Същността на свободата е в освобождаването: започвам безсрочна гладна стачка за да помогна на българското образование най-сетне да извоюва така потребната му свобода!

Предвид създалата се тежка ситуация в моето училище и в българското образование изобщо (виж Жалба под формата на отворено писмо до най-висшите отговорни за състоянието на българското образование институции и също така Аджеба, мама му стара, Ботев... идиот ли е: може ли и в наши дни да се мре за правда и за свобода?!) решавам от утре, понеделник, 5 декември да обявя безсрочна гладна стачка със следните искания:

1. Спиране на политически мотивирания в същината си административно-бюрократичен терор, тормоз и произвол, на който са подложени новаторите, другояче или различно мислещите, иначе казано нестандартно, новаторски и творчески мислещите дейци в сферата на българското образование;

2. Прекратяване на тиранията, на диктата, на господството на министерската образователна бюрокрация-мафия върху многострадалното българско училище и образование;

3. Започване на истинска, същностна, коренна промяна и реформа на българското образование и училище по пътя на реалната, практическата демократизация на отношенията в училищните и образователни общности, на общностите, занимаващи се с образование и с личностен растеж;

4. Освен тези принципни искания, свързани с моите многогодишни борби за непосредствена, практическа и истинска реална демократизация и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност, тази в училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-Пловдив (наричано до ден-днешен от широкото масово съзнание в Пловдив "ТЕТ-ЛЕНИН"!), си позволявам също така да поискам оставката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, изживяваща се като ревностен охранител на административно-командната и по същество изцяло непроменена социалистическа система на държавното образование у нас; искам оставката на въпросната администраторка най-вече по морално-ценностни причини, заради безброя гафове, които тя за своето славно шестгодишно директорстване си позволи, заради ексцесиите, заради административния произвол и репресиите, на който тя си позволи да подложи всички ония учители и ученици, които не желаят да бъдат прости изпълнители на министерската и директорската абсурдистка "премъдрост";

5. Отново продължавам да настоявам да се даде незабавен ход на процедурата по избор на нов патрон на училището ни, срамота е училището ни да продължава да се нарича масово "ТЕТ-ЛЕНИН", отдавна, вече пет години откакто съм предложил за патрон на нашето училище да бъде избран Стив Джобс, но изборът на нов патрон, разбира се, може да стане единствено чрез свободен, демократичен дебат, който обаче цели пет години бива възпрепятстван от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, изживяваща се, казахме, като стожер на социалистическия абсурдизъм в образованието.

Моята отчаяна индивидуална акция цели да предизвика реален и смислен демократичен дебат по всички не търпящи отлагане проблеми на намиращото се в страшна агония българско училище и образование. Не мога да се примиря, че в обществото ни витае такава непростима апатия, такова отвратително безразличие към най-важния проблем за едно общество: адекватната, качествена, личностно насочена и отговаряща на нуждите на съвременността подготовка на младите хора за живота. Не можем повече и ден да си позволим с неадекватно, ретроградно, анахронично (не)образование и (не)възпитание да пропиляваме златните шансове на българската младеж, които тя има за да получи едно свободно и личностно ориентирано, съвременно образование, явяващо се залог за нейния жизнен просперитет вътре в страната. Като най-бедна страна в Европейския съюз не можем да си позволим повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностния и творчески потенциал на нацията!

Аз съм решителен противник на течащата от години мутризация на българското училище и образование: да, опростачването, безкултурието, тъпата антидуховна и така арогантна агресивност, която вилнее в обществото ни, биват култивирани и в тази наистина оруеловска и безкрайно деморализираща атмосфера, която цари в нашата тъй абсурдистка, както казах, (не)образователна и (не)възпитателна система. Представил съм своите възгледи, своите идеи, своята нова философия и стратегия на образованието в България в цяла една поредица от книги (и в списанията, които издавам от години, списанията ИДЕИ и HUMANUS), към които образователната бюрокрация си позволява да проявява пълно безразличие и пренебрежение. Очевидно на българската образователна система е отредена ролята да подпомага мутризирането и опростачването на нацията, на страната и на родината ни, на което аз съм твърд противник.

Позволявам си да призова унижаваните от години мои колеги, учителите на България: моля, колеги, докога ще се примирявате да работите в толкова унизителни условия, докога ще се страхувате да се възползвате от своите права, моля ви, направете нещо за да си завоювате и да си защитите достойнството! Знайте, учителят не е прост чиновник, служител и прост изпълнител на чужди заповеди и инструкции, да си учител е благородна и чисто духовна мисия: как е възможно да търпите, докога ще понасяте нечовешките гаври?! Не си ли заслужава да започнете борба за свобода, за човешките и за професионалните си права, потъпкани така грозно от толкова арогантната и самозабравила се вече образователна бюрокрация-мафия?!

Да, българското образование е под тиранията на министерската и директорска мафия-бюрокрация, вие нима още не сте осъзнали тази толкова проста истина?! Кога, така страшно унизен български учителю, ще изправиш гордо глава и ще запееш, примерно, ето тази позабравена песен по текст на великия Стефан Стамболов, което за миг ще ти върне куража, а с него и достойнството:

Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, но искаме свобода, човешки правдини!

Става дума за ето тази песен:

Кога ти, толкова унизен български учителю, ще се осмелиш да си изпълниш заветната задача и мисия, и именно: да бъдеш нравствен пример на своите възпитаници?! И то не само на думи, а на дело?! Нима, унизен, обиждан, ала търпящ, понасящ унижението български учителю, не разбираш тази проста истина: че малодушният, страхливият, понасящият недостойнството възпитател възпитава не някакви други, а също така малодушни, страхливи ученици-търпеливци, ученици, за които недостойнството и унизеността е всекидневие, те привикват да понасят тия обиди безропотно, а в един момент, което е най-страшното, и започват да ги обикват, да се привързват, да се пристрастяват към тях?! 

А понасят безропотно всичко нашите ученици защото ний, учителите, не правим нужното да възпитаме от тях не само достойни, немалодушни личности, но и добри граждани на България. Драги български учителю, като служиш на разпасалата се до невъзможност и така дебелоока и направо арогантна образователна мафия-олигархия ти нима не разбираш, че по този начин на дело подпомагаш мафиотизирането и мутризирането на нашето свидно отечество?! Кога, многострадални български учителю, ще възроптаеш срещу тиранията и ще си спомниш, че само преди 9 години ти направи най-продължителната в историята на България учителска стачка, но след това си позволи да дезертираш за цели 9 години от своя граждански, духовен и човешки, а също така и учителски дълг?! И защо, моля ти се, направи това предателство?! Не чувстваш ли известни угризения на съвестта за него?!

Понеже не желая да бъда роб, понеже няма да се примиря с тиранията, понеже съм осъзнат демократ, понеже за мен моят човешки, учителски, духовен и граждански дълг означава нещо, понеже съзирам всеки ден ужасни психологически и нравствени рецидиви на гибелната примиреност с едно отвратително аморално статукво в агонизиращата от години (не)образователна и (не)възпитателна система на България, аз решавам да се пожертвам и въпреки "букета от болести", които имам, предприемам тази отчаяна индивидуална акция на решителен и твърд граждански протест: ще гладувам докато не се изпълнят моите искания или докато умра от глад - защото добре зная, че въпросната образователна бюрокрация-мафия няма да се спре пред нищо за да запази господството си!

Аз вярвам, че поне моите ученици ще оценят саможертвата ми. Всичко, което правя, което също така съм правил през целия си съзнателен живот, е заради тях, работил съм и продължавам да работя за техния същностен, коренен и дълготраен човешки интерес. Изпълнявал съм си в невероятно тежки условия своя учителски и човешки дълг на философ цели 33 години, какво пречи сега пак заради него и да умра?! Нима животът ни може да се нарече човешки ако липсва най-висшето условие за това, именно свободата!  Нима може да се живее недостойно и човешки едновременно?!

Моят протест е за повече свобода, моят протест фактически е за истинска свобода и на учителите, и на учениците, и на родителите, и на гражданите. Да, възловата дума на промяната в образователната и възпитателната сфера е думата свобода. Без свобода в образованието и възпитанието на младите нищо добро не може да бъде постигнато, ето затова ний сега берем толкова отровни плодове: защото десетилетия след господството на тъй зловредния социализмо-комунизъм продължаваме даже и несъзнавано да робуваме на неговата толкова противочовешка и човеконенавистническа същност и догматика! Отдавна е дошло времето да се разделим с този пагубен манталитет и стереотип, завещан ни от уж блаженопочиналия социализмо-комунизъм. Той обаче не умря, за ваше сведение, драги ми дами и господа учители, родители, ученици, съм длъжен да ви уведомя, че у нас, в България, комунизмът вампиряса и ето, продължава да вилнее не само в българските училища, но и в страната като цяло. Без промяна и решителна реална и същинска демократизация на българското образование промяна в отвратителното мафиотско-мутренско-олигархично статукво никога няма да настъпи. И това ли не сте още осъзнали, а, кажете нещо де, защо така позорно мълчите?!

Директорката на училището, в което работя като учител по философия (съпруга на примерен служител на МВР от преди 1989 г. и снаха на майката на Георги Атанасов, последният премиер от времето на диктатора Тодор Живков Правешкий!), си позволява да потъпква безжалостно всяка моя творческа и новаторска инициатива, позволява си също така да изопачава по най-грозен начин смисъла на всичко, което правя, съобразно този същия комунистически манталитет ме е обявила за "изцяло вреден народен враг", подлага ме всеки ден на ужасен административен тормоз, терор и на всякакви, на какви ли не възможно най-перфидни гаври, обявила ме е за ненужен дисидент на "светата система", за еретик, за "пълен некадърник", обяви ме дори за "психично болен", тя вече си позволи веднъж да ме опраска, пардон, да ме уволни, но Върховният Касационен съд ме върна на работа, ето, вече работя цяла година след завръщането си. Но в последните месеци административният натиск над мен се превърна в същински кошмар, изля се в какви ли не, кое от кое по-грозни издевателства и гаври. Ето и по този конкретен повод протестирам по начина, по който избрах; всичко това, което директорката дръзна да направи спрямо мен, се прави под благия невъзмутим поглед на висшестоящите инстанции на образователното ведомство, които и малкия си пръст не мръднаха - защото, предполагам, за тях също така е свята и поговорката "Гарван гарвану око не вади!".

Ще изпратя утре под формата на открито, на отворено писмо до институциите и до медиите това свое писмо. А от понеделник сутринта ще започне стачката ми. Имам първи час в понеделник, пред учениците си също се обявя за какво стачкувам, примерно като им предложа да прочетат и да обсъдят това мое отворено писмо. Ще поставя много хора и най-вече длъжностни лица в ситуация на нравствен избор. Много ме вълнува какво точно ще изберат да направят. Умирам от желание да разбера на какво са способни...

Хубав ден ви желая! И приятен неделен ден! Денят за човека е истински хубав и приятен когато се занимава с истински смислени неща. Да кажем да чете хубава, примерно философска или художествена книга. И да мисли върху прочетеното. Да, да мисли. Моят най-голям грях в очите на церберите на системата, за който ме наказват, е че помагам на учениците ми да мислят напълно свободно, самостоятелно и отговорно, според своето висше предназначение като човешки същества. 

А предназначението на човека е да бъде свободен. Не можеш да бъдеш човек, не можеш да живееш по човешки начин ако не си свободен. Същността на свободата пък е в освобождаването, по думите на философа Хайдегер, това значи, че който нищо не прави всеки ден и то на дело за свободата си, не може по никой начин да е дори малко свободен. Истината е тази, която освобождава, която ни прави свободни, това пък е същност на Христовото учение, което по идеята си не е нищо друго освен религия на свободата. Европа, към която принадлежим, не е нищо друго освен свобода. Замислете се поне върху всичко това, ето, дадох ви малко "храна" за размисъл в неделния ден. Бъдете здрави! До скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo