сряда, 28 септември 2016 г.

Антихристиянската идеологическа визитка на путинския империализъм: "Личността е зло!"



Философът Иван Илин (1883-1954). Снимка Московска семинария


Възхищението на Путин към философа Иван Илин обяснява много от действията на Русия

Коментар на Ognyan Minchev: В този пасаж най-категорично и дълбоко се отразява същността на политическия режим, който управлява Русия днес, и за който Иван Илин е водещ(ият) политически мислител:

"... Илин вярвал, че индивидуалността е зло. За него „разнообразието от човешки същества“ демонстрира провала на Бог да завърши работата си по сътворението и затова е в основата си сатанинско. Оттук, средната класа, политическите партии и гражданското общество също са зло - защото окуражават развитието на личности отвъд единствената идентичност на националната общност."

Ако можем накратко да определим същността на християнството като духовна вълна и като цивилизация, то това е процесът на ОЛИЧНОСТЯВАНЕ. Христос се въплъти в човешко същество за да даде пример на лична отговорност, пример за поемане на цялата тежест на битието от осъзнатия и отговорен индивид. Спасението на човека преминава през неговите лични добродетели и добротворни действия, които по Божия милост водят към спасение. За разлика от исляма, където отговорността се носи от общността - от т.нар. "умма", в християнството грехопадението е личен провал, а спасението - резултат от целенасочени лични усилия. Именно тази същност на християнството доведе до скулптирането на независимата човешка личност, която израстна над ограниченията на традиционното-родово зависимото общество и сътвори Ренесанса, Просвещението и модерната цивилизация. Еманципираната от родовите зависимости модерна личност създаде представителната демокрация, визията за права на човека и успешния личностен - житейски проект - на пазара, в социалните отношения, в изкуството. Това не е края на оличностяването в пътя на християнското развитие. Предстои да видим и да участваме в този безпрецедентен исторически - цивилизационен процес: как структурираната като ефективен фактор на материалната вселена личност ще продължи своята еволюция на завръщане към своя Създател като цялостно и хармонично духовно същество. Това е смисълът и духовното съдържание на християнството.

Нека сега се върнем на Илин и неговите Кремълски последователи: "... Индивидуалността е зло." Има ли по-кратко и по-ясно анти-християнско послание? Има ли цел, която толкова пряко да обезсмисля пътя и резултатите на християнското развитие като култура и цивилизация през последните 2000 години? Да, това не е ново. То е преживяно с нацизма, преживяно е с репресивния ислямизъм, който не просто отрича индивидуалната свобода, но деградира човешкото същество - особено жената - до статута на безправно и безгласно робство. Но тук става дума за Русия! За нейното самочувствие на месианска сила. За нейната претенция държавно притежаваното й Православие да бъде единственото истинско представителство на християнството в съвременния и утрешния свят. Не - друго е представително за днешния политически режим в Русия - този режим сам си е избрал идеологическата визитка. Иван Илин: "... Индивидуалността е зло!".

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Нещата не са така прости, Ильин е интересен консервативен мислител, макар и със спорни възгледи, при това решителен антикомунист. Колкото до идеологическите убеждения на вътрешния управленски кръг в Москва, те остават една загадка. Като цяло обаче руската политика се движи в немалка степен в руслото, зададено от Ленин, а не от Ильин, макар че това не се признава официално. Както пише Анатоли Голицин:

„...Фактът, че съветският елит активно участва от много години в подготовката на перестройката и сега също играе активна роля означава, че неговите членове твърдо вярват в каузата на комунизма. Съветските стратези и елитът остават твърдо убедени, че противоречията между капитала и труда не са напълно разрешени на Запад. Те все още разглеждат САЩ и Западна Европа като класови общества...те са убедени, че тези противоречия на могат и не бива да бъдат разрешени в демократичен контекст, а в контекста на социализма и пълната елиминация на капиталистите и капитализма. Те все още разглеждат себе си като авангард, който ще донесе по-висша форма на обществото, свободно от капитализма, който смятат като основна причина за войната и експлоатацията. Фукуяма гледа на перестройката като на последния пирон в ковчега на марксизъм-ленинизма. Комунистическите стратези гледат на перестройката като на последния пирон в ковчега на Западния капитализъм...Фукуяма греши за смъртта на комунистическата идеология и края на борбата между системите. За комунистите идеологията не е мъртва. Те е въплътена в съветската и китайската стратегия. Новото предизвикателство не идва от старомодните призиви на конвенционалните марсксистко-ленински партии, а от политическата мобилизация на могъщи комунистически страни, които се опитват да постигнат световна победа на комунизма чрез стратегия на конвергенция...СССР и Китай няма да следват пътя на повечето страни в Азия, нито пък Съветският съюз ще се върне към славянофилския национализъм. Съветските и китайските лидери са направили своя избор. Те вярват, че са авангардът на новите социални, политически и икономически структури на комунизма...“