... Хрумването да посочи г-жа Цачева е мисля си все пак безсилие, защото те не можаха да потърсят и намерят адекватно лице. Това лице не е адекватно. Има неудобство в това да се разговаря пряко за нейните качества или за липсата им. Аз самият изпитвам такова неудобство. Но затова ще бъда кратък. Ще кажа, че настаняването на г-жа Цачева на президентския стол, от който тя ще трябва на Нова година да ни напътства да бъдем оптимисти, е мъничко гротеска. По ред причини, няма да спомена нито една, освен тази, че тя е изрично конюнктурен човек, без всякакви убеждения и не много голям ум. Защото тези неща, които съобщи за своето минало и за принадлежността си към партията, на която е била член, така да се каже, строго закономерно, защото има сърце. И тук обвинението е двойно. Веднъж, тези, които не сме били членове на тая партия, не сме били, защото не сме имали сърца, това от една страна, второ - тези, които продължават да имат леви убеждения, нямат ум, пък тя има. Това е дръзко. Дръзко. И от нейните уста звучи глупаво, каквото е. А човек, който произнася тия глупости по този начин, даже патетичен, може би и панически самозащитен, защото е уязвима по тази линия, не е много умен човек.
Тя е и послушна жена. Може би това е търсено. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар