Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 21 декември 2016 г.

Нямаме друг избор: длъжни сме да бъдем човеци!



Попадам тази сутрин на текст със заглавие Как крадат парите ни?. Оказа се, че има и друг начин човек да бъде обран до шушка - и той тия дни беше приложен към мен. Чудесен начин, при това "съвсем законен" - е, според специфичните нашенски представи за законност и особено за справедливост. Както и да е, факт е, че не само до шушка съм обран, но и вече съм длъжник, т.е. съм обран един вид "авансово", не знам как да го определя - взели са ми и пари, които още ги нямам! (Виж: Из историята на нравите в тъй приказната страна Мутроландия: обран съм до шушка в парично отношение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив!, там ще видите документ, извадка от моята банкова сметка, където се оказва, че в момента съм с близо 650 лева "на червено", т.е. са ми взети и пари, които... нямам! Това, съгласете се, е постижение, нали така?! Защо обаче наричам това "присвояване" на моите пари от взискателката Стоянка Анастасова "обир", "обиране" - дали в случая, като употребявам такъв термин, не се излагам на опасността да бъда съден - за обида, за клевета или за каквото и да е там?!

Ами пиша така, както чувствам нещата: на 18 декември разсилният ми връчва документ (в която сега забелязвам, че няма никаква дата!), наречен "ПОКАНА за доброволно изпълнение", с която частен съдия-изпълнител Росен Раев ми дава 14 дневен срок (от връчването на поканата!), в който следва доброволно да си изплатя задължението. (При това взискателката Стоянка Анастасова не ми е дала копие от изпълнителния лист за да си платя задължението от 500 лева, а си е наела адвокат, който пак без да ме предупреди, е завел изпълнително дело при частен съдебен изпълнител и така моето задължение и нараснало повече от два пъти, вече ще плащам и тлъстия хонорар на адвоката по това "изпълнително дело" на г-жа взискателката, какви ли не такси и и пр.) Тъй. Следите ли ми мисълта?

Значи ми се дава двуседмичен срок доброволно да си изплатя толкова набъбналото задължение, и в същото време се налага запор на банковата ми сметка, откъдето единствено мога да взема пари и да си платя задължението (нямам други банкови сметки, по тази си получавам заплатата и тя ми е единствена). Но и това явно се е видяло недостатъчно на частния съдебен изпълнител, на адвоката на взискателката и на самата взискателка и на другия ден, т.е. на 19 декември, това е понеделник, от банковата ми сметка са източени всички налични там пари, около 450 лева плюс "на кредит" се вземат още близо 650 лева, сиреч, частният съдебен изпълнител вече "доброзорно", принудително, насила ми взема парите, нарушавайки при това дадения от самия него 14-дневен срок за доброволно изплащане на обременения толкова много дълг!

Кажете, като ти вземат парите без твое съгласие как да квалифицираме подобно деяние? Даже като ти вземат включително и пари, които още нямаш като налични - какво пък е това?! Значи един вид "взискателят" успява да ми вземе пари, които нямам, обира ме, така да се каже, "на кредит", аз лично такова чудо до този момент не бях си представял, че изобщо е възможно! По тази причина и на това основание се чувствам обран и то именно до шушка, факт е, че нямам и стотинка в банковата си сметка, нещо повече, вече съм длъжник на самата банка, която пък, без да ме пита, почва да дава и пари на разни тъй лакоми за пари "визискатели", които още нямам!!!

Ами че по тази логика какво пречеше банката да ме обремени с още по-голям дълг?! Какво примерно пречеше банката, да речем, да ми вземеше... жилището - ако, да допуснем, дългът ми беше по-голям?! Апропо, в въпросната "покана за доброволно изпълнение" частният съдебен изпълнител ме заплашва, че ако не си платя дълга в 14 дневен срок щял бил да нареди да се отворят моите "сгради", да се претърсят вещите, жилището и др. помещения, а при съпротива от моя страна щял бил да поиска съдействие и на полицейските органи, от кмета и т.н.! Да, ама в един момент е преценил, че няма какво да ме чака да се изплатя доброволно, ето, взел си е сам парите, без да ме пита за нищо, аз на такова нещо му викам обир, използвам този термин, вие си го наричайте както искате. Това за мен е нещо като... "законна кражба", знаете в предишните времена на незабравимия социализмо-комунизъм много се използваше знаменития термин "присвояване", крадците тогава от името на крадливата държава (тогава държавата съвсем законно си крадеше, си вземаше каквото си поиска от гражданите!) не крадяха, а само присвояваха, вземаха чуждото понеже си го смятаха за свое, присвояваха си го, това, че е чуждо изобщо не ги смущаваше.

Наричаха тази процедура и с чуждия термин "експроприиране", е, аз сега се чувствам "експроприиран", ограбен, обран, окраден, ако тия мои чувства обиждат някого, нека този някого да се замисли за своите действия, които породиха въпросните мои чувства. Моите пари от банковата ми сметка са един вид конфискувани и то в нечия частна полза, този термин повече ли ви харесва?! Разбира се, нямам нищо против да обсъдим в съдебната зала най-удачната терминология за квалифицирането на деянието на взискателката Стоянка Анастасова и нейния адвокат, а също така и наетия от нея частен съдебен изпълнител. Това обаче няма да промени моето усещане ето сега, в този момент, че в навечерието на тъй светлия празник Рождество Христово аз фактически съм обран, лишен съм от каквито и да било средства за съществуване, и то така съм обран, че няма да се съвзема от този обир поне два месеца (виждате, вече съм длъжник на банката и то със сума, надвишаваща моя месечен трудов доход!). Сиреч, трябва да минат два месеца, в които аз трябва да гладувам, та да стигна, евентуално ако доживея дотогава, до момента, в който вече ще разполагам с някакви налични пари за съществуване!

И тъй, моята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, вече в качеството си на частна взискателка, която си иска едни пари, фактически ме осъди освен на всичко друго и на... гладна смърт, щото аз много се съмнявам дали ще мога да издържа цели два тежки зимни месеца без да имам каквито и да било средства за съществуване! виждате ли какъв е нейният отговор на моята гладна стачка, грешка няма в изобретяването на гаднички отговори моята работодателка: щом ти, Грънчаров, дръзна да ми искаш оставката с гладна стачка, ето, аз те осъждам на... гладна смърт, няма да ядеш цели два месеца, в резултат на което вече наистина ще имаш шанса да умреш, щом толкова ти се умира! Ето това е човек да има мислещ за всичко и толкова усърден работодател, остава директорката на ПГЕЕ-Пловдив да се погрижи само за... погребението ми, за ковчега и за всичко останало! Да, логиката, която тук е приложена, изисква и тази последна грижа, дето се казва, нали така?!

Какво да правя в така и така създалото се тежко положение?! Единственото, което мога да направя, е да пиша в дневника си, да си описвам положението, несретната участ, мъките си, униженията си, голяма работа че ги описвам, то някой пък да не се е трогнал от това?! (Е, има всякакви хора, някои може и да се се трогнали, но какво могат да направят тия хора за да помогнат, нищо не могат да направят; моля тук някой да не почне да ме обвинява, че с тия думи нахалствам за някаква помощ, не, аз пиша тия неща не за да прося помощ, а само за да проясня реалната ситуация, аз сам ще си се оправям някак, сам ще търся изход от създалото се положение!) Да, пиша единствено и само за да се знае от повече хора какво се случва в нашето тъй свидно отечество, което много хора наричаме вече МУТРОЛАНДИЯ, тази ми е единствената цел, истината за мен е най-важното. И заради тази истина си патя де, виждате на какви изтънчени административни гаври съм подложен от въпросната администраторка, тя ги владее тези неща, пък и вероятно има добри адвокати, има добри юридически съветници, виждате какви перфидни и направо чудесни гаврички успяха да изобретят и да приложат спрямо мен!

Абе думи нямам, тия самоотвержени правни и административни дейци в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ заслужават не само нашия поклон, те заслужават и овации, нещо повече, те заслужават и награди, те заслужават и... ордени! Защо, апропо, някой не вземе да напише предложение до отговорните държавни органи, занимаващи се с раздаването на ордени, та да предложи въпросните гениални лица да бъдат наградени с по един орден, все пак заслугите им не са малки, нали така?! Всичко само аз ли да правя бе, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки, направете и вий нещичко, моля ви се, недейте чакайте всичко аз сам да направя, не мога да се разчетворя вече?!

Никой нищо не прави в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ като гледа разните му там административни и управленски безчинства и зулуми, а всички предимно се занимават с едно-единствено нещо: с гледането на сеир; всички ний си падаме по съзерцанието на подобни тъй вълнуващи изпълнения, зрелища, позорища, циркове, театри или каквото искате там още. Всеки гледа да седне на по-предно място, настанява се удобно, изважда там семки, фъстъци, пържени картофки, кюфтенца и пр., фаща биричката, винцето и почва да се провиква: "Ало, давайте по-усърдно да правите сеира де, не се отпускайте, давайте по-смело, нещо вяло се биете, а така, бравос, удряй по-яко, те така требе, малко се поизпотете де, мърши такива!". Така стоят нещата у Нашенско, нема смисъл да ви ги описвам, вий си ги знаете по-добре от мен. Затова спирам. нека всеки да си се държи така, както съвестта му диктува. Що, съвест ли рекох?! Някой знае ли що е това нещо у Нашенско - и има ли го изобщо?!

Великият нашенски писател Г.Господинов е написал много силно "Коледно писмо до тези, които не получават писма", като го прочетох, за малко щях да се разрева с глас! Какъв добър човек, а?! Нема как, наложи се да реагирам, за да насърча таз безпределна доброта; ето какво написах там, във Фейсбук:

Този толкова милозлив писател, дето ни навира в очите състраданието си, дали някога е помогнал с нещо реално на някой бездомник?! Дали го е прибрал в някоя студена нощ в жилището си? Или да се пише сълзотворни писма е по-лесно - и с тях също така изобщо няма как да се охарчиш...

Да, може злобно да прозвучаха тия мои думи, но ги пиша ей-така, с възпитателна цел. Мнозина у нас не успяват да усетят неискреността, лицемерието, а това е страшно. Безчувствеността е наистина нещо много страшно. Заради нея се поражда и неразбирането, а на тази база процъфтява безразличието. Оттук идат наште злочестини - и като индивиди, и като нация. ний затова е не сме солидарни като общност, по тази причина работите у нас съвсем не вървят. Ние не сме способни да си обединим силите заради някаква значима човешка кауза. Човечността у нас е тръгнала да отива на кино, нека така да се изразя, за да не обидя целокупния ни народ, щот като ме обявят за враг на народа, за мен прошка няма да има.

Както и да е, на мен ми е много чудно как така редовият интернетен запалянко е способен да рони непрекъснато сълзи за "гладуващите в Африка", но не се неща да подаде коричка хляб на своя ближен, дето гладува, треперейки от студ до входа на собственото му жилище?! Какви сърца само имаме, а?! Виждаш, че човешко същество си ляга гладно в кашони наблизо до входа на твоето жилище, влизаш си в уютния си топъл дом, кръстиш се, че теб специално злата участ на бездомника те е подминала, хопваш си здраво манджа, и, оригвайки се, сядаш пред лаптопа си за да напишеш колко силно те вълнува тежката участ на... гладуващите в Етиопия!!! И всички като те четат си викат: леле, колко добър е тоз човек! Как сърдечно милее за гладуващите в Етиопия! Де да имахме повечко чувствителни, сърдечни и добри хора като него, чудеса щяхме да направим! Гладът в Етиопия отдавна да го бяхме победили ако имаше повечко добряци като нашия оригваш се сънародник, който ден и нощ плаче за гладуващите в Етиопия!

Ако писателят Г.Господинов все пак всеки ден помага на гладуващи и мръзнещи из неговия квартал бездомници, моля да ме извини за тия мои толкова несправедливи думи! Сигур помага човекът, щото иначе е хептен грозно да пишеш за бедните из вестниците, да получаваш за статиите си тлъсти хонорари, пък нищичко да не дадеш на тия същите бедни, заради които си получил въпросните тлъсти хонорари...

Всеки нека сам да се оправя със своята съвест. Аз се грижа за моята си съвест. Не ми пука толкова за чуждата. Ама съм пусти философ и ми се налага да изследвам каква е ситуацията и в съвестите на другите хора. Ето, по тази именно причина ми се налага да напиша още едно писмо на моята тъй сърдечна и човечна работодателка. първото писмо, което й написах, тя остави без отговор, без никаква реакция (виж: Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово!). Аджеба, откъде-накъде директорката ще си дава труда да отговаря на писмо, и то написано от толкова лош човек като мен, нали така?! Няма нужда да се реагира, все пак тя е властница, а аз кой съм?! Един най-обикновен учител по философия, който е толкова лош, некадърен, болен и пр., че даже не заслужава да бъде възприеман като човешко същество, нали така?! Както и да е, ето писъмцето, което все пак ми се налага да напиша на г-жа директорката в самото навечерие на празника Рождество Христово, който и тя, разбира се, много почита, няма как да е иначе, нали така?!

До г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив
До Етичната комисия на ПГЕЕ-Пловдив
до г-жа Миглена Кунева, Министър на образованието и науката в оставка
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-жа Мая Манолова, омбудсман

ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив и покрай другото обран до шушка (в чисто финансово отношение!) гражданин,

Многоуважаема госпожо Директор,

Държа да Ви уведомя, че благодарение на тъй експедитивните действия на наетия от Вас адвокат и на изпълняващия неговите инструкции частен съдебен изпълнител на 19 декември 2016 г. от запорираната ми банкова сметка са източени общо 1074 лева (472 налични и 647 авансово, т.е. са взети дори и пари, с които още не разполагам, сиреч сега сметката ми е "на червено" именно с тия 647 лева!). Частният съдебен изпълнител по този начин не спази дадения от сами него 14-дневен срок за доброволно връщане на моя дълг от 500 лева (както е по съдебно решение и според изпълнителния лист!) и предпочете да "присвои" ("заграби" и пр.) при това сума, която повече от два пъти надвишава моя дълг към Вас! Държа да Ви уведомя, че в резултат на процедиращите по Ваше нареждане и по Ваши инструкции длъжностни лица аз в момента се чувствам ограбен, фактически съм лишен от каквито и да било средства за съществуване и то в навечерието на празника Рождество Христово. Вие също така много добре знаете, че в момента съм в болнични за възстановяване след претърпяна на 16 декември т.г. операция.

В тази връзка държа да Ви заявя следното.

Знаете, че аз обявих наскоро граждански протест под формата на гладна стачка, едно от исканията на който беше да си дадете оставката най-вече по морални причини (но също така и по причина на груби административни нарушения - защото Вие вече в продължение на години си позволявате спрямо мен да провеждате безпрецедентна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране). Трогнат съм от Вашата подкрепа на моята акция: сега, фактически лишавайки ме от каквито и да било средства за съществуване Вие ме обричате на гладна смърт, т.е. изключително всеотдайно ме подпомагате в намерението ми да гладувам докато си дадете оставката. Това от една страна е изключително похвално, но от друга страна, простете, е нещо, на което се губи смисъла: все пак Вие, ако толкова много искахте моята акция да е толкова успешна, можехте отдавна да си дадете оставката - и въпросът вече щеше да е приключил по щастлив и за нас двамата начин!

Второ, в тази Ваша най-нова административна инициатива около от ефективното ми лишаване от каквито и да било средства за съществуване Вие обаче си позволявате неправомерно да смесвате лично и служебно, тия два момента би следвало да не ги бъркате така грубо. Сега ще се окаже, че аз трябва, гласувайки, да работя поне два месеца, за да мога да запълня донякъде "финансовата дупка", която Вие предизвикахте в моя тъй скромен, прочее, личен бюджет. Но по принцип тия два момента - личният, частният интерес и общественият, публичният интерес на работата, на длъжността Ви като директор - изобщо не бива да бъдат смесвани, но Вие от смесването им, очевидно, изобщо не се смущавате. Държа обаче да Ви уведомя, че живеем в държава, която има претенциите да е не само правова, но и европейска.

На трето място в чисто личен план искам да Ви запитам, интересно ми е и като човек, и като философ да зная: как се чувствате в този момент, след като по толкова грозен начин успяхте да постигнете някакъв реванш, успяхте да ми отмъстите по такъв един съвсем безчовечен, по моята преценка, начин? Ако Ви не бяхте учителка, ако не бяхте възпитателка на младежта, изобщо нямаше да Ви питам за това нещо, но сега ми се налага все пак да Ви запитам: доволна ли сте, че успяхте да ме опраскате така цялостно, не само финансово, но и най-вече... морално?! Давате ли си сметка как се чувства един български учител като Вас самата, спрямо който е постъпено по толкова възмутителен и обиден начин?!

Държа да Ви уведомя, че аз въпреки всичко съм не само учител, държащ на достойнството си, не само съм философ, който има за задача да бди над спазването на някои норми, без които животът ни ще се превърне в кошмар, не само съм гражданин, на който му пука какво става в отечеството му, наричано от мнозина не иначе, а МУТРОЛАНДИЯ, но и, простете, аз също така съм човешко същество, априори заслужаващо и човечно отношение, и известно уважение?! А вие с тази акция по моето финансово и най-вече морално опраскване и унижение си позволихте да ме третирате сякаш съм някакъв не заслужаващ никаква милост престъпник, сякаш съм някакъв урод, който не заслужава и най-елементарно човешко отношение. Простете, но би следвало сама да знаете, че даже и спрямо най-закоравели престъпници обществото не постъпва чак по толкова грозен начин, по който Вие постъпихте спрямо мен, а именно да ги лишава и от най-елементарните средства за съществуване.

Мислех да си замълча и да преглътна поредната тъй грозна обида, която си позволявате спрямо мен, но воден от съзнанието си нравствен дълг се реших все пак да Ви кажа тия няколко простички истини. Помислете над думите ми все пак, вярно, в момента съм силно разстроен, може би да съм пресилил на места нещата или изразите, но аз се чувствам в момента така унизен, както никога досега в живота си не съм се чувствал. Можете ли да се опитате да си представите как се чувствам в този момент?! Бихте ли могла да се поставите поне за миг на моето място?!

На мен все пак ми се ще да Ви помогна някак да осъзнаете какво си позволявате да правите. Считам това за мой човешки дълг. Бъркате някои най-фундаментални истини, живеете в голямата заблуда, че можете да си правите каквото Ви скимне щом като имате някаква властчица. Не е така, така не може и да бъде. Опитвам се да Ви помогна и с това свое поредно писмо. Все пак нямаме друг избор: длъжни сме да бъдем човеци и да си помагаме!

Бъдете здрава! Желая Ви най-благодатно и умиротворено посрещане на Рождество Христово - и весело прекарване на празниците! Дано Божият Дух Ви овладее и Ви помогне да си надмогнете объркаността, ценностната дезориентация, в която сте попаднала! Простете ако съм Ви обидил с нещо - понякога, като казваме на ближния си дадени изстрадани истини дори и да заболи, то е за добро - стига да го правим добронамерено! Никога не съм Ви мразил, но много съм страдал заради Вас и Вашите грешки - ако щете ми повярвайте...

21 декември 2016 г.
Пловдив

С ПОЗДРАВ ОТ СЪРЦЕ: (подпис)

Исках да пиша още, но ми пресекна желанието за каквото и да било. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Защо писмото на Г.Господинов ми звучи толкова неискрено?

Клио Стефанова

Ангел Грънчаров каза...

Защото е неискрено... тая неискреност, този фалш блика от въпросното писмо... ако беше искрено, писмото нямаше да бъде толкова дълго, многословието е точен белег на неискреността...

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров Многословието обикновено прикрива факта, че нямаш какво да кажеш.

Борислав Мишев

Ангел Грънчаров каза...

Борислав Мишев По темата изобщо не си струва да се говори: говоренето за този проблем не помага на тия хора. Който иска да помогне истински на бездомен човек може просто да отиде при него и да му помогне с нещо реално, да му даде храна, дреха, жилище и пр. Приказките по този казус са признак на безчестие... на думи да се правим много добри е също така и грозно...

Анонимен каза...

Нямам думи! Към съдия-изпълнителя по морал и по закон би следвало да се прибягва и той да приема молбата към него, която е за насилствено изпълнение решението на съда, само и единствено, когато поканата към осъдената страна с приложен изпълнителен лист по делото за ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ НЕЯ В ПОСОЧЕН Й РАЗУМЕН СРОК ...само, когато поканата остане, без отзвук, без отговор и, без изпълнение по ИЛ! И, ако съдия-изпълнител си позволи, без да е спазена процедурата за доброволното изпълнение, да заведе изпълнителна преписка, както е в случая, той, според мнението ми на обикновен гражданин, без диплома за юридическо образование, този същият съдия-изпълнител върши нарушение, което може да бъде оспорено в съда! А в исковата молба до съда срещу нарушилата морала и правото страна, както е очевидно по случая, да се искат от нея да възстанови всички вреди - материали и морални, които са настъпили за ищеца, от неморалните, а те би следвало да са и неправомерните действия на страната по делото! Отдавна не съм разгръщал страниците на ГПК, а то посочените случки и не случки би следвало да са оформени в съответните правно-процесуални текстове в него драги ми, Приятелю! Заслужава си да й бъде натрит подобаващо на страната грубиянският крак, с който си позволява да те сритва, да те унижава, да те спъва, да ти причинява болка навръх Коледа, навръх Светлото Рождество Христово ! И далеч не по-слаб, не по-малко жесток, не по-малко безумен и нагъл, безсмислен и малоумен, и не по-малко неоснователен от ритника на нашенския престъпник Светославчо от Максуда в берлинското метро, е ритникът й по теб на тази клето-обезумяла и жестоко-отмъстителна директорка! Напротив - съвсем същият е!И, като манталитет!Дай й шанс да си оправи още този работен ден бакиите, че иначе бая повече парички от твоите на нея ще има обратно да ти връща!Защото по предложеното дело...нещата са точно доказани, прекрасно са ясни и е съвсем вярно прогнозируемо кой ще го загуби!

2016.12.21г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Гранчаров ти какво сега искаш госпожа Анастасова да ти опрости дълга ли?!?! Не е ли много нагло това от твоя страна?!?!? Загубил си делото и ще трябва да плащаш!!!!!!! За какво роптаеш не разбираме?!?!!! Освен това си позволяваш да лъжеш няма да останеш без средства за съществуване защото госпожа Анастасова е много щедра ето сега ни дава допълнителни пари като "13-та заплата" които ще ти покрият дълга и дори ще ти остане нещо за да си купиш пържоли!!!!!!!! Вместо да си и благодарен ти си позволяваш да я обвиняваш за глупости!!!!!!!!!!!! И подвеждаш хората защото се опитваш да ни манипулираш. Не моралът на госпожа Анастасова куца а куца твоят морал ако изобщо знаеш това какво е....................................

Анонимен каза...

Здравейте!

Писмото Ви от 20.12.2016 г. е с вх. № 94-22195/21.12.2016 г.

Пресцентър на МОН