Ще изчезне ли българският народ?, от Георги Марков
Пълният текст на есето "Ще изчезне ли българският народ?" се публикува за първи път и е предоставен специално на "Дневник".
Поводът е премиерата на книгата на Георги Марков "Ходенето на българина по мъките", която ще бъде днес от 18:30 ч. в Книжен център "Гринуич", бул. "Витоша" 37 в София. Книгата е последната част на тритомника с есета, четени по радио "Дойче веле" в периода 1973-1978 г., повечето от които се публикуват за първи път. Премиерата е в памет на Георги Марков, срещу когото на 7 септември 1978 г. е извършено смъртоносно покушение на моста "Ватерло" в Лондон. Тя е организирана от Фондация "Комунитас" и Книжен център "Гринуич", водещ ще бъде Тони Николов. За книгата ще говорят Димитър Бочев и Пламен Дойнов
Ще изчезне ли българският народ?
Може би за мнозина този въпрос звучи фантастично. Не е често явление изчезването на един народ, още повече народ с 13-вековна история и прекрасен собствен език. Но ония, които познават действителното положение у нас днес, неоспоримите факти и изводите, които то налага, не могат да не бъдат разтревожени от едно трагично явление. Още преди години то възбуди вълнения сред официалните партийни и правителствени среди, в печата и по радиото се заговори с не много висок глас, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света, че българската част от населението е с отрицателен прираст, т. е. започва да намалява. Апелираше се за спешни мерки. Но тъй като негативните явления никак не са по вкуса на съвременните български ръководители, не се направи задълбочено обсъждане и анализ на статистическите данни.
Въпросът набързо беше претупан по държавна и партийна линия и крайният му резултат се изрази с покачването на ергенския данък от 5 на 10 на сто. Както и с масовото преименуване на цигани с български имена. И този път, както в много други случаи, властта стана жертва на еснафската си скрупольозност – да се скрие болестта на момата, та дори и тя да умре. Никой не знае точните данни на българската статистика. Но от онова, което всеки български гражданин сам може да установи, като се огледа около себе си, от скритата тревога на някои отговорни личности и от случайни проблясъци в печата, може да се установи застрашителния характер на тази национална трагедия. За първи път в своята история, в години на мир, а според властта и години на "небивало щастие", българският народ започна да намалява. Отбелязаният прираст на населението, което все пак достигна над осем милиона, е изключително за сметка на циганското и донякъде на турското малцинство в страната. Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: "След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава". (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар