Като убиете и мен, тогава пълното безразличие нека да ви овладее, но дотогава няма да имате това щастие!

Вижте какво чета след като в Гугъл написах "Върховен Касационен съд", най-отгоре ми се появи следното (не мога в момента да му направя снимка):

Около 74 700 резултата (0,32 секунди) Върховен касационен съд на Република България, www.vks.bg/ Този сайт може да е променен от хакери. Страница за дейността на Върховния Касационен Съд на Република България.

Ето това, подчертаното, ме кара да се запитам: а дали решението на ВКС по моето съдебно дело, публикувано вчера, не е резултат от такава една хакерска намеса?! :-) Толкова е невероятно това решение, че човек като нищо може да си помисли такова нещо! Е, не вярвам де, но за миг ми мина, признавам си, в ума такава една мисъл, която спасява и репутацията, достолепието на Върховния Касационен съд, на правосъдието у нас!

Прочее, решавам да напиша открито писмо до председателя на ВКС г-н Лозан Панов, ей-така, по чисто морални причини ще му напиша такова едно писмо. Също така решавам да напиша открито писмо и до победителката в съдебния спор г-жа Стоянка Анастасова, директорка на ПГЕЕ-Пловдив - да я поздравя за тъй дългочакания неин реванш. По чисто морални причини ще напиша тия две писма. На мен това ми остана да залагам: на морала единствено залагам, а също така и на Божия съд ще заложа. (Това обаче не ми пречи да заложа и на Европейския съд по правата на човека!) Но ще постъпя в така създалата се ситуация най-напред както повелява съзнанието за дълг на един християнин. Ето какво, прочее, написах на един мой приятел на лични във Фейсбук в тази връзка по този въпрос (само малък откъс от неговото и от моето съобщение публикувам):

Той: ... Ти говориш публично за "рецидиви на системен административен тормоз", "унижаване на човешко достойнство, оклеветяване, дискриминация по професионален и политически признак и пр." И тя ще се покае???

Аз: ... Нейна работа е дали ще се покае. Ако иска да се покае. Ако иска, да не се покайва. Но аз съм длъжен да й кажа открито какво аз мисля за това, което тя прави - или каквото си позволява да прави. И й го казвам. Това дали има или нямат ефект моите думи върху нейното съзнание, е отделна работа... Не знам дали ме разбираш, не знам как ти звучат тия мои приказки, може да съм пълен наивник, но аз съм длъжен да заявя открито: в една нормална страна не може да се постъпва спрямо човешко същество така, както тя постъпи спрямо мен; аз защищавам не себе си, а суверенното човешко право на достойнство.

Добре знам, че такива неща не се ценят у нас. Точно затова ги защищавам и се боря за тях. Това е мой и човешки дълг, това е и мой дълг като философ. Но да не ти обяснявам тия неща точно на теб едва ли е нужно, смятам, че ги разбираш, че мислим в една посока. Сега станах към 3 часа сутринта (слава Богу, наспах се, спах като труп след миналата почти безсънна нощ!) и решавам да пиша открито писмо до председателя на Върховния Касационен съд и също до г-жа Анастасова, с което да я поздравя за "заслужената победа", за реванша и пр.

... Ще постъпя като християнин и като ученик на Сократ също. Тия, дето убиха Сократ, да не мислиш, че са се покаяли? Ами тия, дето убиха Христос, да не би да са се покаяли?! Е, християнинът, заради морала си, всекидневно бива разпъван. Няма начин да е иначе.

Толкова. Това написах там. Ще добавя тук следното.

Възможно е, че на много хора тия мои борби да изглеждат хем дребнави, хем да ги възприемат като някакви пределно "лични" и "личностни", виждате ли, "ежби-заяждания", по тази причина, предполагам, даже мои идейно-ценностни приятели (от движението за ново образование например) почнаха да гледат на мен като на особняк някакъв, като човек, който по лични причини е затънал в някакви глупави "лични борби", с когото по тази причина трябва да се държиш дистанцирано, пазейки се и ти самият да не се "оцапаш" и прочие. Все пак живеем в България, по тази причина тук всичко е твърде оригинално, възприема се по различен начин. Много време ще мине, много вода ще изтече в древната река Марица (елинистичният Еврос, не знам как траките се наричали реката, която тече и покрай Долна баня, и през Пловдив) преди да се разберат у нас толкова прости неща: личността на човека е нещо свято и свещено и трябва да бъде уважавана безусловно! Няма значение за чия именно личност става дума: всяка една личност е нещо свято и свещено! (Друг е въпросът дали при този или онзи човек изобщо има нещо такова, което да заслужава да се нарече личност, това вече е отделна тема.) Но има ли я личността, тя е свята и свещена - и никакво посегателство спрямо нея не бива да си позволяваме. И още нещо фундаментално важно сме длъжни да осъзнаем: когато някой дръзне да се гаври и да се унижава нечия личност, всички ние следва да реагираме подобаващо, а не с безразличие - защото в негово лице той унижава и нашето достойнство. Да, представете си, така е: когато някой тъпче нечии човешки права, ний не трябва да стоим безучастни и да гледаме сеир, а трябва да реагираме като нормални човеци: да чувстваме, че в негово лице той накърнява и нашите права, това, което си позволява да прави спрямо друг човек, ако ние стоим и само гледаме безучастно, утре той ще си позволи да направи и спрямо нас; като не реагираме, ние с това мигновено вече почваме да съучастваме в посегателството спрямо човешките права и спрямо човешкото достойнство, т.е. заставаме на страната този, който си е позволил да ги поругае.

Щото прецедентът, спрямо който не сме реагирали подобаващо, по този начин почва да става норма. И в такива страни като нашата затова на никой не му пука, че на някакъв си там "суетен индивид и учител" като "тоя там пък Грънчаров" някаква директорка си е позволила да му издаде своя оригинална "психиатрична диагноза", е, не ни пука, ето, и Върховният съд даже счете и постанови със своя акт, че няма нищо осъдително в това директори на училища да си позволяват да издават психиатрични диагнози на учителите, е, у нас очевидно съдът може да си постанови каквото иска, да, обаче ето, сега вече прецедентът, спрямо който не отреагирахме както следва, ни заплашва да стане правило, нищо чудно в един момент МОН (което също не реагира никак на новаторството на директорката на ПГЕЕ-Пловдив!) да стигне в един момент до гениалната идея, че директорите на училища са длъжни да издават... психиатрични диагнози не само на учителския персонал, но и дори на самите ученици, колко му е до това новаторство да се стигне от тъй авангардно мислещите чиновници от образователното ведомство на нашата тъй свидна страна, която някои зевзеци като мен вече наричат МУТРОЛАНДИЯ!

Виждате ли до каква опасност води нашето (вашето!) безразличие, а то води до ужасни и коварни последици. Нали си спомняте онова изказване на немския пастор, не си спомням в момента името му: когато нацистите почнаха да арестуват евреи, аз не реагирах, щото не бях евреин; когато после почнаха да арестуват социал-демократите, аз пак не реагирах, щото не бях социал-демократ и т.н., арестуват после и циганите, и хомосексуалистите, и кой ли не, пращат ги постепенно на изгаряне в концлагера, пак не реагирал, пак не протестирал, когато дошли най-сетне да арестуват него, пак никой не реагирал, щото вече нямало кой да реагира и да протестира! Ето как едно общество се разпада пред насилниците, а нашето общество отдавна се е разпаднало по тази причина, ний затова нямаме общество, нямаме достойно реагиращи граждани, нямаме личности и пр. (или доколкото ги имаме, те са крайно дефицитни и пр.). Е, аз пък, макар и сам, ще продължа да се боря, ще реагирам даже съвсем сам, виждате, със съвсем реалния шанс в един момент да ме натикат дори и в... психиатрия! Щото там, където нормата е безразличието, там различните като мен, тия, дето ненавиждат да са безразлични, са ненормални, да, те са луди, те заслужават да бъдат натикани до един в психиатрии, та да се възстанови така жадуваната пълна унификация, която, както писа Стефан Цанев преди много години, е "спасението на нацията"; да, в унификацията е спасението на нацията, що не си сложите тоя лозунг навсякъде?! Аз обаче във вашето тъй уютно блато не ща да живея!

Пълна тишина, няма кой да реагира, няма кой да каже нещо, всички гузно мълчат! Даже и един луд не се намери да промълви нещо - както лудият Мунчо единствен се намери да протестира на последните страници на романа "Под игото" в тъй тихия град Бяла Черква когато вижда отрязаната глава на Огнянова и устата му промълвили една ужасна попържня срещу падишаха; Мунчо спасил честта жителите на Бяла Черква (Сопот?), е, обесили го на касапница, голяма работа, че обесили там някакъв си протестиращ луд?! Ех, брате Мунчо, сполай ти, че поне ти не си мълча! Где ги обаче днешните Мунчовци?! Няма ги изобщо. Днес всички са благоразумни и гузно мълчат. А мнозина, предполагам, се и радват на моите главоболия в битката ми с представителите на тъй разпасаната и арогантна образователна бюрокрация... нека да се радват. Хора всякакви, идеали всякакви... разни хора, разни идеали.

Вчера на учениците в час по етика си написах на дъската следното изказване:

За да победи злото в света е достатъчно добрите хора да не правят нищо.

Оригиналната мисъл изглежда е „За да победи злото е достатъчно само добрите хора да бездействат”, това са думи Едмунд Бърк, английско-ирландски държавник, политик, оратор, философ. Аз малко си позволих да я променя. Е, с оглед на това съм длъжен да кажа: ще има прецедент, с всички рискове от това аз няма да стоя със скръстени ръце, няма да стоя бездеен, няма да си позволя да не правя нищо.

Голяма работа че ти, Грънчаров, не си бил бездействал! Ефект никакъв няма. Прави каквото искаш, тук, у нас, е в сила поговорката: "Кучетата си лаят, керванът си върви...", бъди куче, Грънчаров, щом толкова ти харесва! Чупи си главата като не умееш да живееш. За "достойнство" някакво ще ми се бори той, пфу! У нас също така е в сила и поговорката "Срещу ръжен не се рита...", а също и най-гнусната българска поговорка е в сила у нас: "Преклонена главица сабя не я сече...". (Англичаните, да припомня, имат съвършено друга поговорка: "Гордо вдигнатата глава сабя не я достига...")

Ще ида тия дни да търся адвокат Екимджиев за да говоря относно завеждането на мое дело в Европейския съд за правата на човека. Щом като нито една институция у нас не реагира по повод на зулумите на въпросните администратори, тогава ще се наложи подсъдимият в това съдебно дело вече да бъде България! Между другото, щом България е подсъдимият, то, излиза, че подсъдимият си и ти, тъй умни ми и затова толкова безразлични ми към случващото се драги български наблюдателю и търпеливецо! Всички вие, безразличните, носите пълната отговорност за това, че България е такава, че в нея може да се случва това, което, примерно, ми се случва на мен.

Толкова. А как следва да постъпи един християнин в така и така създалата се ситуация ще разберете скоро. Вие нали имате претенция че сте християни, нали така? Ами значи ако е истина това, вие прекрасно знаете как следва да постъпи един християнин в така и така създалата се ситуация. Тъй че не чакайте мен да ви го кажа. Помислете сами. Във всеки случай държа да ви уведомя, че християнското поведение не се свежда до това да стоиш със скръстени ръце и с пълно безразличие да гледаш безобразията в свидното ти отечество! Християнинът се бори с безобразията. Как се бори и следвало да го знаете ако сте християни. Е, ако само лъжливо се определяте като християни, ако сте "християни наужким", тогава вероятно съвсем не знаете точно какво подобава да прави християнинът. Ваша си работа е какви сте. Бъдете си каквито си искате. Аз обаче като вас не ща да бъда. Аз ще продължа да си бъда себе си. (Да ви помогна малко: Плавт пише "Да се отговаря на злото с добро е също толкова опасно, както и да се отговаря на доброто със зло", прав ли е според вас? Той също пише: "На доброто се въздава добро, а на злото се отговаря със зло". Христос обаче съветва като ни ударят по едната буза да обърнем и другата...)

Държа да завърша с това: съвсем простодушно се заблудих в очакването си какво ще е решението на Върховния Касационен съд и без да искам ви излъгах, а най-вече излъгах и себе си. В сайта пишеше, че решението било взето, и се добавяше: "връща делото в Пловдивски окръжен съд", аз приех, че това е решението; оказа се, за добро или за зло, че това не е така. Разбрахте какво е решението, мотивите му са твърде интересни, няма да ги коментирам, много хора ми писаха, че са потресени! Да, има и небезразлични хора у нас, има, ала са много малко. На повечето обаче съвсем не им пука. Позната наша родна българска история...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Направете обаче все пак нещичко да победите поне малко безразличието си, което ви разлага - дори и без да го усещате. Сократ, отивайки в смъртта, отивайки на смърт, пред съда заявява: като ме убиете, тогава безразличието отново ще ви овладее; да, тази е ролята на философа, на истинския философ: да помага на хората да не изпадат в безразличие. Страшно нещо е безразличието, то убива, то е истинската смърт, то е симптом за вече настъпила духовна смърт. Или поне за духовна летаргия, която наподобява смъртта. Моля ви, направете нещо за да събудите живота у себе си! Автентичният за човека живот има и духовно измерение, без което губи смисъла си: свободата е нещото, което поражда това духовно измерение, свободният човек не знае що е безразличие, но робите знаят, ох, как добре знаят робите що е безразличие!!! Без свобода няма и достойнство, свободолюбивите хора добре знаят това, за вас обаче то може и да е непознато...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo