Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 7 декември 2016 г.

Репортаж за втория ден на гладната ми стачка



Под обявлението ми за излизането ми в стачка (виж: Не можем повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностният и творчески потенциал на нацията!) се оформи твърде интересен и поучителен диалог, в който участват даже "мислители" от Калифорния, хвърлете му едно око ако имате време, интересно е! А на мен сега ми се налага да напиша нещичко от поредицата свои есета, посветена на борбите ми за едно ново, съвременно образование, за демократизиране на отношенията в нашата конкретна училищна общност и т.н.; вярно, тази сутрин имам съвсем малко време за писане (щото досега участвах в упомената дискусия), а и защото имам първи час, след около 20-25 минути трябва да ставам да се приготвям за работа (предното есе беше със заглавие Има една друга, смела, достойна, свободолюбива, млада България, която расте, но която ний, учителите, родителите, гражданите трябва да подкрепим!).

Имам доста наблюдения и впечатления от втория ден на своя протест, именно от вчера. За всичко не мога да напиша, но поне за нещичко, и то най-важното, трябва да напиша.

Училището ни вчера приличаше на ритнат или прекатурен кошер: чувстваше се едно необичайно оживление; влизайки в своите часове, учениците ме поздравяваха с аплодисменти, подкрепяха ме ентусиазирано, става дума за учениците от 10-тите класове. По коридорите беше същото, много ученици ме поздравяваха с уважение, някои ми казваха, че се радват, че още ме виждат, че още не съм уволнен, други ми казваха, че били правели подписка в моя защита, някои ученици идваха да ми благодарят за всичко, което съм им бил дал и прочие, изобщо много знаци на съпричастност и подкрепа получавам от учениците си. На учениците от 11-тите класове (имах вчера три такива часа) реших да не казвам нищичко за акцията си, по причина на това, че с тях учим чиста философия, учебното време е малко, реших да спестя тия обсъждания за стачката ми, за протеста ми, на тях им прожектирах филм за Сократ (италиански, игрален, художествен). Каото после всеки като ми разкаже мислите и впечатленията си по повод на филма (в писмен вид или устно), ще може да получи оценка или точки (ако е решил да се изявява и да бъде оценяван по точковата система). Прочее, оня ден, в петък, говорих с един 11-ти клас относно плана ми да обявя стачка, реакцията на учениците беше същата като на 10-то класниците, подкрепяха ме, съжаляваха, че директорката ще ме уволни и пр.

Разбира се, вчера беше организиран "спонтанен контрапротест" в подкрепа на директорката (на която искам оставката й по морални причини най-вече), разбира се, той беше осъществен от знаменития вече 11 Ж клас, те се бяха подготвили, чакаха ме на входа, като излизах, ме изпратиха с "бурни, дълго нестихващи овации"! Там беше и ги вдъхновяваше оня същия войнствен пазвантин на училището, който се обезсмърти с това, че показа среден пръст на репортера и оператора на телевизия СКАТ, а по този начин показа средния си пръст и на зрителите, сиреч, на цяла България! Той също ръкопляскаше, сиреч, участваше в "контраппотеста", нищо чудно да е бил негов организатор. Не видях дали зад гърба ми не ми показа... среден пръст, не ми беше удобно да се обърна, предполагам че не се е сдържал и е направил същия така обичаен за него и тъй подходящ за едно училище циничен жест. Толкова и по този пункт, налага ми се да бързам, за да очертая по-пълно картината.

Интересно е това, че вчера директорката, сияеща от някаква радост, проведе сръчно една оперативка, за която фактически нямаше кой знае какво да каже, но поне можеше да издемонстрира пред "сплотения колектив", че изобщо не й пука за протеста на "оня там Грънчаров", ето точно за това, предполагам, и е решила да проведе туй мероприятие. Е, издемонстрира безхаберието си, нещо повече, и дума не обели за тия събития (за това, че никой не бива да дава интервюта на репортерите и пр.), даже си позволи да скрие от Съвета мое нарочно писмено обръщение по повод обявяването на стачката ми, вместо да го сложи на дъската за обяви, тя още го крие - като ме предизвиква аз сам да го сложа, та тя после да може демонстративно да го махне! Разбира се, на оперативката пак се обсъди проблема за въпросния коледен банкет, няма що, много е подходящ за обсъждане този въпрос, за менюто и пр., особено когато колега-учител е в гладна стачка хи присъсътва там, на Съвета! Както и да е, толкова и по този пункт, нямам време да пиша повече, но и това говори предостатъчно. Изобщо в нашето училище витае духът на късния "соц", пълно е с табла, хвалещи успехите ни, ала започна да се усеща нещо като барутен дим, димът на наближаващата така застрашителна спрямо социалистическата идилия революция.

Ще се наложи този текст да го оставя да е с продължение, няма начин, ето, пиша това "Следва продължение, текстът е незавършен и още се пише, ще го дописвам по време на деня, когато имам възможност за това". А тук все пак да кажа още нещичко.

Вчера също така бях извикан в... полицията, наложи се в една пауза между часовете да ида във Второ районно полицейско управление, срещнах се там с една дознателка, смятах, че ще е във връзка с протеста ми, не беше, беше по повод на един по-раншен мой сигнал до прокуратурата срещу директорката (за извършено от нея документно нарушение). Снеха показанията ми, за кой ли път. Сигналът ми бил прехвърлен наново към друго полицейско управление,1 сега започва ново разследване, от нов дознател. С когото установихме добър контакт, човекът (дама беше дознателят) с интерес слушаше невероятните абсурдистки истории, случващи се в нашето училищно всекидневие, много внимателно слушаше и партньорът й по кабинет. Поговорихме си близо два часа. Имам и документ, че съм бил там, щото за малко щях да закъснея за последния си час. Успах обаче да отида за часа, макар и грохнал.

Много съм изнемощял от гладуването, не е истина, че щял съм бил да почувствам "необичайна лекота", при мен ефектът е такъв: вие ми се свят, гади ми се, залитам като ходя. Може би заради възрастта ми е така, може би заради болестите, не знам. Може и организмът ми да е особен, да е с по-различен нрав - както неговият притежател. Ученици ми питаха колко време смятам да гладувам, един познат лекар (той дойде в училището да ми изкаже съпричастност и да ми даде съвет) като поговори с мен, ми заяви, че трябва да се откажа от гладуването, т.е. да променя формата си на протест. Между другото, още един гражданин, мой приятел, дойде в училището за да ми засвидетелства солидарност и подкрепа. Той също ме съветва да се откажа от гладуването. Днес ще мисля по въпроса. Пийвам по чаша натурален сок преди да си пия хапчетата. Нищо друго не хапвам. Даже бонбоните от Николаевците ги слагах в джоба си. (Е, признавам си, като ми се завъртя в един момент свят и се олюлях порядъчно, си позволих един бонбон, шоколадов, той ми даде известни сили, признавам си този грях!) Спирам дотук, щото закъснявам...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

(Следва продължение, текстът е незавършен и още се пише, ще го дописвам по време на деня, когато имам възможност за това)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

Чоглаво спах тази нощ! Добри ми, Приятелю!Тази вчерашна сцена с пазвантина - тъпоглаво вбесеното говедо пъдещо репортерите, без никакво право! - изглежда ми дойде в повече!Искам да го възприема иронично, хумористично, вицоподобно...:-) Но , уви не ми се удава....Напомни ми моя случай, когато лепях на дъската за обявления в института призива си към колегите за съдействие против незаконно и престъпно трикратно уволнявалия ме ректор Стефан Барудов , а подир мен е вървяло подобното на пловдивското тъпо охранно и защо ли хранено от бюджета варненско говедо! за да ги разлепва, без това да е влизало в неговите служебни обязаности! Както вчера на този ПГЕЕ силно престарал се пазвантин не влиза в служебните задължения да пази и охранява територията му от присъствието на честни и почтени хора! В частния случай - и журналисти! Защото, в противния случай излиза, че пази престъпниците -директорки - администраторки от "нашествието" и от присъствието на честните и на почтените хора! :-) В разглеждания случай - и журналисти! А за човечността, за най-важното в отношенията....си прав и за гладуването си прав...само гдето наистина ...не искам да мреш! Мили ми, Приятелю! Не, не искам! И затова призовавам учениците да не го чакат твоето умиране!Моля ви, добри хора, ученици на Ангел Грънчаров, защитете Учителя си!Вие знаете как и може да го направите! За учителите от ПГЕЕ - срам за добрите, позор за лошите! То бива тъпа и самоубийствена страхливост и егоистичност, но чак толкоз не бива! За злото в ПГЕЕ - администраторките директорката Стоянка Анастасова и сие - подлизуркващите й и солидарни с нея заместнички : - Вън от българското училище! На истинното основание : - Душевно-нравствени изверги и безчовечни чучела нямат право да възпитават и да бъдат учители!

Владимир Петков

Райчо Радев каза...

Приятелю,
Ще пиша по-късно повече за стачката. Сега искам да ти обърна внимание на това, че по време на 40 дневната ми гладна стачка, по идентични на твоите мотиви, една вечер, за първи път в живота си, припаднах- свлякох се на пода и стоях така няколко минути. На другия ден моя лекар ми забрани да пия лекарствата за диабета /по време на гладната стачка/. Посъветствай се с лекаря си за пиенето на лекарствата.
По същество, не успях да променя нищо в образователната система. Дано се надигнат повече хора в подкрапа на каузата за промяна и да успееш в борбата си/ни. ЖИВ ДА СИ, И УСПЕХ !!!
Райчо Радев

Анонимен каза...

Браво г-н Грънчаров, аз съм с теб!

Любчо Чорбаджийски

Анонимен каза...

ПОДКРЕПЯМ !

Emilia Petkova-Buttenbruck