В публикацията си под заглавие ГЛАДНА СТАЧКА ЗА ПРОМЯНА Николай Колев-Босия след като препубликува пълна информация за моите искания, взета от медиите, обяви подкрепата си за моя протест и също така каза, че възнамерява да дойде до Пловдив лично да ми засвидетелства подкрепата си - което и стана в петък, преди два дни; няма смисъл да се опитвам тук с думи да разказвам за благодарността си за този толкова важен за мен и за моята борба жест; на такъв жест, между другото казано, са способни малцина. Младите хора не знаят, но Николай Колев-Босия е виден борец срещу комунизма, който при това по време на прехода не се оцапа, не потърси никакви благинки за да осребри заслугите си, т.е. той успя да запази нравствената си чистота и човечността си, което също е голяма рядкост в нашенските родни условия. Срещата с тази голяма личност в нашата история и култура и с неговите приятели ме зареди с оптимизъм, хора с такъв силен дух умеят да зареждат другите с такава мощна духовна енергия, че наистина сега ми е много трудно да се опитвам да разкажа за впечатленията си, за безценния ефект, който разговорите ми с тези свободолюбиви и духовно изявени личности упражниха върху мен, върху моето съзнание и самочувствие. Иска ми се тук да цитирам остатъка от неговата публикация, та по този начин написаното от г-н Колев да отиде и в новата книжка на списание ИДЕИ, която подготвям за печат тези дни (и в списание ИДЕИ, и в списание HUMANUS, имам предвид и хартиените им издания, ще отразя главното от тия знаменателни въпреки всичко събития в нашето училище:
... Този постинг ми изпрати моят приятел Вихрен Михайлов.
Тъй като в миналото бях национален шампион по гладни стачки (успешни), не мога да не подкрепя основателните искания на учителя Грънчаров. Поздравявам го за смелостта и последователността при отстояване на общите ценности и борбата с бездушието, малоумието и рутината в образователния процес. Приканвам честните хора да подкрепят пловдивския учител и да намерят подходящ начин да изразят своята подкрепа.
Моята подкрепа ще бъде среща с него в близките дни и му посвещавам едно мое стихотворение, написано след най-дългата ми гладна стачка (32 дни), след като ме осъдиха за 5 минути в старозагорския районен съд на година и половина принудително изселване в Бобов дол без право на защита и без право на обжалване, след което по етапен ред незабавно ме отведоха в Бобов дол.
ГЛАДНА СТАЧКА
Тя идва предпоследна.
След нея е смъртта.
Със ацетонов дъх
и дъх
на нещо гнило.
Превръща във енергия
стремежа
на плътта,
за да получи
вяра
във онази
страшна сила,
която в миг разкъсва
физичните закони
Телепортира воля
със скоростта на мисъл,
преодолява орбити
и догми,
и канони,
и стига до човека
на живот орисан.
Ний всички
сме във гладна стачка.
Нима наистина
не знаете защо
и как?
Огъват се краката ни
при по-голяма крачка.
Боли
измъченият от глада гръбнак.
Гладът за свобода -
всеобща гладна стачка!
Гладът за красота -
безсрочна гладна стачка!
Гладът за истина -
щафетна гладна стачка!
Гладът за светлина -
Безкрайна гладна стачка!
Хей, вие, гладните!
Все още ли
очаквате отгоре,
От тази окопана шайка
на баира
Хамбарите със светлина
да ви отвори
и къшей свобода да ви сервира?
Днес
истината само
е кръвната ни захар!
Подкрепящата длан -
хемоглобин!
Изчакването -
това са повече урати!
Лъжата и страхът -
билирубин!
Не идва предпоследна
тя.
Това
е мое мнение.
След
общо взето скучния
антракт,
смъртта е
предпоследното явление!
Безсмъртието
е последен акт!
27-28 април 1989 г.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар