сряда, 14 септември 2016 г.

Дебатът тепърва и то скоро ще започне, няма начин да не започне де, ще започне – само дето за жалост губим безценно време!



Тази сутрин по имейла пуснах следния важен документ:

До Директора на ПГЕЕ-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив


ЗАЯВЛЕНИЕ

От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Госпожо Директор,
Във връзка с последния ни разговор, при който аз Ви напомних за документ от РИО-Пловдив от 20 юли 2016 г. и също така Ви казах, че вече втора седмица откакто съм се завърнал на работа, но все още не съм получил от Вас обещаните ми от РИО-Пловдив резултати от анкети с ученици, проведени по Ваше разпореждане, а пък Вие категорично ми отказахте да ми дадете възможност да се запозная с тези анкети, Ви изпращам въпросния документ от РИО-Пловдив от 20 юли 2016 г., като този път се надявам все пак най-сетне, след толкова дълго настояване от моя страна, да получа въпросните материали. Ето го този документ тук:



Държа също да Ви уведомя, че не споделям Вашата теза, че тия анкети с ученици били правени (цитирам Вашите думи) за Ваша собствена употреба, смятам, че като се прави анкета за работата на някой учител, не само колегиалността и елементарното чувство за морал изискват, но и правилата Ви задължават най-напред да информирате съответния колега за тия резултати от анкетите, тези резултати следва да бъдат обсъдени най-внимателно, с оглед да се извлекат длъжните поуки – в интерес на подобряването на работата и повишаване качеството на обучението на учениците.
Когато обаче директорът си позволи да крие тези резултати от учителя и от учителския екип като цяло, както си позволявате Вие в моя случай, това показва, че резултатите от анкетите най-вероятно не подкрепят неговата теза, а в случая Вашата теза по отношение на моята работа, която е широко известна, е, че аз съм бил „неспособен”, „некадърен”, че съм бил „нямал нужните качества да бъда учител” и прочие. Това, че до този момент Вие държите в тайна тези резултати и категорично ми отказвате да ме запознаете с резултатите от въпросните анкети, ми показва също така, че изглежда тези резултати не са годни да бъдат използвани в този момент от Вас като „полезен компромат” против мен. Моята позиция по случая е, че по принцип е крайно грозно ученици да бъдат използвани с оглед доказването на някакви предвзети директорски тези, накърняващи престижа на някой, който и да е той, колега, в случая – на моя милост. Мисля, че е крайно време да се разделите с тази толкова порочна в морално отношение и при това очевидно незаконна практика, която в предишния бурен период на Вашето тъй славно директорстване доведе до произвеждането на купища „полезни компромати” по мой адрес, които Вие старателно и тайно трупахте толкова дълго време – и които извадихте когато се наложи да доказвате тезите си пред съда. Дойде време за коренна промяна и най-вече за непосредствена и реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, с оглед на това Ви пиша това свое заявление: тая крехката надежда ситуацията в нашето училище в крайна сметка да почне да се променя към добро. За което по всякакъв начин, според силите си, се старая да помагам.
В тази връзка държа също да Ви уведомя, че Вашият категоричен отказ да ми дадете думата за изказване пред Педагогическия съвет (нещо, което аз поисках от Вас с предишното си свое заявление), по крещящ начин показва, че Вие лично не желаете да променяте своя доказал пълната си (особено за съвременните условия!) несъстоятелност стил на ръководство, критикуван от мен вече години наред, за жалост до този момент съвсем безуспешно. Искам по този повод да Ви заявя категорично, че като продължавате вече месеци наред да не ми давате думата и да ме дискриминирате, че като продължавате да провеждате педагогическите съвети под формата на „оперативки”, на които само спускате заповеди, но на които е невъзможно да се проведе каквото и да било смислено обсъждане на истински важните, значими и не търпящи никакво отлагане въпроси, Вие фактически действате в пълно противоречие с духа и дори с буквата на новия закон за образованието, което пък показва привързаността Ви към един отживял времето си и крайно недемократичен подход и стил на ръководство и на управление. А това е нещо, с което човек като мен, който е горещ и открит привърженик на демокрацията, никога няма да се съгласи – или пък да се примири. Между другото, мисля че е крайно време да разберете, че е невъзможно да запушите устата на човек като мен: като пречите на свободния и изцяло открит демократичен дебат вътре в самата училищна общност, Вие сама ме принуждавате да изнасям дебата било на страниците на моя блог, било в медийния ефир, примерно във воденото от мен предаване в Пловдивската обществена телевизия, т.е. дебатът все пак ще се проведе, и то в много по-широк извън-институционален граждански формат, което може и да е за добро, защото тази тема е особено важна за обществото, за страната и за нацията ни – особено в този момент. Така че не знам, изглежда самата… историческа необходимост Ви тласка да се държите по такъв един неадекватен спрямо нуждите на времето и на институцията ни начин. Във всеки случай трябва да сме сигурни поне в това: Бог си знае работата, отсъденото ще се случи, то не може да бъде спряно, напразно се морят тези, които се мъчат да го спрат. Държа в качеството си на учител по философия и по гражданско образование съвсем определено и твърдо да Ви заявя всичко това – защото така изпълнявам не само своя граждански, но и чисто професионален дълг, тези проблеми, свързани с демократизацията на отношенията в нашата училищна общност, са от моята специализирана област, от областта на моите професионални интереси и занимания. В този смисъл е добре да не игнорирате тотално моето разбиране и позиция на експерт по всичките тия въпроси, както, за жалост, си позволявате – понеже рискувате още повече да затъвате в нови и нови грешки. А пък по този начин, разбира се, нанасяте непоправими поражения на нашата образователно-възпитателна и личностно формираща институция, именно на нашето училище.
В тази връзка искам също така да протестирам срещу необоснованото ми изхвърляне през тази учебна година от преподаването на предмета „Свят и личност”, именно предмета гражданско образование с 12-ти клас. Аз Ви попитах подлежи ли на коментар едноличното, чисто административно и произволно разпределяне на учебните часове по предмети (винаги учителите, преподаващи тия предмети, сами сме обсъждали кой в кои класове и по кои предмети да преподава: това е една добра традиция в нашето училище от времето на директора г-н Паунов!), разговарях по този въпрос и с главната учителка на нашето методическо обединение г-жа Костова, тя ми заяви, че също като мен не е била питана от никой от администрацията по този въпрос. Е, аз лично смятам, че разпределянето на часовете по чисто административен начин, без да бъдат питани учителите, които ги преподават, като се игнорира изцяло позицията им, е вредно за нивото и качеството на обучението на учениците. Аз лично в този толкова важен за този тип обучение период държа непременно да водя часове по „Свят и личност” в 12-ти клас – понеже съм започнал серия от проучвания по редица иновации в преподаването на гражданското образование, които съм развил в своето ново учебно помагало по този предмет, носещо заглавието „ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ и ГРАЖДАНСКО СЪЗНАНИЕ”.  
Да, обаче ето Вие в такъв един напреднал в изследванията ми момент ми пречите да продължа работата си, изхвърляйки ме от преподаване по този толкова важен предмет! Също така държа да Ви уведомя – и това все някой трябва да Ви го каже! – че е неправилно точно този толкова важен предмет да бъде предоставян на хонорар за преподаване от хора, намиращи се в пенсионна възраст (имам предвид това, че години наред по този начин отдавахте този предмет на Вашата лична приятелка и приближена г-жа Тодорка Манолова), също така да го давате на хора, които просто трябва да си допълват по някакъв начин норматива, което също показва, че изключително много подценявате този толкова важен за развитието най-вече на гражданското съзнание на учениците предмет.
А пък в това, че в тази учебна година ме изхвърляте от преподаване по предмета „Свят и личност”, аз лично откривам в това Ваше действие и нескривана, при това имаща политически характер дискриминация, което е съвсем недопустимо и незаконно: това, че ние двамата с Вас имаме различни политически разбирания и ценности не означава, че Вие лично имате правото, злоупотребявайки с властта, която Ви е дадена, да ме дискриминирате като учител на чисто политическа основа; да, несъмнена е политическата мотивираност на това Ваше решение. По тази причина настоявам да преразгледате все пак решението си относно разпределянето на тези часове – и да отстраните нередността. И тъй, в резюме, да заявя, в това свое заявление отново настоявам:

1.)  Да ми бъдат предадени резултатите от проведените в края на втория срок на миналата учебна година анкети с ученици, свързани с моето преподаване (или не знам с какво точно са свързани тези толкова тайни и секретни анкети, аз нямам абсолютно никаква информация за тях!);
2.) Ще се радвам все пак да преразгледате своя категоричен отказ да ми дадете думата за изказване по изключително важни въпроси на Педагогическия съвет, нещо, за което аз и то в писмен вид и по надлежния начин настоявам вече месеци наред, но въпреки всичките му усилия желанието ми да се изкажа бива игнорирано по най-груб начин, а по този начин бива потъпкано и мое исконно човешко и професионално право;
3.) Надявам се да отмените дискриминационното и политическо мотивирано мое изхвърляне от преподаването на предмета „Свят и личност” в 12-ти клас.

Засега, както забелязвате, се въздържам от изпращането на официална жалба по тази въпроси във висшестоящите институции, но ако въпросите, които поставям в настоящето заявление, не бъдат решени по подобаващия и законно-установен начин, ще ми се наложи да сторя и това. Не приемам Вашата теза „Стой си мирен бе, човече, и си гледай работата, не пиши, не се оплаквай, трай си, не критикувай, пази си здравето, кротувай, та да се довлечеш някак до пенсия!” (така, в резюме, предавам смисъла на Вашето изказване по този повод пред мен при последния ни разговор!), уверявам Ви, няма да дезертирам от изпълнението на своя човешки, граждански и професионален дълг! Крайно време е да разберете, че аз се държа по този начин не поради някаква лична суетност, предвзетост, маниакалност и пр. или пък понеже желая да вредя на Вашето славно директорстване, не, причината е съвсем друга, за жалост, съзнанието и ценностите Ви са такива, че не можете да доловите верния, точния смисъл и истинската мотивация на моето поведение, на моята борба.
А тя е изцяло в интерес на същината на самата толкова отговорна работа, която сме призвани да вършим като учители и възпитатели на младежта, да, моята борба е изцяло в интерес на младите хора, на качеството на тяхното обучение, в интерес е на техните коренни интереси и интересите на институцията; разбира се, ако следвах своя себичен и користен интерес, аз щях да си мълча и да си кротувам, е, трябва да приемете, че аз не съм такъв човек, „кройката” на моята личност е съвсем друга, ценностите ми – също. (За пример, ето, вчера, в София, в Съдебната палата, преди заседанието на Върховния Касационен съд по „нашето” дело, ми се наложи да платя адвокатски хонорар в размер на още една цяла учителска заплата – за съдебното дело, което водя срещу Вас с цел да Ви помогна в крайна сметка да осъзнаете, че като ръководител на училище нямате право да издавате медицински и психиатрични „диагнози” на персонала, виждате на каква абсурдна – във Вашите очи – жертвоготовност съм способен – с оглед да си изпълня дълга като човек, като гражданин и като философ.)
Спирам дотук, още много въпроси могат да бъдат поставени, то разговорът в нашата училищна общност все още не е започнал, да се надяваме, тепърва и то скоро ще започне; няма начин да не започне де, ще започне, само дето за жалост губим безценно време, ето това е най-глупавото в цялата тази безкрайна административна и толкова абсурдистка история, (мело)драма, епопея или сага, човек не знае вече как да я нарече.

14 септември 2016 г.
Пловдив
                                                                                                              С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров защо не си пуснеш анкета сам сред колеги и ученици за да видиш какво мислят за теб?

Анонимен каза...

Браво Грънчаров - силен ход!

Ангел Грънчаров каза...

На първия анонимен отвръщам ето как: мен не ме вълнува какво мислят учителите или учениците за мен, за мен единствено важно е да не съгрешавам спрямо истината; ний, философите, сме просто служители в Храма на истината, това е, просто е, нас друго освен истината („правдата“) не ни вълнува...

Анонимен каза...

Здравейте,
Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-914/14.09.16 г.
Успешен ден!

РУО-Пловдив