Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 2 октомври 2016 г.

Но все пак дръзвам да ви пожелая и това: опитайте поне малко да бъдете... ненормални, опитайте поне малко да бъдете... човеци!


На снимката: ето с какви неправилни въпроси "ненормалникът Грънчаров" занимава своите ученици в час по "Етика и право", възмутете се де, протестирайте, освиркайте го ако искате, ведь у нас има демокрация!

Ще ми се направя малък принос към теорията за... безсънието. Но към практиката на безсънието в последните нощи направих вече немалък принос.

Преживявам най-тежките дни на живота си, аз такова унижение никога не съм предполагал, че ще ми се наложи да доживея. Обидата е страшна и колосална и то не защото съм суетен или е ударено по моето достойнство; оставете ме мене, опитайте се да схванете нещата принципно; забравете за мен. Представете си какво излиза само: някаква директорка на гимназия си позволява в официален документ и в писмен вид да определи учителя по философия в училището като "страдащ от чести нервно-психически разстройства", т.е. позволява си да му даде своя оригинална психиатрична диагноза. Щот бил лош, нестандартен, бил с емоционален темперамент и пр. Предварително са подготвени две дебели папки с компромати, с жалби на "възмутения колектив", на недоволни ученици и родители, написани са купища "констативни протоколи", явно някой знае, че съдът у нас много обича "писмените доказателства". Бясната, невиждано ексцентрична кампания по дискредитирането на тази личност, на този учител, водещ битка за демократизация на училищния живот и за истинска промяна в образователната сфера е дълга, направено е всичко той не само да бъде дискредитиран и оплют колкото се може по-цялостно, но и, ако е възможно, от постоянния стрес да рухне и психически. Е, слава Богу, на него природата е такава, че тия ужасни напрежения се отразяват на сърцето му, влошава се кардиологичното му заболяване и той бива инвалидизиран; но това не помага, към "врага", другарки и другари, не можем да бъдем снизходителни, щот "класовият враг" е подъл и хитър! И тогава именно, в един документ до ТЕЛК, се пише въпросната "психиатрична диагноза", този учител по философия не се погажда с учениците, явно е с "нервно-психични разстройства", и то при положение, че този човек - да, забележете, учителите у нас също са човеци! - до този момент никога не е посещавал психиатър.

Е, проклетият учител по философия завежда съдебно дяло за клевета. Съдът на първа инстанция не се поддава на никакъв натиск и след дълъг съдебен процес е произнесена присъдата: въпросната администраторка е призната за виновна в извършването на престъплението клевета. Да, тя не е случаен човек, има какви ли не връзки, взема мерки, сменя адвоката си, адвокат й става прочутият Йордан Давчев, влиятелен магистрат, бивш шеф на отдел "Следствен" към Пловдивската окръжна прокуратура. Давчев е същият, когото лидерът на "Атака" Волен Сидеров номинира за член на ВСС от парламентарната квота. Очевидно е "изцяло наш", е проверен, заслужил, опитен, правилно мислещ, солиден, заслужил и прочие човек, на който може да имаме пълно доверие, нали така?! Ето още интересна и пикантна информация за него (ако пишете името му в търсачката още много неща можете да намерите сами!), а ето и портрета му за да добиете и визуална представа за този страхотен юрист, личност и човек:


Междувременно докато тече това съдебно дяло, опърничавият учител по философия е опраскан, т.е. е уволнен от работа, той завежда още едно съдебно дяло, за отмяна на заповедта си за уволнение; след дълъг и тежък съдебен процес с решение на Върховния Касационен съд е възстановен на работа. Но съдебното дяло за клевета, поето вече от адвокат Давчев, изведнъж по чудодеен начин постига пълен поврат: Окръжен съд в Пловдив оневинява въпросната директорка, а пък Върховният Касационен съд потвърждава присъдата му: директорката била клеветила "без умисъл да навреди", просто смятайки, че така правилно изпълнява своя служебен дълг, при това ползвайки се от своето конституционно право на свободно изразяване; моля, не се смейте изобщо, това са аргументите на окръжните и на върховните съдии!!! Давате ли си сметка обаче какво означава това?! Не, то съвсем не значи, че е потъпкано личното достойнство на субекта Грънчаров, не, майната му на Грънчаров, да мре тоя проклетник Грънчаров, "дето се изживява за вечна жертва", това решение на най-върховната съдебна институция постановява нещо, което фактически засяга и вас самите, драги ми нашенски дремлювци: от този момент нататък директорите на всички училища в България с чиста съвест могат да издават каквито си искат психиатрични диагнози на който си поискат учител, особено пък ако случайно той е учител по философия с реформаторски и демократични наклонности!

Да, скандалният прецедент с постановлението на Върховния Касационен съд става вече правило. Е, поради това този въпросният субект Грънчаров като се събуди нощем повече не може да мигне, а вечер трудно заспива, особено през последните две нощи, щото въпросното чудесно решение на ВКС беше публикувано само преди три дни. Да, представете си, този странен субект Грънчаров се възмущава заради случилото се, пише, че ще продължи борбата, съобщава, че ще пише до председателя на ВКС, апелира за обществена реакция, не, няма такава, всичко живо мълчи, мълчи по най-подлия възможен български начин. Голяма работа, че достойнството на някакъв си там Грънчаров било поругано и потъпкано, нали така, другарки и другари съдебни заседатели?! Е, странният субект Грънчаров е решен да заведе съдебно дело в Европейския съд по правата на човека, мята се като риба на сухо, ще води сам битка за достойнство и за защита на човешките права. Да, ама този човек Грънчаров, другарки и другари, с това само демонстрира, че наистина "не е нещо наред", нали така?! У нас са наред само тези, които си кротуват, които не си създават проблеми, да, Грънчаров наистина не е ред. Ето какво му пише в тази връзка негов приятел, прочетете само:

Добро утро! Разбирам те, но все пак изчакай! Уталожи емоциите си! ... Ти се сблъскваш с поредна несправедливост и излизаш от равновесие. А не се ли замисляш, че по този начин даваш храна за твърденията им, че изпадаш в нервно-психически разстройства? ВКС вече го е написал в решението ти, че си подал емоционално допълнение към жалбата си... Потрай! Замълчи с достойнство! Някакъв твой пишман-приятел те е коментирал в блога ти като "вечната жертва"... Събери силите си и покажи, ако трябва и във времето, че си по-силен с идеите си! ... Господи, колко енергия и сила отива за нищо!

Човекът ми е написал всичко това с приятелско чувство и добронамерено. Да замълча с достойнство, недостойно е да показваш, че си се възмутил от несправедливостта и потъпкването на твоите човешки права. А в твое лице са потъпкани правата и на всички, ала те не се усещат даже, пък и не им пука. Важното е да си нямат проблемите на оня там странник Грънчаров. Нищо де, ще търпя. Щото иначе ще излезе, че наистина не съм наред. У нас проявата на емоции е признак за нервно-психични разстройства; у нас безчувствеността, дебелата кожа, е норма, емоционалността, инак казано, човечността е... патология. Дали ако продължа да се възмущавам от несправедливостта няма да ме натикат с право в някоя психиатрия?!

Но аз имам още едно основание да не спя нощем, и за него не съм писал изобщо. На работата ми офанзивата от страна на администрацията вече започна: в един клас вече има вече "бунт срещу лошия учител Грънчаров", този "бунт" при това избухна твърде прибързано, още в първия учебен час в този клас! Така се случи и преди три години, връщам се аз от 8-месечен отпуск по болест (преживях тежка животоспасяваща операция с трапанация на черепа за изваждането на хематом, получен при падане!) и още в първия учебен час в един клас ми е организирано най-сърдечно посрещане - учениците не ме щат, щото не съм щял да им преподавам по "официалния учебник" и прочие, и так далее, и ала-бала! Почеркът е абсолютно същият, някой очевидно така бърза да се разправи с мен, че не се усеща, че е съвсем нелогично и неестествено ученици да се държат така още в първия учебен час! Тази нелогичност и странност обаче все нещо говори де, не е като да не говори! Ах, това бързане, ах, тези емоции?! Очевидно и някой друг страда от прекалени емоции на омраза към субекта Грънчаров, и това съвсем не са учениците! Няма как, наложи се да реагирам ето как:


Понеже крайно много обичам такива казуси от тъй интересния, съдържателен и вълнуващ училищен живот в нашето образователно-възпитателно и личностно-формиращо учреждение, аз ще пиша още много по случая, писал съм и пак ще пиша. Защото такива рецидиви и аномалии най-сетне трябва да бъдат изобличени и прекратени: използването на ученици за уреждане на някакви обтегнати служебни и административни отношения е напълно недопустимо! Да, ама в нашенските родни условия всичко е възможно, нали така?! Освен това нали трябва да се докаже, че въпросният Грънчаров "наистина не е наред с психиката и с нервите"?! Дали да не пиша пак до прокуратурата, дали отново да не дам сигнал до нея, щото, признавам си, взе да ми писва от тези административни ексцесии?! (До прокуратурата вече писах и още тече разследване по документно нарушение на въпросната директорка!) Да, ала има ли смисъл да се пише до Пловдивската прокуратура след като адвокат на директорката е тъкмо влиятелно лице, което е работило в същата тази прокуратура?! Заплетена работа, а?! И какво да правим в тия нелеки условия, да си траем ли?!

От мен се иска да си трая. За да се държа "нормално". Щото иначе ще продължа да давам храна на приказките, че съм бил... ненормален! Знаете ли какво искам да ви кажа аз в тази връзка, драги ми български гласоподаватели, за чиито фундаментални човешки права (примерно за правото на човешко достойнство!) аз фактически се боря, ала вие това нещо още не го съзнавате и не го оценявате?! Знаете ли какво ще ви кажа в тази връзка, и то най-вече като човек и като философ също; ще ви кажа нещо пределно емоционално, нека да ме мислите за ненормален, не ми пука от това за какъв ме мислите, но ще ви кажа следното:

- Плюя аз на вашата представа за нормалност, ето това ще ви кажа! Пък ме мислете за ненормален колкото си искате: за мен е голяма чест да бъда ненормален щом като за вас е нормално да търпиш гаврите, да си кютиш, да следваш поговорките "Преклонена главица сабля не я сече!", "Мълчанието е злато!" и так далее, и тому подобное! Да, щом за вас е нормално да си един треперко, аз не ща тогава да бъда нормален: аз искам да бъда съвсем ненормален! Да, плюя на представата ви за нормалност и ви презирам, че сте такива!

Толкоз. Спирам дотук. Ако щете, пратете при мен бърза помощ за да ме пратят на принудително лечение в психиатрията. Аз така мисля, аз от това свое разбиране няма до отстъпя. И ще продължа да се боря. А вие благовъзпитано се отдръпнете от "този там тъй странен човек, който очевидно не е с всичкия си"... и застанете в обичайната си поза да гледате по-удобно сеира. И внимавайте да не допуснете да си мръднете дори и малкото пръстче та да се издадете, че сте напуснали позата на тъй благовъзпитаното си разумно сеирджийско поведение.

Бъдете здрави! Да, такива глупави "писаници" написах аз в безсънната нощ. Не ми обръщайте внимание, да, капчица не обръщайте внимание, че някакъв си човек там страда за проклетото си достойнство, та този там човек е... ненормален! Смахнат човек е той, пазете се да не допуснете и капчица причастност към него, щото тогава ще се издадете, че и вие имате някакви наклонности към ненормалщините. Тихо, тихо, мълчете си, нека да страда този там, а той страда, щото не е наред. Голема работа било некакво си там шибано "лично достойнство"?! Айде де, нашите общи права бил защищавал той: директорите на училища не трябвало било да имат правото да издават психиатрични диагнози, откъде-накъде да немат, та щом народът иска некой лош учител да бъде смачкан като гнида, разбира се, че ще го смачкаме?! Той като е учител по шибаната философия да не си мисли, че има някакъв имунитет?! Ще го мачкаме без да ни мигне окото! Да мре като не става за учител, нали така?!

Преди да ви кажа хубав ден искам още нещичко да добавя. Ето, мисля, че е подходящо за завършек на това толкова ненормално утринно есе, писано от един толкова ненормален учител, философ и човек. Който при това е така нагъл да заяви, че предпочита да бъде ненормален, щото бил презирал нашите представи за нормалност! Разбирате ли, той се осмели да се поругае с нашите народни представи за нормалност?!!!!

Седя си вчера и днес в Долна баня, в родната ми къща и по цял ден си разговаряме с болната ми майка, която се страхува, че едва ли ще доживее до навършването на 80-тата си година - след около месец й е рождения ден, когато трябва да навърши кръглата годишнина. Майка ми е жадна за разговори, аз имам за майка една мъдра жена, с която много се гордея. Тя е и прочута певица, да, умее много да пее, пее народни песни, македонски и прочие, цял живот е пяла, въпреки че животът на майка ми не е бил лесен, не си мислете, че е била професионална певица, работеше като шивачка и като готвачка, две професии има и цял живот си е вадила очите да ме изучи и пр. Майка ми също така има много приятелки, но в тия дни, които сега преживява, сякаш предчувствайки какво ми е на сърцето, много обича да води дълги разговори с мен по какви ли не теми, аз, признавам си, от нея съм научил много повече мъдрост отколкото от професорите си по философия навремето! Голям философ е моята майка, но това едва ли ще го разберете, аз съм много пристрастен към нея, син съм й. Всичките тия мои служебни главоболия в последните 4-5 години вече, уволнения, здравословни проблеми, операция, всичкото това аз го скрих от нея, просто направих така, че тя да не знае нищо, замълчах си! Вярно, писах в блога за всичко, но на родната си майка нищо не казах, скрих от нея истината. Е, имаше "добри хора", които, разбрали нещо от мълвата идваха при нея и й казваха това-онова, подпитваха, майка ми се безпокоеше, но аз я успокоявах, казвах й:

- Мила майко, този интернет е голяма лудница, аз много пиша за какво ли не, понеже съм психолог, често ми се налага да разигравам разни експерименти, правя си изследвания, а някой идиот не е разбрал това, приел е думите ми буквално, ето, плаши те с пълни глупости, разбира се, че няма нищо такова, но той не разбира. Пък съм и известен в "блогосферата", а за такива като мен има какви ли не клюки, лъжи и прочие. Та не вярвай нищо на тия приказки. Аз ако имаше нещо нима щях да скрия от теб?! Та ние винаги за всичко сме си споделяли?! И прочие.

Да, така отговарях на майка си, да, лъжех я. За да й спестя безсънните нощи, които щяха да я убият, аз си позволих да я лъжа. Като мина всичко, намерих подходящ момент и й казах всичко. Като е отминало вече, по друг начин се преживява. Майка ми ме разбра и оцени жеста ми. И тия дни, понеже е майка, а майчиното сърце очевидно всичко разбира, ме гледа и ми говори ето какво:

- Сине, сине, що направи така - та ми удължи живота?! Ако ми беше казал преди време всичко, що ти се е струпало на главата, аз отдавна да си бях отишла вече, ала ето, ти ми спести тия грижи, които щяха да му убият, ето, довлякох се до 80-тата си година. Щях и теб да съм те отървала вече от грижи за мен, ето, остарях, сега всяка събота и неделя и цяло лято си при мен, семейството ти стои само, създавам ти толкова проблеми?! Но Господ си знае работата де, той ще реши най-добре всичко!

Не зная на майка ми какви са молитвите до Бога, но мога да предполагам. Тя е вярваща в Бога жена, християнка, която при това има християнско излъчване и поведение през целия си живот. Благодарение на нея аз също обичам Христос от дете. А нейната пък майка, моята баба Катерина, беше жена "Божия кравичка", аз толкова добър човек като нея не съм виждал! Тя именно така е възпитала децата си, двама сина и две дъщери, всичките бяха личности от голям и то духовен мащаб, от тях останаха живи майка ми и най-малкия й брат Димитър, Бог да им дава живот и здраве!

Та мисълта ми е следната, затова ви разказвам тия истории: сърцето на майката всичко разбира. Изглежда майка предчувства, че и сега имам големи проблеми, и затова ето какво ми казва, ето майчиния ми завет:

- Ангеле, моля ти се, остави тия проклети комунисти, с тая напаст ти няма да излезеш наглава! А пък и заслужава ли си да се бориш сам, нима някой ще те подкрепи?! Прави се че не забелязваш, щото, сине, здравето ти не е добро, с болно сърце си, мисли си за своето семейство, а мен ме остави, моята се е видяла вече. Пази се, сине, щото ще си отидеш без време и напразно, а не бива! За това ти говоря тия неща: не си струва жертвата!

Вчера примерно майка ми поне пет пъти ми повтори тия думи в различни варианти. Тя знае, че аз комунизма не мога да го търпя, тя също не може да го търпи, нейният баща, Бог да го прости, също псуваше комунизма и комунистите като мен, където седне и където стане псуваше тая долна напаст. И той е бил точно като мен, грешка, аз съм като него, аз съм му наследил гена. И аз затова ето как отвръщам на горните думи на майка ми:

- Е да де, права си, ще те послушам, ще се опитам да си трая. Но нима аз с нещо съм виновен: та аз съм наследил очевидно гена на дядо си Васил, на твоя баща, ето, не мога да изляза от кожата си: такъв съм, май такъв ще си и умра. Тия неща не са ни дадени да ги избираме! Нали сама казваш, че баща ти даже и на общоселските събрания по време на комунизма все е вземал думата и е критикувал комунистите право в очите?! Е, и аз точно така правя. Не им мълча изобщо. Такава ми е съдбата, такъв явно ми е генът!

Чувайки това, майка ми клати недоверчиво глава и продължава да вещае:

- Да, ама каква файда имаше баща ми като с чепкаше с пустите комунисти?! Нещо спечели ли от това?! Нищо, само ядове си имаше. Не вземай пример от него. Ох, сине, тия проклети комунисти още са много силни, те са навсякъде! Сине, сине, срещу ръжен не се рита, спри се, моля ти се!

И аз тук почвам да се смея и пак да лъжа, пак да казвам своите "благородни лъжи", та майка ми поне малко да може да спи в дългите земни нощи, дето идат:

- Майко, абе знаеш, че отдавна съм се спрял! Само дето не издържам и понякога пиша в блога си срещу Боко и Гоце. Но нали вече има демокрация, това не е страшно, ти не знаеш какви хора има в тоя интернет, много по-смели от мен, аз вече не съм нищо в сравнение с тях. Тъй че бъди напълно спокойна, край, с комунистите аз вече не водя никаква война. И ще си гледам живота и здравето само! Права си, нема никаква файда да се джафкам повече с тия проклети комунисти?! Те от дума не разбират, знам аз те от какво разбират, ама народът ни е такъв, не ще да си вземе правата...

Казвам аз това, а майка ми ме гледа с недоверчиви очи. Гледа ме със своите тъжни очи. И се опитва да ми повярва, но тя добре знае своя син. Познава ме така, както аз зная нея, щото ние сякаш имаме една и съща душа. Да, душите си ний, децата, наследяваме от нашите родители, пък и от дядовците си, така ми се чини, в моя случай стана точно така...

Това е. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Пак написах едно емоционално есе, пак доказах ненормалността си, ето, даже и съдиите от Върховния Касационен съд постановиха, че моите емоционални писания нямат никаква стойност, да, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ емоциите и човечността нищо не значат, те са израз на патология и на болест, тук е нормално да си безчувствен като дърво! Но все пак дръзвам да ви пожелая и това: опитайте поне малко да бъдете... ненормални, опитайте поне малко да бъдете... човеци! Хайде, утрото се пукна, съмва се, аз завърших с тазсутрешния си емоционален словесен... бълвоч! Прекрасен нека да ви е неделният ден!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

10 коментара:

Анонимен каза...

Дорогой Ангел! Ничего Вы не проиграли. Просто Бог предоставляет Вам возможность заработать приличную сумму денег: решение Европейского суда - 1000% в Вашу пользу, компенсация - тоже очень приличная! Ни в коем случае не складывайте крылья и верьте в свою правоту! Мы с Вами. Главное, заключить правильный договор с адвокатом так, чтобы из компенсации верно оплатить его усилия.

С уважением и наилучшими пожеланиями, К.Р.

Анонимен каза...

Нещо любопитно за Давчев четем ето тук: http://judicialreports.bg/2012/09/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82/

Обект на редица въпроси е и номинираният от „Атака“ ръководител на следствието в пловдив Йордан Давчев. Той ще трябва да отговори на въпроса какво значение има за него, излъчилата го политическа формация. Гражданските организации припомнят, че през 2011 година, когато Давчев се кандидатира за апелативен прокурор на Пловдив заяви, че обвинението не трябва да изпълнява „поръчки“. По тази причина НПО-та питат какви поръчки има предвид и за колко знае.

Давчев ще трябва да отговори и какво е било участието му по делата във Възродителния процес в Пловдив. Той трябва да даде обяснение и имал ли е конфликт на интереси, докато синовете му са работили като адвокати по наказателни дела, а той е бил шеф на следствието.

Номинацията на „Атака“ ще обяснява и разминаването на декларираното и действително, притежаваното от него имотно състояние.

Анонимен каза...

Ти накрая ще си докараш някое дело за клевета и морални вреди, че и Господ не може да те отърве! Хайде, институцията ВКС няма да те съди, но защо се нахвърляш така върху този Дачев? Забравяш и че имаш дело в прокуратурата срещу Анастасова... Хей, човече, какво ще правиш, ако утре ти възбранят жилището за изпълнение на осъдително решение? Ти заставяш бъдещите ти собствени аддвокати да пледират за невменяемост...

Аз млъквам. Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи!

Ангел Грънчаров каза...

Така е. Каквото човек си направи друг не може да му го направи. Ний, свободолюбивите хора, поемаме цялата отговорност за постъпките си. Да, поемаме вината и то без... мезетата! За разлика от "правилните хора" ний мислим и действаме точно така.

Не разбрах само кога и къде съм се "нахвърлил" срещу Давчев, просто съобщих факта, че той успя да спечели дялото и толкова. Не разбирам за какво може да ме съди пък той? А че е бил кандидат на АТАКА за ВСС е факт. Аз като пиша за него просто му правя реклама и той би следвало да ми е благодарен. Освен това забравяш нещо важно: човек с психиатрична диагноза не носи отговорност за нищо :-)

Нека да ми завеждат колкото си искат дела. Нека нашето бляскаво правосъдие да ме осъди най-сетне за такива морални вреди, че да ми конфискуват и жилището, ако трябва, ще изляза да живея на палатка! Майната му на всичко. Човек за едната чест живее на този свят, не зная дали си го разбрал. Мерзавците трябва да си получават заслуженото. Мерзавците като мен... нали аз съм мерзавецът в случая или пак бъркам нещо?!

Да, аз съм невменяем. Хубаво е че ми го каза. Точно такъв съм. Луд съм. Опасен съм. Вреден съм. Преча на прогреса на човечеството.

По-далеч от такива опасни хора като мен следва да застанат всички!

Бъди жив и здрав!

Анонимен каза...

Изпадате в излишно словесно буйствуване. Нито ще стане земетресение заради решението на съда, нито заради вас ще спре да се върти Земята. Ще пострадате 2-3 дни и ще ви мине. Никой не обича съдът да взема неизгодни за него решения.
Добре ще сторите, ако приемете това, което ви се случва, с малко повече достойнство и по-малко хленч.

Ангел Грънчаров каза...

Мила анонимна другарке, нищо не сте разбрала, пък се изказвате. Там имаше нещо за човешките права, върнете се, прочетете пак, помислете, опитайте се да сфанете, не се изказвайте неподготвена. Обясних пределно понятно, че в случая не става дума за мен, а за вашите права, за правата на всеки човек. Ако беше проблемът само за мен, с мед да го намажеш. Как е възможно така много да не Ви се удава мисленето?! Или нещо с ценностите Ви куца. Както и да е. Само не се пънете да ми давате съвети, щото съветите Ви звучат идиотски...

Анонимен каза...

Отучете се да хленчите, започнете да се държите достойно и животът ви ще стане много по-лесен. Трябва да сте ми благодарен за тези ценни съвети. Давам ви ги безплатно.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, думата достойнство във Вашите уста звучи гротесково, понеже очевидно съвсем не знаете що значи това. Отучете се да давате тъпи непоискани съвети. Нямате умствения, да не говорим за моралния ресурс да давате каквито и да било съвети...

Анонимен каза...

Ще си платиш за всичко, Грънчаров, денят на нашата разплата е близо!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Мръсен антикомунист! Ще страдаш много! Нашата партия никога не спи и на враговете си не прощава!!!!!!!