Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 17 декември 2016 г.

Правото е преди всичко и най-вече изкуство за справедливото и доброто



На 17.12.2013 г. си отиде нашия асистент по римско частно право Теодор Пиперков. Смъртта му е била страшна, но красива, като в стихотворение - по време на лекция, пред погледа на студентите му - първокурсници...

Беше отдавна, през есента на 1988 г. – млад, весел, непринуден, забавен, остроумен, готин, ерудиран, без да е надменен, обясняващ на неразбралите с търпението на учител в първи клас, дискутиращ с любознателните като със съмишленици… Колко забавно ни разказваше как римляните са положили основите на съвременното право. Как през каскада от смях и закачки неусетно ни предаваше, че в правото има романтика, че има красота, че правото е преди всичко и най-вече - Изкуство за Справедливото и Доброто.

Той беше първия, който ни разкри смисъла на древната максима: Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere - „Предписанията на правото са такива: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму своето“.

Honeste vivere - живей честно - бъди добър и честен човек, защото дължиш това на себе си.

Alterum non laedere - не вреди другиму – бъди добър гражданин, защото дължиш това на другите;

Suum cuique tribuere - отдавай всекиму своето – бъди добър магистрат, защото магистратът дължи това на тези, които са под неговата юрисдикция.

Каква беше изненадата ми когато години по-късно открих, че последната част от фразата e изповядвана от Васил Левски в писмата му: „Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето“, „В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“, „Ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода: чиста свобода българину и секиму своето“.

Горните думи на латински стоят изписани високо под купола на Съдебната палата, но в последните години бяха покрити с дебел слой прах, който изглеждаше непоклатим. Оказа се, че не е така. През есента на 2014 г. 15 съдии от СГС, а после още 26 колеги от СРС, показаха, че чистата идея за правото е все още жива. Година по-късно съдии от всички софийски съдилища излязоха с тогите си пред съдебната палата и се сляха с гражданите, протестиращи срещу имитацията на съдебна реформа.

Тази есен адвокати се събраха да правят адвокатска реформа, за да опровергаят закачката на Теодор Пиперков, че „халтавата адвокатура убива правосъдието повече от най-корумпирания съд”. Преди няколко години доц. Кристиян Таков каза, че „доброто е дезорганизирано, а злото – в стройни редици. И е време това да се промени”. С днешна дата и той запретна ръкави, слагайки основите на партия с кауза от прости мечти: правосъдие - мечта за справедливост, антикорупция - мечта за почтеност и образование - мечта за знание.

Казват, че човек е жив докато си спомнят за него, изповядват се идеите му и се следват посланията му. Духът на Теодор Пиперков няма да си отиде скоро от тази земя.

Мирослав Мичев

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: