Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

събота, 17 септември 2016 г.

Проклети нравствени и какви ли не други казуси, очертали се при нас още в самото начало на учебната година



Събудих се към 3 часа през нощта - и понеже в главата ми мигновено се появиха "некои мисли", породени от преживявания в предишния ден, очевидно повече няма да заспя; налага се да стана, няма смисъл да продължа да лежа и да си мисля. От мисли човек не може да заспи. А нощните мисли особено на един чепат и странен (шантав?) учител по философия като мен нямат край - и са твърде натрапчиви. Са един вид нахални тия мои мисли, от тях отърване няма. Спасението от такива мисли е едно: да ги запиша "на хартия". Да, да ги изложа, като убити, върху хартия. (В преносния смисъл казано "на хартия", разбира се.) Една мисъл мирясва и те оставя на мира само когато я изразиш в слово. Било гласно, пред някой, било "на хартия". Иначе отърваване от такива мисли няма. Е, вече съм на компютъра, имам три часа до тръгване за работа. Ще попиша. Какво друго да правя? Само да мисля не върви, писането е друго. То е сублимация. Нещо като спасение на душата ми от някои мисли.

Вчера имах първите 6 поредни часа с ученици от 10-ти клас, с които ще обсъждаме проблемите на етиката и на философията на правото цяла учебна година. Съвсем непознати за мен са тия ученици от цели 8 класа ("паралелки"), досега не съм им преподавал, е, вчера се запознах с шест такива класа. Днес имам със същите тия шест класа още веднъж по един час, понеже днес, събота, пак ще се учи, и то пак с програмата за петък. "Отучваме" следващия петък, когато ще почиваме - заради националния празник, Деня на независимостта. Общо взето първите ми впечатления от тези ученици са добри, чудесни даже. Отначало винаги е така. После, в един момент, дадени ученици почват "да си показват рогата". Слушаха внимателно това, което им казвах. Обсъждахме казаното от мен. Предложих им алтернативи, допитвам се с учениците си какво да правим, питам ги настойчиво кой вариант предпочитат да изберем. Казвам им, че се налага в моите часове да практикуват свободата, ще се учим в тях на свобода и на демокрация. Някои от тях ме гледат така, сякаш съм "извънземен". Други ученици са силно впечатлени и дори изразяват с думи доброто си впечатление. Един ученик даже чистосърдечно възкликва: "Интересно, господине, впечатлихте ме: много добре ни разбирате!".

Приканвам ги да мислят, да обсъдят предложенията ми, като клас да решат какво предпочитат, какво смятат за подходящо и добро за тях самите. Примерно от един учебник ли да учим - или всеки да има правото сам да си избере учебника, от който да учи? Или по традиционния начин ли да се изпитваме, с оценка - или да въведем "точкова система". Казвам им, че тяхното мнение и решение за мен ще бъде решаващо, че ще се съобразя с това какво на тях им харесва. Каквото те решат, това ще бъде. Но трябва да го решат с пълно съгласие, с консенсус, само един ученик да не е съгласен, няма да могат да вземат решение. И ще се наложи да обсъждат докато решат проблема с пълно единодушие. С гласуване не става, мнозинството няма право да диктува мнението си на малцинството.

Питам ги: постижимо ли е това за тях? Не са сигурни. Какво обаче ни пречи да опитаме? Трябва ли учениците да получат правото без да дават никакво обяснение на учителя да излизат по всяко време от класната стая - когато решат, че това се налага? Изискването е само едно: да излизат и да влизат тихичко, без да вдигат шум, без да пречат на работата, на дискусията. И сами да решават дали изобщо да се връщат в час - ако, да допуснем, часът не им е интересен, ако, да речем, не виждат смисъл да стоят в час. Питам ги: а ако решим да въведем такова едно правило дали във вашия клас няма да стане така, че в един момент... да остана само аз в класната стая? Питам ги също: а можем ли да си позволим известна волност с цел "иновация", т.е. позволимо ли е да направим нещо ново, по-различно, и то "заобикаляйки закона", сиреч правилника на училището?

Не да нарушаваме Правилника, а просто лекичко да го... "заобиколим"? С някаква цел обаче ще го направим, а не просто така, именно за да разберем дали пък не е по-добре да опитаме да си устройваме отношенията по съвършено друг начин, по друг модел? Ний, в България, по принцип не сме страна на законността, а сме страна на беззаконието, дали ще пропадне светът ако ние тук, в училище, си позволим с ясно осъзната цел лекичко да "заобиколим правилника", а, интересно е, какво мислите, как виждате вие нещата, какво ще се получи според вас? Позволими ли са такива новости, как ще погледне на тях началството? Ами ако е в интерес на работата? Ако се окаже, че по този начин имаме шанса да изобретим сами нещо по-добро, по-разумно, по-работещо?

Щото, примерно, да гоним от класната стая "недисциплинираните", "пречещите" ученици едва ли е кой знае колко ефективен възпитателен метод; напротив, доказано неефективен възпитателен метод е този. Защо тогава да залагаме на доказано неефикасен възпитателен метод? Ами ако различен, нов метод се окаже ефективен?

Ето, примерно, вместо да се стига дотам даден ученик да бъде гонен от час, какво пречи той сам да реши да напусне (за известно време) часа, да излезе от класната стая, примерно, докато "го пуснат овладелите душата му бесове", пък като се успокои, пак да се върне в класната стая? Нима има нещо лошо такъв ученик да излезе за няколко минути на чист въздух в двора, да се поразведри, да помисли малко и ако реши, пак да се върне в час?

Много такива въпроси поставих и заявих на учениците, че те трябва да решат всичко, аз няма да си налагам волята без тяхната санкция, без тяхното решение. Ще правим демокрация. Демокрацията не е нещо лошо, нали така? Ние, учениците и учителите, сме народът, нашето мнение би следвало да има някакво значение, нали така?

А защо, между другото, Правилникът на училището се изработва без да бъдат питани самите ученици, т.е. без да бъде питан "демосът", народът, ученическият народ? Казвам им, че не поставям тия въпроси с цел да се правя на "интересен", а просто ми е такава работата, аз съм философ, философите имат такава работа: да поставят какви ли не въпроси, особено такива, каквито друг човек не се сеща или пък няма дързостта да постави, а пък и такъв ми е предметът, ето, и етиката, и правото, опират в същината си точно до решаването на подобен род въпроси.

Много са, по моето впечатление, учениците, които се замислят, не просто са впечатлени, ами се и замислят. След като свърши часа, много често при мен идва някой ученик за да ми каже нещо важно, т.е. продължаваме да разговаряме и минути от междучасието. Това за мен е знак, че много ученици са се замислили и вече имат какво да кажат, имат и желание да го кажат. Добри са нашите ученици, учениците от нашето училище, пък и изобщо, добри са младите хора на България, чудесни са даже, само дето много често подходът ни към тях е изцяло сбъркан, поради което с тях не водим истински диалог.

А душите на младите хора са жадни за такъв диалог. Те имат страхотна нужда от такъв един диалог. Пределно откровен и честен диалог. Това е потребно и на тях, пък и на всеки човек по начало. Ние, хората, можем да си уреждаме отношенията по един-единствен разумен начин: като дебатираме, като разговаряме, като обсъждаме всички важни въпроси. Този е верният начин. Свободата, демокрацията са нещо прекрасно, но разбираме ли ги? И най-вече: ползваме ли се от тях, умеем ли да уреждаме отношенията си демократично, чувстваме ли се свободни? Едва ли...

Ето, заявявам твърдо, че по този предмет, дето ще го обсъждаме, именно предмета "Етика и право", ще имаме една основна, главна тема: свободата. Но не само ще теоретизираме за свободата, не само ще говорим за нея, но и ще я практикуваме, ще се учим да живеем с нея. Да станеш истински, действително свободен човек - тази е главната ни цел. Всеки, които иска да разгадае тайната на свободата, ще бъде подпомогнат максимално. Този е смисълът на предмета, по който аз водя обучението им.

Питам ги: как смятате, има ли нужда да се учи такъв предмет? Има ли смисъл да правим такива обсъждания - и то по толкова важни и при това чисто човешки въпроси? Да, има смисъл, обикновено ми отвръщат: да бъде човек личност е нещо потребно на всеки. Но не някаква си там личност, а истинска личност - добавям аз. Силна, пълноценно живееща, достойна личност. Срещате ли такива личности около себе си, умеете ли да ги разпознавате?

Другата ключова дума на нашето обучение ще бъде думата достойнство. Всеки има шанса да бъде подпомогнат да стане и свободна, и достойна личност. Може ли да живееш достойно без да си свободен? Питам ги това, забелязвам, че много младежи се замислят. Ще разговаряме по всички теми, благодарение на които всеки ще може да си състави пълноценна представа за това що е достойнство. Що е също така човечност. За култивирането на свободолюбие и човеколюбие в душите си ще положим известни усилия.

Казвам им, че им предлагам и своето авторско учебно помагало, носещо заглавието Изкуството да се живее. С подзаглавие Етика на достойнството. Обяснявам им как могат да си го свалят от интернет. И ако искат да го ползват. То е писано за тях, да им помага. Обяснявам им защо не съм направил никакви постъпки помагалото ми да бъде утвърдено по официалния начин от Министерството. Нарочно съм го направил. Има смисъл че съм постъпил така. Примерно, щото не съм искал да печеля... пари от помагалото си (както вероятно са искали други автори). Не съм търсил връзки помагалото ми да бъде утвърдено от МОН, въпреки че мой състудент е бил министър. Аз съм човек, който не приема утвърдилите се в страната ни нечестни отношения.

Затова и не съм искал да се вградя в една система, която не одобрявам. На която съм даже враг. Една прогнила, корумпирана, безчовечна система. Стараел съм се да се опазя чист от пороците на тази система. Не се правя на ангел, нищо че името ми е ангелско. Както и да е, също така изрично подчертавам, че мой идол е Сократ, колкото ми стигат силите се старая да живея като него. Кой е Сократ знаете ли? Е, ще има време да научите. Обожавам и един друг велик човек, Който дори и повече от човек, който е Бог: Христос. Най-велик и мъдър Учител на милиарди човешки същества е Христос. И за него много ще говорим. Живот и здраве да е само.

Между другото интересно е и това, че много от учениците ми казват, че били чували "разни неща" за мен, един даже подхвърля: господине, верно ли е, че сте се бил съдил за нещо? Бил подучил нещо, пък и бил чел моя блог. Е, не отричам, че има "нещо такова", историята е интересна, много голяма, велика даже, но нямаме време да говорим за нея. Ако някога имаме време и настроение може и да поговорим повече. Тя също е свързана с предмета, по който ще учим. Директно, пряко е свързана с проблемите, които ще разнищваме. Само им казвам, че съм водил дела за да помогна справедливостта да бъде възстановена. А не мен някой да ме е съдил за някакво мое "престъпление".

Един ученик даже казва: господине, а вярно ли е, че на младини сте бил в... затвора? Бил го прочел това нещо в... уикипедия. Казвам им, че не е вярно, мой съименник, казващ се също като мен "Ангел Грънчаров" е бил политически затворник по времето на комунизма. Бог да го прости, този човек, при това мой връстник (още едно съвпадение!) почина преди време. Бил съм "известна личност", ми казаха някои ученици и прочие. Е, така е станало, обяснявам им, че макар че съм вече на възраст, си имам блог и обичам много да пиша. Та затова е станало така, че много хора ме познават: четат написаното от мен. Мое хоби е да пиша. Любимото ми занимание е писането. Такава ми е била съдбата: да бъда учител и... писател. Както и да е. Но да оставя тия неща, те са незначителни. Ето сега нещото, заради което всъщност не можах да заспя като се събудих тази заран толкова рано.

В един клас вчера (засега няма да пиша кой точно е този клас), с който имах час, но след два-три часа стана така, че имах час в съседен кабинет, а пък те имаха час при друг колега (няма да кажа и какъв е бил този "колега", учител или учителка и пр., нито пък какъв предмет той преподава). Да, обаче този въпросният клас вдигаше прекалено голям шум през цялото време, бесняха като щури по време на часа. Не си позволих да отида да се меся, но това пречеше и на нас, дето се намирахме в съседния кабинет: понеже е горещо, се налагаше вратата да е отворена, а шумът в коридора пречи. Ту затваряхме вратата заради шума, ту я отваряхме, щото при затворена врата жегата е непоносима. Учениците ми казаха, че щели били да проявят инициатива, да съберат пари и да си купят климатик, щото в горещината (въпреки че класната стая има щори, но стените са панелни и това не помага!) е неприятно да се учи. Но не този обаче е проблемът, за който искам да пиша.

Крайно неприятно ми беше това буйстване, което си позволяваше другият клас, който също е Х-ти клас, имам предвид класа, който беше в съседния кабинет. Мислих мога ли нещо да направя, че да помогна за поправяне на обстановката в този клас, иначе прочут с "недисциплинираността" си. А аз пред тях даже им заявих (понеже в първия си час при мен те бяла много тихи), че не се влияя от "славата" им. Да, ама ето, че тази тяхна "слава" се потвърди. А пък едно такова държане в час, при което в даден клас няма никакво обстановка за учене, при която класът беснее и не може да се удържи в бесовщината, в буйствата си, та значи такъв клас има сериозен нравствен, не само психологически проблем - и този проблем трябва да бъде някак решен. До този момент този проблем не е решен, напротив, задълбочил се е. Ето прекрасна възможност аз да поставя този проблем пред класа и да им предложа дебат, при който да търсим решение на техния проблем.

Да, проблемът им е тежък, но трябва да се реши някак. Очевидно досега прилаганите средства в тази посока (и от страна на педагогическия съветник, и от страна на ръководството на училището) са се оказали напълно неефикасни, щом в първия си час на новата учебна година, на 16-ти септември, тези ученици, не спазвайки никакво приличие пред преподавателката (преподавателя) си, се впуснаха в такова беснеене. И явно изобщо не им пука за това, което си позволяват да правят. Те го правят явно не само при тази преподавателка (преподавател), но и при други, щом им е такава "славата".

Е, аз пък, след като преподавам "Етика и право", съм длъжен да направя нужното проблемът да бъде решен. Ще им поставя чисто практически казус: класът да обсъжда проблема си и да изнамери решение: да започнат да се държат прилично не само при тази преподавателка (преподавател), но и при всички останали. Ако не успеят да постигнат коренна промяна в поведението си като група (клас), ако не изнамерят ефективно решение, ще се наложи този клас да се провали изцяло в обучението си по предмета "Етика и право", т.е. ще ми се наложи да остава много ученици на поправителен изпит. Способен съм да го направя: даже един ученик "да знае всичко" по предмета "Етика и право", щом той на дело, в поведението си, нарушава всички, дори и най-елементарните принципи и норми на приличието, аз на такъв ученик няма да повярвам на нито една негова дума и ще му пиша с чиста съвест "двойка"! Щото той лицемерно и лъжливо ще ми говори, че било правилно да се държиш еди-как си, пък това нещо лично за него специално не важи, така ли?!

Докато не настъпи истинска, действителна промяна в поведението на такъв един ученик, аз няма да повярвам на нито една негова дума и ще му пиша "двойки". Ще заявя това нещо директно още днес пред този клас. Всеки ученик от класа има шанс не само да промени своето лично поведение и държание, но и да допринесе за промяната на обстановката в класа, т.е. може да помогне да се въздейства благотворно върху поведението на ония, които са най-активни в правенето на какви ли не простотии по време на час.

Дадени ученици правят простотии, а "колективът" ги гледа с умиление и им се радва и ги насърчава! Нали така стават нещата в нашенските родни условия: всички гледат сеир когато някой прави идиотщини, никой не си мръдва и малкото пръстче да помогне простотиите да престанат?! Затова и простащината у нас цъфти в такива пищни цветове, нали така?! Е, в едно училище, понеже то е покрай другото и възпитателно учреждение, по презумпция е недопустимо да се правят каквито и да било идиотщини и простотии. Аз така смятам. Няма как простащината в свидното ни отечество да намалее ако й позволяваме да цъфти в училищата, където се възпитава младежта на България. Простаците, изродите, уродите, извратените (в нравствения смисъл имам предвид!) и прочие или ще се променят и ще почнат да се държат прилично, или да си основат специални училища за простаци, аз обаче не мога да позволя те да завладяват нашето училище.

Ето какъв казус се оформи, заради който не можах да мигна след като се събудих. Ще ги питам днес: добре де, вие като наблюдавате как се чувства госпожата (господинът), имам предвид учителката (учителят), не ви ли е поне малко съвестно, не сте ли способни поне малко да й (му) съчувствате? Или ви е приятно, а, вие какви сте, уроди ли сте някакви?! Не е нормална, не е естествена такава една реакция, не е човешка такава една реакция: правиш нещо, което кара друг човек да се чувства отвратително, непоносимо даже, мъчиш, иначе казано, един друг човек, тормозиш го, гавриш се с него, не ти пука изобщо, че този друг човек не само е по-възрастен от теб, но и е също така учител (!), и вместо да чувстваш известно неудобство заради това, което правиш (или допускаш пред очите ти да правят други хора, разни там идиоти или олигофрени!), на теб самия, представи си, ти е приятно!!! Получаваш някакво перверзно удоволствие, така ли излиза? И същевременно имаш претенция, че все пак си... човешко същество, е, няма как да е вярно това последното: така човеците не правят. А ти какво си? Звяр ли си? Хищник ли си някакъв? Животно ли си? Урод ли си? Дебил ли си, та не чувстваш нищо?! И дори поне малко даже не се срамуваш? Или се срамувате като гледате такива сцени?! Ще ги питам за тия неща непременно, след час-два, още днес, след малко, като отида на училище. А сега имам още час до времето ми за тръгване, но така съм разстроен заради тези мисли, че не мога да мигна никак тепърва. А ме боли главата и не знам как ще издържа днес толкова часове.

Ето, това се случва в нашето училище още на втория ден. Такива ми ти работи се случват. Можем, разбира се, да си мълчим заради тях - и да замитаме проблемите "под килима". Аз обаче не съм от този човешки тип. Аз съм... урод, аз реагирам ето как: като видя някаква несправедливост, се възмущавам така силно, че ето, събуждам се през нощта и като се сетя за видяното или за преживяното, се разстройвам така, че повече не мога да мигна. Сигурно не съм наред нещо психически, а? Дали пък не е истина това, че аз специално имам "чести нервно-психични разстройства"? Да, такъв съм, а психично неразстройващите се като гледат такива сцени учители са нормални, така ли?!

Е, аз не ща да бъда обаче нормален - щом това е нормалното! Предпочитам да съм друг. Вярно, спи ми се, болят ме очите, но аз нямам такова биволско, извинете, спокойствие. Сигурно не съм наред нещо с психиката, а, нищо чудно да е така? Или пък съвестта ми е увредена, знам ли? Има хора с такива широки съвести, че всичко понасят. Те сигурно и дълго време ще си получават пенсията. Аз пък не съм сигурен дали изобщо ще доживея до нея.

Ами това е. Само още нещичко да вметна и спирам с писането. Мисля, че главното успях да кажа все пак. Каквито си искаш вълнения има в днешното българско училище. Защо ли други учители не си пишат дневници като мен, а? Само аз ли не съм "наред", та пиша? Леле, какво да правя?! Как ли да стана и аз "нормален". Или бездушен?! Да си бездушен в днешно време означава да си нормален, така ли? Ех, пенсио, пенсио, ще се разминем ний с теб по здравословни причини, така се очертава! По морални и по психични причини нищо чудно да се размина с пенсията си. Майната й де на пенсията. Прочее, имам още накъде към цели 7 години до пенсия. Да не си помислите, че съм остарял така, че съм изкукуригал напълно поради старост. На 57 години съм още. Говоря за пенсии, та да не си помисли някой, че съм вече пенсионер, не, недостижимо далече още за мен е пустата пенсия.

Предложих на всички класове още една новост по пътя на демократизацията и свободолюбието. Подхвърлих им ето какво: как мислите, не е ли възможно втория час в седмицата, който имаме по предмета, да поискаме официално разрешение и да го водим не непременно в класната стая, ами във... виртуалната реалност, да речем, в една "виртуална класна стая", да речем, в моя блог, или на специална страница във Фейсбук, където в писмен вид да си правим дискусията, който когато има време да прочете какво са казали другите, да съобщи той самият какво е разбрал - какво пречи и така да опитаме да си водим този втори час? Особено когато, да речем, по програма този втори час в седмицата ни е... 7-ми час, а тогава всички сме изморени, в класната стая в такова време, когато всички са капнали, нима ще се проведе смислено обсъждане?

А ако направим обсъждането си в нета, когато всеки е отпочинал, когато може да влезе когато сам реши, спокойно да прочете какво са казали другите и да се включи в дискусията, аз лично не виждам кой знае каква разлика? Или ако има разлика, тя е в полза на новото, на предложението, което правя, на варианта, който предлагам. Защо да не поискаме да експериментираме в тази посока? Една такава новост обаче как ли ще се приеме от началството? Защо пък да не проучим въпроса?

Ето, подхвърлих и тази "опасна мисъл"? Все пак нима ние, учениците и учителите, не можем да избираме мястото, където ще е по-подходящо да си проведем часа? Ето, днес възнамерявам като имаме последен час, да предложа на учениците да излезем извън сградата на училището и да си проведем часа на сянка под дърветата, на пейките, щото горещината в сградата към обед е вече съвсем нетърпима. Ще уведомим началството за тази иновация, разбира се. Аз лично не виждам нищо осъдително в това да си проведем часа на по-приятно място, сред "природата", доколкото природа изобщо има в градската среда. И за други иновации говорихме вчера с учениците ми, но сега май прекалих с писането. Спирам.

Хубав ден ви желая! И приятна учебна година на всички ученици от нашето, пък и от всички други училища! И на всички колеги, учители: нека да им е приятна новата учебна година! И на директорите нека да е приятна учебната, пардон, новата административна година, щото те, директорите, се занимават по естеството на работата си предимно с администриране, а не с учене. Затова така определям новата година за тях. Както и да е. Бъдете здрави! Другото обаче няма само да се нареди, ние трябва да го наредим как е добре да бъде. От нас зависи всичко. Толкова. Големи плямпала сме ний, философите, нали се убедихте в това вече? Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: