Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 17 декември 2016 г.

Наближава гибелта на тираничното, потискащото личността, нечовешко, а това значи ненавиждащо свободата училище и образование!


Хич не ми се пише тази сутрин в блога - все пак съм в болница в момента и нямам настроение за писане! - но ще опитам нещичко да напиша, понеже имам много впечатления, мисли и констатации за споделяне от така вълнуващата ме тема за все пак реалната, ала наистина съвсем зорлем протичаща демократизация в нашата училищна общност. Вчерашното есе от поредицата бе със заглавие Майтапя се бе, надали ще мра: "черен гологан" кат мен не се губи така лесно! и ето под него какъв коментар е благоволила да напише някоя невинна душа:

Анонимен каза: Ако не си им обяснявал нищо в часовете няма как да се оправят нещата, родители и ученици искат да си вършиш задълженията. А Грънчаров, след като не направиш опит да се промениш и да преподаваш на децата, няма нищо да ти помогне. Проблема си е в теб. И не обвинявай никой за собствените си неудачи.

Да оставим това, че въпросната тъй проницателно мислеща, с извинение, другарка употребява руски думи (вместо руската дума "неудача" можеше да употреби българската дума "неуспех"!); но иначе коментарът и е чудесен, с няколко думи е успяла да изрази най-важното, по което аз лично няма как да се разбера с мислещото в този коловоз другарско съсловие. А е другарско съсловишето щото в тия няколко думички се съдържа в пълен вид цялата закостенялост на комуноидното мислене, за което другата (различно мислещата) личност няма никакво значение. Не влагам никакъв политически смисъл в думата "комуноид": тя е категория, обозначаваща нещо чисто психологическо и нравствено, комуноидът е лишеност от личност, комуноидът е пълна безличност, която точно на това основание няма как да признае правата на другата, на различната личност. Личност иде от различност, тям, където не се признават различията, тям няма личности, там има комуна на "еднаквите", на обезличените. И виждате как тази другарка ми заповядва да съм се бил променил, докато не се променя, докато не стана "типов учител", докато не се комунизирам, докато не плюя върху собствената си личност и своите права, аз добро няма да вида и т.н. Проблемът ми си бил изцяло мой, ами как няма да е мой като моят проблем е това, че съм личност?! Според "единствено правилно мислещият" комуноид учителят преподава, учениците зубрят преподаденото, никой няма право да излиза от тази догма, от този калъп. Откъде-накъде тоя там никаквец Грънчаров ще си позволява да прави някакви си там иновации, с които поставя под съмнение няшата свещена догматика?! Учениците било трябвало да мислят, трябвало да търсят истината, да спорят, да се ровят из разни учебници, преподавателят няма да им налага нищо "общозадължително", няма да ги тиранизира, няма да им казва как е правилно да се мисли, само ще участва като равноправен партньор в преследването на истината, която трябва, представете си, да се роди в главите на самите ученици в един нелек познавателен и творчески, разгръщащ се на човешкса основа процес, ало, какви са тезци твои лигавщини бе, Грънчаров, я не ми се прави на интересен, казано е, преподавателят преподава, учениците зубрят, това е единствено верният подход, ти сега няма да изобретяваш "топлата вода", за какъв се мислиш бе, я ги виж ти, теб кой ти е разрешил да бъдеш различен?! Я си покажи разрешителното от Министерството?! Ще ми се правио той на личност, на нестандартен той ще ми се прави, на свободен той ще ми се прави, на мислещ той ще ми се прави! Тая обаче при нас няма да я бъде, щот, другарки и другари, допуснем ли такива като Грънчаров да почнат да си разиграват коня, цялата ни свещена система ще отиде по дяволите и тогава какво ще правим ний, дето сме нейни поклонници, та тогава ний ще станем смешни и жалки, другари, на оружие, да скачаме и да унищожим наште врагове!!!

Това е. Нима някому не е ясно за какво всъщност тече борбата в нашето славно училище?! Ще правим ли промени или няма да пхравим, ще се променяме ли, или ще си останем все същите, именно банални, строги, непоправими догматици, "единствено-правилно мислещи", ало, каква е тая свобода бе, та свободата поражда анархия, ний искаме ред и дисциплина, Грънчаров, ти си сам, а ний сме много, затова ти грешиш, ти си грешник, а ний сме прави, да, ний сме единствено-правите, а ти си еритик и грешник, затова именно и трябва да си идеш! Ще те опраскаме без да ни мигне окото, сфащаш ли, нема да позволим да ни мътиш водата, да предизвикваш някакви двежения в нашето тъй уютно застояло блато!

Да приключа този момент с един друг коментар, ето го, той е от бивш мой ученик, той е написал на едно място следното:

Петко Панамски каза: ... Аз съм бил ученик на г-н Грънчаров в ПГЕЕ Пловдив и мога да кажа само добри неща за него, но най-основното, за което съм му благодарен, е че той те кара да мислиш, сам и ако имаш нужда - помага. Малко хора, а какво остава учители в България те карат да мислиш... Българите сме добър народ, просто сме се загубили преди много време!

Това е. Това пише този човек. За мен като учител е предостатъчно, че имам ученици, които са успели да разберат същината на подхода ми и са го оценили подобаващо. Един-единствен ученик така да е възприел нещата, това за мен е предостатъчно. А има много ученици, които така възприемат подхода ми, нещо повече, вече са горещи фенове на промяната в училището, а и в образователната ни система като цяло. Особено по време на гладната ми стачка се създаде критична ситуация, в която много ученици събраха смелост и публично обявиха, че подкрепят не толкова мен самия, а идеите, от които аз съм вдъхновяван. На мен това ми стига. Факт е, че с това промяната в нашето училище вече е започнала. Вече се формира обществена сила, която ще доведе тази промяна до успушен край. Но това няма как да стане без борба. Без тежка, всекидневна, изтощителна борба. Борба на агонизиращото, но не отказващо се от монопола си старо "мислене" - с кълновете на новото, със силите на новото, с новите идеи, с ратовниците на едно съвременно, автентично, смислено, демократично, свободолюбиво, човеколюбиво образование и училище. Иде краят на казармения модел на (не)образование, наближава гибелта на тираничното, потискащото личността, нечовешко, а това значи ненавиждащо свободата училище и образование! Барикадата вече е очертана, а вий лично на коя страна на барикадата ще се наредите, а, вас питам, драги мои мълчаливи "събеседници" и спътници, не се правете на ударени, да, точно вас питам, толкова нелюбезни мои партньори в търсенето на истината, да, за вас става дума, многоуважаеми дами и господа съдебни заседатели?!

Да оставим мъртъвците да оплакват и да погребват своите мъртви ли?! Какви са тия крясъци от тяхна страна, леле, щяло да загине тяхното царство на терора връз личността, царство на триумфиращата комуноидност, царство на парадиращата простащина, царство на мутрите, на наглеците, на подлеците, на духовните мизерници, на мерзавците, на некадърниците, на необразованите, на простаците, на чалгаджиите, дето у нас набраха такава сила, че завладяха всичко, тяхна е от доста време и сямата централна власт, да не говорим за властта по места, в различните сфери, ето, и в образователната сфера нима положението не е същото?! Не е същото ли?! Амче нима може тъкмо образованието в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ да е оставено да е извън ширещия се в страната ни и триумфиращ направо мутренски манталитет?! Не, как е възможно парадищата из страната ни простащина, динковщина, патреотична наглост и прочие да не са подхранвани от ориентирано и настроено в абсолютно същата тоналност училище и образование?! Вий нима си мислите, це господстващата в страната ни мутренско-ченгесарска мафия ще допусне тъкмо тъй най-важната сфера на живота, каквато е образованието, да не е под нейния тотален контрол?! Айде де, недейте да подценявате чак толкова мафията ни, тя може иначе да е проста, но е инситнктивно хитра, тя знае какво следва да прави, тя следва инстинкта си, а инстинктът й е: всичко следва да е просташко и гнусно като нея самата, прекалено "ентелегентни" учители-умници (примерно като тоя така гаден Гранчаров) ний, другарки и другари, нема да търпим! Вън! Какво чакате та още не сте опраскале тоя Грънчаров бе, ало, защо спите?!

Аз пиша така и се майтапя често, иронизирам, казано по научному, зер съм ученик на Сократ, а учените хора знаят, че Сократ е превърнал иронията в най-мощното си оръжие, е, аз според силите си се мъча да правя съвсем същото като Сократ. Дали не възниква, на това основание, да ме последва съвсем същата участ на Сократ?! И него са го убили, какво пречи и мен да убият?! Да ме умъртвят ако не директно, то по-рафинирано, по-перфидно, примерно, като в резултат на всекидневния тормоз и терор доведат нещата дотам, че здравето ми да рухне, да се затрия ето по този толкова "хумамен", нали така, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Заседавайте си вие там, трайте си, а пък ний тук ще се изтрепем от нерви, от напрежение, от борби, леле, да ви имах аз дебелата безчувствена кожа?!

Искаше ми се тази сутрин да описвам по-внимателно признаците на промяната, които все по-определено почнаха да се забелязват след моя отчаян протест, именно след гладната ми стачка, която аз фактически направих за да ускоря поне малко процесите, е, процесите се ускориха, а на повърхността излезе това, което именно ме интересуваше. В по-необичайните, критични ситуации на живота ний, хората, се прояваваме в истинското си лице, в тях маските падат. Мерзавците си позват своята неподправена мерзавщина и наглост, а достойните хора си показват достойнството. Мижитурките си показват мижитурковщината, треперковците почват още по-неистово да треперят. Малодишните си показват своето неподправено малодушие, наглеците, казахме, си показват наглостта. Подлеците - подлостта. Лицемерието изчезва, всеки показва реалната си цена. Ето, давам ви един пример, много е показателен, такива примери имам вече безчет, ала нямам време да опиша всичките, ще се наложи да се задоволите само с един.

Знеете, има само един от всичките 15 класа, на които преподавам, който подкрепя на дело тезата на охранителски настроената спрямо статуквото директорка, той именно и прави своя контрапротест, аз вече описах как именно го правят, в една грозна форма, сипят недопустимиш нападки от личностно естество срещу преподавателя си, този клас се опозори навеки със своя абсурдистки, смахнат изцяло бунт срещу свободата, те, видите ли, си искат "милото робство", искат си тиранията, в свободата се били чувствали некомфортно, е, не е съвсем така де, успяха все пак благодарение на даруваната им мен, но така нежелана и непонятна от тях свобода да си сътворят своята вакханалия на простащината, на арогонтността, на безсрупулността; администрацията пък им даде пълните "права" да вилнеят съвсем безнаказано в моите часове, с което ги насърчи да се опитат в наглостите си да надминат даже и самите себе си, което се оказа трудничко, но тия безумно дръзки... а сега де, как да ги нарека, коя дума е най-подходяща... тия безумно дръзки труженици на несвободата се опитаха да изобретят и да проявят такива уродливи простащини, че ето, виждате, са на път да се обезсмъртят, казахме, навеки. Да, но този клас е единствен, аз това съм го писал много пъти и всуки път като го изтъкна, на другия ден "силите на злото" пряват отчаяна акция да разбунят срещу свободата барем още поне един клас, щот инак тезата, че учителят по философия Грънчцаров е "пълен некадърник" отива по дяволите, абе, мама му стара, как тоя "пълен некадърник" все пак успява да намери общ език с 14 класа, другари, моля ви се, правете нещо, давайте да помагаме, ще станем за пълен резил, ами ако се окаже, че пустият Грънчаров не е "пълен некадърник", какво тогава ще правим, а, таваришчи?!

Та значи се правят непрестанни опити и в други класове да избухнат същите абчсурдистки бунтове срещу свободата, даже и в най-добрите класове има ратовници, които усърдно работят в тази посока, но те, за жалост, не успяват да вземат надмощие, здравите сили, така да се рече, противодействат, в тия класове има съвсем нормална обстановка, забележете, поддържана при това не с насилие, не с терор, не с натиск от страна на учителя, а основана единствено на добрата воля на самите ученици! А добра е единствено свободната воля на човека, това нали сте го научили вече като сте чели моите есета, моите помагала по психология, по философия, по етика и прочие?! Е, моите ученици превъзходно знаят това и в мнозинството си ме подкрепят, което за мен е най-обнадеждителният симптом, заради това нещо аз съм оптимист и така ентусиазирано продължавам да си водя иначе отчаяната и толкова тежка всекидневна борба. И ето ви сега един пример, той е много показателен.

Има един 11 Д клас, в него има доста "активисти", това са ученици, които са в най-близки отношения с администрацията и с безпределно верния на администрацията педагогически съветник (който в дните на моята гладна стачка изчезна някъде, аз този човек вече не мога да го видя, на знам какви задачи му дава напоследък директорката, но той сякаш се изпари!); на това основание може да се допусне, че и в този клас напрежението е порядъчно, само дето учениците (класът иначе е добър, от най-добрите!) в мнозинството си, с малки изкючения, се държат съвсем порядъчно, е, има и ученици, които си позволяват доста волности, но това в моите часове е допустимо. Разбира се, в този "елитен клас" трябва да опчетем и това, че традиционната образователна догматика е пуснала своите корени, за повечето ученици това учителят да е господар, учениците да са послешни и изпълнителни, учителят да им обяснява какво е правилно да мислят а пък те сладкопойно да повтарят "единствено правилните държавно одобрени мисли" е нещо, което не се поставя под съмнение; от тази гледна точка погледнати, иновациите на тъй странния учител по философия са не просто прекалено чудати, те са и недопустими, незаконни, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. Та значи въпрос на време е и в този клас да избухне бунт срещу свободата, наченки на този бунт има от доста време, напрежението, казахме, е порядъчно, всеки час е изпитание за мен, да, ама има нещо, което още държи нещата в що-годе приемлива форма и то, предполагам, е... моралът! Да, морални са тия основания по моето възприятие. Е, в този клас оня ден се случи нещо интересно, да кажа няколко думи за него. И ще приключвам, щото ми писна да пиша, пък съм и в болница, майчице, съвсем явно съм откачил щом тия неща ги пиша даже и когато съм в болницата!

Всички 11-ти класове по нареждане на инспекторката по философия имаха писмено изпитване, то било задължително и пр., е, проведохме го. В този клас оценките не бяха бласкави, около средното ниво, а вземете предвид, че в него престижна и дори поносима е единствено... отличната оценка, казах, това е хубав клас. Разбира се, имаше много обидени заради оценката си ученици, имаше подмятания, че учителят не оценил бил правилно техните умотворения (повечето, разбира се, както си му е редът според догмите на системата, просто бяха преписали нещичко, взето назаем от интернет!), бил им писал умишлено занижени оценки, и прочие. А оценката, знаем, в рамките на традиционната догматика е светая светих, аз като им кажа, че оценката изобщо, ама изобщо не е важна, учениците ги... втриша! Азу примерно, казвам, че не оценката, а... личността е истински важното, ако си мислещ човек, голяма работа, че си бил нямал шестица, та нали най-добрите системата у нас ги оценява като най-лоши, щот системата ни е тотално сбъркана, и тогава учениците почват направо да вият от... възмущение!!! Не, обратното е бе, господине, как не разбирате, оценката и дипломата е най-важното! Е, по този въпрос доста сме спорили не само в този клас, но и в други класове. В моите часове е съвсем нормално да се спори, учениците изобщо не ги е страх да влизат в най-разгорещени спорове дори и с преподавателя си. Та така стана и оня ден, спорихме цял час, за какво ли не спорихме. Но не за това ми е думата. Думата ми е за друго нещо.

Един ученик ми каза, че бил гледал целия филм за Сократ в къщи и бил искал да сподели впечатленията и мислите си, понеже бил се издънил на писменото изпитване! Забележете, той не обвини мен за лошата си оценка, а намери проблема в себе си и си и направил длъжния извод: налага се промяна, нещо в себе си първом да променя. Въпреки разгорещените дебати с другите ученици в тоцзи клас аз все пак намерих време да изслушам ученика, дето искаше да пофилософства за Сократ. Изслушах го с голям интерес, зададох му въпроси, които изобщо не го затрудниха, получи се приятен разговор, сиреч, магията на философстването се случи, е, писах с удоволствие шестица на този млад човек, който единствен (!) - засега! - успя в този клас да си направи толкова лесния всъщност извод от ситуацията, в която са се оказали всички ученици. И им даде пример, че промяната е възможна, просто се иска пренагласа, пренастройване, просто трябва да видиш всичко от един друг ъгъл и тогава нещата ще си отидат на точното място.

Толкова. Нямам сили да пиша повече. Кракът ме боли, оперираният крак, като ми бият обезболяващо болката изчезва, ала иначе съм отпаднал, та е цяло чудо, че успях толкова много глупости да напиша тази сутрин. Е, може и да не са глупости де, то си зависи от гледната точка. За едни са глупости, за други не са. За глупаците са глупости, за мислещите - не са! :-) Нека да ми се обиждат тия, които друго не правят освен да се държат глупаво, пък после, моля ви се, друг им бил виновен като им кажеш, че били държали глупаво! Хубав ден и приятен уикенд ви желая от болница СЕНТРЪЛ ХОСПИТЪЛ, така ли се изписва не знам, входът е от бул. "Васил Априлов", намирам се в хирургическото отделение, ет. 2, стая 106, ако някой иска да ме види и да си пофилософстваме, да заповяда! Сам съм и си разговорям само с книгата! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

8 коментара:

Анонимен каза...

Бързо оздравяване желая!

Ani Valova

Анонимен каза...

Оздравявай! Успех!

Тодор Марков

Анонимен каза...

Ангеле, дръж се, Човеко! На толкова много заспали институции си поел работата, няма кой освен теб да я върши! Кажи-речи никой не си върши работата,и ти трябва да им напомняш как е правилно да се постъпва! На такива като теб са си прехвърлили задълженията ученици, родители, директори, учители, инспектори, министри........какво да се прави, дръж се! Знам, че няма да се предадеш! Респект! Бъди силен и здрав да доведеш тази епична борба против мракобесието докрай!

С уважение: Мария

Maria Vassileva

Ангел Грънчаров каза...

Не аз, Бог има заслугата, че още шавам и правя нещичко! Нему благодаря за всичко, за силата и за духа, който благоволява тъй великодушно да ми даде!

Анонимен каза...

Пожелавам ви бързо възстановяване! Още много работа и успехи ви очакват.

Мара Попович

Анонимен каза...

Еееех, защо не съм пловдивчанин...:-) Добри ми Приятелю...как щяхме да си похортуваме ...за какво ли и не...Ма, на...пустата й Съдба...:-)
Хайде, да ти минава по-бързо...кат на куче! :-) Подхранваш ли правилно...:-) Пък може да се сдърпаме на някоя тема с тебе на лято...или някога...Жив и здравеещ бъди!Пък на директорката ти и на нейните блюдолизци...майната им!Да имат много здраве от мене, че са прави така лошо със себе си...и толкова зверски с тебе да се държат и да се отнасят!

2016.12.17г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Уважаеми освободителю,
Представянията Ви в блога за този клас са малко нереалистични - Вие сам се поставихте в конфузна ситуация с въпросните изпитвания - не беше даден пряк анализ за работите ни и странно, но може би нормално вижданията Ви се разминаваха от нашите...... Темата беше "Какво за мен е философията" - всеки който беше пряко си изразил мнението -беше с порязана оценка, но защо ли?!!
Защото мненията ни не се покриваха с Вашите, но какво пък нали сте свободно мислещия учител с разбиране към дискусията....
Останете със здраве,
Един от учениците на любимия Ви 11 д клас!

Ангел Грънчаров каза...

На ученика от "любимия ми 11 Д клас" - първо, все още не сте се потрудил да схванете смисъла на въпроса, който Ви зададох за писмено изпитване. Това "Какво ЗА МЕН е философията?" не значи, че Вашата представа за философията е напълно достатъчна - особено когато очевидно не сте направил нищичко за да се доближите поне малко до СЪЩНОСТТА на философията, до ИСТИНАТА за нея. Един човек, който НЕ ЗНАЕ що е философия, да си предъвква своята НЕВЕЖА представа за философията е нещо, което е незадоволително най-вече за него самия - стига поне малко да се самоуважаваше.

Второ, за СВОБОДА, моля Ви се, недейте да говорите. По всичко личи, че изобщо не сте дал труда да схванете поне малко СЪЩНОСТТА на свободата, а Вашата лична представа за нещо, което не разбирате, би следвало да е незадоволителна най-вече за Вас самия - стига да не бяхте изпаднал в такова безразличие към истината...