Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 29 декември 2016 г.

Кога разпищолилите се, кога затъналите в беззакония управници започват неистово да треперят?



Трябва да реша какво да правя по казуса с моето предрождественско "съвсем законно" ограбване - виж: Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово! и също: Из историята на нравите в тъй приказната страна Мутроландия: обран съм до шушка в парично отношение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив!. Знаете, аз до този момент предприех няколко действия, имащи единствено морален смисъл, апелирах с поредица от писма до лицата, които осъществиха тази брилянтна акция по моето предрождественско ограбване: Мое отворено писмо до частния съдебен изпълнител Росен Раев, отличник на главния прокурор Цацаров и също Поредното ми писъмце до тъй великодушните, отзивчиви и човечни инстанции в образователно-възпитателната сфера на свидното ни отечество Мутроландия.

На тъй човечната "взискателка" Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, писах две прочувствени писма, надявайки се да пробудя у нея известно чувство за отговорност (да не употребявам засега думата "вина" или дори дума като "грях"!) за това, което тази административна особа си позволява да прави; както можете да се досетите, до този момент няма никаква реакция от нейна страна, пардон, има, реакцията е една-единствена и е съвсем обичайна, реакцията й е все същата: мълчание. Мълчи и г-н частния съдебен изпълнител Раев, титанично мълчи и той. Разбира се, като мълчат, това съвсем не им пречи да действат зад кулисите, това какви действия са предприели зад кулисите тия отговорни длъжностни лица, ще се разбере съвсем скоро. Значи апелирането към моралното чувство в нашенските родни условия, оказва се, е съвсем неефективно - и безполезно. Имам ли някакъв друг вариант за действие в така създалата се ситуация?!

Много хора, и то близки ми хора, в чиято добронамереност не мога да се съмнявам, ми заявиха: ще трябва да се примириш с този пладнешки обир, щото всичко е "съвсем законно", те са изпипали нещата според закона, вярно, обраха те, опустошиха банковата ти сметка, оставиха я "на червено", оставиха те без никакви средства за съществуване за месеци наред, но ти нищичко не можеш да направиш, дори и да се обърнеш към съда, воден от чувството си за несправедливост, нищо няма да постигнеш, щото, казахме, те са опитни администратори и юристи, а ти си разорен и беден за да можеш да си наемеш адвокатска помощ; затуй - примири се, потисни чувството си за обида, за справедливост, замълчи си, щото ако не си замълчиш, ще си предизвикаш нови беди; нима не разбра, че срещу ръжен не се рита, нима но твоята възраст и това не можа да разбереш все още?! Да, срещу ръжен не се рита, така се мисли у Нашенско, в свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ очевидно е така. В свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ когато мачкат личността и достойнството на някой, този някой, ако е умен, ако е хитър, си мълчи, търпи, понася - и затова в тази прокълната страна оправяне няма и не може да има. В нея наглеците ще продължават да си правят каквото си искат, а жертвите ще търпят, ще понасят, ще мълчат. Ти, драги ми Грънчаров, няма да оправиш света, ако не мирясаш, ще си счупиш хептен главата. Вземи нещо направи та тази твоя тъпа глава да почне поне малко да мисли, чуваш ли ме бе, дебил?! "Философ" ми бил той, а не знае тия азбучни базисни истини на българския живот!!!

Други хора обаче ми казаха, че има смисъл да се реагира от моя страна, че има смисъл човек да се бори - за да си защити интереса и правата. Примерно като заведе съдебно дело и пр. Имало много хора като мен, които са пострадали от съвсем същия "законен произвол", тези хора са си създали дори Асоциация за защита на длъжника, представяте ли си?! Ето, чуйте поне това за да се ориентирате за какво става дума:




Има значи смисъл човек да се бори за правата си! Въпреки че ситуацията у нас и в тази област, сами забелязвате, е отчайваща! Пълно беззаконие, несправедливост, тотална неправда цари и в тази област у нас. И пълно безразличие цари спрямо този проблем у нас: до този момент са изгледали това видео само 35 човека!!! Майната им на ограбените! Майната й на справедливостта! Майната му на "правосъдието"! Майната му на правото и на правдата! Да живей приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в която и "правосъдието" ни е подобаващо, нали така?! А сега де, бори се ако нямаш какво друго да правиш! Чупи си главата! Никой няма да ти обърне внимание, Грънчаров, благодари, че изгоря за момента с някакви си там 1000 лева, щото съвсем скоро твоите душители могат да ти устроят такъв капан, че да не можеш да се изплатиш докато си жив! Като едното нищо ще ти вземат и жилището и ще те изгонят бос на снега посред зима! Ти благодари че все още това не са направили, значи са един вид "добри хора", да, пощадили са те все още. Но ако продължаваш да мърдаш, Грънчаров, ако продължаваш да дразниш тия толкова великодушни твои тероризатори, то ще си получиш заслуженото съвсем скоро! И съвсем справедливо ще се опраскат така, че свят ще ти се завие! Не дърпай дявола за опашката, безумецо Грънчаров, щото много ще страдаш! Това, което до този момент си преживял, ще ти се видят "бели ядове" в сравнение с това, което те чака, ако не мирясаш!

Ето, който иска да се бори, може да ползва помощ оттук: ВАЖНИ ДОКУМЕНТИ И АПЕЛ КЪМ ОБЩЕСТВОТО!!!. Моят случай е абсолютно същият, обран съм по все същата схема. Сега трябва да реша какво да правя. Най-малкото дали пък днес да не ида да си поговоря със служителите от фирмата на г-н Раев, частният съдебен изпълнител, да не кажа... опрасквач, да, защото аз фактически бях яката опраскан! Да ида да видя какво ще ми кажат там, макар че аз добре зная какво ще ми кажат: че всички е "съвсем законно", че опраскването ми е напълно "нормално", че трябва даже да благодаря на опрасквачите си за това, че така милостиво са ме опраскали, щото иначе можеше да ме опраскат така, че свят да ми се завие! Дали да не ида с микрофон и с камера там, а, какво ще кажете?! Или да престана все пак да дърпам за опашката прословутия дявол, а, дали не е по-разумно да си замълча?! Като те опраскват и като почнеш да си мълчиш, в един момент на опрасквачите ти може да им стане безинтересно повече да те опраскват и може да те оставят на мира, а, дали пък няма да сработи този психологически механизъм?! И да се почина поне малко, да си отдъхна малко, щото сили вече не ми останаха да се боря, аман, бей, аман, тази вече не се търпи! Не е лесно да се живее в нашето тъй свидно отечество МУТРОЛАНДИЯ, а пък да се опитваш в него да носиш шапката на свободен човек съвсем не е позволено. Тук само ако си презрян роб, може все някак да оцелееш. Сега ясно ли ти е, драги ми Грънчаров, защо толкова много роби има в това наше приказно царство на мутрите, наречено от анонимния интернетен мислител "МУТРОЛАНДИЯ"?!

А аз днес се бях настроил да правя нещо като "сензация" в своето предаване по Пловдивската обществена телевизия, искаше ми се да посветя цялото предаване на този проблем: за опраскването, за "съвсем законното" ограбване до шушка на длъжниците, проблем, по който, както виждате, всички си мълчат, е, има само неколцина луди глави, които говорят, които се мъчат нещо да правят, но на тях пък кой ли им обръща някакво внимание?! Да не би Хекимян ще ги покани да разкажат за проблема си пред цялото общество?! Не, няма да ги покани Хекимянчо, сакън, он да не би да смее да дърпа дявола за опашката?! Некой не смее да дърпа дявола за опашката в нашето тъй приказно царство МУТРОЛАНДИЯ, всички обаче предпочитат да се мазнят на въпросния дявол-мутра, да му се подмазват, да се правят на пичове се мъчат и прочие, и дат далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Вий нещо ще кажете ли по въпроса, а, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, защо се умълчахте така страхливо?!

Набеден ДЛЪЖНИК-активен борец срещу безобразията на ЧСИ-тата! АКТИВНО борещ се с беззаконието в закона!, така се е нарекъл г-н Ивайло Илиев. Ето и неговата малка победа!, браво, значи има смисъл човек да се бори, така ли излиза?! Заслужава си да се прочете и това: ЗА ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 423 ОТ ГПК. Или това: ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ГПК И АКТУАЛНАТА ТЪЛКУВАТЕЛНА ПРАКТИКА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД. ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ. Ето, чета го, но ме боли главата от четене на такива юридически казуси, просто в последните три години много подобни документи ми се наложи да прочета и да напиша, дотам, че вече изпитвам, простете, отвращение като ми се налага да чета подобна книжнина! Просто сили не ми останаха да чета и особено да пиша подобни документи! Да, добре знам, така е, така и трябва да бъде: не чакай някой друг вместо теб да свърши работата, сам трябва да направиш всичко, особено ако нямаш пари да си платиш на адвокат, сам, да, така е: "Делото по спасяването на давещите се е дело на ръцете на самите тези давещи се!". Нищичко не мога да чакам наготово или като милостиня. Така мисли свободният човек. Разчита само на себе си. Особено у нас, където ний, свободолюбивите хора, много рядко успяваме да си координираме усилията и да се подкрепяме. У нас, знаете, типичната ситуация е: някой се мъчи, а всички наоколо гледат сеир и ме подвикват:

- А така, Ангеле, давай, напрягай се още, ако скъсаш некоя жила от напрягане, майната ти, то пък ний всинца няма да живеем вечно я?! Какво като пукнеш, поне ще погледаме донасита агонията ти! Давай, бори се, напрягай се, мъчи се, ний ще гледаме сеирец и ще ти подвикваме! Или ако искаш, можем и да те плюем, какво предпочиташ, виж сега колко сме добри: да те плюем ли искаш или само да те окуражаваме да се напрягаш колкото можеш докато скъсаш некоя жила у проклетото си сърце и докато не издъхнеш?! Сам избирай, нали си свободен, а ний сме готови с еднакво усърдие да правим каквото пожелаеш. Ний сме добри, ний сме великодушни. Ако искаш, можем и с ей-тези ръце да те удушим, да не се мъчиш повече, ти само ни кажи. Хайде, давай, че шоуто ти започна да става скучно! Ний искаме пищни сеирища и резилища, и позорища искаме, и циркове искаме, щото ни става скучно. Дай една купа с чипс ма, калпава жено! Тоя зе да ме ядосва веке...

Г-н Вихрен Михайлов ми е изпратил следното съобщение за своя будителска акция, в която съм поканен да се включа, цитирам:

"... на 07.01.17 г. ще осъществя своето будителско присъствие пред Президентството в продължение на една седмица, време, през което можем да направим последното преброяване на готовите да извършат вътрешната си и социална промяна. При липса на чуваемост от мутиралата, спяща държавна чудовищност, словото ми ще се вкамени и ще полети за да проникне поне до подкожието на бандитостанския гьонсуратлък.

Тъй че си опичайте акъла, ако е заседнал някъде някой грам, взимайте си цървулите, офшорките, кървавите сребърници и цялата придворна, мутрообразна паплач от малцинствен електорат, чергари келепирджии и прмитивно оцеляващи трилобити… - и ДИМ ДА ВИ НЯМА!!!

Е, Доблестни Българи, Човеци имали ни някъде между сълзата и възраждането на изстрадалия ни корен!?!

Честито Рождество и здрава Бъдещност!"

Това пише г-н Михайлов, ето и неговото отворено писмо по този повод, позволявам си да го публикувам тук:

До: Президента на Република България
До: Министъра на правосъдието в Република България
До: Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното събрание на Република България
До: Омбудсмана на Република България

ОТВОРЕНО ПИСМО – ЗАЯВЛЕНИЕ

от Вихрен Николаев Михайлов, бул. Братя Бъкстон, бл..., ет..., София 1618, тел. 02/8 25 99 24

Относно: Отказ от правосъдие с постановление на СРП от 20.06.2016г. по пр.пр. № 48854/15 г. Отказ от правосъдие на СГП от 10.08.2016 г. по пр.пр. № 18079/15 г. Отказ от правосъдие на СП от 13.10.2016 г. по пр.пр. № 411/15 г. Отказ от правосъдие на ВКП по мой сигнал № 12999 от 09.11.2016 г. Отказ от правосъдие на ИВСС със становище от 07.12.2016 г. с рег. № КЖ-16-284/16 г.

Уважаеми господин Президент,
господин министър, дами и господа,

Поради изчерпване на възможностите за обжалване пред органите на съдебната власт и прикриването, което упражняват системно на дейността на ДОПГ (Държавна Организирана Престъпна Група) в лицето на изпълнителната власт и конкретно МТИТС и ИА ”АА” - на основание чл.1(2), чл. 4(2), чл. 7 и чл. 56 от Конституцията на Република България(РБ) ИЗИСКВАМ:

Отговорност в ефективни действия за истина, справедливост, гарантиран правов ред и защита на българските граждани.

1. Репараторна отговорност на държавата за причинените щети и травми (морални, материални) от престъпните действия и бездействия на Съдебната власт, погазила и погазваща чл.117 и чл.127 от Конституцията на РБ.

2. Наказателна отговорност на конкретни лица в държавната власт извършили и извършващи престъпления по служба.

Заявявам своя категоричен отказ да бъда третиран като част от една тотално обезправена и цинично малтретирана общност – българското население, което би трябвало да представлява Суверен на РБ!!!

На 07.01.17 г. ще изразя открито своята позиция в района Президентството и администрациите на Министерски съвет и Народно събрание. В срок от една седмица, считано от горепосочената дата, ще изразявам открито своя бунт към Геноцида упражняван към българския народ. При положение, че адресатите на моето писмо не реагират с продуктивни действия, словото ми ще се овеществи далеч по-категорично от протестния доматен символ, с който досега подавахме тревожни сигнали на държавните власти.

Вихрен Николаев Михайлов



Г-н Вихрен Михайлов е един от хората, които дойдоха от София в Пловдив за да изразят солидарността си с моята отчаяна гражданска акция по повод катастрофалното състояние на българското образование. Той не беше допуснат от директорката на ПГЕЕ-Пловдив да участва в сбирка на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ за да заяви своите разбирания, своята позиция по толкова важните въпроси на българския живот, по които у нас така упорито се мълчи. Сега той ще протестира в София пред сградата на Президентството. Дали ще си остане там съвсем сам?! Дали някой ще иде да го подкрепи? Дали не трябва аз да отида там и да бъда с него - не само за да му върна жеста, но и за да заявя своята позиция по ония проблеми в българското образование, по които е престъпление да се мълчи?

Аз се познавам добре и знам, че най-вероятно ще отида и аз там, пред Президентството на 7 януари. Дали някой друг човек от Пловдив няма да се пожертва и да дойде с мен и той? Считайте това за покана, от Пловдив групата в подкрепа на неговия протест може да бъде и по-голяма. Няма да е грях да бъде по-голяма, така мисля аз.

Знаете ли с какво си заслужава да завърша това толкова недовършено и неподредено сутрешно есе? Ето с какво си заслужава да го завърша.

Тия, които са се разпасали до невъзможност, независимо какви са, на какъв пост се намират, дали са директори, инспектори, други някакви началства с нескриван мутренски манталитет и прочие не се плашат от индивида Вихрен Михайлов поотделно, от индивида Ангел Грънчаров, когато и той поотделно, сам, си прави някакви си там акция, си води някаква си там своя "личностна борба"; но те почват много да се плашат когато индивидът Вихрен Михайлов се събере с индивида, поета и гражданина Николай Колев-Босия, с индивида, с философа Иван Радичев, с поета-фотограф и режисьора Косьо Николов и те четиримата дойдат с кола от София до Пловдив да подкрепят отчаяното гражданско действие на индивида Ангел Грънчаров, а пък сред това на импровизираната среща с недопуснатите от директорката гости от София все пак дойдат доста големи групи от престрашили се ученици, които да започнат да разговарят по истински важните въпроси с гостите от София. Ето тогава, значи, разпищолилите се управници почват неистово да треперят и си поръчват мощна охрана, която да заварди всички подстъпи до училището и пр. А след това, примерно, на отчаяното гражданско действие на индивида Вихрен Михайлов от Пловдив дойде цяла група презрели страха граждани, които да го подкрепят пред сградата на Президентството. Тогава разпищолите се управници ще почнат още по-неистово да треперят. А когато през сградата на Президентството, да допуснем, дойдат примерно 50 000 разгневени граждани, които, да допуснем, заявят, че няма да допуснат поклонника на Путин Румен Радев да стане президент на България, примерно казвам, щото и това може да се случи - стига в тази страна да има граждани, а не предимно презрени страхливи мухльовци-сеирджии. Има ли такива граждани може да се разбере съвсем скоро, едно обаче е сигурното: България има фатална нужда от тях!

Спирам дотук. Какво ще правя, то ще се разбере съвсем скоро. Едно е сигурното: няма да се опозоря, страхливец няма да стана, мижитурка от мен не чакайте да произлезе. Нито в тази, нито в новата, в идещата година няма надежда такова мое преображение не може да се случи. Никогаш няма да се случи или да стане. Никога! За това нещо мога да ви гарантирам. Докато е жив, индивидът Ангел Грънчаров мухльо няма да стане! Бъдете здрави, желая ви хубав ден! А за себе си вий сами решавайте какви сте - и какви ще бъдете! Няма нищо по-лесно от това човек да се покрие с позор. Това е най-лесното. Поняли меня, дарагие мои мухльовцы и мижитурки?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

3 коментара:

Анонимен каза...

Едва ли има човек на света, който да е напълно доволен от живота, но недоволството и мрънкането на българите, германците и може би унгарците е наистина пословично. На тях все не може да им се угоди и дори Исус Христос или абсолютната истина да дойдат да ги управляват, пак ще роптаят. Самият аз съм песимист за живота и света, само че гледам да не се оплаквам, а мъ-жествено да понасям ударите на съдбата по стоически маниер. Аз ще направя моята прогноза за 2017 може би след 22 януари; в случая ще обаче по изключение ще кажа нещо оптимистично:

Истината е, че след 25 години преход неясно към какво България наистина не е цъфнала и вързала и в действителност продължава да се управлява от старите комунистически елити, но въпреки това има голям напредък – независимо от съпротивата на старите елити срещу промяната и демонтажа на тоталитарния комунизъм. Така например София като доходи вече е достигнала средноевропейско ниво (не западноевропейско, а СРЕДНОТО за Европа), донякъде това важи и за няколко други големи града. Разбира се, контрастът с малките населени места е много голям. Макар че не бива да фетишизираме икономиката, както правят марксистите и сега западните елити, България реализира икономически растеж, безработицата намалява, бюджетът завършва с излишъци, а държавният дълг е един от най-ниските в Европа и света. И всичко това на фона на ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ТЕЖКА ГЛОБАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА, ВКЛ. В САЩ, МНОГО СТРАНИ ОТ ЕС, РУСИЯ, ДОРИ КИТАЙ ЗАБАВЯ РАСТЕЖА СИ.

Дори в прословутата съдебната реформа има известно размърдване, главно под натиска на Европа, но все пак.

Ето защо в навечерието на 2017, която в глобален план за съжаление вероятно ще донесе големи сътресения, нека бъдем за малко оптимисти и благодарни. Да благодарим най-вече на българския народ, без който дори този относително скромен напредък след 1989 нямаше да бъде възможен и вместо да го укоряваме, да го похвалим. И да спрем с епитети и определения като „Мутроландия“, защото по този начин отричаме усилията и заслугите на българския народ. България не е еталон за демокрация, но съвсем не е толкова непривлекателно място за живеене, както някои си мислят, даже напротив, тя и сега е „най-добре пазената тайна на Източна Европа“ (в позитивен план), както беше заявил през 1992, ако не се лъжа, американският държавен секретар Игълбъргър.

А това, че лично сме засегнати от действието на някои закони, е отделен въпрос. Ако сме привърженици на правовата държава, би трябвало да прие-мем последиците от законите, дори да не ни харесват.

Анонимен каза...

Колко жалко, г-н Грънчаров, че Вашият блестящ публицистичен талант обговаря такива битовизми провокирани от злостни комуноиди, а не фундаментални изследвания.

Анонимен каза...

Един българин! Аферим, даскале, машаллах!

Един българин гладува. Той е учител. И какво от това? То кой ли не гладува в това смутно време ? И депутати , и лидери на политически партии , и всякакви хора.Ами да си гладува. Нали е пости. Да, да...
Да, ама не! Би казал бай Петко Бочаров... и ще бъде прав. Защото този човек иска да си упражнява професията като творческа личност, както са я упражнявали онези български будители, живели някога. Българският учител е имал по-голям обществен имидж и достойнство дори във времена, които ние днес наричаме робски. Куриозното е, че се е радвал на повече свобода и е респектирал тогавашните управници и големци.
Днес, потънал в абсурдното административно блато, задължен да върши несвойствени задачи, българският учител се бори с бюрократичната машина на времето. Докога?

Тодор Михалев