О, чудаци, о, безумци, нима си мислите, че някаква промяна в тази заспала страна е възможна?!

Днес, 1 ноември, е Ден на народните будители. Ще ми се да напиша нещо по този повод. Нещо силно и ентусиазиращо, нещо... "позитивно"! (Щот се прочух като "върл критикар", което отблъсна от мен комай всички: народът у нас обича да го залъгват със сладки приказки, народът у нас не обича нито истината, нито свободата, народът у нас мрази както правдолюбивите, така и свободолюбивите, народът у нас си пада по тия, които го... приспиват и лъжат, а пък, респективно, будителите, тия, дето не му дават да спи блажено, са му крайно неприятни!) Искам значи да напиша нещо, което със затаен дъх да го изчетат даже и... враговете ми. По тази причина днес специално няма да пиша по своята поредица от есета, свързани с борбите ми за реална демократизация и либерализация на отношенията в нашата конкретна училищна общност (предишното есе от тази поредица има заглавието Духът на човека става здрав и твърд благодарение на философията, която е нещо като духовна гимнастика, ако искате и така я разбирайте...). Ще си почина малко от тия изморителни анализи, свързани с моите непресекващи борби с представите на толкова арогантната образователна бюрокрация у нас.

Общи празнични, сиреч лъжливи и лицемерни приказки обаче не са ми по вкуса. Просто не си падам по такива приказки. Други умеят да пишат такива приказки, не искайте такива приказки от мен. Патетични и сълзливи словеса за наште велики народни будители, за Паисий, Левски, Ботев, Вазов и останалата безсмъртна плеада аз не ща да пиша. Има кой да пише такива ритуални думи. Аз пак ще напиша нещо, което никой друг няма да напише. То затова именно и пише човек де: какъв смисъл има да пишеш нещо, което друг вече го е написал или може да го напише?! Да пишеш има смисъл само когато ще кажеш нещо, което никой друг няма как да каже или да напише.

Няма друг народ, който да чества своите... будители, аз лично не знам да има друг народ с такъв празник. Щом честваме и почитаме толкова много... будителите си, то това е признание, че сме... заспали, нали така излиза?! Че спането за нас, българите, е нещо много разпространено и типично. Будните у нас са нищожно малцинство. А огромното мнозинство спи и хърка, та цепи цялата Вселена! Аз многократно съм писал по тази тема, ето примерно това: "Ден на будителите" честват само заспалите народи, и този ден, така разбран, е проекция на страшната лъжа, в която живеем, писано е преди две години. А ето това пък, във видеоформат, е казано преди едно годинка само: На Агората в Пловдив разсъждавам за будените, за заспалите и за будителите. А преди три години съм написал ето какво: Да се разберем днес какво е: Ден на будителите ли е или е по-скоро Ден на гонителите на будителите?!. Моите статии са... "злобни" и "крайно дразнещи", казвам и пиша неща, които благоразумните хора предпочитат да премълчават, е, аз по този начин ("необмислено") действайки, неизбежно си създавам много врагове; ах, ако бях по-различен, ако бях по-"дипломатичен", по-"умерен", по-"разумен" и прочие, колко ли много "приятели" щях да си имам?! Ама прост човек кат тебе, Грънчаров, се държи така невъздържано, че само си създава врагове! Ти си си виновен, човече, за създаването на толкова много врагове! Абе бъди по-кротък бе, човече, трай си, подмазвай се, хвали началствата, мазни се на разните фактори - и ето, сега барем професор щеше веке да бъдеш! Но ето, ти сам си провали живота с твоето толкова тъпо "правдолюбие" и "свободолюбие"! Абе майната му на Грънчаров бе, дай, кажи, напиши нещо свястно и вълнуващо за будителите - как пък не те е срам само за себе си да пишеш?!

Преди три години имаше... ранобудни студенти, имаше шествие на този ден, помните ли тия неща или вече ги забравихте? (Виж: Заповядайте на шествието на ранобудните студенти в Деня на будителите в Пловдив) Вече няма такива неща, те отпаднаха по "съвсем естествен начин". Сега вече почти нищо няма. Има само най-блажено спане и хъркане: яката спи народът у нас в тия дни! Успяха да приспят народа ни така, както... и турчин не го е приспивал! Както и комунист не успя да приспи народа успяха да го приспят ченгесаро-милиционеро-мутрите...

А ето нещо, което съм писал навръх Деня на будителите, но в далечната вече 2009 г.: Парадокс, подкрепен с пример: съвременните будители са нежелани натрапници даже и на Деня на будителите!. Тогава, в Деня на будителите, бях поканен да участвам в предаване на БНТ, водено от знаменития Димитър Цонев (той почина това лято, Бог да го прости!), ето, там съм описал емоциите си около това мое участие. Е, сега вече никъде не ме канят, нито една телевизия вече не ме кани, та подобни дертове вече нямам, освободен съм решително от такива дертове. (Е, имам си сега свое предаване в Пловдивската обществена телевизия, но тази телевизия пък е решително... цензурирана от доставчиците на телевизионни програми, тя липсва в списъка им, сиреч, фактически, кажи-речи, съществува един вид в... небитието!) Ето и какъв текст съм написал за Деня на будителите в далечната вече 2009 г.: Истината у нас, уви, е в жестока немилост.... Излиза че за този ден аз вече съм казал всичко, има ли в такъв случай смисъл да пиша и сега?! Та да се повтарям ли? Не, няма смисъл да повтарям онова, което вече съм казал и написал, това не чакайте от мен.

Символично предзнаменование: в самото навечерие на Деня на будителите се роди списание ИДЕИ!, това пак е написано в онази същата 2009 г. Списанието оцелява в ужасно трудни условия вече... осма година! Още съществува, да, в малък тираж, но го има още. Ще го има, най-вероятно, докато издателят и главният му редактор, именно моя милост, все още диша, все още ходи по тази наша грешна земя. Разбира се, масово всички ми обърнаха гръб, никой не ме подкрепи (с малки изключения, потвърждаващи правилото!), а и тия, които ме подкрепиха, в един момент благоразумно се оттеглиха. Останах аз, сам самичък. Не е ли било точно така и с всички ония, които наричаме "будители" - и така лицемерно славим сега?! Къде са били ония нашенски гръмогласни "патреоте" когато Левски е висял тъй самотно на бесилката?! Греяли са се до топлите задници на жените си, нали така е било тогава?! А сега патриотарстват, нема начин сега да не патриотарстват. Сега не е опасно да си патриот, напротив, много доходно е. ("Братушките" така сито хранят на наште "патреоте"-рублофили, че те затлъстяха като едри коледни свини!) Е, казах това за "патриотето" и ето, мигновено си създадох сума ти врагове, целата "патреотична" част от българската народна природопопулация тепърва веке ке ме мрази всеотдайно! Тъй е, Ангеле, като имаш голема уста, ке си патиш!

На 1 ноември 2008 г. пък съм написал ето какво: Честит празник и поклон вам, съвременни будители на непризнателното племе!. Малее, тука пък що народ съм обидил: е, Грънчаров, на себе си сърди, сам си виновен, твоето хейтърство е ужасно направо! Как пък една добра дума за някой не каза бе, чешит неден?! Всичките биле лоши и развратни, само ти си убавец, нема що, безсрамник неден! Но сега като чета тази статия, откривам, че в нея съм казал и написал най-важното, ето, по тази причина съвестта поне сега ми е чиста. Никому не съм се мазнил, е, може да имам някои леки неудобства по тази причина, ненавистен съм на толкова много хора, но поне съвестта ми е чиста. Да си опази човек чиста съвестта, това има ли някакво значение за вас, жителите на тъй приказната и чудата страна Мутроландия?!

А пък на 1 ноември 2007 г. се е разбрало ето какво: Блогът HUMANUS: на първо място в Топ 30 на будителите в българската блогосфера!. Да, имало е и такива неща тогава, в (не толкова) далечното минало. Сега такива неща нема вече. Сега има само пълно мълчание. Има тежка, сякаш бетонна стена на мълчанието! Всичко живо упорито мълчи, трае си. Блогът ми е прочут като "блога на най-неприятния човек" в блогосферата. Имаше и такива класации по едно време. Сега вече нищо няма. Сега, казахме, има само пълно мълчание. Сега за награда за всичко, което правя, чат-пат просто ме... опраскват предпразнично! Уволняват ме, санким. Туй ми е на мен наградата. Аз друга награда и не ща. Щото ако получа някой ден друга някаква награда, това ще означава, че съм предал всичко онова най-свято, на което служа вече цял живот. Айде, пак Грънчаров се отплесна и почна да пише за себе си! Как пък малко поне, Грънчаров, не те е срам?!

А ето нещо, което съм писал в момента, в който вече е поутихвала историческата учителска стачка от 2007 г.: Най-решаващ момент в битката за достойно бъдеще на нацията. След някой и друг ден синдикалните лидери ще предадат учителството и ще сключат позорен мир с властта. Устремът на учителите към промяната ще бъде прекършен. Ще останем един-двама... луди като мен, които ще продължим да се борим. Ще ни мачкат както си искат. Народът ще гледа на случващото се тъпо, с помътнял от сънливост поглед. Народът ще гледа сеир. Зрелища. Народът у нас вече си пада по шоутата. И по позорищата. Майната на странниците, майната на безумците, които мислят, че някаква промяна в тази заспала страна е възможна!

Какво друго да кажа, нима не казах вече предостатъчно?! Ето, в моето училище правя с последни сили някои неща, насочени към промяната в образователната сфера, но никой не смее да ме подкрепи, народът ме гледа с крайно учуден поглед: тоа пък Грънчаров какво иска, защо се толкова престарава, що не си кюти и не си чака тихомълком пенсията?! Ще ми се прави той на интересен, на бунтар ще ми се прави той, ще подскокоросва той учениците да искат свобода, ще види той една свобода, леле, тояга, яка тояга или направо бухалка е нужда за вразумяването на такива... анархисти като тоя пусти Грънчаров! Докога ще го търпите бе, вземете смачкайте таз подла гадина?!

Спирам. Аман! До гуша ми дойде вече. Аз такива ексцесии, дето ми се стоварват на главата, в живота си не бях виждал - и не бях предполагал, че изобщо са възможни - и то, забележете, в нашия тъй напреднал 21-ви век!!! Ама на, били възможни. Мачкат ме както си искат, гаврите са всекидневни, а народът мълчи ли мълчи! Гледа сеирища и си трае благоразумно! А ето какво ми пише един човек, интернетен приятел, нещо повече, този човек навремето много ми помогна (включително и материално, финансово) за да просъществува списанието ИДЕИ. Ето какво ми е писал г-н Томи Томев снощи:

Честит ден на народните будители! Този празник е и за теб - защото ти си един от тях. Бъди здрав! Печели привърженици и се стреми да не си създаваш врагове. Това за враговете знам, че е трудно за теб да се сдържаш, но за голямата кауза, на която си се посветил, няма как да не се правят и някои малки компромиси. Твоите противници засега не са важни. Важна е каузата ти.

Това ми е написал. Виждате как изглеждат нещата в неговата оптика. Всички (с едно-две изключения) хора, които ме подкрепяха, благоразумно се оттеглиха: с толкова опърничав и несговорчив човек като тоя Грънчаров е опасно да се свързваш. Той ще си счупи главата, разбира се, но ний да сме настрана, за всеки случай. Ето какво му отвърнах:

Благодаря ти! А относно "несдържаността" ми и "създаването на врагове" по тази причина искам да ти кажа, че не се познаваме на живо, затова не си разбрал, че аз съм изключително сдържан и дружелюбен човек. Тъй че не аз си създавам враговете, просто те сами си се създават, вероятно самото ми присъствие ги дразни и вбесява. Защо е така ли? Ами запитай се как изглежда в очите на несвободните и отдадените на лъжите хора един свободолюбив и правдолюбив човек - и ще разбереш. Аз такъв компромис не мога да направя за да угодя на враговете си - да се откажа от свободата и от истината за да ги благоразположа към себе си. Тази няма как да стане. Това не искай от мен.

Дотук. Няма смисъл повече да се пише и да се говори. Всичко е пределно ясно. Честит ви Ден на будителите! Честит ви празник! Хубав ден! Бъдете здрави! Майната му на всичко, важното е да сме поне здрави, нали така?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo