Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 14 декември 2016 г.

27 години след оня исторически митинг, на който комунистите видяха отблизо силата на "народната любов"



14 ДЕКЕМВРИ 1989 г., ЕДНА ВСЕ ПО-РЯДКО СПОМЕНАВАНА ИСТОРИЧЕСКА ДАТА

Често се казва, че БКП е създало СДС. И така е, и не съвсем. СДС беше историческа необходимост и щеше да се сформира по същото време независимо от всичко. А това, че Желев го оглави, а водещи фигури станаха, както после се изясни, агенти на ДС и доскорошни (а и действащи) партийни членове е било решавано някъде из тъмните кабинети навярно доста преди това, защото те бяха възможно най-най-неудачните личности за водачи на антикомунистическа опозиция след 45 години „народна” власт. Като се върна назад, ми се струва, че всеки друг на мястото на Желев би бил по-подходящ и качествен лидер. Той просто беше и цял живот си остана от котилото на БКП, докато от антикомунистите винаги го е деляла пропаст.

Да, за съжаление червените бяха подготвени за предстоящите събития, нали всъщност те ги бяха предизвикали и катализирали. И извършиха изпреварващи профилактични действия. Така предотвратиха създаването на истинска опозиция, за която имаше огромна човешка база, но нямаше никаква организация и връзки между хората. А и не им беше никакъв проблем да наситят с агенти всяко новосформиращо се образувание. Затова мисля, че всичко онова, което ни се случи през първите години на прехода, в общ план е било неизбежно, но все пак при определени условия може би е можело да се случат и по-добри неща.

Бяха изненадани единствено на 14 декември.

27 години след оня исторически митинг, на който те видяха отблизо, със собствените си очи силата на народната любов, и в изненадата си чак им се прииска да викат танкове, може да се каже само едно. Проблемът на България е цивилизационен – коя част от населението е преобладаваща – дали тази, която има чувство на привързаност към комунистическото минало и към неразривно свързаната с него Русия, или тази, която споделя идеалите и принципите на съвременния западен свят. Този въпрос и до днес не намира категоричен отговор. Дали ще го намери в обозримото бъдеще?

Васил Давидов

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Така е, това беше звезден миг на българската демокрация, когато сценарият на комунистите можеше да бъде разрушен. И макар че в крайна сметка не беше, българите може да се гордеят, че са от малкото народи в Източна Европа, които за малко да не объркат сметките на комунистите. Всички други народи се оказаха конформисти и много по-лесно манипулируеми. Или както пише Анатоли Голицин:

„Всеки опит да се формира автентична, неконтролирана политическа опозиция бива смазван както направиха Денг и китайската армия на площада Тиенънмън, Илиеску и неговите миньори в Румъния или чрез използването на танкове, както заплаши Младенов в България. По същия начин несъмнени ще се подходи при аналогични опити в Полша, Чехословакия и Съветския съюз (Русия) от сегашните ”реформатори”, които така ще разкрият отново грозните си ленинистки и сталинистки лица. Съветската „демокрация” ще остане диктаторска в своето отношение към истински политически опоненти… Съветската „демокрация” ще остане фасада, зад която комунистическата партия, със своя властови монопол, ще дърпа конците и ще манипулира марионетките.”

А иначе българите отдавна са доказали, че са прозападни, а не проруски и това личи от всички избори и анкети след 1989. Впрочем самата Русия през 1990-ре години твърдеше, че е станала прозападна, едва след 2000 започна да фантазира за някакъв собствен, „евразийски“ път.