Г-н Премиеро нещо гледам много обича да прегръща млади момчета, вие забелязвате ли такава негова наклонност?! Съдя по ето тези снимки, които той сам, кой знае защо, е турил на страницата си във Фейксбук:
Има още доста такива снимки. Нема лошо де, пък и така, като правя таз забележка, му подсказвам утре да почне да прегръща млади моми, булки и невести - та да пресече приказките на злите езици по адрес на своята сексуална ориентация.
Ало, драги имиджмейкъри на г-н Премиеро, що спите бе, аз ли да го съветвам, вий защо земате толкоз тлъсти заплати, пък го оставяте да показва без капка неудобство своите странности?!
А, ето тука е гушнал и две булки, ох, успокоих се, сега вече ще си спя нормално, г-н Премиеро има правилна, подобаваща, сиреч пичовска сексуална ориентация! За наше щастие де! Сполай ни, че имаме толкоз убав премиер! Грешка никаква нема! А дано се издигне и за президент, та да украси със своята мощна фигура и поста държавен глава на България! Пфу, да не са му уроки, да ни е жив и здрав, да ни управлява барем още поне 30-ина годинки!
ДОБАВКА: Три папи - да, цели три папи! - погалиха г-н Премиеро по главата и он знае какво е да погалиш един човек по главата или да го прегърнеш. Туй нещо, галенето, прегръщането и целуването сякаш му дава криле! Затуй, предполагам, като гали и прегръща толкова много млади ора г-н Премиеро ги превръща в избиратели на ГЕРБ докато са живи. Нима човек, дека е погален и прегърнат от тъй грижовната бащинска ръка на г-н Премиеро ще има някога духовната сила да не гласува за него?! Умен човек ни е г-н Премиеро, жив и здрав да ни е, да повтаря и това, че то е най-важното!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар