бъдат издигнати за поста, предлагам двамата, евентуално ако някой от тях се откаже, ако не пожелае и пр. Това, че са политолози, че са учени, съвсем не може да бъде минус: къде пък е доказано, че кандидатите за български държавен глава требва да са все простаци?! Илиян Василев също става за кандидат за президент, той също е една силна кандидатура. Прибавям и него. От трима да се избере един е значително по-лесно. Проф. В. Минеков е човек на изкуството, може да участва като кандидат за вицепрезидент, но за президент трябва един по-компетентен човек. Дайнов, Василев или Минчев, единият от тримата да бъде десен кандидат за президент, това ми е предложението. Избраният кандидат пък да си избере и предложи сам кандидат за вицепрезидент. Аз лично с чиста съвест бих гласувал за който и да е от тях. Мисля, че такава кандидатура има шанс. Затова я поставям за обсъждане. Ако искате, предложете го и на политиците от РБ, които имам чувството, че зациклиха яката по въпроса кой да бъде десният кандидат за президент . Дано това предложение помогне да се излезе от мъртвата точка, дано то проработи.
Това исках да ви кажа, уважаеми дами и господа българи. Сега пак можете да си продължите тъй важните разговори за това какво ще ядете тази вечер, за новите снимки на кученцето си, за биричката, за плажовете и за каквото там друго ви вълнува...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Аз бих предложил Иван Костов. Безспорно най-достойният.
Публикуване на коментар