Утре, 13 септември 2016 г. във Върховния Касационен съд на България ще се гледа и най-сетне ще се реши (стига да не се наложи това съдебно дяло да бъде гледано и в Европейския съд по правата на човека!) епохалното съдебно дяло за клевета, което моя милост заведе преди три години (през 2014 г.) срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (която и сега - засега, до следващото ми опраскване! - е и мой работодател, щото аз в това училище работя като учител по философия и гражданско образование); в тази връзка ми се налага да напиша следното заявление до нея в последното й качество, не в качеството й на подсъдима, а именно на ръководител на образователно-възпитателното учреждение, в което аз работя:
До Директора на ПГЕЕ-Пловдив
ЗАЯВЛЕНИЕ
От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия,
Госпожо Директор,
На 13 септември тази година, т.е. утре, в София ще се проведе заседание на Върховния Касационен съд по съдебно дело 742/2016 г., на което желая да присъствам в качеството ми на жалбоподател (прилагам за това съответния документ, именно ПРИЗОВКА).
Не зная какъв е законният ред за този случай, как да оправдая отсъствието си от работа, но Ви уведомявам, че възнамерявам да присъствам на гледането на делото. За мен за предпочитане е да изляза в платен отпуск, но Вие преценете как е по-добре, кой е законният начин и пр., надявам се да се разпоредите в този дух.
12 септември 2016 г.
Пловдив ПОДПИС:
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
3 коментара:
Успех!
Feodor Ilivanov
Каквото и да реши Съдът, обидата си е обида. Мой приятел казваше "Ако магарето те ритне, ти ще го ритнеш ли?"
Radomir Parpulov
Дано правдата възтържествува! Успех!
Vania Iskrova
Публикуване на коментар