Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

вторник, 20 септември 2016 г.

Възможно ли е национално помирение у нас, постижимо ли е помиряването на антикомунистите и комунистите, на патриотите и русофилите в България?


Онзи ден, в неделя, като бях в моето родно градче Долна баня, един стар партиец-комунист, бивш партиен секретар на града и кмет, сега пенсионер на повече от 80 години (той, прочее, ми е и далечен роднина, казва се Георги Гаджанов, аз съм му помагал да излязат негови книги: човекът написа доста краеведски и други книги!), лично ми връчи тази покана, представяте ли си: да почета с присъствието си тържеството по случай 93-годишнината от... "Септемврийското въстание" от 1923 г.! Поканата е стандартна, на нея са написали на ръка с червени букви моето име, но е адресирана към "членове и симпатизанти на БСП", аз определено не съм такъв, напротив, даже и в Долна баня ме знаят като противник на комунизма и на комунистите - когато бях временен кмет на градчето, представляващ СДС (това беше през далечната 1991 г.), аз успях през лятото на същата година да премахна паметника на комуниста Кирил Лазаров, намиращ се на централния площад на градчето, а също така и наредих да бъдат отскубнати и съборени две дебели мраморни "паметни плочи", залепени на сградата на киното (намираща се самия площад, в центъра на градчето), на които именно се описваха и увековечаваха "подвизите" на въпросните "въстаници". Ще каже някой - в такъв случай защо те канят на въпросното тържество, дали пък не е за да те линчуват там другарите?! Или са пък решили да правят "национално помирение" със своите врагове?! Или просто се гаврят с мен? Има причина да ме поканят, ето каква е тя.

Моят дядо (той е починал през 1957 г., две години преди да се родя аз), бащата на баща ми, казва се Владимир Грънчаров, е бил един основателите на БРСДП в Долна баня, след това на БКП, а също така е бил и активен участник във въпросното "Септемврийско въстание" през 1923 г.; бил е също така и другар на въпросния ръководител на "въстанието" Кирил Лазаров, този същия, чиито паметник аз като кмет бутнах и премахнах от площада. (Снимката на дядо ми е трета поред, сложена е на обратната страна на поканата.) Та този същия К. Лазаров след бунта избягва през Сърбия за СССР (подобно на двамата големи комунистически вождове Г. Димитров и В. Коларов), в СССР става комунистически големец, професор по икономика, когато комунистите, покачени на съветските окупаторски танкове, през 1944 г. се връщат в България, К.Лазаров влиза в комунистическия елит, дълги години е бил министър на финансите, депутат, член на ЦК и прочие. Та К.Лазаров и дядо ми Владо са били един вид "съратници" във въпросния комунистически бунт от септември 1923 г., дядо ми обаче не е избягал след това, били са го след разгрома на бунта, обаче е оцелял, след това се е оттеглил от "борбите за комунизъм", щото е бил и болен, пък и е трябвало да работи, за да си гледа семейството; доживява, казахме, дядо ми до 1957 г. и след 9-ти 1944 г. са го качвали по трибуните защото е бил един вид "стар комунист". Е, аз съм негов внук. И затова другарите-"социалисти" от родния ми град Долна баня, дето се гласят да честват годишнина от комунистическия бунт, инспириран от Москва и от съветския Коминтерн, ме канят да почета с присъствието си тяхното тържество, представяте ли си?! И ето, че аз сега съм изправен пред чудесен направо казус: дали да приема поканата и да почета тържеството им, "празника" им?!

Два дни мисля по този въпрос. На моменти ми се струва, че добре би било да отида, въпреки всичко - за да видя с очи какво ще бъде, да усетя непосредствено в какъв свят живеят партийните другари от БСП-БКП. На тържеството била поканена "кандидат-президентската двойка" на БСП, именно генерал Радев и онази въпросната другарка дето е евродепутатка, как се казваше, тази същата де, бившата журналистка, дето сега е негова подгласничка, тфу, да, сетих се най-после, Илияна Йотова й беше името! Та нищо не ми пречи, след като имам толкова официална покана, да ида на тържеството им, пък ако ми се даде възможност, и да кажа няколко думи там от трибуната, какво толкова, аз обичам да се изказвам, без да ми мигне окото ще взема думата, стига да имам възможност де. И ще им дръпна такова кратко слово на другарите-комунисти, та свят ще им се завие, ще ме помнят докато са живи. От друга страна обаче се питам: има ли смисъл, дето се казва, да се рови такова старо... ла...но, нали се сещате каква е думата, ами като се рови, ще засмърди?! Освен това аз съм такъв, че винаги много силно преживявам нещата, емоционален съм, положително, като отида там, от вълнение сърцето ми ще се разбунтува, ще ускори ритъм и ще запрепуска, аз съм с болно сърце, такива силни вълнения докторите ми ги забраняват; а че ще се пръсна от напрежение и от нерви, ако бъда там, е сигурно, особено като почнат да леят своите речи в стар стил, мен много ме дразнят тия лъжливи комунистически словеса, ще се преизпълня с гняв, а за да се успокоя ще трябва да взема думата, да кажа аз какво мисля, а тогава залата ще почне да ме освирква, ще стане една, винаги като съм бил на подобни места, така е ставало (аз съм писал в книгите си за такива случки, аз вече съм си написал даже и "мемоарите").


Този е казусът, пред който съм изправен. Имам два дни да реша какво да правя. На 22 септември е истинският национален празник на България, а на 23-ти комунистите в Долна баня, а също така и в цяла България, ще празнуват... годишнина от тяхното "Септемврийско въстание", от комунистическия погром, който устройват тогава, изпълнявайки заповед от своите господари от Москва. Интересен е съвременният контекст: тия дни пък от Русия дапутатът-путинец и приближен на императора Путин официозен журналист заяви, че руснаците щели да изкупят цяла България, половината вече са я изкупили! Та ми се ще да видя "отвътре" как другарите ще интерпретират случващото се, иначе за "въстанието" знам какво мислят, те не са способни на грам развитие в това отношение. Раздухвайки някаква фалшива митология за "кървавия погром" след "Септемврийското въстание" те искат да оправдаят своите собствени съвсем реални изстъпления през страшния и кървав септември 1944 г.. Е, аз бих участвал в един такъв потребен дебат, истината трябва да бъде казана, разбира се, но на събранието на долнобанските комунисти едва ли може да се проведе такъв един смислен дебат, но пък защо да не опитам а спомогна той поне да започне?! Между другото казано, преди години, като махнах паметника на техния вожд от площада, другарите открито ме заплашваха ето как: "Подготви си ти сам свой собствен паметник, скоро ще ти потрябва да си го сложиш на... гробищата!", един вид ме заплашваха в далечната вече 1991 г. че ще ме убиват заради махването на техния паметник; дали сега, толкова години след онова време, те поне малко са се променили?! Дали не трябва да проверя с очите си възможна ли е такава една промяна?!

А иначе темата за това може ли да има помирение между комунистите (и слугите на Москва) и останалите българи мен лично като човек, като философ и като гражданин силно ме вълнува. И също така е добре да се мисли и да се разговаря за това как такова едно помирение може да бъде направено, как то може да бъде предизвикано, и то на чиста нравствена основа. Аз имам своето разбиране по въпроса и съм готов да се изкажа по него. Дали да не поискам официално думата на това събрание на долнобанските комунисти и там да се изкажа по този толкова важен въпрос?! И да видим как те ще възприемат изказването ми?! Заради такава една идея си струва да отида там, а, какво ще кажете? Аз така или иначе ще си бъда в почивните дни около празника 22-ри септември, Деня на независимостта на България, в своя роден град (грижа се за болната си майка и всеки почивен ден съм там), та дали да не се възползвам от възможността да започнем все пак такъв един дебат с комунистите?! Какво ще кажете, а? Дали те самите биха приели едно такова предложение от моя страна, а именно да се изкажа по въпроса за това възможно ли е помирение между антикомунисти и комунисти у нас?!


Способни ли са комунистите у нас да бъдат и... истински патриоти, т.е. да заобичат България все пак повече от Матушката си Русия?! Мен лично ме вълнува този въпрос, не ща да го предрешавам. Не мога да си представя, че това човешко уродство, формулирано така ясно от комуниста Ивайло Калфин "Българският патриотизъм се свежда до безрезервна любов към СССР и Русия!" не може да бъде разклатено в комунистическите и русофило-рублофилските глави. Ще опитам да провокирам дебат по всичките тия въпроси, но дали ще стане нещо смислено и добро не зависи само от мен.

Но аз съм длъжен да опитам, темата е важна. Ето, живеем в крайно объркано време, в което путинските руснаци съвсем открито заявиха своите експанзионистични имперски попълзновения към свободна България. Те изобщо не признават българската свобода, българската независимост, българското достойнство. Те си имат свои доказани помагачи в завладяването на България, това са най-вече комунистите. Способни ли са нашите комунисти на покаяние и на промяна - ето това ме вълнува. Добре зная, че не са способни, но може сред тях да има някои по-млади, които да са способни поне на дебат по тия въпроси.

Добре зная, че дебатът винаги е полезен и необходим. Винаги. Щото ако не успеем да поведем дебат, ако си мълчим и продължаваме да се мразим, в един момент пак ще дойде време, в което да бъдат развъртяни... ножовете и секирите! А това не бива да бъде допускано. Общество като нашето, тоест доказано болно общество, се лекува по един начин: чрез пределно открити оздравителни и душеспасителни дебати. Този е единственият начин. Това поне го зная. Зная и това, че дебатът (дискусиите, същност на демокрацията) е за предпочитане пред такъв доказано неефективен, страшен и грозен начин, какъвто са кланетата.

Точка засега, спирам дотук. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Мислете повечко, това е залог за вашето душевно здраве, основата на всяко друго...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Ехааа, уважението е несравнимо, всеки не може да се похвали с такова уважение!

Любчо Чорбаджийски

Ангел Грънчаров каза...

Аз намирам и известно коварство в тази покана, за уважение не знам, но за коварството съм сигурен - и също така една перфидна комунистическа гавричка има в нея, но както и да е, няма да придиряме сега, другарите са направили все пак една неочаквана стъпчица към помирение с мен, "народния враг и душманин", оценявам жеста, сега трябва да реша как да отговоря на него, въпросът не е лесен, но ще мисля, имам още два дни за мислене...

Анонимен каза...

Абе АIG, с комунисти ако се занимаваш все едно да си играеш със змия... Знаеш резултата, нали?... Ти чел ли си Библия бре, пезевенк турски?...