събота, 10 декември 2016 г.

Мислете здравата върху въпроса: като съм уж човек заслужавам ли това име - след като нищо не правя за да се изявявам на дело като действително свободен?


Вчера беше един... "хубав ден за българската демокрация", ако ми позволите да повторя паметните думи на един някогашен председател на българския Парламент (Ал. Йорданов, той се обезсмърти най-вече с тях); е, вярно, не за цялата българска демокрация беше хубав ден, но поне за нашата училищна демокрация, за демокрацията в нашето училище денят наистина беше много хубав; да не говорим, че денят беше чудесен, слънчев, бляскав, ентусиазиращ! (Ето и обявата за самото събитие, някой ако още не е разбрал, нека да се информира: Заповядайте и вие, ще се видим на днешното културно събитие в нашето училище!) Тъй че не съжаляваме, че нашето културно събитие, свързано с посещението на група интелектуалци от София, се наложи да бъде проведено... на улицата, на тротоара, щото цялата територия на нашето културно-образователно и възпитателно учреждение вчера беше окупирана от... невиждано силна охрана, подстъпите към училището, вратите на двора бяха строго охранявани с цел в него да не бъдат допуснати по никой начин... културните и духовните дейци, дошли нарочно от София за да подкрепят отчаяния граждански и професионален протест на един учител по философия - и на солидарните с него ученици.

Изобщо у нас, ако сте забелязали, демокрацията е съвсем нежелана гостенка из нашите държавни учреждения, каквито и да са те, демокрацията у нас бива гонена именно на улицата. И така ще бъде дотогава, докато ний, гражданите, дето обичаме демокрацията и сме готови да се борим за нея, не направим нужното на улицата да бъдат изгонени тъкмо враговете на демокрацията, а пък най-сетне самата демокрация да се възцари и из институциите на българската държава, най-напред това обаче трябва да стане в образователната сфера на България, щото аномалията с нейното отсъствие точно там е вече съвсем нетърпима! Та значи в нашите държавни учреждения, както показаха и събитията от вчера в двора и на портала на нашето училище, са се разположи като самозвани самовластни феодални господари и тирани някакви хептен разпищолили се бюрократи на държавна служба и заплата, които са си въобразили, че тези учреждения са нещо като тяхна "частна собственост", те на това основание, видяхме вчера това, си позволяват да пъдят от учрежденията не някой друг, а техните действителни собственици, именно гражданите-данъкоплатци, на което ние викаме "пълен административен произвол", узурпация, незаконна мутренско-мафиотска "приватизация" на държавата ни от разпищолилата се, казахме вече, самозвана държавна бюрокрация-мафия. Та цялата работа се свежда до това как ний, гражданите (а това значи най-напред учениците и техните родители, след това и учителите!) да изнамерим някак начина да си отвоюваме обратно своята държава, да си върнем правата над българското образование, да почнем да се ползваме от совите права, които са потъпкани от въпросната самозвана бюрокрация, която си позволява да възкресява не само манталитета на комунизма, но дори и на най-дивия и безпросветен феодализъм, а дори даже и на робовладението - щото като тия бюрократи са се провъзгласили за господари, това автоматически води дотам, че те нас, гражданите, ни поставят в положението на съвсем безправни роби (думичките "господар" и "роб" са дълбоко свързани, там, където се допусне да има господари, там неминуемо има и роби!).

Та значи бюрократите (властващите директори, висшестоящите началства, инспектори и пр., та се стигне до висшата и пълновластна министерска образователна бюрокрация-мафия), като ни тъпчат исконните и фундаментални права (друг е въпросът, че ний самите, гражданите, като допускаме да ни правят роби, им позволяваме да злоупотребяват с властта си, да се чувстват наши господари, т.е. и ний носим отговорност за тия безобразия - защото не сме си на мястото, защото не посочваме на бюрократите точното им място!), ни поставят в крайно унизително положение на роби, на безправни същества, на нечовеци ако щете даже, щото робът не може да има претенцията, че е човек, особено ако пък се е примирал с участта си, търпи я, понася я, приема я за "свое естествено състояние". Виждате, че нещата в сферата на непрокопсалата българска демокрация са крайно объркани, което пък, по моя възглед, води дотам, че и българското училище и образование точно на това основание също не може да прокопса, напротив, все повече запада; ний, гражданите обаче, имаме за свой дълг да поправим аномалията, да турим всяко нещо на точното му място, ако не си изпълним дълга, това означава, че сме истински и действителни роби, които на това основание си заслужават и съдбата, и униженията, и гаврите. Е, вчера ний, в нашата училищна и образователна общност показахме, че имаме нужната решимост да се борим за правата, за демократизирането на отношенията вътре в нея, показахме, че не сме роби, е, около нас още има много неосъзнати човеци, инак казано, роби, които са предоволни от унизителната си съдба, но пък ето това, че вече има наоколо и свободни граждани, които с примера си показват, че съвсем не е задължително човекът непременно да е роб, показват, че не е и толкова страшно да "носиш шапката на истински свободен човек", коренно променя ситуацията; а охранителите на печалното и катастрофално статукво в образователната сфера, което им е така удобно, вчера разбраха, че даже и въоръжената сила не може да ги спаси, нищо не може да ги спаси от толкова неприятната им демократизация, нищо не може да съхрани абсурдисткото им царство, тиранията им и прочие! Идат последните дни на това агонизиращо вече царство на произвола и на мълчаливите сенки - щото робът, позволете да забележа, е само "сянка на човек", а не истински човек - ако мога да използвам тъй мъдрата идея на Платон.

Вчера беше ден първи на окончателния провал на тиранията в нашата училищна общност, иде краят на тази узурпаторска власт, а пък катастрофалното статукво в образователната сфера сме решени да го разрушим - та на мястото на развалините да покълне най-сетне семето на свободата, което един ден неминуемо ще даде обилни плодове! "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!" - продължава да ни зове нашият Спасител Христос, ето, идат празниците, свързани с неговото Раждане, раждането на основоположника на религията на свободата - каквато по сърцевината си е християнството; а пък плод на Христовата религия на свободата е просветената от варварството Европа, от която България следва да стане неделима част - стига да успеем да се доцивилизоваме по-ускорено, стига да успеем да се освободим от останките на евразийската тирания, от която още си страдаме. Тъй че ний, в нашето училище, се гласим да посрещнем достойно, подобаващо, и то на дело, не само на думи, празника Рождество Христово, който, осмеляваме да забележим, се отбелязва не с поглъщането на огромни количества... пържоли и "кюфтаци" (любима дума на нашия премъдър Премиер в оставка, популяризатор и на не по-малко многозначителната мутренска дума "опраскване"!), а може да се празнува подобаващо и като покажем на дело, че вече не сме роби, а свободни човешки същества!

Вчера в нашето училище стана чудно преображение в душите на мнозина, и то най-вече млади хора: те успяха да победят страха и да поемат по тъй славните пътища на свободата, по които, разбира се, ни дебнат и много клопки, и капани ако щете, и изпитания, и беди, и страдания; но това са най-славните пътища, по които достойният човек върви без никакви съмнения и съжаления. А робите може да са още много, но ето, ний успяхме да им покажем, че съвсем не са длъж ни да бъдат вечно роби - показахме им, че има и друг път! Поставихме ги в ситуация на избор, при който сам решаваш каква съдба искаш: или те "удовлетворява" (любима дума на тиранина Тодор Живков, наставник на нынешния, на сегашния г-н Премиер, ний го наричаме "г-н Премиеро" - щот се стараем да бъдем по-близо да народа!) та значи или те "удовлетворява" съдбата на презрян и унизен, умилкващ се самовластното началство роб, или дръзваш да станеш свободен, инак казано, истински человек, този е фундаменталният избор, който всеки човек все някога прави. Аз се радвам, че във вчерашния ден пред очите ми мнозина мои ученици се преобразиха именно в свободни и достойни човешки същества, те успяха да победят страха, независимо от облечените в черно охранители, които отчаяната, паникьосаната директорка беше довела вероятно за да всяват страх, е, не успяха да всеят никакъв страх, напротив, охранителите на системата показаха най-красноречиво колко са смешни, колко също така са и жалки. Но нека да премина от тълкуването на смисъла на случилото се вчера към описанието на самите случки, които са преизобилни на смисъл, да, те са преизобилни на не по-малко вдъхновяващ смисъл!

Та вчера значи по едно време дворът на училището се изпълнил с униформени охранители, мен за това мигновено ме информираха ухилените на тази глупост ученици, които ме питаха: от какво толкова ги е страх, господине, защо толкова се страхуват, никога не сме виждали толкова многолюдна охрана, защо са се разтреперали толкова тези малодушни страхливци?! Да не би пак да дойдат медиите, а, какво има да става днес, кажете де, господине?! - ме питаха учениците във всички класове, с които имах час в ранните часове на деня - до 10.30 ч., когато именно беше обявеното събитие, посещението на група интелектуалци от София в знак на солидарност и подкрепа с моя скромна милост, стачкуващия за правда и свобода учител по философия. Аз, разбира се, им разказвах какво има да се случва, а след това с учениците разсъждавахме над прелюбопитния въпрос какви ли глупости е намислила да направи крайно уплашената, трепещата от страх администрация, която изначално се постави в крайно конфузно положение, а именно да прави грешка след грешка, излагация след излагация, резил след резил! Ето го първия резил, ето я първата глупост, която дръзна да направи треперещата от неразумен страх администрация на нашето иначе тъй славно, ала сега съвсем зорлем демократизиращо се училище; четете, дивете се, виждате ли какъв неръкотворен гений е сътворил тоз бисер на административната "лирика", който заслужава да бъде сложен на най-почетно място в бъдещата история на борбите за ново образование и училище в България:


Аз се въздържам от какъвто и да било коментар! Щот тоз документ сам говори повече за себе си от каквито и да било коментари, излишно е нещо да се коментира! Питате ли се обаче какви са тези "външни лица", "нямащи нищо общо с учебния процес и образователната система", на които строго се забранява да влизат на територията на гимназията - аз лично не мога да си представя лице, което "няма нищо общо с образованието", а в случая въпросната изпаднала в паника другарка така определя хора, които са именно културни дейци, дейци на духовността, образовани, в групата, която реши да гостува на членовете на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, имаше поети, философ, художник, музикант! Интересно е също така как е възможно някаква забрана да се произвежда по повод на определено събитие, т.е. тази забрана няма задължителната обща форма: излиза, че като забраняваме специално и само на философа Грънчаров да кани в часовете си за среща с учениците му такива дейци на културата, директорката си позволява да произведе една открито дискриминационна заповед; поне да се беше постарала да формулира заповедта си така, че като я чете човек да разбира, че това, което се забранява на Грънчаров, е забранено и за всички останали, щот така може да се направи извод, че само за Грънчаров важат тия забрани! Абе излагациите, виждате, са на висота, те са твърде пищни, в туй отношение ний сме доста напреднали! Правистите по-добре от мен могат да изтълкуват тоз шедьовър, произведен от директорката, която сама обаче има обичай да кани за срещи с учениците какви ли не дейци на БСП, орденоносци, "герои на социалистическия труд", пропагандатори и агитатори на БСП с професорски и без професорски титли и прочие! Та нам ще ни бъде много интересно тя мож е ли да ни покаже "плановете", според които е канила въпросните дейци, но сега да не се заяждаме на дребно, щот ний сме великодушни към слабостите особено на крайно паникьосани, казахме, хора.

Та директорката, по тази логика, дръзна да забрани проява на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, който е официална, законна и утвърдена форма за "извънкласна" дейност на учениците, т.е. с "извънредно законодателство" (иначе казано, с акт на нескриван административен произвол!) ликвидира със замах автономията, свободата на този вид дейност, което означава, че демонстрира наклонността си да прави каквото й скимне, да прави неща, за които няма пълномощия, иначе казано, да се упражнява в административен волунтаризъм; аз даже не съм очаквал такова всеотдайно сътрудничество от страна на директорката именно в доказването на дело на правилността на всичките ми обвинения срещу нейния корена си сгрешен и анахроничен управленски подход. Така, като забрани с абсурден и незаконен административен акт на гостите на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ да стъпят на територията на училището, тя предопредели цялата поредица по-нататъшни действия, т.е. даде ни карт-бланш, подтикна ни, принуди ни да действаме в извънредни условия и по извънреден начин, както именно се прави по време на протестни действия; прочее, директорката вчера отново официално ми заяви, че моята гладна стачка си била някакво мое "лично дело", с което тя, видите ли, била нямала никакво отношение, с което показва крещящо незачитане на моите граждански и човешки права, тя просто не съзнава какво означава един човек да бъде суверенна личност с някакви неотнимаеми права! А посягането, незачитането и потъпкването на суверенните права на личността е престъпление, особено когато пък си го позволява официално длъжностно лице на държавна служба, което получава заплата от парите на данъкоплатеца! Работите, виждаме, се объркват порядъчно и се налага да бъдат разплитани. За мен обаче тук е важно да подчертая, че директорката, понеже тя по закон носи пълната отговорност за случващото се в нашето училище, сама подтикна и принуди нас, членовете на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, да предприемем в така и така създалата се извънредна (да не кажа революционна!) ситуация някакви извънредни мерки и действия, за които, повтарям, носи пълна отговорност самата директорка, щото именно ги е провокирала и предизвикала (със своето противоправно, намиращо се в крещящо противоречие с принципите на правото административно решение, което ние, протестиращите, оценяваме като акт на административен произвол. Толкова по този въпрос.

И аз специално ходих да се срещам с гостите на гимназията предимно през междучасията, а пък директорката през това време позорно се кри от тях, макар че именно в нейните прерогативи е задължението да посрещне и да бъде любезна с тия наши толкова изтъкнати и видни гости (сред тях беше и г-н Николай Колев-Босия, човек и жива историческа личност, която се е борила с режима на диктатора Тодор Живков, по времето на който нашата директорка пък е благоденствала, понеже е била в родствени връзки с приближени на този същия диктатор!). Значи криеше от гостите на гимназията зад кордон от въоръжени охранители въпросната объркала се решително администраторка и с хронометър в ръка дебнеше мен, дето в това време ми се наложи да й изпълнявам собствените задължения по посрещане на гостите (!) колко минути, видите ли, съм бил закъснял - за да вляза в учебен час. (Макар че аз закъснявах или пък ми се налагаше да излизам малко по-рано от час само защото в това време изпълнявах нейните собствени директорски задължения по културното посрещане на нашите толкова важни културни гости, аз правех всичко нужно за де не се излагаме като... кифладжии, правех нужното за да съхраня останките от авторитет на гимназията, които директорката й още не е успяла да загуби или ликвидира!) И мигновено, оказа се, директорката произвеждаше своите любими литературни шедьоври, именно "констативните протоколи", които тя, знайно е, трупа ли трупа, за да подготвя моето предколедно опраскване, пардон, уволнение! И никаква капчица благодарност не се сети да ми изкаже нашата директорка заради това, че вместо нея правя каквото ми е по силите в тази тежка обстановка за да пазя авторитета на учебното ни заведение. Един ръководител на публично, на държавно учреждение, който си позволява да прави нужното да съсипва авторитета на институцията, който по начало е длъжен да пази, е влязъл в крещящо противоречие с назначението на службата и на длъжността си, поради което следва да бъде даден на... прокурор от гражданите, държащи авторитета на институцията все пак да бъде запазен. Отказах да подпиша тия документи за някакви мои мними "нарушения" защото аз в това време, казахме, бях зает да изпълнявам задължения на самата директорка по любезното посрещане на видните гости на гимназията, т.е. спасявах авторитета на институцията, който пък в това време директорката правеше всичко нужно за да руши и досъсипва! А за уведомяване на компетентните за спазването на законността в нашето свидно отечество органи ще направим нужното тия дни, като му дойде времето за това.

Още един многозначителен факт ми се ще да отбележа: нито една медия не благоволи да дойде и да отрази събитието! Което много говори и показва. Някой даде заповед на медиите "опасните за огласяване" събития около моята гладна стачка да бъдат медийно осветявани, щото какво ще стане, представете си, ако и в други училища по моя пример се появят решени на всичко "луди глави", които, току-виж, като си обединят силите, като едното нищо могат да катурнат прогнилата и без това анахронична и репресивна образователна система?! А ми ако учениците в училищата на страната, тия всекидневни страдалци на ужасно безчовечната система, вземат да съберат кураж и се разбунтуват?! Не, ний, другарки и другари, това няма да допуснем да се случи, и то провокирано от нашите подведомствени и тъй послушни (охраняващи интересите на бюрокрацията и мафията!) медии, нали така?! Затуй медиите, като надушиха, че отразяването на тъй взривоопасните събития около отразяването на моята гладна стачка няма да се хареса на господарите (на тези, които именно хранят наште "журналисти", с извинение че употребявам тази толкова неподходяща за случая дума?!), мигновено престанаха да отразяват случващото се тия дни в ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ в Пловдив. Даже вече подготвени репортажи не бяха излъчени, което ни говори, че такава една нарочна заповед е била дадена из "медийния фронт" (имаме предвид репортажа на Благой Бекриев, неизлъчен по НОВА тв, а пък bTV така "фризира" заснетия от репортера си материал, че от него комай не остана нищо значимо!). Което, знаем, много радва администрацията в нашето така зорлем демократизиращо се училище, която на този свят се бои от медиите не по-малко отколкото се бои от... поетите с революционни, с бунтарски наклонности! Спирам и по този пункт, щото, признавам си, ми е много трудно да пиша, просто няма сили, хептен съм изнемощял да пиша, пък и да се движа.

Какво интересно се случи от двете страни на "стената", на оградата, зад милиционерско-охранителския кордон, как двете страни, младите хора и техните гости-интелектуалци все пак разговаряха, какво си казаха и прочие аз тук не мога да пиша, надявам се, че нашите гости също ще си разкажат за впечатленията. Г-н Колев-Босия пък отиде при Евгений Тодоров в Пловдивската обществена телевизия и така можа да разговаря пред всички пловдивчани - след като директорката на ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ го посрещна така враждебно, нищо че е уж литераторка и би следвало да има известен респект пред поетите, това обаче вчера изобщо не й пролича. Което именно и демонстрира моята отколешна теза, че властта в бюрократичната и безчовечна система прави така, че не просто обезчовечава човека, не само го поставя в положение да дезертира от дълга си (човешки и професионален дори), но и го принуждава да почне да прави грешка след грешка по посока на пълното си дискредитиране. Аз също много разговарях с гостите на училището и се обогатих от разговорите с тях, до този момент не се познавах с тях лично, ето, спечелих си нови приятели, учениците, които разговаряха съвсем спонтанно и непринудено с тях, сиреч, свободно, също, предполагам, те също така се повлияха от мощното духовно излъчване, което нашите видни гости имат - понеже носят около себе си аурата на автентично свободни хора! Ето от какво, видно е, се плашат охранителите на системата: да не би нашите ученици, младите хора, да се заразят с тъй опасния за печалното статукво вирус на свободата! Да, ама този вирус, знайно е, е неунищожим, ето, и аз самият съм станал толкова опасен, щото постоянно заразявам учениците си с него, ерго, съвсем права е директорката, поставила си тъй титаничната задача да изкорени свободата от нашата училищна общност, инак казано, да превърне всички в роби, е, да има много здраве от мен, тоа тя никога няма да успее да постигне!

Апропо, директорката ми е така обидена, че й поисках оставката (явно директорското й кресло й е най-милото и най-драгото в живота!), че вече изобщо не ще да разговаря с мен, то си е и така де, как да допусне да разговаря с толкова лош човек, дето иска да й съсипе добруването и идилията?! (Който вече, трябва да признаем, успя да й съсипе личното добруване и личната идилия във властта, в уютния директорски кабинет!) Аз със своята гладна стачка, със своя протест й отправих една покана за по-смислен диалог, тя обаче сякаш онемя и изобщо не ще да разговаря с мен, а като й се наложи да разговаря с мен по служ ба, почва мигновено да ми крещи, щото, казахме, ми е силно обидена, по изцяло лични причини и основания. С което именно доказа за сетен път и то на дело, че управленският й подход е изцяло сгрешен, щото смесва лично със служебно, не успява да прави разликата между тях, заради личното си добруване пречи на обществения просперитет, поради което в такъв случай изходът е един-единствен: ОСТАВКА! Щото данъкоплатецът не може повече да си позволява да харчи пари за издръжката на чиновници, които личното си добруване поставят най-високо, а пък интересите и авторитета на институцията, както виждаме, са им последната грижа. Толкова и по този пункт, наистина нямам никакви сили, едва пиша вече.


Хубав ден ви желая! Решен съм да гладувам още, макар че изглежда е съвсем прав човекът, който написа ето какво в блога ми, нека да го приведа, има много разум в неговите думи, казани като коментар под вчерашната публикация със заглавие Непристъпна за никакви демократични промени и затова така строго охранявана територия:

Анонимен каза: Моля, прекратете гладната си стачка - който имаше очи да види, уши да чуе и сърце, а не камък-касичка за заплатата, до когото трябваше да стигне посланието Ви, стигна, а иначе само използват всяка възможност против Вас и им доставяте удоволствие като съсипвате здравето си - не си правите услуга; а и учителите са предупреждавали и агитирали учениците да не смеят повече да Ви подкрепят... (от родител)

Аз също знам, че ревностни подлизурки на директорката са пречели на учениците, събиращи подписи в моя защита, против моето уволнение, нещо повече, даже са късали листове от подписката (!!!!), за което нямат никакво право! Но тия ексцесии просто показват доколко е вярна и другата моя теза, заради която протестирам: че обстановката и атмосферата в училището е крайно от отровена, че психологическият и нравствения климат е отвратителен, за което пак носи пълна отговорност властта, управата, дето не се справя с отговорностите си. А не се справя с отговорностите оня, който по крещящ начин не разбира свободата, тия неща, свобода и отговорност, са органично свързани и неделими, робите на системата просто няма как да са отговорни - щото самата система е система на безотговорността, на произвола, на тиранията, на робството, на терора, на тормоза, на репресиите, на несвободата, на безхаберието и така нататък. Системата на образованието у нас е враг на прогреса и на просперитета на нацията ни - и е в дълбоко противоречие с интересите на нас, гражданите, на нас, личностите, на нас, българите. Тази истина нима още не сте я осъзнали, а, кажете нещо де, защо сте така мълчаливи, имам предвид вас, драгите ми дами и господа съдебни заседатели?!

До скоро! Бъдете здрави! Пак ви желая хубав ден и приятен уикенд! И мислете здравата върху въпроса: абе аз, като съм уж човек, заслужавам ли това име - след като нищо не правя за да се изявявам, за да живея като действително свободен човек?! Помислете хубавичката над този въпрос, убеден съм, че истината в един момент няма начин да не ви се открие. От вас си зависи всичко, най-вече собствената ви съдба. Вие лично искате ли да продължавате да си бъдете роби и слуги - или вече започна да ви писва от тази толкова мрачна перспектива?! Може ли да живея като страхлив плъх и в същото време да искам да бъда смятан за човек - а, какво ще кажете за този въпрос? Натиснах ли ви малко по мазолчето?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

Чест и слава на г-н Грънчаров!

С. Гьорев

Анонимен каза...

В ПГЕЕ има учители със железен юмрук без емпатия и подход,който капсулира,а не стимулира,няма място за инакомислие и опити за летене(далеч съм от мисълта за свободия,дисциплина нека има,но децата не бива да бъдат "мачкани" с авторитарно,закостеняло отношение от миналия век и лоши оценки,все да имат да се доказват,защото това,освен,че е деструктивно за личността и самочувствието,ги прави апатични или се бунтуват и са в опозиция).По-добре да изказват идеи и опит,отколкото да зубрят механично и после нищо присърце да не са усвоили.Цялата ни образователна система е ригидна,неиновативна,застинала,неевропейска(за разлика от др. страни).Чудя се салонът кога ще бъде ремонтиран за горките спартанци?

Анонимен каза...

Опаа, освен емпатия имаме и ригидност... Вече нема бълхарски народ, а пуйкари, кокошкари и ретарданти, перкусирани от лайфа си мизерен до локация мортус...