Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Да си помагаме та да се измъкваме някак от блатото - и да се очистваме от мръсотията, в която сме затънали до гуша!


Вчерашната ми публикация около борбите ни за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (имам предвид общността на училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-или-ТЕТ-ЛЕНИН ) така и така си остана незавършена, през деня нямах възможност да се върна към писане в нея: виж Тема за размисъл и за дебат: Кои и какви са хората, които така силно мразят "венчаните за истината" философи?. Ето тази сутрин обаче ще мога да продължа с представянето на своите наблюдения, описания, анализи, размишления и пр. около така съдържателното всекидневие в нашето така интензивно демократизиращо се (макар и... зорлем!) образователно и възпитателно учреждение. Имам толкова много за писане, толкова много неща, заслужаващи да бъдат увековечени, се случиха, че просто не зная откъде да започна.

Ще започна все пак с този многозначителен диалог в коментарите под вчерашната публикация, ето, той заслужава да му бъде отредено почетно място, моят събеседник вероятно е ученик (а възможно е да е и родител на наш ученик):

Анонимен каза: Има и още една госпожа, която им е чела конско - Мина Вътева, по-добре да не знаете какво е казала.
Ангел Грънчаров каза: А защо не кажете тук какво е казала таз другарка, кажете открито, народът трябва да знае какви учители има. Кажете, напишете, от какво толкова се страхувате? Истината нима няма никакво значение за Вас?!
Анонимен каза: Че не сте ставали за учител и за всички било по-добре да си смените професията.
Ангел Грънчаров каза: Таз другарка питала ли е "всички" та се изказва от името именно на "всички"?! :-) Някакво проучване правила ли е за това как мислят "всички" или за нея най-важното е да се подмазва на директорката?! Така ли трябва да правят ония, които "стават за учители"?! Нещо обаче много се е объркала въпросната другарка според мен...

Това е. Този щрих към ситуацията е твърде показателен. Той подкрепя тезата ми, че в нашето училище се вихри страшна деморализация, доведено е от ръководството си до страшна психологическа и нравствена катастрофа, в него възкръснаха стереотипи, характерни за уж отдавна блаженопочиналия или споминалия се най-див и варварски комунизъм. Давате ли си сметка какво значи това, нима го сфащате като "малозначително"?! Замислете се поне малко, моля: учителка, възприемаща се като "правоверна", говореща от позицията на "единствено-правилната вяра" си позволява да чете "конско... евангелие" на ученици, някои от които са си позволили да кажат добра дума за своя учител по философия и тя, водена от "справедлив гняв" спрямо "тъй неправилно мислещия Грънчаров", си е позволила да каже това, което анонимният свидетел твърди, че е казала (възможно е, да допуснем, анонимният свидетел да не казва истината, но да допуснем, че вярно говори, че пише самата истина; ако е излъгал, тогава възниква въпроса какво точно е казала въпросната "колега", това може тя самата да го изясни, какво пречи тя самата да свидетелства какво именно си е позволила да каже по мой адрес). Но е факт, че по този именно начин колеги-учители, дето са и възпитатели на младежта, не си позволяват да говорят пред ученици за колегите си, щото, моля ви се, се излагат; нима тази въпросната учителка, ако наистина се е изказала в този дух, не осъзнава още какво е направила, нима сама не осъзнава излагацията си?! Е, ако е така, налага се да й помогнем да си осъзнае и грешката, и излагацията, ще й помогнем да осъзнае, че има много сериозен нравствен проблем, несъвместим със статута й на учител и на възпитател на младежта. А като й помогнем на нея (и на такива като нея, които също са дръзнали да се държат по този укорим и от нравствена, и от правна гледна точка начин), с това ще спомогнем и за подобряване на крайно тежката нравствена и психологическа обстановка в училището, което, казахме, се мъчим да демократизираме, пък макар и зорлем. Ето какво в тази връзка ми се налага да направя, след като съм констатирал неправомерно деяние, се налага да предприема някои мерки, та да се спре някак "заразата", да се повлияе поне малко и то благотворно на плачевната ситуация в училището:



До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив
До Етичната комисия на ПГЕЕ-Пловдив
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа Миглена Кунева, Министър на образованието и науката в оставка
До г-жа Мая Манолова, омбудсман

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми дами и господа членове на Съвета и на Комисията, уважаема госпожо Киркова,

Знаете, че напоследък, в своите кажи-речи обречени опити да спомогна за непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност ми се наложи да стигна до крайно и отчаяно средство на протест: обявих гладна стачка (за целите и исканията на която надлежно Ви уведомих). Тази форма на протест продължих цяла седмица, не крия, крайно интересна ми беше реакцията на всички вас, на различните "съставящи" и на общността, и на институцията ни, която, както знаете, има изключително отговорна образователна, възпитателна и личностно формираща, дори духовна мисия. Какви са моите конкретни наблюдения и заключения споделям с обществеността и в училището, и в града, и в страната като пиша своите есета и "репортажи" в блога си, тепърва имам още много да напиша, понеже напоследък ми се натрупаха толкова много впечатления, чувства и мисли, че се иска време да ги преработя в съзнанието си, та да мога да им дам по-сполучлива словесна форма. Ще вметна тук само ето какво.



Отговорните длъжностни лица, след като разбраха за моя протест, сякаш... онемяха - и потънаха в пълно мълчание! (Е, госпожа директорката освен с усърдно мълчание, в своя си стил, се зае да ми прави и разни мерзостчици, колкото да не си изневери на управленския стил и подход!). Примерно като извика многолюдна охрана, за да заварди всички входове и изходи и да не допусне даже в двора на училището групата известни интелектуалци и културни дейци, дошли от София, за да изкажат подкрепа и солидарност с моя протест! С което предизвика нещо като сензация, щото, знайно е, у нас глупостите, особено пък на управниците, на властващите лица, са нещо така пикантно, че се ползват с огромно обществено внимание. Обществеността също научи за най-последните управленски "иновации" на нашата така авангардно мислеща директорка, поетът и общественикът Николай Колев-Босия (който също беше от групата гости на гимназията и най-вече на нашия ДИСКУСИОНЕН КЛУБ) отиде в студиото на Пловдивската обществена телевизия и уведоми обществеността в града какви ги върши нашата ръководителка. Г-жа директорката също така си позволи да забрани сбирка на Клуба, като не допусна неговите гости на предварително подготвено и обявено негово мероприятие (именно срещата с интелектуалците от София), обявите за сбирките на Клуба напоследък се късат най-интензивно и редовно от разни подлизурки на директорката и пр. Но да оставим това, то, така да се каже, е "в реда на нещата" (ако се изходи от охранителската концепция на директорката, тя се старае да пази идилията на командната административна (не)образователна и (не)възпитателна система, на която се възприема като верен страж). Интересно е друго: нито г-жа директорката, нито Вие, уважаема г-жо Началник, нито специално изпратения, предполагам от Вас, г-н Румен Радев (не е новият президент на България, просто е негов съименник, който е експерт в РУО-Пловдив) не се сетихте по един съвсем човешки начин, примерно, да ме запитате как се чувствам, как издържам на изпитанието, което си самоналожих именно заради крещящи ваши (и на такива като вас) грешки и пропуски, довели до плачевното състояние и на нашето конкретно учебно учреждение, така и на българското образование като цяло. Да, представете си, аз си позволих да тествам вашите реакции, е, държа да ви кажа, че не издържахте теста, провалихте се катастрофално на него! С което много се изложихте. Защото помислете поне над това: ние може да сме всякакви, може да сме директори, инспектори, началници, "прости учители", ученици, родители, какви ли не може да сме, но на първо място следва да сме... човеци, щото обезчовечим ли се, допуснем ли да преживеем подобно грозно обезчовечаване, всичко, дето се казва, отива по дяволите, щото същината, най-дълбоката есенция на нашата мисия и призвание е точно тази: да култивираме човечността! Правете си сметка каква "човечност", с извинение, култивират у възпитаниците си образователно-възпитателни дейци, които сами, позволете да допусна, са стигнали дотам да е накърнена и то сериозно тяхната собствена човечност!!! Толкова. Знаете, моята претенция към управленския подход на многоуважаемата г-жа директорка е неговата нечовешкост (неслучайно се изразявам така!), да, тя си позволява да постъпва нечовешки спрямо персонала и като капак дори не съзнава това, щото ако го осъзнаваше, отдавна щеше да се е променила към по-добро! На това основание вече от доста време й искам оставката, и то най-вече по морални причини. Ефект от искането ми до този момент няма, което отново бляскаво потвърждава тезата ми!



"Сплотеният колектив" на училището, имам предвид на служителите и на учителите, не само че мълчеше (по образ и подобие на тъй завидното директорско-институционално мълчание), но и варварски се страхуваше да изрази каквато и да било реакция, да не говорим пък за човешка такава! Това също много говори и показва. Естествената реакция би била такава: някои да се възмущават открито спрямо моята отчаяна протестна акция, други да си мълчат, трети да си позволят да изразят известна човешка съпричастност, щото "този там неприятен индивид Грънчаров" все пак е, така или иначе, наш колега, учител е, той също така, като капак на всичко, е все пак и човешко същество! Не, никой не се осмели от колектива да дойде до мен и да рече: "Човече, как се чувстваш, търпи ли се проклетият глад, вярно, самонаказваш се включително и заради нас, в някакъв смисъл поемаш и нашата вина, нещата са плачевни, но ето, сами ти си луда глава и се осмели да протестираш, като... Мунчо в романа "Под игото", та кажи, човече, как си?!". Не, това на никой изглежда не хрумна в главата, а ако е хрумнало, той не е посмял да го превърне в дело или в действие, в постъпка. С което всички комай се опозориха, имам ли право така да оценя вашата многозначителна реакция, а, какво ще кажете, драги колеги, колегиално ли постъпихте в тия решаващи дни на миналата седмица?! Кажете де, моля ви се, знаете, аз съм един много неприятен човек, който постоянно, всеки ден в блога си, пък и не само в него, призовава за дебат, и то не какъв да е, не лицемерен или проформа, а за истински, за пълноценен, за пределно откровен, честен, свободен, демократичен и прочие дебат, та ето, аз призовавам за дебати по всички въпроси, вие обаче не щете дебати, дърпате се, немали сте били време за губене за дебати и прочие, нали така излезе?! И ето, в нашето училище имаме вече такова монолитно, железобетонно сплотено единство зад любимата директорка, каквото, допускам, няма даже и в Северна Корея, там даже "любимият вожд" бива обичан от 99,99999 % от страдащия под тиранията му народ, а тук имаме чисти... 100% единство, това пък за какво ви говори, а, уважаеми колеги, моля, мислете малко де, нали такава ни е професията - не само да мислим усърдно, ами и на учениците си да помагаме да се усъвършенстват в мисленето?!

Тъй. Никаква реакция вътре в общността ни нямаше по повод на моята гладна стачка, по повод на моя протест (той, прочее, под други форми продължава и сега и то всеки ден, протестът ми няма да спре докато не постигна исканията си, или докато съм жив - след като най-вече по здравословни и чисто лични, семейни причини се принудих да сменя драстичната му форма на изява!); вътре в общността реакция нямаше, но в града и в страната имаше известна реакция, медиите също пошумяха малко, както си му е редът, в тях всяко чудо е... за един ден! Пък се и видя, че и на медиите не им е кой знае колко интересна темата за промяната в образованието, явно и те са отписали тази промяна и реформа, нали така излиза, а, кажете де, споделете мислите си и по този въпрос?! То ние самите в мнозинството си не щем промяна, та другите ли да искат?! Но да оставим тия всичките и много други въпроси, които необходимо ще възникнат, ето сега, след като очертах длъжния контекст, искам да ви кажа да някои инициативи, които наши колеги са си позволили - нарушавайки омертата и обета за пълно мълчание по повод протеста на "оня там Грънчаров".

В репортаж на bTV (там, прочее, беше излъчена съвсем малка част от заснетия любопитен материал!) двама ученика казаха по няколко добри думи за протестиращия си учител по философия. Лицата им бяха замъглени, но бдителната им класна ръководителка, именно госпожа Малина Иванова, естествено, ги е разпознала и в час, предполагам, е започнала да им се кара: как, моля ви се, можете да говорите такива неща за толкова лош човек като Грънчаров, така ли им казахте, какво по-точно им казахте по мой адрес, уважаема госпожо Иванова?! Как оценявате само своята реакция, своето държание, своето поведение?! Колегиално ли е то?! Държите ли се както подобава да се държи пред възпитаниците си един отговорен възпитател?! Или си позволявате да се държите като... квартална клюкарка?! Кажете де, моля, обяснете и точните си думи, казана в упрек на изказването на учениците по телевизията. Чакам Вашето обяснение. Надявам се, след като така смело говорите по мой адрес зад гърба ми, да ми кажете какво мислите по повод на моята скромна особа и пред мен самия, пред очите ми, можем да обсъдим двамата тази толкова вълнуваща ви тема. Но начинът, по който сте си позволила да се държите пред учениците си, е твърде укорим най-вече от морална гледна точка, това Ви го заявявам най-отговорно; той е укорим и от гледна точка на Правилника и на Етичния Кодекс на училището ни. Ако ний, учителите, си позволяваме пред учениците да тъпчем закона, правилата, морала и прочие, давате ли си сметка до какви ексцесии може да доведе това един ден?! Ами ще доведе до пълна анархия в училището, а и в обществото ни, до това ще доведе. Между другото това, че сте си позволила да се държите така през учениците си, е очевиден симптом на ширещата се анархия в нашата училищна общност, ето и това съм длъжен да Ви кажа. Вие самата участвате в анархията. Помислете и върху това: така помагате ли на директорката, която носи пълната отговорност за състоянието, до което доведе училището ни, или й вредите?! Дали няма да се окаже, че не Вие, дето демонстрирате такова завидно верноподаничество пред нея, й помагате, а аз, който я критикувам, всъщност истински й помагам: щото и давам шанс да осъзнае грешките си и да се поправи! А Вие фактически я бутате към провала, ето, спомагате за анархията в училището, а това ще доведе в един момент до необходимостта за отстраняването й от директорския пост. Виждате ли каква коварна е диалектиката на живота, уважаема г-жо Иванова?! А иронията на живота и на истината за живота долавяте ли в този превъзходен казус?! Сега съзнавате ли, че трябва да положите усилия да сфанете това, което философ като мен говори, пише или прави, щото ний, философите, имаме такава именно мисия, да ви помагаме да почнете да сфащате верния смисъл на нещата, а пък ощетения, повърхностен смисъл, с който, позволете да отбележа, се задоволявате, се налага сами да се откажете от него в един момент - стига да успеете някога да се доберете до точния смисъл! Тъй че проблемът, виждате, е не само психологически и нравствен, а и познавателен, а и интелектуален, ако ми позволите така да се изразя.

Друга една госпожа, Илка Чернева, пак е проявила завидно усърдие, тя пък почнала да мъмри ученици, които събирали подписка в моя защита и срещу планираното от директорката мое поредно или ново опраскване (уволнение), тя не само им се накарала по недопустим начин, не само ги нахокала яката или здравата, не само им била "педагогично обяснила", че те били нямали право да се занимават с такива неща, щот не били навършили 18 години, ами си позволила дори и да скъса лист от подписката им, предполагам е искала да им отнеме цялата подписка, да я скъса за назидание, ала не е успяла, не знам как точно е станало, но ето, г-жа Чернева може да обясни публично превъзходния гаф, който е дръзнала без капка замисляне да произведе! Кажете, г-жа Чернева, не съзнавате ли колко много сте се изложила?! Давате ли си сметка в какво огромно противоречие сте се озовала с мисията на учителя и на възпитателя?! Вие можете да имате каквито си искате чувства спрямо този или онзи, но като учител и като възпитател (пък и като личност) сте длъжна да се държите на ниво, достойно и пр. Е, изложила сте се, ще се извините ли за грубата си постъпка на учениците, които са за похвала, щото в толкова унизителната атмосфера на пълен страх в нашето училище са дръзнали да проявят похвално достойнство и смелост и са предприели акция, която показва, че те, а не Вие, са за пример за останалите, те, а не Вие, вдигат имиджа на нашето училище, а Вие, госпожо Чернева, с поведението си рушите този имидж, петните името на училището и пр. Замислете се върху тия мои думи повечко, също така ми е интересно как сама ще изобретите изход от превъзходния нравствен капан, в който сте се заплела! Има достоен изход, но ми е интересно дали ще успеете сама да го налучкате. Готов съм да Ви дам консултации в тази посока, понеже такава ми е специалността. Преподавал съм и на студенти, бъдещи учители, и то още във времена, в които Вие нищо чудно и да не сте била още родена (!), тъй че не се чувствайте унизена да ме запитате за каквото и да било.


Аз лично зная за още един непростим гаф от този род, именно на г-жа Мина Вътева, тя го е произвела тия дни пак публично, била чела конско на някакви ученици заради това, че са били имали положително отношение към моята скромна особа! Била казала на учениците, цитирам, "Грънчаров не става за учител и за всички е по-добре да си смени професията!". Откъде-накъде Ви щукна да дрънкате такива простотии пред учениците си по адрес на свой колега, госпожо Вътева, Вие давате ли си сметка колко дълбоко сте затънала в ужасно неприятна нравствена, да не кажа човешка, с извинение, мръсотия?! Давате ли си сметка, че след този гаф, ако не намерите начин да се умиете някак от гнуста, с която сама сте се оцапала, ще Ви се наложи сама, по морални причини, да се разделите с учителстването?! Питам Ви, защо ми се иска да вярвам, че можете сама да осъзнаете колко подло сте постъпила - и има надежда да се поправите, но за това се иска да преживеете известен нравствен поврат. Това обаче не ваш личен проблем, това не е проблем и на Вашето собствено възпитание или морал, това вече е обществен проблем, щото Вие, позволете да отбележа, сте учител в такова публично място, каквото е нашето училище! Знаете ли колко много накърнявате престижа на училището ни след като си позволявате да се държите по указания начин пред учениците ни? Щом даже това сте си позволила да кажете, представям си какви други глупости им говорите, така ще си помисли всеки, не само аз! Има нещо много порочно, на което дава израз вашата последна постъпка по мой адрес, тя е многозначителен симптом! Аз все още се надявам, че можете да осъзнаете какво точно сте направила, а това е основа за поправянето Ви. Но един учител, след като се изложи толкова много пред учениците си, следва сам да си направи съответните изводи. Няма да Ви внушавам как е достойно да постъпи учител, който се е изложил чак толкова много - злословейки публично пред учениците си по адрес на свой колега!

Уважаеми дами и господа членове на Съвета и на Нравствената ни комисия!

Много ме вълнува как вие самите ще реагирате на този мой доклад или жалба, както искайте го приемете. (Сами знаете добре, че тук аз не писах, просто нямаше как да пиша за изявите на други ревностни охранители на "типичния морал", които в тия дни са предприемали какви ли не инициативи, акции и пр. по повод на моя протест, аз това не мога да знам, но ми се струва, че в един необходим оздравителен дебат и фактите за такива изяви ще излязат наяве!) Страшно ми е интересна, не крия, вашата реакция. Налага се дебат по тия проблеми, нали така?! И то истински, пълноценен, съвсем честен и отровен разговор се налага, нали така?! Можете да помогнете да провинилите се така драстично наши колеги (колежки), можете да решите, че те са прави, защо не, очевидно в нашето училище, щом се случват вече такива странни и чудати феномени, може да се очаква вече всичко да се случи, вече очевидно в нашето училище е възможно да се случи всичко! За жалост, такъв страшен извод може да бъде направен, нали така? Нещо сбъркано има вероятно в представите, в съзнанията на хората, примерно, виждате, тези наши колеги (колежки) очевидно бъркат най-основни неща, примерно са с объркани представи за позволено и непозволено, за добро и зло, за хубаво и лошо, за допустимо и недопустимо, за достойно и за недостойно, за истина и за лъжа! Давате ли си сметка колко е сериозно всичко това?! Учители, възпитатели на младежта, да бъркат в преценките си за тия съдбовно важни неща, е същински скандал, това е направо позор!!! Аз, дето мисля "така неправилно", по този начин възприемам деянието им, вие обаче също кажете какво мислите, с интерес ще ви изслушам. Умирам от желание да чуя вашите думи, в които се съдържат размислите и преценките ви!

Г-жо Киркова, ето какви чудесни, направо великолепни, да не кажа чудовищно показателни (вече думите са слаби за да изразя възхитата си от случващото се!) събития се случват в нашето вече световноизвестно елитно училище! Под мъдрото ръководство на многоуважаемата г-жа директорка то беше доведено ето докъде. Порадвайте се на картинката! Радвате ли се на картинката, която очертават моите всекидневни есета, които Вие специално четете от години?! Ако се радвате, давате ли си сметка какво значи това?! Г-жа Анастасова, както злите езици говорят, Ви била лична приятелка, да, ама Вие сте на държавен пост и това, че не правите нищо за да озаптите нейните своеволия и нейния крещящо волунтаристичен административен произвол, означава, че Вие самата вече встъпвате в сериозно противоречие с отговорността и задачата на длъжността си!!! А Вие вече пета година нищичко не правите за да сложите край на тия несрещани ексцесии, които аз имам добрината да Ви описвам комай всеки ден. Заради Вас, предполагам, и Министърът нищо не прави, предполагам, Вие го заблуждавате с бодряшки отчети за проверките си. Да криете истината и да заблуждавате шефа си само поради това, че г-жа Анастасова Ви била лична приятелка (че била "с много връзки") или че съпрузите ви били служели все в една и съща система на МВР (злите езици и това говорят, те, знаете, тия зли езици почивен ден нямат, но така е като липсва точна информация, а това поражда какви ли не слухове!), е сериозно нарушение, г-жо Киркова, за което някой ден ще Ви се наложи да отговаряте! Само Ви предупреждавам. Като гражданин си позволих да Ви предупредя за това нещо. Аз освен че съм учител по философия се старая да бъда и добър гражданин, силно загрижен за ситуацията в родното училище и образование. Вие, г-жо Киркова, защо не сте загрижена - или ако сте загрижена, защо това нещо изобщо не Ви личи?! Покажете с едно поне действие, че ви пука за българското училище и образование, г-жа Киркова - и тогава сам публично ще си поръся главата с пепел заради подозрението си, че изобщо не Ви пука! Ето, Вие уволнихте други директори за къде-къде по-незначителни неправомерни деяния, а тук щадите г-жа Анастасова, ами съгласете се, че ний, гражданите, почваме по тази причина да си съставяме какви ли не обяснения за толкова многозначителната Ви пасивност?! Все пак ний, гражданите, сме мислещи човешки същества, госпожо, отчетете и този факт.

Спирам дотук. Жалбата ми се получи безобразно дълга, но то е неслучайно. Искаше ми се да помогна на повече хора да се ориентират в точната, в истинската ситуация. Виждаме, че това на мнозина не се удава, бяга им този смисъл, е, мой дълг като философ е да помагам на такива хора все пак в един момент да постигнат смисъла. Затова че си изпълнявам така съвестно дълга ли ще ме уволните, уважаема г-жо Анастасова?!

Уважаеми дами и господа членове на Съвета и на Нравствената ни комисия! Уважаема госпожо Киркова! Уважаема госпожо Анастасова!

Желая ви приятни размисли и дебати по повод на този мой доклад-жалба! Ако искате, в своя си стил, си замълчете, потънете още повече в мълчанието си. В тъй гузното си и позорно мълчание си затъвайте още колкото искате. Това си е ваш избор! В Древна демократична Гърция ония, които се бягали от дебати, са били смятани за... престъпници - това известно ли ви е?! Бъдете здрави!

15 декември 2016 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Уфф! Писна ми да пиша, капнах от писане! Исках съвсем кратичък доклад да напиша, получи се обаче това. Така е в писането, така е в... творчеството, нещата не могат да се планират изобщо. Ний само предполагаме, Бог обаче - извор на всичко добро, той именно е и истински Творец, на който ний можем само жалко да подражаваме! - единствен разполага. Иде Велик празник - Рождество Христово. Християните в тия дни на пост се подготвят за посрещането му и се отдават на благи мисли и чувства. Ний у нас виждате с какви неща сме принудени да се занимаваме. Но то пак е за добро. Налага се да си помагаме да се очистваме някак от мръсотията, в която сме затънали до гуша. Аз само това правя де, помагам всеотдайно и то на всички, малцина обаче разбират това. Мнозина се дразнят и ме мразят, тяхна си работа де, за мен е важно да си изпълнявам добросъвестно дълга. Това на мен ми стига. Знаете ли колко велико нещо е чувството за изпълнен дълг?! Нямам думи да ви го опиша. Опитайте сами, победете малодушието си, надмогнете страха, скъсайте веригите на робството, в които сте са самоприковали, почувствайте се свободни хора, постъпете поне веднъж истински достойно - и сами ще разберете за какво говоря! Точка. Бъдете здрави и хубав ден ви желая! Ще пиша за останалото... друг път! Вече толкова много имам за писане, че време и сили нямам всичко да опиша. А за важни неща имам да пиша. Но ето, иде ваканция, идат празници, някой ще лапат тогава пържоли, а аз ще пиша... така е, кой както се уреди в този живот е така...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

11 коментара:

Анонимен каза...

Тук най важното е че Грънчаров е възпитал безстрашни ученици, с които говорихме, млади хора - дай Боже един ден на тях да се опре България, а не на тези сега дето са седнали зад креслата и си правят пиари за сметка на трагедията на другите! Да се изправиш с Вяра и да защитаваш своят учител, тази жена родственица на миналото просто трябва да си тръгне от срам - ако не е оперирана от такова чувство!? Жалкото е че повечето хора се страхуват и лицемерничат пред началствата за да са доооообре в живота!

Косьо Николов

Анонимен каза...

Г-н Гранчаров, моля да триете редовно коментариите на разни комуноиди - те нямат място тук и пречат да се видят важните неща които се обсъждът!

Анонимен каза...

Мария от 10а клас престани да изнасяш информация!

Анонимен каза...

Спри да използваш за лични цели децата, Мария от 10а клас спри да докладваш.

Ангел Грънчаров каза...

Анонимницата, която раздава заповеди наляво и надясно, нека да се запита на какво основание прави това Очевидно е така деформирана, че друго освен да беснее и да командва едва ли може. За нейно сведение съм длъжен да й кажа, че никаква "Мария" не ми е казала каквото и да било, аз имам "агенти", които ми докладват всичко, но сред списъка на моите" агенти" няма агент с име "Мария". Успокоихте ли се сега поне малко, другарко командирке?! :-)

Ангел Грънчаров каза...

Това го публикувам тук в случай че командирката се засрами и изтрие изблиците си; нека да си запазя този документ, сведетелстващ за отворената атмосфера в ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН:

Анонимен Анонимен каза...
Тук най важното е че Грънчаров е възпитал безстрашни ученици, с които говорихме, млади хора - дай Боже един ден на тях да се опре България, а не на тези сега дето са седнали зад креслата и си правят пиари за сметка на трагедията на другите! Да се изправиш с Вяра и да защитаваш своят учител, тази жена родственица на миналото просто трябва да си тръгне от срам - ако не е оперирана от такова чувство!? Жалкото е че повечето хора се страхуват и лицемерничат пред началствата за да са доооообре в живота!

Косьо Николов

15.12.16 г., 8:23 Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
Г-н Гранчаров, моля да триете редовно коментариите на разни комуноиди - те нямат място тук и пречат да се видят важните неща които се обсъждът!

15.12.16 г., 9:12 Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
Мария от 10а клас престани да изнасяш информация!

15.12.16 г., 12:38 Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
Спри да използваш за лични цели децата, Мария от 10а клас спри да докладваш.

15.12.16 г., 13:01 Изтриване
Blogger Ангел Грънчаров каза...
Анонимницата, която раздава заповеди наляво и надясно, нека да се запита на какво основание прави това Очевидно е така деформирана, че друго освен да беснее и да командва едва ли може. За нейно сведение съм длъжен да й кажа, че никаква "Мария" не ми е казала каквото и да било, аз имам "агенти", които ми докладват всичко, но сред списъка на моите" агенти" няма агент с име "Мария". Успокоихте ли се сега поне малко, другарко командирке?! :-)

Анонимен каза...

pgee_plovdiv@abv.bg

дата: 15.12.2016 09:00

Вх. № 259/15.12.2016 г.

Анонимен каза...

Здравейте,
Жалбата Ви е входирана с № ПД-06-135/15.12.2016г.
Хубав ден!
РУО - Пловдив

Анонимен каза...

Тая директорка я мразех колкото мразя Пеевски ,сега вече я мразя колкото Пеевски+Доган...

Rositsa Rangelova

Анонимен каза...

ВИЕ СТЕ ПСИХОПАТ !!!!!

Анонимен каза...

Аз съм бил ученик на г-н. Грънчаров в ПГЕЕ Пловдив и мога да кажа само добри неща за него, но най-основното за което съм му благодарен е, че той те кара да мислиш, сам и ако имаш нужда помага. Малко хора, а какво остава учители в България те карат да мислиш.

Българите сме добър народ, просто сме се загубили преди много време!

Петко Панамски