Намерих ето този антидемократичен тъпизъм на едно място, по повод на който ми се наложи да напиша ето какво:
Като свърши мандатът на този Парламент, може ли да не избираме веднага следващ? Да поживеем малко, да отдъхнем...
Кратък мой коментар: Другарки и другари наивници, малоумници и комуноиди-антидемократи и путинисти-рубладжии, дето воювате не само срещу България, но и срещу Европа, срещу свободата и срещу демокрацията, да ви кажа поне това: не самият Парламент ни е проблемът (без Парламент няма демокрация!), а проблемът ни е що за хора пращаме там! Като пращате боклуци (ченгета, мутри, мафиоти и прочие измет) в Парламента, след това ще имате добрината да търпите зулумите и далаверите им. Ако почнете да пращате качествени хора в Парламента, нещата в свидното ни отечество ще потръгнат.
Прочее, за да разберете кои са качествените политици, заслужаващи доверие да бъдат пращани в Парламента, вие самите, гражданите, трябва да сте качествени - та да можете да различите качествения от некачествения кандидат-депутат и да изберете качествения.
Сега сфащате ли какъв ви е проблемът: каквито сте вие, такива са и вашите избраници в Парламента. Тогава що роптаете срещу тях, роптайте срещу себе си?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар