Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 1 октомври 2016 г.

Училищата с "пълна свобода" успяват да направят децата активни, учещи, мислещи, отговорни



Lydia Staikova: Финландското образование е на върха по повече от една причини:

1) Няма добри училища и селекция на ученици. Всички деца учат в кварталните училища и всички училища са добри;
2) Няма стрес и оценки до 18 годишна възраст;
3) До 7 годишна възраст децата играят и никой не бърза да ги подготвя академично;
4) Учителите се ползват са отлично квалифицирани и постоянно правят самооценка на работата си, вместо да ги дебнат и оценяват инспектори;
5) Учителите се ползват с доверието и уважението на цялото общество;
6) Фокусът на образованието е върху творчеството; ето защо изкуствата не са изтикани в периферията, а напротив;
7) Децата нямат много домашни и т.н.

Михаил Нейчев: Ами, четейки статията от линка в края на статуса ти съдя, че финландците са дали пълна свобода на децата до 18 годишна възраст и поощряват тази свобода. Това е една прекрасна система, опитваща се да развие индивидуалността на всяко дете и да го научи, че е свободен човек от най-ранна възраст, но мисля, че няма да проработи в държава като България.

Тук има училища, в които има въоръжени ученици; ученици - дилъри; ученици - биячи; деца на хора с много неясно спечелени пари и т.н. Съвсем не казвам, че няма нормални деца. Ама я си представи, да нямаш някакъв механизъм, с който да ги контролираш. Бил той отсъствия или оценки... ще е луда работа... То - сега е луда работа...

Симона Димитрова: Моето дете ходи (ходеше) в училище с „пълна свобода” (Ох, Боже, какво пък значи това?). Можеше да ходи, можеше и да не ходи. Може да влиза, в които часове си пожелае. Това важеше за всички деца.

Ходеше с най-голям кеф и се цупеше ако заради мен се налага да пропусне. Въпреки предварителното нежелание да учи английски (за което никой не го подканя дори, камо ли да го задължава да ходи), още на втория ден стана първи влязъл в кабинета и с радостни викове.

Не вярвам в пълната свобода, не знам дори какво представлява, но когато целта е да науча едно дете на нещо, знам, че той няма да го научи, ако не го пожелае. Аз също съм била и все още съм ученик.

Lydia Staikova: Относно концентрацията и униформата, когато съм с дрехи, в които се чувствам добре (за мен това са неформални дрехи), не ми се налага да мисля за това колко ми е криво в дрехите, как изглеждам тъпо и пр. Така че концентрацията ми вероятно е по-добра. Мои ученички от женски колежи в САЩ са ми разказвали, че е нормално който иска там да ходи и по пижама и пантофи на лекции.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: