Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 4 септември 2016 г.

Като гражданин и като учител няма да позволя българското образование да се управлява по мутренски начин!



Искам да кажа нещо изключително важно, то касае актуалната ситуация в подлежащата този път на масово мнимо - а може би, сакън, и действително! - реформиране образователна система.

В момента чиновниците от МОН правят всичко възможно да дискредитират и всеки повей на някаква, пък била и само абстрактна възможност за промяна, която се съдържа в действащия вече Закон за предучилищното и училищно образование. Тоест чиновниците от МОН са обявили война на самия закон. Да, тия другари и другарки, предполагам, възприемат закона като заплаха за тяхното собствено всевластие, на това основание и правят нужното, в пределите на властта си, за да блокират действието на закона, а по този начин да осуетят и самата промяна; и да бетонират тъй изгодното им статукво. Когато чиновниците от изпълнителната власт - тя е изпълнителна тъкмо защото в пълномощията й само да изпълнява предписаното от закона! - правят неща, с които да пречат за изпълнението на закона, това се нарича преврат, по-опасен от военен преврат. Или просто се нарича закононарушение. Или е нещо като партизанска война срещу закона - и срещу властта на закона. Та значи тезата ми е, че чиновниците от МОН в момента де факто водят окопна партизанска война срещу новия закон за образованието. Ще дам пример в подкрепа на тезата си. А иначе тя е много логична и лесна за схващане. Но да се поясня все пак, за да не ме обвини някой в празнословие.

С телеграми, изпращани от чиновниците от МОН директорите на училища са принудени в нереалистично кратки срокове да подготвят на "съвършено нова основа" всички основни документи, без които, видите ли, е невъзможно да започне новата учебна година. Тия документи - купища програми, учебни планове, стратегии на училищата, правилници, какво ли не още! - трябва, повтарям, да се изработят в нереалистично кратки срокове. Натискът от страна на чиновниците от МОН има следният подмолен замисъл: тъй като е невъзможно за толкова кратко време тези планове, програми, правилници и прочие да се изработят на една действително нова основа, по нов, променен начин и пр., то ръководствата на училищата да бъдат принудени да направят единствено възможното в тази ситуация: да препишат, леко козметично променени и пременени, всички стари програми, планове, стратегии, правилници и т.н.! Виждате ли колко умна тактика за проваляне на промяната (и на закона!) използват наште мъдри шамани от образователното ведомство?! Грешка нямат, нали?! И ето сега моя пример.

Всяко училище трябва да изработи своя стратегия за развитие съобразно новите постановления на "реформаторския закон" (доколко той наистина е такъв е отделна тема за обсъждане, но да приемем, че в него има някакви плахи опити за мнима реформа!). Също така се налага да бъдат преработени из основи правилниците, на които се основават отношенията в училищните общности. И, казах вече, трябва да се направят купища съвършено нови програми, пронизани при това от нов дух, от новия дух на закона програми за какво ли не, да не изброявам тука. Но да се съсредоточим на стратегията и на правилника на училището, два основополагащи, фундаментални документа, които при това трябва да се изработят по принципно нов, демократичен начин. Чрез въвличане в обсъжданията и на учениците, и на родителите, нали така, иначе какво ново ще има, ако тия документи се изработят само от учителите и се приемат от учителския съвет?! Да, ама учениците и родителите сега ги няма в училище, нали, та учебната година още не е започнала?! Да, ама МОН (чиновниците от МОН) искат тия документи в завършен и окончателен вид още сега, примерно, искат ги до дата 10 септември! Е как да бъдат подготвени по нов, демократичен начин тия документи?! Няма как, нали? Остава една възможност, която повсеместно ще се случи: ами че тия документи ще бъдат за краткия срок просто копирани от старите, ще бъдат възпроизведени старите стратегии, програми и правилници - и ето, промяната в образованието по най-лесния начин ще бъде осуетена! Няма да се случи, разбира се! Това последното, по всичко си личи, е заветната цел на въпросните чиновници от МОН. Виждате ли как изпълнителната власт проваля постановленията на върховната власт в правовата държава - законодателната! Но ние пък да не сме правова държава?! Ний, както се знае от всички, сме държава на беззаконието, на престъпността, на произвола, ний неслучайно сме наречени държавата МУТРОЛАНДИЯ. И ето, у нас изпълнителната власт (забележете, самата изпълнителна власт в лицето на чиновниците) действа по чисто мутренски начин и проваля постановленията на върховната законодателна власт, проваля действието на закона. Такова, дето се казва, е положението! Промяна няма да има, забравете за промяната!

В нашето училище положението е същото: кипи усилен безсмислен труд по подготовката на всички тия документи, щото сроковете са ужасно кратки, за броени дни трябва да се подготвят тия всичките документи. Казахме, в този момент и за тези срокове няма как да се разгърне един наистина демократичен дебат по всички тия фундаментални документи, уреждащи по принципно нов начин отношенията в училищната общност. Старият начин за правенето на такива документи знаете какъв е: създава се комисия (ако искате някаква работа да бъде извършена калпаво и фалшиво, създайте комисия!), тя преглежда стария документ, "актуализира" го, т.е. сменя срокове и дати, тук-там, за да се замаже положението, може и да редактира някое изречение според "най-новите повели на върховната министерска власт" и ето, фокусът е извършен; този документ ще се гласува от учителския съвет (е, сега ще се правим на прекалени демократи, другари, стига глупости де, каква демокрация, какви ученици и какви родители ще въвличаме в подготовката на документите?!), на гласуването няма да има никакви обсъждания, ще се гласува с пълно одобрение (въздържали се и против няма, приема се!), а след това документът ще бъде пратен на височайшите органи от ведомството, та те да са напълно сигурни, че и в това училище никаква промяна няма да бъде направена, т.е. че и в него статуквото ще си остане непобутнато, циментирано и прочие). Това е старата технология, по която чиновниците от МОН сега принуждават училищата в цялата система да действат - като им поставиха неизпълними срокове ако изобщо на някого хрумне да прави някакви промени или пък по нов начин да създава принципно различни документи, то това просто физически да няма време да бъде извършено или направено. Виждате ли сега как действието на закона е фактически блокирано?

Аз лично се изказах в този дух на проведения преди три дни учителски съвет. Заявих, че комисиите, дето работят по тия документи, трябва да заработят по нов начин. По демократичен начин, чрез широк демократичен дебат трябва да бъдат обсъдени и то най-детайлно всички постановки в документите и да се преосмислят, та нещата и отношенията да бъдат поставени на съвършено нова основа. Непременно в тия обсъждания трябва да участват и учениците, и родителите, ако те не участват, всичко се обезсмисля, по дяволите отива всяка възможност нещо да се промени. Да, ама кому ли пука от това, че нещата ще си останат по старому?! Самите родители и ученици да са поискали да се намесят в процеса? Не, от тяхна страна инициатива в тази посока няма. И няма и да има. А трябва нещо да се направи, че нещата да се променят. Как ще искаме младите, т.е. учениците да изпълняват постановления на правилника, в чието създаване те изобщо не са участвали?! Та нали, за да е изобщо възможна свободата и демокрацията, тия, които след това ще изпълняват правилниците, трябва да са участвали в тяхното създаване. Пряко или чрез свои пълномощници. Иначе никаква промяна не може да има, промяната си остава само пожелание или намерение. Кой да направи нещо, че работите да потръгнат по нов начин? Как кой, ами ние трябва да правим всичко вече по принципно нов начин. Тук-там трябва да се намерят хора, които да заявят твърдо, че няма да позволят този път нещата да бъдат изопачени, реформата да бъде блокирана, промяната да стане невъзможна. Ето, аз сега реагирам, пиша това нещо, съпротивлявам се - и ще продължа да го правя. Искам законът да бъде спазен. Ще правя нужното промяната този път да не е подмяна. Каквото зависи от мен ще го сторя. Какво ви пречи и вие да опитате да постъпите по сходен начин? Или на вас не ви пука дали ще има промяна - или ще има само подмяна в сферата на българското образование?!

Смятам да пиша и до МОН тия дни и да изоблича в официален документ опита на чиновниците от самото МОН да блокират действието на закона. Ако трябва и до г-н Премиеро ще пиша. И до Президента ще пиша. Ако трябва и до... прокуратурата ще пиша, щото и тя трябва да бди върху това доколко законите у нас се изпълняват. Не може като български гражданин да стоя, да гледам как се вършат беззакония и то тъкмо от тези, които по закон са призвани само да изпълняват закона. Срамота е да се прави това! Няма като български гражданин и като български учител да позволя системата на българското образование да се управлява по мутренски, по бандитски начин. А г-жа Кунева, министърката, като я уведомя, че така се действа от подчинените й чиновници, и тя не реагира подобаващо, тогава ще излезе, че самата тя покровителства беззаконието, мутренския начин да се управлява сферата на образованието. Нека да стои и нищо да не прави, нека да остави чиновниците от МОН да водят партизанска война срещу закона за образованието! Но тогава ще й се наложи да понесе пълната отговорност за своеволията и беззаконията на подчинените й чиновници! Ще й се наложи да понесе това леко неудобство!

Така. А сега да добавя следното: какво пък ми пречи ето тази своя публикация да я копирам и да я изпратя още днес до отговорните институции, примерно до Министъра на образованието и до нейния началник, г-н Премиеро, който, макар че "Вятър го вее на бяла кобила" (този народен израз означава: "занимава се с празни работи; несериозен, лекомислен е, завеян е"!) все пак носи пълната отговорност за това какво прави изпълнителната власт с всичките си чиновници, он нали е неин върховен началник! Или да взема да напиша едно писмо най-сетне до... арменския поп, а, той сигурно повече ще се трогне?! Кой ли ще се трогне не знам, но нещата така не бива да бъдат оставяни, ето в това нещо съм сигурен.

Тъй че да завърша с това: борбата едва сега започва. Борбата за истинска промяна в българското образование едва сега започва. Виждате, налага ни да се борим всеки ден. Аз за себе си съм сигурен, няма да стоя със скръстени ръце, а вие ако искате, си стойте със скръстени ръце. Толкова. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Приятна почивка също така ви желая! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари: