четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Завиждайте ми колкото си искате, но това си е моя живот!


Имам малко време за писане тази сутрин и в моя дневник, в който в пределно свободна есеистична форма описвам всички ония преживелици и случки от живота в нашата училищна общност, в училището, в което работя като учител по философия (предишната публикация от тази поредица е със заглавие Реших да опитам да предизвикам парламентарно питане по тъй великолепния и многозначителен казус в ПГЕЕ-Пловдив). Напоследък пиша в блога си предимно по политически въпроси, предвид крайно заплетената ситуация, в която се оказахме - руснаците наричат такива ситуации "тупикови", т.е. оказахме се в съвсем задънена улица, в улица без изход. Е, винаги има изход, ала ще ни се наложи да изкупваме грешките си с нови и нови страдания.

Както и да е, да оставя за момента политиката настрана. Макар че и това, за което пиша по повод на случващото се в нашето училище, също е политика, не е извън политиката. Знаете вече, че в нашата училищна общност моя милост инициира един проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията; е, във връзка с работата по този проект се породи съвсем очакваната съпротива от някои сили, породи се борба, сблъсък на интереси, някои от тях съвсем криворазбрани, на тази база моя милост биде обявен за "зъл народен враг" според господстващия манталитет, крепящ печалното статукво в образованието, подложен бях на съответните репресии, администратори ме подложиха на всекидневен тормоз и терор, в един момент даже ме и... опраскаха (най-популярния метод за разправа с различномислещите в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е именно опраскването, по тъй чистосърдечното признание на г-н Премиеро!), да, уволниха ме, да, ама проклетата демокрация, на която съм горещ привърженик, позволява такива като мен жертви на безогледен административен произвол да се обърнат към съда, сторих го, а пък съдът ме върна на работа, аз отново, ето вече 11-ти месец пак съм учител по философия в това чудесно училище! Силите, на които моето завръщане изобщо не е приятно, дълго време умуваха какво да правят в така създалата се пренеприятна за тях ситуация, в един момент набраха кураж и започнаха нов рунд в борбата си срещу "толкова неприятния дразнител на нашето спокойствие", именно моя милост; интересно е, че и този път разправата тече по досущ същия изпитан, ала злощастно завършил сценарий, да, точка по точка се изпълнява напълно същия сценарий, режисурата, предполагам, е напълно същата, е, някои актьори са нови, но става дума за второстепенните роли, а и напълно същите артисти играят напълно същите главни роли! Един мислител е казал, че в историята нещата се повтарят първо като трагедия, а след това като фарс; очевидно сега сме на етапа на фарса. Аз лично съм преизпълнен с горещо изследователско любопитство да разбера какво точно ще се случи - и как ще завърши тази толкова възхитителна история. Тъй, тази прелюдия ми се наложи да я напиша с оглед ако някой неориентиран в случващото се попадне на текста да знае за какво става дума. Сега ще продължа с представянето, с описанието на най-новите събития, случки, преживелици. (Обещаното изложение до членове на парламентарната комисия по образование и наука ще го пиша най-вероятно в почивните дни, живот и здраве да е само!)

Онзи ден беше Архангеловден, моят личен "патронен празник", изразявам се така чудато щото обичам иронията, тя е велико изкуство, което ни позволява по-лесно да понасяме ударите на немилостивата съдба; та само в този ден администрацията ме остави на мира, да си изпразнувам, дето се казва, празника, но на следващия ден какво стана само, леле, да ви разправям само, но имайте малко търпение! Налага се да отбележа: по повод на именния ми ден получих много поздравления и честитки от приятели, на повечето не можах да отговоря, ето, тук си позволявам също да отговоря: благодаря ви най-сърдечно, скъпи приятели, за добрината да ме поздравите и да ми пожелаете такива хубави неща, първо сред които - то ми е най-нужно, наред с още малко животец! - е тъкмо здравето, да, напоследък се влоши здравето ми, по тази причина вашите пожелания за здраве много са уместни и много са ми потребни! Благодаря ви, наистина ме трогнахте! Сред пожеланията има неколцина, които са особено сполучливи, ето две от тях:

Ако не се лъжа днес имаш имен ден. Желая ти крепко здраве, изобилни благословения и да се сбъднат всички твои намерения!

И още едно:

Честитим ти празника на победителите – Архангел-Михаил! Да си жив и здрав за да носиш дълго това победоносно име – и да побеждаваш винаги!

Първата честитка е от моите приятели г-жа Мария Василева, а второто - съвместно от г-н Жак Асса и от г-жа Ваня Топалова-Асса. И други хубави и особено сполучливи пожелания имам, но сега да не ровя повече на имейла си. Е, някои хора пък оглушително си премълчаха на този ден, но както и да е, има всякакви хора, има също така и свобода. Но пък за сметка на това вчера, първият ден след празника ми, аз бях удостоен с най-величайшото им внимание: вчера още след втория час лично директорката ме покани в кабинета си, където ме очакваше вече самата инспекторка по философия от РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова!!! С двете ръководни дами бях удостоен с честта не само да разговарям близо... три часа (да, голям и превъзходен разговор беше, няма що, цели три часа си хортувахме най-задушевно тримата, е, наложи ни се да правим и известни прекъсвания, но поне 3 часа общо най-вероятно сме разговаряли!), но и, като капак на всичко, двете тъй великодушни дами също така посетиха отново мой час, този път по етика, не само посетиха един мой час, но и още по-великодушно ми обещаха, че и днес също ще ме посещават най-вероятно, абе не мога да се оплача, както виждате, от височайшо внимание, мога да се похваля, че към моята скромна особа вниманието е извънредно голямо, даже започнах да се чудя с какво ли съм заслужил такава голяма част?! Абе щастливец съм аз, а и моето извънредно щастие като толкова ценен от инстанциите в образованието учител по философия е чест също така и за самата философия, очевидно успях да извоювам такъв грамаден респект спрямо философското образование в нашето училище, че ето, вече ме посещават не само височайши чиновници от РУО-Пловдив, но дори и от самата централна власт, от самото Министерство на образованието и науката, знаете, имах такова посещение преди две-три седмици. Не помня точно кога ме посетиха от София трите строги дами, но те тогава не влязоха в мой час, за сметка на това обаче тяхната визита отприщи такъв голям интерес от страна на местните началства към философията, че комай няма ден, в който да не ме посещават влюбили се във философията и във философстването началства.

Както е потръгнало, очаквам всеки момент, примерно, и самата... г-жа Кунева, министърката, да дойде, а нищо чудно да я придружава и г-н Премиеро на нашата тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ, е, той ще дойде, убеден съм в това, но само когато се наложи да отреже лентата на строежите, дето от няколко години текат в нашето училище, строежи, заради които нашата любима директорка съвсем справедливо получи почетната титла "Директор-Строител", не се майтапя, точно такава титла с грамота получи директорката ни, само дето още не са довършени тия големи строителни обекти, които тя начена, залата за физкултура се реновира, цяло едно крило на училището се постегна за да не падне; абе имаме голям напредък в строителството! Ала да не забравяме, другарки и другари, и големите ни успехи в разпространението на... философските идеи в нашето училище, а най-вече в... литературното пресъздаване на живота ни под формата на великолепни текстове, дотам напреднахме в литературата (директорката на нашата професионална гимназия е литераторка, е преподавателка по български език и литература!), също така доста сме напреднали и в сферата на реалната демократизация на отношенията в нашата училищна общност, към описанието на което и преминавам, щото човек току-така всичките ни успехи не може да изброи! Та да си довърша мисълта все пак: г-н Премиеро ще дойде непременно когато дойде момента да отреже лентата на строителните обекти, те за момента са замразени, недовършени, поради което и няма как да им бъде отрязана лентата, но ако случайно г-н Премиеро чете моя блог (Защо пък да не го чете?! Недейте, моля ви се, да подценявате г-н Премиеро, ний с него сме приятели във Фейсбук, при това г-н Премиеро ни е напредничав човек, демократ, популист и прочие, като едното нищо чете блога ми!) е напълно възможно да ни отпусне некой и друг лев, да завършим тез обекти, щото ето на, зима иде, а учениците ни нема къде да спортуват, молим ти се, уважаеми г-н Премиер, дай некоя и друга хилядарка и нам, бълха те ухапала да дадеш некоя и друга илядарка за нашето знаменито училище, та да има къде да спортуват наште ученици, които имат толкова големи не само спортни, но и... философски постижения, ний сме една много напреднала гимназия, и то във всички, в абсолютно всички сфери на живота, ето, най-много напреднахме и в областта на същинската реформа на образователната ни система, ний сме в самия авангард на борбите за ново, модерно образование и училище! Уф, не мога да завърша туй изречение, леле, какви светли чувства ме овладяха, това е то животът ти да е съдържателен и смислен, а това нещо се постига само благодарение на философия, моля да запомните и таз опорна точка, многоуважаеми дами и господа съдебни заседатели!

А сега да се върна на непосредствената си задача, да ви разкажа отчасти какво се случи вчера, щот и днес предстоят невероятно важни събития - и ако пропусна сега да представя вчерашните, как и кога тогава ще опиша днешните, още неслучилите се, но отдавна назрели събития?! А от опит знам, че натрупат ли се неотразени събития, все по-трудно става описанието и представянето им, желязото се кове докато е горещо! Да пиша тогава, да не се офлянквам повече, че както съм я подкарал времето ми за писане ще свърши, а аз ще съм стигнал едва до... под кривата круша!

Аз много пъти съм ви казвал, че е голяма загуба за човечеството, за цивилизацията, за историята и за човешката култура това, че моя милост няма таланта на един Данте, примерно, или на Шекспир, или на Достоевски, да речем, или поне на Кафка, на Бекет, на Йонеско, на Оруел поне, ех, де да имах таланта на тия велики творци, да, ама немам аз техния талант, по тази причина ще ви се налага да се задоволявате с трохи! Разбира се, уважаемата г-жа директорка, знаете, също усилно работи по увековечаването на всичките тия толкова богати на смисъл и така динамични събития, тя обаче практикува един друг литературен жанр, тя е твърде напреднала в изобретения от нея литературно-административен жанр "платонически диалог с елементи на художествено и поетично пресъздаване", знайно е вече, тя така пише своите прочути и влезли в историята на българското образование "констативни протоколи", които именно трупа в дебели папки с надпис отгоре "КОМПРОМАТИ РАЗНИ срещу Грънчаров", този безценен матр`ьял също един ден ще бъде използван от бъдещите историци на тия борби, които ний сега водим, борби именно за едно ново, демократично, свободолюбиво, духовно просветлено образование и училище. Тъй че аз имам в своите жалки опити да пресътворя случващото се един могъщ сътрудник, владеещ не по-зле от мен литературното слово, имам предвид нашата директорка-литераторка. И ний двамата, пишейки неуморно всеки ден, ще успеем да обезсмъртим за бъдещето и за човечеството всички тия, казахме, невероятно богати на смисъл преживелици, борби, конфликти, сблъсъци, революции, реформи, дебати и какво ли не още, да, животът в нашето знаменито училище кипи, той бучи като пълноводна река, течаща в каменист и скалист терен, подобно на реката в град Банско, която за малко да завлече тоя наш не по-малко знаменит от училището ни курортен град. Майчице, пак се отклоних, това е, моля, приятели, недейте да стреляте по пианиста, той... толкова може!

Аз тук, разбира се, не мога да правя какъвто и да опит да пресъздам цялата онази на моменти тъй гореща и пламенна дори бих си позволил да кажа беседа или дискусия, която вчера ми се наложи да водя с много уважаемите госпожи администраторки. Мога само да се опитам да предам своето впечатление от беседата, мога само да опитам да изразя своето възприятие. И да обособя някои изводи, които аз лично си правя - особено след безсънната нощ, която ми се наложи да преживея след вчерашния толкова наситен и напрегнат ден (я има, я няма съм спал общо три-четири часа, в останалото време мислих над преживяното, анализирах беседата ни!). Наложи ми се отново да преживея страшно голямо унижение, щото се разбра, че и двете вещи администраторки се надпреварваха да ме упрекват за какво ли не, най-интересното е това, че г-жа инспекторката по философия, видите ли, била изпратена от началничката на РУО-Пловдив да извърши проверка по моя жалба (!), ала това изобщо не й попречи без капчица неудобство изцяло да застане на страната (!!) на проверяваната от нея самата своя административна и началстваща сестра (!!!), т.е. оказа се, че ролята на безпристрастен арбитър за нея самата не само че е непосилна, но и тя съвсем умишлено и съзнателно, без никакво, казахме, неудобство, се отказва от тази своя роля! Но да отбележим, това не й е за първи път, тя години наред не прави друго, освен... да рипа по свирката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив в нейната толкова отчаяна, но за сметка на това безпощадна война срещу мен, учителя по философия, което пък чисто и просто означава пълна измяна на предназначението й, на нейния дълг като служител на РИО (тогава, сега се казва РУО), който именно би следвало да прави нещо, с оглед да защити общността на учителите по философия от възможен административен произвол от страна на директорите. Да, ама не, у нас, очевидно, такива "тънкости" са непостижими, подобни "философски глезотии" очевидно априори са отхвърлени от въпросната чиновничка от РУО-Пловдив. Та тя, казахме, без капчица неудобство, мигновено отвори общ фронт с проверяваната иначе от нея директорка (!!!), значи жертвата на гаврите, именно моя милост, която, представяте ли си, има дързостта да се жалва, мигновено биде обявена за не просто за... "главен виновник за всичко", което става в това училище, но и, както се разбра по-късно, моя милост биде произведена в нещо като "углавен престъпник", който, видите ли, без капчица свян нарушава всички до една светини на непостижимо мъдрата административна догматика, има се предвид догматиката на светата административно-командна система.

Разбра се също така, че г-жа инспекторката няма никакво неудобство да спомогне за разгарянето на онази същата въпросна... клада, върху която се пържи от доста време този същия тъй неудобен (а е неудобен защото не желае да бъде типов!) учител по философия, да, г-жа инспекторката вчера успя да хвърли и своя наръч съчки в онова великолепно аутодафе, за което писах съвсем наскоро, тогава ми се наложи да използвам тази многозначителна метафора, с оглед да помогна на читателя да се потопи в истински неподправената атмосфера в нашето училище. И ето, двете администраторки, инспекторката и директорката, бяха значи запретнали ръкави да сътворяват, да произвеждат нови и нови... компромати срещу тъй несговорчивия учител по философия, за тази именно цел те влязоха и в негов час, щото очевидно сърцата им жадуват да попаднат на някой по-пищен възможен компромат, с който да успеят най-сетне да съсипят изцяло съдбата на въпросния тъй несговорчив, както казахме, учител по философия. Да, ама за беля вчера класът, в който случайно се наложи да посетят двете толкова усърдно търсещи компромати началстващи административни особи, се представи великолепно, учениците се държаха така, както си се държат всеки път, сиреч, свободно и спокойно се изказваха, обсъждахме си темата, което доведе дотам след това инспекторката и директорката здравичката да се изпотят за да търсят... кусури на току-що преминалия час; е, намериха кусури, като нема кусури, ще си съчиним, ще си изобретим с известно напъване каквито искате кусури, колко му е, важното е желанието за търсене на кусури да е налице, а такова желание, казахме, го имаме в изобилие! (Днес ще ми се наложи да чета поредното творение на г-жа директорката, този път подписано и от инспекторката, ще чета нов шедьовър, наречен "констативен протокол", пак в диалогична платоническа форма, абе казахме, литературата в нашето училище е на висота! Нема да се излагаме сега я! Ще пишем докато дишаме, нали така?!

Тъй. Да, ама се изморих от писане тази сутрин, затова ще ми се наложи да спра тук. Има още много неща за писане и за анализ, но капнах, нощта ми беше безсънна, аз много преживявам всеки стрес, всеки опит за гавра, да, аз имам този дефект, че съм чувствителен човек, чувствителността ми не е атрофирала. И много преживявам всеки опит да бъда унижаван, а се тъпче безцеремонно личността и достойнството ми, а точно това вчера беше направено. Разбира се, не беше направено публично, а само на... шест очи, две от които са моите; ако беше този вчерашен дебат в подобаващата, по-широка форма, примерно с участието и на ученици, и на безпристрастни наблюдатели, работата щеше да бъде съвсем друга, но сега, сами виждате, съм поставен в крайно нелепо положение: пиши си ако си нямаш работа, Грънчаров, кой обаче ли ти вярва на... бълвочите?! Да, на словесните ми "бълвочи" кой ли вярва изобщо? Оказа се вчера, че г-жа инспекторката не само че не е чела моите учебни полагала, но и не изпитва минимално желание да вникне в подхода ми; не опитва изобщо да надмогне предубедеността си, всички вижда в криви лещи, в една съвсем превратна оптика, ала пък за сметка на това има самочувствието, че "началството никога не греши", да, ама този нахалник Грънчаров си позволява да не уважава тази света максима, хора, молим ви се, как е възможно да позволяваме на този субект да оспорва преценката на... "изцяло непогрешимото" началство?!?!

Хайде, дотук, че наистина се изморих. След малко тръгвам за Пловдивската обществена телевизия, имам предаване, а след това ми предстои да се гмурна в тъй бурната административна река, каквато е животът в нашето световно известно вече училище. Завиждате ми на живота, нали така, признайте си де?! Довечера, живот и здраве да е, пак ще се върна бездиханен в къщи, обогатен с нови и нови... ексцесии, обиди, унижения, оплювания и прочие, които се сипят като същински рог на изобилието върху моята скромна особа. Завиждайте ми колкото си искате, но това си е моят живот, а животът не всички нас е такъв, какъвто си го направим сами. Вашият живот е скучен, без никакви изпитания, без сътресения, така ли?! Ами проблемът очевидно е във вас самите. Направете си живота динамичен и съдържателен, ето това ви пожелавам накрая! Хубав ден! Моят ден ще бъде прекалено хубав, няма що...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

2 коментара:

Анонимен каза...

Е, скъпи Приятелю, Ангеле Грънчарове, прости ми, че потопен в моите си житейски, далеч по-спокойни от твоите животовъртежи не съм забелязал тези дни и съответно не го отбелязах твоя имен ден!Ма, изобщо не съм човече, по отбелязванията, честно и по празнуванията...!Ако ме подсети програмата...тогава да, но иначе...да си се оправдая...и, ако можеш ми прости!...:-) За мен всеки ден си е своеобразен празник!Та нека сега и по повода - поредното ти чудесно изповедно послание те поздравя, а! На принципа - По-добре по-късно, отколкото никога...:-) Бъди жив и здрав, устойчив и силен!Бъди пълен с хуманност..тя те спасява и ведрият ти хумор...Това са си страховити и мощни енергии...Така ми се...струва?! Неее, уверен съм!А иначе, в часовете на самотата си, когато преживяваш отново и отново животовъртежите си, да знаеш, че съм до тебе...С тебе съм твърдо и ти казвам - прав си!Дерзай!Продължавай!Но и ..някак...не прекалявай, отпускай в стила си...ти го знаеш и го можеш...!За да се запазиш и за себе си егоистично, но и за...нас и България!За да не изгориш толкова бързо, колкото им се иска на твоите ретро-душманки...:-)И за да...продължаваш, да светиш!

2016.11.11г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря ти най-сърдечно, г-н Петков-Трашов, драги приятелю, за толкова трогателното послание, за поздравленията, за пожеланията! Много ценя твоята подкрепа, много ми помагаш, даваш ми сила да надмогвам моментите на слабост и на отчаяние, защото наистина ми се налага да удържам страшно груб и грозен всекидневен натиск! Без твоята (и на други мои приятели) морална подкрепа аз отдавна да бях рухнал, слава Богу че Ви има, слава и на самия Бог, че ми дава още сили, защото аз добре знам, че без Божията помощ няма да издържа и миг. Бъди жив и здрав и ти, добри човече!

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ