Разбрахте ли вече защо адептите на комунизма винаги са мразили и продължават да мразят умните и талантливите хора?

Вчерашното ми есе от поредицата, в която описвам най-детайлно борбите, свързани с процеса на една крайно интересна и показателна, направо многозначителна зорлем-демократизация на нашата училищна общност, т.н. "ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ", в това учебно заведение работя сега-засега като учител по философия, иначе вече 16-та година съм в него!) носи заглавието Мислете здравата върху въпроса: като съм уж човек заслужавам ли това име - след като нищо не правя за да се изявявам на дело като действително свободен?. Тази сутрин имах голямото желание да седна да напиша нещо, но понеже се чувствам много зле (днес е вече седми ден на гладната ми стачка), се отказвам от писането и ето, с последни сили ще подготвя за печат две-три неща, писани от други хора, които обаче по моя преценка имат пряка, непосредствена връзка с това, което аз преживявам не само тия дни, но и откакто се помня. Първото изказване е многозначително, то очевидно е писано от човек, който е наясно със ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив (ТЕТ-ЛЕНИН) и при това има съвсем трезва, разумна преценка; а другите две изказвания, пак по моята преценка, хвърлят обилна светлина върху действителните причини за разгарянето на разразилия се вече толкова време конфликт. Ето, можете да прочетете и да отсъдите сами:

Анонимен каза: В ПГЕЕ има учители с железен юмрук без емпатия и подход, който капсулира,а не стимулира, няма място за инакомислие и опити за летене (далеч съм от мисълта за свободия, дисциплина нека има, но децата не бива да бъдат "мачкани" с авторитарно, закостеняло отношение от миналия век и лоши оценки, все да имат да се доказват, защото това, освен че е деструктивно за личността и самочувствието, ги прави апатични или се бунтуват и са в опозиция). По-добре да изказват идеи и опит отколкото да зубрят механично и после нищо присърце да не са усвоили. Цялата ни образователна система е ригидна, неиновативна, застинала, неевропейска (за разлика от други страни). Чудя се салонът кога ще бъде ремонтиран за горките спартанци?

Момчил Дойчев каза: "… Комунизмът не е само идеология, той е въплъщение на първични субстанции – омраза, завист, садизъм, готованство, умствена тъпота. Неговите адепти винаги са мразили и мразят умните и талантливите хора, ненавиждат можещите и работливите. След 9 септември унищожиха с нечовешка жестокост творческия елит на нацията, обезглавиха я духовно и я обрекоха на простотия. Затова сега сме добри в чалгата. Но могъщият наследствен генофонд продължава, макар и рядко, да създава таланти. Които не могат да бъдат убити, трябва да бъдат купени или опозорени."

Цвета Трифонова (по повод половинчатостта и едностранчивостта на картончетата за сътрудничество с криминалните комунистически тайни служби)

Krasi Petkova каза: "Типичният комунист е бездарен човек, който се обединява с останалите бездарници на основата на общата посредственост - така приспива комплекса си за малоценност. Поведението му е псевдорелигиозно. Комунистическата екзалтация е религиозна по характер, партията си изработва цяла своя мистична система, има своите апостоли и евангелисти, своя рай. Партията е въплъщение на божествената "историческа необходимост"."

Проф. д-р Асен Игнатов, от книгата му "Психология на комунизма"

Кратък мой коментар: Позволявам си да възкликна въз основа на гореказаното ето какво:

Разбрахте ли сега защо адептите на комунизма винаги са мразили и продължават да мразят умните и талантливите хора, схванахте ли защо те така силно ненавиждат можещите и работливите хора, прозряхте ли защо свободната личност поражда такава дива ярост у душата на комуниста?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo