Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 29 ноември 2016 г.

Ако ние, добрите хора не правим нищо за да противодействаме, тогава злото нима няма да ни потопи и удави?!


През тази нощ съм получил следния отзив по повод на последната ми публикация около моите борби за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (виж: Нова поредна жалба до РУО-Пловдив и до Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив)

Здравей, Ангеле. Чета и сърцето ме боли: как издържаш на този тормоз?! Тези жестоки и отмъстителни бюрократи ще ти съсипят здравето! Потърси ако желаеш друго решение. Здравето и спокойствието са най-важни. Поздрави от ...

Това ми е написала тази дама, която през целия си съзнателен живот е била учителка (по специалните, по техническите предмети, тя по образование е инженер). Работила е и в ПГЕЕ-Пловдив дълги години преди да се пенсионира. Ето какво й отговорих на лични съобщения във Фейсбук:

Здравей! Те вече ми съсипаха здравето и продължават без никакви угризения, изглежда за тях защитата на техния користен интерес (властолюбието) стои над всичко друго. Но на мен не ми е присъщо да бягам, да дезертирам, длъжен съм да продължавам да се боря. Такава ми е съдбата изглежда. Бидейки философ, такава ми е и работата: да помагам истината и доброто да овладяват колкото се може повече съзнания. Мой дълг е да работя за сбъдването, за реализацията на идеите за същностна промяна в образователната сфера по посока на очовечаването и демократизацията на отношенията в нея, което отговаря на най-дълбоките потребности на младите хора от качествено, смислено и съвременно образование, помагащо им да разгърнат своя личностен потенциал, своите таланти, своя творчески потенциал.

Много добронамерено настроени като теб хора ми казват да зарежа всичко и да оставя тези въпросните бюрократи от образованието да си развяват байрака на спокойствие. За мен обаче животът е интересен и смислен когато човек прави нещо истински значимо, когато се бори за тържеството на истината и доброто. Свободата, достойнството, човещината в образователната и възпитателната сфера не бива да си останат само красиво пожелание.

Ако ние, добрите и разумните хора не правим нищо реално за да противодействаме, тогава злото ще ни потопи и удави...

До този момент моята събеседничка нищо не ми е отговорила (може би поради ранния час, все още е нощ, но аз вече съм "на линия", знаете, ставам винаги рано и почвам да работя. Дали пък с този свой отговор няма да я разочаровам?! Дали моята саможертва не е глупава, дали наистина не следва да се откажа от всичко и аз също да започна "да си гледам живота", да си пазя спокойствието - та да довегетирам някак до пенсия?! Разумните хора си пазят своя егоистичен интерес, мълчат си, кротуват си, гледат си живота и си пазят спокойствието, така ли е наистина, а глупаците като мен се опитват нещо да променят, да направят нещо ново, връз тях като бесни кучета се нахвърлят охранителите на пагубното статукво, започват безполезни борби, в които силите са съвсем неравни (да, аз в моите борби до този момент не съм подкрепен на дело от никой, на думи доста хора, даже и работещи в ПГЕЕ-Пловдив, ме подкрепят, но реално никой не смее да ме подкрепи!), е, в тези борби с толкова неравни сили разбира се че човек ще се изтощи, главоболията, тормоза, терора и пр. разбира се че ще подкопаят силите му, ще съсипят здравето му - и къде тогава, моля ви се, е "файдата" от всичкото това, къде, моля ви се, е ползата?! Какъв е смисъла от тия мои борби, има ли изобщо смисъл човек да се бори след като е неподкрепен практически от никой?! Дали моето наистина не е израз на някакво твърдоглавие, на инат, на пълна неразумност, дали не съм оглупял, дали не съм станал някакъв глупав чешит, който нищо смислено не прави - и който само се излага, на изпълненията на когото "благоразумните хора" само гледат сеира и му се чудат на акъла?! Какво ще кажете по тази поредица от въпроси, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, вие поне имате ли някакво мнение по тия въпроси?! Защо мълчите като... ?!

Преди време в едно свое есе аз се самоопределих като "фанатик на свободата", по-точно друг човек ме определи така, пък аз приех определението му за добро и умно, дори за вярно. Ето, търсачката мигновено намери това есе, ето го, можете да му фърлите едно око: Фанатик на… свободата. Фанатик на свободата значи - толкова ли е лошо да си такъв?! (Някои мои ученици, съвсем не разбиращи що е свобода, пък станаха... "бунтари срещу свободата", тази идиотщина пък как ви звучи?!) Да си нещо като "краен либерал", така ли излиза, така ли сфащате въпросният толкова чудат "фанатизъм на свободата"?! (А либерал да си е лошо, особено в наше време, тъй ли?) А да си свободолюбив "до крайност", да си безпределно влюбен в свободата е много лошо, така ли мислите?! Влюбеният в свободата нима е нещо като "изчадие адово", и вам ли така се струва?! Свободата е "страшно и опасно нещо" (думи на Достоевски), и вие ли така мислите?! Да си свободолюбив и то не просто на думи, а и на дело да си проявяваш дълбоката привързаност към свободата е "лигавщина", е "излишен лукс", който в нашенските родни условия е тъпо да си позволяваш - кажете де, какво мислите, имате ли изобщо некакви мисли по тия въпроси?! Или тия въпроси изобщо, ама изобщо не ви вълнуват?! Вий, благоразумните хора, се пазите от свободата и от свободолюбието, щото те, няма как, са опасни, предполагат известни рискове и неудобства, правилно ли разбирам позицията ви?! А да си пази човек спокойствието е най-важно според вас, безпокойствата, свързани със свободата, и неизбежно произтичащите от практическата привързаност към нея неудобства, рискове, главоболия, неприятности и прочие, са нещо, без което е за предпочитане да се живее, отговорете, моля, кажете какво мислите, имате ли изобщо некакви мисли по тия въпроси или те са ви изцяло чужди?! Давате ли си сметка какво означава това точно тия и от този род въпроси да са ви съвсем чужди?!

Който не обича риска се страхува от свободата! - твърди мадам Симон Дьо Бовоар, приятелката на философа Сартр, който, знайно е, е имал тъкмо свободата за своя основна тема. Не само е бил свободолюбив, но и се е опитал да постигне собственото си свободолюбие в мисли, да го изрази в идеи, дълбоко докосващи сърцето на човека, примерно писал е ето това:

Човешкото битие не е нищо друго освен битие на свободата... човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен..., това са знаменитите думи на Сартр... ето още някои известни мисли за свободата от него:

Свободата на човека предшествува неговата същност и я прави възможна, същността на човешкото битие е „навън", в неговата свобода. Следователно това, което наричаме свобода, не може да бъде различено от битието на човешката реалност. Човекът не съществува отначало за да бъде свободен впос­ледствие и няма разлика между битието на човека и неговото „свободно-битие”. ... С това се полагат несъмнено основите за бъдещото разбиране на свободата, при което човекът се оказва не просто свободен, а „осъден да бъде свободен" – свободата е битието на човека... Човек е осъден да бъде свободен. Осъден, защото не той е създал себе си, а от друга страна – все пак свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави... аз съм отговорен както за себе си, така и за всички и създавам определен образ на човека когато избирам: избирайки себе си, аз избирам човека изобщо... да не избираш означава фактически да избираш да не избираш... и т.н.

Руснакът Бердяев пък пише ето какво:

Любовта към свободата, стремежът към освобождение показват определена човешка висота, свидетелстват, че поне вътрешно човек е престанал да бъде роб.

Хегел пък пише ето какво:

Свободата е същност на духа. Свободата е негова субстанция. Истината прави духа свободен.

А човекът е дух, според Хегел - но къде ти някой у нас да мисли като него?! Човекът у нас, в разпространеното разбиране, е... животно, не нещо друго. Кажете де, какво за вас е човекът, за какво следва да живее човекът, за спокойствието си ли, за нещо друго ли, кажете само нещо де, драги тъй мълчаливи дами и господа съдебни заседатели?!

Леле, Грънчаров, хептен си се побъркал веке! Спор за това нема, епа нема! Видно е че ти хлопа дъската. Дърдориш и пишеш некакви пълни глупости и безсмислици! Прави са учениците ти да не те слушат и да ти се подиграват! Ти си превъртял бре, човеко, с тая пуста философия! Тя те е повредила съвсем. Алооо, тропа ти дюшемето в главата бре, Грънчаров, какви са тия пълни глупости, дето пишеш?! Божеее, какви глупости пише пък тоя Грънчаров?! И се мъчи да ни се прави на интересен - и на учен се напъва да се прави, молим ви се! Некакъв си там Сартр цитира, Достоевски цитира, Бердяев некакъв си цитира, олигофрено Хегел цитира, я го виж ти, на учен ще ни се прави той, той си ти бе, какъв си ти бе, нема ли да мирясаш ти бе, докога ке тормозиш човечеството бре?!

Това ли си мислите, а, кажете де, драги ми толкова мълчаливи дами и господа съдебни заседатели?! Мислете си каквото искате де, това си е ваше право. Аз пък си имам право също да мисля и да живея както искам, както намирам за добре. И да пиша каквото искам и както искам имам право, даже имам правото да се излагам както си искам, както забеляза една проницателна анонимна другарка-писателка, да, она била голема писателка и ми доказа "научно" че аз съм бил пълен некадърник в писането, требвало да пиша по друг начин, кратко, ясно и просто, така се било пишело, по нейните представи, аз съм пишел различно от канцеларския творчески стил и по тази причина съм бил именно пълен некадърник. Можете да видите как ми протича диалога с тъй талантливата пишеща анонимница ето тук, виж коментарите отдолу.

Добре де, но въпросът за смисъла на всичко си стои. Какво да правя, да се откажа от всичко ли?! Да взема ли сега на стари години да се преобразявам, да стана и аз типов учител, та да избегна бедите, главоболията и тормоза от страна на тъй усърдните стражи (аз ги наричам цербери!) на административно-командната, тиранична и обезличаваща (не)образователна система (една НЕобразователна система не може да е друга, освен опростачваща, това е система, която успешно от младите произвежда не друго, а... мутри, произвежда Динковци, произвежда разните му там Пери (Перата нема начин да не го познавате, оня, дека си криви устата, за да изглежда по-учен и по-умен, сетихте ли се!), да, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ или ПРОСТАКОЛАНДИЯ "образователната" с извинение система произвежда мутри и простаци, какво друго да произвежда, нема да се излагаме сега "образователната" ни система да произвежда нещо друго освен мутри и простаци. Сега сфанаахте ли защо у нас простаците и мутрите са в такова изобилие?! Ами такива като мен идиоти, дето се опитват с голи ръце, дето се казва, да променят плачевната ситуация в българското образование, кажете сега, ама четно го кажете, не сме ли некакви пълни идиоти, не сме ли ний за трепане, кажете де, що се умълчахте пак?!

Аз пък си мисля, че все пак има някакъв смисъл в това, което правя - въпреки жестоката цена, която плащам именно със здравето си, де да беше спокойствието само цената, не, аз плащам за лукса да бъда свободен човек в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ именно със здравето си; та значи смисълът е ето какъв. Ще го кажа в две точки - за да ме разберете поне отчасти.

Първо, смисълът е, че тук-там сред учениците има умни, талантливи младежи с неопорочена и неосквернена още душевност, които ме разбират, който вътрешно са съгласни с това, което правя, които разбират смисъла на моите иновации и ги подкрепят изцяло, понеже усещат, че моят подход е истински полезен за тях, той спомага за адекватното развитие на собствените им личности. И спомага за това да имат донякъде качествено и смислено образование, което развива безценни умения в тях, а именно да умеят да мислят самостоятелно, да си изразяват свободно и спокойно мислите с думи, да защищават също така свободно позицията си, да се изявяват свободно, да разгръщат потенциала си, дарбите си, ето за тия именно млади хора си заслужава, дето се казва, да се жертвам, да си пропилея и здравето, плащайки онази наистина ужасна цена. Това поставям на първо място. Чудесно е човек да се чувства истински полезен за някой, това особено много важи за нас, странниците, дето сме се нагърбили да бъде учители, ама не наужким, не имитирайки някакво учене и образование, а истински, автентично, действително и прочие.

На второ място смисълът е този, сигур ще ви прозвучи така, че ще се скъсате от смях, но това си е ваша работа, смейте се колкото искате, проблемът си е изцяло ваш: смисълът е този, че около тия мои борби за истинска, за реална и практическа демократизация на отношенията в нашето училище ми се появи безценния шанс да напиша... някоя и друга книга и то тъкмо като се опитам всекидневно да фиксирам какви именно истории се случват, истории, взети от самия непосредствен живот, а не измислени от нечие скучаещо съзнание, нали ме разбирате донякъде?! Кажете де, може ли нечие въображение, независимо какъв мощен творчески потенциал стои зад него, да измисли, да съчини, да си представи всички тия феноменални направо абсурдитски и сюреалистични истории, които на мен самият живот, дето се казва, ми ги сервира "на тепсия"?! Кажете де, що се умислихте така: няма ли да съм пълен глупак животът да ми поднася на тепсия всичките тия чудати и невероятно богати на смисъл истории, а пък аз да пропилея тъй благодатния шанс - и да взема да си гледам спокойствието, да блея като овен, да мълча, да тъпея, да изнемогвам от скука, гледайки си именно интереса на собствения... тумбак, на собственото си шкембе, да си тъпея значи в своето свинско самодоволство и да си пропилея шанса не само да обезсмъртя с писане тия великолепни истории, но и, дето се казва, и самия себе си да... обезсмъртя, знаете ли колко интересни ще бъдат тия всичките истории, които сега пиша, за нашите потомци, за нашите внуци и за техните внуци, ако остане нещо от България дотогава де, щото както сме е подели с тая пуста МУТРОЛАНДИЯ-ДИНКОЛАНДИЯ нищо чудно от България да не остане нищичко?!

Е, пък може, знае ли се, пишейки тия свои есета и книги за преживяваното, което животът ми сервира всеки ден, аз не само ще се обезсмъртя (нека да пукат от завист злобарите!), но и, нищо чудно, все пак поне малко да мога да спомогна България да не бъде съвсем задушена от Динковците, от мутрите, от бандюгите, от простаците, а, кажете де, има ли известен шанс да се спасим от простащината, от мутринщината, да се освободим от тая гнусна напаст, кажете де, що мълчите, езиците си глътнахте или пръстите си счупихте, та нищо не казвате и нещо не пишете?! А може ли, кажете ми, но честно, ако обичате: може ли една страна да се освободи от игото на простащината, на мутрите и на безкултурието, на бездуховността без пълна промяна в образователната и възпитаваща, личностно-формираща система, кажете де, отговорете, не се правете на съвсем улави?! Може ли да станем някога нормална, човешка и просперираща държава ако необразователната и невъзпитаващата ни система, която, както се доказа, произвежда и бълва предимно и най-вече мутри, простаци, недоучени и самонадеяни, претенциозни градномани-кухари и прочие, т.е. обслужва нуждите на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, не бъде из корена си променена, реформирана, осъвременена, освободена от идиотщините на командната и комуноидната и терористична (не)образователна и (не)възпитаваща, сиреч обезличностяваща и обезчовечаваща система?! Задавам ви този въпрос и млъквам, аман от въпроси, и мене ме заболя главата от тия пусти въпроси, а за вас не знам какво ви е!

Е, знам какво ви е де, вие сте лесни: разбира се, че нема да четете тия мои "философски глупотевини", вий немате време за губене да четете моите есета, вий сте заети да си четете... в-к ЖЪЛТЕВИНА, да си слушате Слави Учиндолскаго или бая ви Вучкова, да слушате Азися, Кондю и Мара, нали познах?! Какво училище бе, Грънчаров, каква реформа бе, идиот неден, какво образование бе, тиквеник прост, абе айде не ни губи времето?! Ало, гарсон, я донеси една силна, огнена грозданка че тоя тука нещастник Грънчаров тука се опитва да мъ ядоса, да ми развали кефа, разбираш ли?!

И тъй, ето моя извод: даже и да ме убият, даже и да ме съсипят, даже и да ме опраскат отново, да ме уволнят, да ме изритат от училището, нали все пак ще останат след това моите книги, в които съм се опитал да представя истината за преживяното, нима това е нищо?! Една книга остава за вечността, всичко в живота ни отлита и се забравя ако не го обезсмъртим в слово, ето, пишейки тези книги, аз работя за вечността, това, дами и господа съдебни заседатели, е безсмъртие, това е причастяване във вярност към вечното, към безсмъртното царство на духа, на истината, на свободата, как тия неща да са "нищо", я помислете малко де?! Какво от това, че някакъв си там смахнат индивид Грънчаров бил уморен преждевременно от церберите на необразователната ни система, но нали книгите му ще останат след него, който тогава, каже ми, ще е окончателният победител?!

Да, ама има и нещо друго: ами ако повечко от учениците ми почнат да четат тия мои сутрешни и толкова експресивни есета?! Леле, какво ли ще стане тогава? Пиша това, за да ядосам некои другари и другарки от образователното ведомство примерно. Аз знам, че много мои ученици четат блога ми и научават повече от него, щото в часовете или няма време, или няма желание, или няма условия, абе много неща пречат в училището да се провежда пълноценен образователен и възпитателен процес, ала ето тука, в интернет (който проклетите американци изобретиха и подариха на човечеството!) също можем да се учим на какво ли не, научаваме какво ли не, ето, все повече ученици четат блога ми и научават какво ли не, замислят се, почват да се вълнуват, да говорят, така именно започва промяната, първом в душите, в съзнанията, а после постепенно почват да набират смелост и... свободата почва да им личи и в действията, нали така?! Ето че в един момент нещата ще станат неудържими и тогава... добре дошла, нова Българийо, добре се родила, майната ти, проклета МУТРОЛАНДИЙО, иди по дяволите, където ти е мястото! Ах, какъв прекрасен ден ще бъде тогава, а, ще бъде един прекрасен, светъл ден за българската демокрация!!!

Да приветстваме още сега настъпването на този ден, а, какво ще кажете?! Има ли смисъл човек да се бори, да мисли, да пише, да бъде смел, да се държи немалодушно, достойно, да работи, да търси истината, да се вълнува, да победи безразличието, кажете де, има ли смисъл или нема смисъл?! Да си човек, да си свободен и да даваш личен пример че това е все пак възможно дори и в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ има ли смисъл, кажете де, що се умълчахте като...?! Точка. Хубав ден ви желая! Щом се умълчахте, може пък да се замислихте, знаели се?! Бъдете здрави! Бъдете и луди! Знайно е, лудите променят света - променят го ония, които не са си втълпили глупавата идея, че това е невъзможно. Променят го ония, които са повярвали в себе си. Не спят, не дремят, мъчат се да правят нещо, не са бездейни, ползват се от свободата си и прочие. Чао и до скоро! Приятни размисли ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

11 коментара:

Анонимен каза...

Свободата е много проблематично философско понятие. Интересно е, че мнозина философи, които отричат Бога и дори са морални релативисти, не са в състояние да отрекат свободата на волята. Всъщност е ясно, че не можем да сме свободни. Ето аргумента на английския философ Galen Strawason.

1. Нищо не може да бъде causa sui - своя собствена причина. 2. За да сме истински отговорни морално, трябва някое от действията ни да е causa sui, поне в определени, ключови ментални аспекти. 3. Затова нищо не може да бъде истински морално отговорно.

Кратко, ясно и необоримо.

Анонимен каза...

Отново ви напомням, Грънчаров: научете се да пишете ясно, стегнато и без толкова много баластра! Запомнете от мен, че думите НЕ СА просто пълнеж. Те би трябвало да казват нещо. Успех!

Гъди Гъдев :)) каза...

Има ли причина да се повтарят едни и същи абзаци в тези есета ? Няма нови идеи или просто мисълта е зациклила на едно и също ? :)

Мрън мрън мрън, живота е тежък, никой не ме подкрепя... Почти се разчувствах...

Анонимен каза...

Нормално, г-н Гъдев. Грънчаров освен да хленчи, друго не знае да прави. Но нищо. Нека е жив, та повече време да ни весели с глупостите си. :)

Ангел Грънчаров каза...

Към анонимната другарка, дето дава съвети за писане: другарко, зададох Ви някои въпроси, правите се на ударена! :-) Бихте ли ни дала някое от заглавията на Вашите книги-шедьоври, за да се учим на писане от Вашето неизмеримо майсторство? :-) Второ: защо се срамувате толкова от самата себе си, защо криете така упорито самоличността си? Щото сте мерзавка ли?! :-)

Анонимен каза...

Не, господин Грънчаров, не това е причинат. Няма да ви кажа името си, защото не искам да го знае човек като вас - човек с освидетелствани психически проблеми. Сфащате ли?

Ангел Грънчаров каза...

А Вашите психични проблеми, пишеща другарко, са неосвидетелствани, тъй ли? Ами да ги освидетелстваме тогава, ето, Вашето тъй красноречиво поведение вече е необходимото категорично свидетелство за тях! :-) Защо излъгахте, че сте писателка?! :-)

Ангел Грънчаров каза...

Пардон, списувателка... :-)

Анонимен каза...

Нормално е човек да не иска един психопат да знае истинското му име. А вие сте доста известен в това отношение. Не ми се сърдете.

Анонимен каза...

Абе, защо тоя блог така силно привлича другарки и другари, комуноиди и гниди и други такива да списувателстват коментари?

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, ето, откриваме у Вас вече и добре развита параноя! :-) Мания за величие у Вас също открихме, самообявихте се за "велика писателка"! :-) Оформя се букет от психични отклонения у Вас, драга пишеща другарке! :-) (Ясно изразената Ви комуноидност няма да я броим за момента, макар тя също да е израз на тежка психична малформация!) Срамувате се от собствената личност, което също е многозначителен факт, хвърлящ обилна светлина върху Вашето психично състояние. Понеже съм психолог, ето, помагам Ви да се информирате донякъде за своето собствено психично състояние. Това, че сте патологично злобна и завистлива също можете да го имате предвид. Изобщо симптоматиката Ви говори за ясно изразена личностна и психична непълноценност. Другарко, не е зле да посетите психиатър, макар че в такива тежки състояния като Вашето единствено Бог може да Ви помогне. Апропо, страх - и срам! - от Бога нямате ли поне малко?