четвъртък, 24 ноември 2016 г.

От издателската ми дейност на... международното поприще



В момента подготвям за печат новата книжка на МЕЖДУНАРОДНОТО МНОГОЕЗИЧНО и също така СПЕЦИАЛНО НАУЧНО ИЗДАНИЕ на философското списание ИДЕИ, което издаваме вече няколко години с видни учени от Философския институт към тяхната Академия на науките. (Между другото този път сред авторите от досегашните броеве, сред учените от различни страни - Индия, Словакия, Япония, САЩ, Чехия, Русия и др. - имаме за първи път и автор от... Нигерия!) И там в една от статиите открих нещо любопитно, което ми се ще да публикувам тук, свързано е със забрана да се преподава философия в университетите (нещо, което фактически се случи и у нас след 1989 г., ако не знаете, да ви кажа, почти всички студенти от почти всички специалности в нашите университети вземат диплома за университетско образование без да са изучавали философия!); ето този откъс, който предизвиква неизбежни асоциации с нашето съвременно състояние:

... Въпреки това развитието на философското образование в университета “Св. Владимир”, както е известно, не беше непрекъснато. Три пъти в историята на университета преподаването на философията се забраняваше. Според думите на министъра на образованието П. Ширински-Шахматов “ползата на философията не е доказана, но вредата е възможна”. По инициатива на княз П. Ширински-Шахматов бяха взети прословутите мерки за противодействие на “вредната философия“ и развитието на свободомислието. Започвайки от декември 1850 година влезе в сила указ за забрана на преподаването на философия в светските образователни заведения. От философските дисциплини остава само логиката и психологията, преподаването на които е поръчано на професори по теология и богословие. Само в резултат на университетската реформа през 1863 година в Киевския университет отново въвеждат преподаване на философия, което беше предадено на светски учители...

И още един момент ме впечатли, свързан е с идването на свободата след тиранията на комунизма, оценявам това като чудесна находка, става дума за ето този израз:

... на философията беше върнато лицето на човешка мъдрост...

Ето и един момент от тази статия, който искам също на приведа:

... Надяваме се, че с присъединяването на Националния медицински университет на Украйна “О. О. Богомолец”, на катедрата по философия и социология към международния проект, организиран от списанието “ИДЕИ. Философско списание” ще стане не само възстановяване на 26-годишния опит на издателска дейност на катедрата по философия в KMI (1956 – 1991 г.г.), но също така ще допринесе за развитието на новите насоки и перспективи в работата на катедрата.

Юбилейната дата – 175-годишнината на Националния медицински университет “О.О. Богомолец” – е сериозна причина да се погледне на настоящето от гледна точка на запазването на хуманистичните ценности на медицинския факултет на Императорския университет “Св. Владимир”, на Киевския медицински институт и решаването на качествено нови задачи за подготовка на бъдещите поколения здравни работници не само като професионалисти, но и като носители на високи граждански и морално-етични качества. Наистина беше прав академик М. М. Амосов, че “медицината е професия където любовта към човека е задължителна”.


Този е състава на РЕДАКЦИОННИЯ СЪВЕТ на международното издание. Забележете: това издание беше създадено БЕЗ АБСОЛЮТНО НИКАКВА ПОДКРЕПА от страна на официалните "академични" държавни структури у нас, нито МОН, нито Философският институт към БАН (сега носи друго име), нито някоя от катедрите по философия или философските факултети на университетите не благоволиха да се включат в изданието, въпреки нашите покани, призиви и пр.

Това все нещо говори де, правете си сметката сами за това какво това нещо говори и показва...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ