Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Ще предизвикам към размисъл и дебат общественото мнение не само в цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив, но и дори в страната!



Да продължа своя анализ, предишната публикация по същия проблем беше под заглавие Нека знаят един ден нашите потомци в какви вдъхновяващи времена сме живели ний, щастливите жители на тъй приказната страна Мутроландия!. Знаете, аз паралелно хем описвам своите наблюдения - сценките, взети от самия живот, от моето всекидневие на учител по философия в едно пловдивско училище - хем пък се старая да тълкувам случващото се, да търся неговия смисъл, все пак живеем в знаменателно време, което, така да се рече, е "бременно" с дълбоката потребност от решителни промени в образователната сфера, в българското образование. Миналия път, както е известно, се постарах да ви представя, доколкото за това ми стигат силите, абсурдната ситуация, в която цял един клас се гаври жестоко със своя преподавател по философия, обвинявайки го във всички смъртни грехове, вероятно с единствената цел учениците да избягат от собствената си отговорност за случващото се.

Изясни се, че те се държат по този отблъскващ, арогантен начин с една-единствена цел: техният учител по философия А.Г., т.е. моя милост, да бъде уволнен от училището, та пак да настъпят блажените времена, в които ще им преподава някакъв по-стандартен, тъй да се рече, учител, щото тия ученици, казахме, се афишираха като твърди противници на каквито и да било промени, новаторства, творчески подходи и пр.; не, те си искат добре познатото и уютното, а именно, учителят да им съобщи "единствено-правилната истина", те да я заучат механично, а не, видите ли, да бъдат мъчени да мислят, да търсят истината, да развиват и защищават своята позиция и т.н. Вкратце казано, тия ученици правят своеобразна "контра-акция" или "контра-протест", иначе казано, позволиха си да се ангажират с някакъв абсурдистки "бунт срещу свободата", насочен срещу опита на учителя им по философия да работи за коренната промяна в образователната сфера. Ако учителят им по философия се определя като привърженик на демократизацията на българското образование, то тия ученици, виждате, се самоопределят (с поведението си, т.е. не само на думи) като решителни врагове на такава една демократизация, като твърди нейни противници, които са способни на какви ли не нечестни постъпки само и само да защитят толкова съмнителната си позиция.

Излишно е да споменавам, че, за жалост, администрацията на училището, неговото ръководство, по същество симпатизира на учениците, де факто стои на тяхната страна, дори без да иска ги насърчава в действията им, макар сега ситуацията, въпреки всичко, да е доста променена, вече самият закон за образованието подкрепя новаторските инициативи на учителя А.Г. Другояче казано, случващото се е израз на политическа по естеството си борба между две сили, едната от които е изцяло консервативна и анахронична; чудното е обаче само това как е станало така, че жертвите на старата и репресивна, командно-административна и прочие образователна система, бунтувайки се срещу свободата, сами правят нужното за да продължат да пребивават в унизителното си положение именно на унизени жертви, не съзнаващи при това своята унизеност. Т.е. тук имаме нещо като епифеномен, повтарящ дословно поведението на руските крепостни селяни след реформата на Цар Александър Втори ("Освободителят"), който, като благоволил да даде свобода на селяните, ги поставил в още по-унизително положение (при положение, че те изобщо не знаели що е това свобода, изобщо не разбирали свободата!), а именно да почнат да плачат и да молят господарите си отново да ги вземат, и то вече доброволно, за свои роби, те правели това с думите, които мълвели в несвяст: "На кого ни оставяш, батюшка, как ще живеем тепърва без тебе, молим ти се, пак си бъди наш господар, а ние пак ще бъдем твои крепостни роби, твои верни и предани души!" и пр. Ето, нещо такова се случва и сега, но вече в 21-вия век и то в европейска България (!!!), което прави ситуацията още по-гротескна, парадоксална, идиотска и пр., но за сметка на това и значително по-интересна, по-благодатна (за разбирането на нашата толкова болна съвременност).

За две неща мисля че сме длъжни да си дадем сметка - стига наистина да искаме да разберем какво точно се случва - и защо се случва. Факт е, че тия ученици вече изобщо не ги е страх нито от преподавателя, нито от директора, сиреч, иначе казано, факторът страх вече е елиминиран, отпаднал е, няма го, което, въпреки всичко, както и да го погледнем, е прогрес - защото какво от това, че същите тия ученици в други часове, при други преподаватели, са много "примерни", кротки и послушни (именно като умилкващи се... котета!), при положение, че те там са такива просто защото ги е страх, да, страх ги е до степен да са мирни и покорни - тъй като, да допуснем, други преподаватели са успели здраво да ги хванат в лапите на страха (или на шантажите, или пък на подкупващото популистично лицемерие - което е още по-унизително, пък и тия неща също, така или иначе, водят до още по-кошмарен страх, понеже е несъзнаван). Оказва се също, че в нашенските родни условия, в които неразбирането на свободата е потресаващо (свободата у нас масово не се разбира!), щом отпадне фактора страх, тогава "освободените" мигновено почват да правят всичко, което им хрумне, та да се изложат и да се орезилят колкото се може повече. Единствената задръжка, оказва се, за такива хора е страха, отпадне ли той, те вече са способни на всякакъв произвол; няма нужда да добавям тук, понеже то се подразбира, че способният на такъв изцяло волунтаристичен и анархистичен произвол човек живее с крайно объркани представи за вина, за отговорност, за дълг и прочие; ето, за тия ученици, видите ли, виновен им бил, по техните думи, не някой друг, а... преподавателят, те затова и нему се считат за длъжни да отмъщават, и то да му отмъщават за това, щото този преподавател е дръзнал да ги постави в толкова непонятната за тях ситуация на... свобода! Давате ли си сметка какво означава всичко това?! Давате ли си сметка колко то е важно и многозначително?!

Няма вече страх, ето, от "толкова лошия учител А.Г." нас изобщо вече не ни е страх, затова ще си правим с него каквото ни скимне, ще се отнасяме към него както си искаме, ще се гаврим с него, ще го унижаваме, ще го плюем, ще го подиграваме, ще му отмъщаваме, ще искаме той да бъде позорно изгонен от училището и прочие, и так далее, и тъй нататък. Но това, че тия ученици, все пак под влиянието на моите инициативи вече действително изобщо не ги е страх от мен, както и да го погледнем, вече е прогрес, вече е постижение, щото в онова същото "примерно поведение", дължащо се най-вече на страха, не само няма капчица нравствен смисъл, то е крайно унизително, пък дори и унизеният да не разбира това, да не си дава сметка за самото унижение, дори и, представете си, да възприема унижението като нещо "достойно" (а това само свидетелства за това колко много са объркани представите на този въпросния човек!).

Значи опитайте се да вникнете малко по-дълбоко в ситуацията, важно е: учителят по философия е направил нужното да бъдеш поставен в условия да се чувстваш свободна и суверенна личност, т.е., иначе казано, да станеш неунизена, инак казано, достойна личност, ала ти, понеже не си в състояние да оцениш подобаващо неговото великодушие, първото, което ти хрумва, е да тръгнеш на яростна и безогледна война срещу своя "освободител", да почнеш да възприемаш освободителя си за "зъл враг", да започнеш да го мразиш, да го плюеш и т.н., и да си мислиш при това в своето хептен неадекватно съзнание, че поведението ти е "достойно", че един вид защищаваш... неизвестно какво, примерно, защищаваш своето право... да се излагаш и орезиляваш колкото се може повече! Този момент е изключително важен, той илюстрира аксиомата, че оня, който няма развито съзнание за свобода, е безпомощен в условията на свобода, поради което, не знаейки какво да прави със свободата, има голяма вероятност да се отдаде на необуздан произвол, свидетелстващ от своя страна пък за това, че такива хора нямат също така капчица съзнание за лична отговорност, а също така и за лично достойнство. Такива хора са в крайно тежко състояние и хуманността изисква да сме снизходителни към тяхната коварна илюзия, към грешката им, към тяхното абсурдистко и компрометиращо ги поведение; а че поведението им компрометира само и единствено самите тях, това е вън от всякакво съмнение; това положение също заслужава да бъде изведено като основен извод в тълкуването на толкова благодатната ситуация.

Да, нашето общество е болно, а особено страшна е тази болест защото даже и младите хора у нас от т.н. "поколение на свободата" също и то масово съвсем не разбират що е свобода, не умеят да се ползват от свободата си, не умеят да живеят свободно, поемайки пълна отговорност за поведението си, не бягайки от отговорност; без съзнание за свобода, излишно е да споменавам това, няма не само съзнание за отговорност, без съзнание за свобода няма и съзнание за достойнство, т.е. такива хора се държат крайно недостойно, излагат се, орезиляват се и пр. - и при това без да са способни да усетят унижението; напротив, собствената си унизеност възприемат като "нещо достойно". Да, свободата, Санчо, е тогава, когато няма кой друг да обвиниш освен себе си!

Младостта е съдбовно време, в което човекът трябва да култивира своето съзнание за свобода, детството също е такова едно решаващо време. Нашата абсурдна и неадекватна, изцяло поставена на погрешни основи образователна система обаче работи за това да произвежда роби и жертви, а не достойни, суверенни, иначе казано свободни човешки същества. Ето ви илюстрация за това докъде води толкова погрешната система, поведението на тия ученици е прекрасна илюстрация за пълната несъстоятелност на българската образователна система, за нейния тотален банкрут. Сега вече осъзнавате ли, че тук вече не става дума за това кадърен или некадърен е учителят по философия А.Г. - взе ли вече да ви просветва същината на истинския проблем, започнахте ли да разбирате "къде е заровено кучето"?! Почнахте ли да се ориентирате и да сфащате, че тълкуване, което възприема случващото се като "доказателство", че субектът А.Г. изобщо не става за учител е безкрайно тъпо и унизително тъкмо за онзи, който си го позволява?!

Пък и освен това въпросният субект, философът А.Г., дето с поведението си демонстрира, че наистина е един свободен човек (ще кажа и това, нека всички, които не са съгласни с него, да подскочат от стола си от възмущение - ако щат да скочат дори до тавана!), има пълното, абсолютното право да бъде свободен, че проблемът не е той, че работата не се свежда дотам, че ако той бъде отстранен от българското образование, това последно ще цъфне, ще върже, ще даде обилни плодове, да, проблемът на българското образование, уважаема инспекторке по философия в Пловдив госпожо Кръстанова, уважаема директорке на ПГЕЕ-Пловдив госпожо Анастасова и пр. не е субектът А.Г. с неговите тъй странни във вашите очи иновации и подходи, нищо чудно да се окаже, че проблемът е нещо сгрешено във вашите собствени възприятия, оценки и прочие на случващото се!

Точка по този въпрос. Пък и тия борби в ПГЕЕ-Пловдив дали вече сфанахте, че не са "изцяло личностни", а че имат един значително по-дълбок и богат с измеренията си смисъл?! Не само човешки, нравствен, психологически, но също така и граждански смисъл, да, най-вече имат и граждански, иначе казано, политически смисъл. Моля, направете нужното да се ориентирате вярно в така и така сложилата се (с вашето активно участие!) толкова тежка ситуация - щото в противен случай тази ситуация скоро няма да се реши - ако не настъпи тъй дълго чаканата промяна не само във вашите собствени съзнания, но и в съзнанията на членовете на "подопечния ви персонал", имам предвид, примерно, многострадалната училищна общност, примерно, на ПГЕЕ-Пловдив, училището, което има "злата участ" в него да работи в тия бурни години тъкмо учителят-философ А.Г.

Виждате, че се налага старателно тълкуване на случващото се с оглед постигане на верния смисъл, аз щрихирах донякъде своето тълкуване, ето, сега всички други хора имат пълната възможност да изразят своето разбиране, своята позиция, и не само да я дадат, но и да опитат да я защитят. Да я защитят при това не само с думи или пък с... крясъци, но и с действия, с дела, с постъпки, по възможност що-годе достойни, неунизителни най-вече за тях самите. Но с аргументи да я защитят, а не с унизително за тях самите поведение, с крясъци, с лозунги, с плюене по личността на опонента, с гаврене спрямо него, с накърняване на достойнството му и пр. Моля, драги ми дами и господа участници в тия отношения, дръжте се поне малко по-достойно, пък дори и вашата представа за това що е достойнство да е напълно сгрешена.

Тук искам да вметна нещичко, пък дори и с риска то да бъде възприето като обидно за една или друга персона. Става дума за това, че протестиращите ученици от тоя същия толкова много изложил се XI Ж клас, които заявиха, че повече не могат да търпят "изедника" или "злодея" А.Г. в същото време без капчица неудобство заявиха, че били много доволни от своя предишен учител по философия, именно лицето Хармелин Господинов (ще са наложи да кажа името му, аз този човек не го познавам и не мога да имам по тази причина никакво отношение към него, допускам, че той е много достоен човек и прочие, т.е. отнасям се към него с дължимото уважение). Никога не съм разговарял с този колега, който беше назначен на моето място за тази година и половина, в която аз бях уволнен от ПГЕЕ-Пловдив (знаете, че аз бях уволнен със смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "изцяло му липсват нужните качества да бъде учител" и т.н., и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири). От протестиращите срещу свободата ученици зная, че той, за разлика от мен, им преподавал "напълно правилно", аз пък, по техните думи, преподавам "изцяло неправилно"; при него, естествено, не е имало никакви конфликти, всичко е било идилично и так далее,и тому подобное. Учениците били много доволни от него, той, предполагам, също, щото им беше писал през първия срок миналата година (преди аз да се върна, а аз се върнах в началото на януари) доста високи оценки, предимно петици и шестици само (поради което се наложи да пиша положителни оценки за годината на всички ученици, дори и на ония, които решително и тотално се провалиха при мен през втория срок).

Както и да е, тук искам само да посоча един-единствен аргумент срещу преподаването на този господин Хармилин Господинов, напълно възможно е той да е много талантлива личност, казах, че изобщо не го познавам, но... има едно "но", което ще си позволя все пак да изтъкна, с всички рискове от това, правя го за да добавя още един щрих, който е нужен, убеден съм, за пълнотата на възприятието ви. И този щрих е: този господин, този колега е преподавал на същите тия ученици от орезилилия се сега тотално в нравствено отношение XI Ж клас не какво да е, а тъкмо предмета... етика (!), а ето, оказа се, че учениците имат съвсем негодно понятие за това що е достойнство, това нещо се показва тъкмо с поведението им, този факт не е ли точно доказателство да пълното фиаско на въпросната "единствено правилна" преподавателска методология и технология, от която толкова са възхитени въпросните ученици?! А пък и по този предмет етика основното понятие е все пак и понятието свобода (!), е, какво излиза, научили ли са нещо истинско за свободата тези същите ученици, които без капка неудобство показват на дело, че изобщо, ама изобщо не разбират що е свобода - щом се държат така анархистично това е напълно несъмнен факт, нали така!?

Спирам дотук, че закъснявам вече за работа, имам първи час и ако не стана сега от компютъра ще закъснея. Смятам да запозная с казуса, по който пиша сега, всичките си ученици от всички класове, в които в момента преподавам, ще го сторя с дидактична и с чисто познавателна цел, щото сега аз пък преподавам и етика, и философия на цели 15 паралелки. И съм решен да науча учениците си на истински важното по тия предмети, и то да ги науча по верния начин, не по "единствено-правилния". Днес непременно ще почна да осъществявам тази своя току-що хрумнала ми идея, ще направя нужното да предизвикам към размисъл и към дебат общественото мнение в цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив. Пък и в страната, защо не?! Длъжен съм да направя това!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете и достойни в максималната степен! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Направи писмено изпитване на учениците .